Решение по дело №5542/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260172
Дата: 18 февруари 2021 г. (в сила от 20 март 2021 г.)
Съдия: Диана Младенова Матеева
Дело: 20201720105542
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260172 / 18.2.2021г.

Гр. Перник, 18.02.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

         ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, 6 гр. с. в публично съдебно заседание на 19 01 2021  година, в състав:                            

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  Д МАТЕЕВА

 

При секретар Т Тодорова

като разгледа гр. д. № 05542/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 415, във връзка с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ.

по искова молба от „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Л. Спасов

против

В.С.Б. ЕГН********** ***

Че дължи на дружеството

сумата 110.38 лв./ представляваща 1/ 6 от общия дълг в размер 662.26лв./ доставена и незаплатена топлоенергия на посочения адм.адрес, от която

сумата  95.79 лв.главница  за периода 01.12.2016- 30.04.2018г.

изтекла лихва 14.59 лв. за периода 07.02.2017 - 18.03.2019г.

както и законната лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 12.08.2020г. до окончателното изплащане на сумите, по чг дело 4183/ 2020г. ПРС

Претендират се и разноските по УИ и по запов.производство.

 

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез  адв.Б.В. - е депозирал  отговор, в което  се твърди следното :

Оспорва  факта на собствеността върху топлофицираното жилище,прави възражение за недължимост на сумите, погасени по давност, за част от периода, като следва те да се изключат от задължението.

Още във възражението е посочил сумите, които признава за дължими.

 

Като прецени процесуалната допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдът намери следното:

 

По допустимостта

Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Наличието на правен интерес се установява от приложеното ЧГД по което е издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК за вземането

Срещу заповедта е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.

Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

 

По същество:

За уважаването му в тежест на ищеца е да установи качеството си на топлопреносно предприятие, качеството клиент/купувач на топлинна енергия за битови нужди на ответника, валидно възникнала облигационна връзка между тях, изпълнение на своето задължение по същата, вида и размера на задължението на ответника.

Установи се по делото че

-                       ищцовата страна има предмет на дейност - включва производство, пренос, разпределение на топлинна енергия като  топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129  ЗЕ

-                        наличието на качеството “клиент”/”купувач на топлинна енергия” по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на ЗЕ и ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - Перник” ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка  с производство и доставка на топлинна енергия при спазване  на чл. 150 от ЗЕ.

По делото са представени ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - Перник” ЕАД, неоспорени от ответника.

Съдът приема, че условията на чл. 150, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ са изпълнени, поради което представените ОУ имат обвързваща сила по отношение на страните по взаимоотношенията, свързани с производството и доставката на топлинна енергия, осъществявани от ищеца по делото.

Съгласно чл. 1 от ОУ, страни по тези взаимоотношения са “продавача на топлинна енергия” – “Топлофикация - Перник” ЕАД и “купувача на топлинна енергия” – потребител за битови нужди.

Според чл. 3 от ОУ купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.

 Според чл. 153, ал. 1 от ЗЕ - клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

За установяване качеството клиент/купувач на топлинна енергия на ответника, ищецът е представил писмени доказателства.

Видно от удостоверение за наследници – ответницата е дъщеря на починалия наследодател

Видно от удостоверение за идентичност на адресите – налице е такава.

На следващо мясот- ответницата прави още във възражението признание на иска до следните размери:

 За главница 53.40лв. за периода 01.07.2017-30.04.2018 и за изтекла лихва 6.75лв. за периода 08.09.2017-18.03.2019г.

Съдът с определение в о.з. от 19.01.2021г. е ПРЕКРАТИЛ производството в тази част, като е обявил Заповед за изпълнение № 2608 от 14.08.2020г. за влязла в сила – с оглед признанието на задължението от ответницата.

 

Следователно, извън признатите за дължими суми ОСТАВАТ СПОРНИ СУМИТЕ, както следва :

Главница 42.39лв за периода 01.12.2016-30.04.2018, както и изтекла лихва 7.84лв. за периода 07.02.2017-18.03.2019г.

Същите суми се явяват ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.

 

Следователно, съдът приема за недължими посочените по-горе суми, като уважава възражението за частично погасена по давност сума.

 

По разноските :

Предвид изхода на делото , се дължат разноски от ищцовата страна на ответника спрямо отхвърлената част – 300лв. от окито 150лв. по УИ и 150лв. по запов.производство – съразмерно на частта, приета за погасена по давност.

По отношение частта, призната като дължима, съдът счита, че разноски не се дължат на ответната страна, тъй като в тази част заповедта по чл.410 ГПК влиза в сила, ведно със съразмерна част от разноските

Мотивиран от горното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по  предявения на основание чл. 415, във вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ иск

на Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Любомир Вангелов Спасов, че :

В.С.Б. ЕГН********** ***

 

 

НЕ дължи на дружеството сумата 50.23лв. от която: главница 42.39лв за периода 01.12.2016-30.04.2018, както и изтекла лихва 7.84лв. за периода 07.02.2017-18.03.2019г. както и законната лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 12.08.2020г. до окончателното изплащане на сумите, по чг дело 4183/ 2020г. ПРС-

– КАТО  ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.

В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ с определение в о.з. от 19.01.2021г. производството по делото е прекратено поради признаване на исковете, като в същата част е обявена за влязла в сила Заповед за изпълнение № 2608 от 14.08.2020г. по чгд №4183/2020 ПРС

 

ОСЪЖДА  „Топлофикация „Перник АД  ДА ЗАПЛАТИ РАЗНОСКИ НА В.С.Б. ЕГН********** ***

в размери :

по УИ – 150лв. както и по запов.производство -150лв.

 

Разноски до пълния предявен размер не се дължат с оглед изхода на спора.

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните

 

След влизане в сила на решението, заверен препис от него да се изпрати за прилагане по ЧГД на съотв. състав

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: