Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 13
гр.Свищов,
07.02.2020г.
Свищовският районен съд в публично заседание на 22.11.2019 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря Петя
Братанова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №785 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взема предвид:
Производството е с
правна квалификация чл.240, ал. от ЗЗД вр.
чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът К.П. твърди,
че с ответника И.М. се познават от години. Твърди, че в началото на месец
февруари 2019 година, ответника срещнал ищеца в гр.Свищов, при което М.
обяснил, че спешно му трябва парична сума в размер на 300 лева и замолил П. да
му я даде в заем, като ще му я върне в кратък срок. Ищецът се съгласил, като му
обяснил, че в момента няма толкова пари в себе си и му предложил след 1-2 дни
да се видят за да му предостави в заем исканата парична сума. Заявява, че на 05.02.2019 г. около
обяд ответника посетил дома на ищеца, за да получи исканата в заем парична
сума, като в присъствието на свидетел предоставил в заем на ответника сумата от
150.00 евро. Преди предоставяне на заемната паричната сума в размер на 150
евро, ищеца и ответника се договорили М. да върне получената в заем парична
сума в срок до 2 седмици от датата на получаването й в гр.Свищов, като
предварително ще се договорят по телефон за мястото на връщане на
парите.Твърди, че след изтичане на срока за връщане на заетата парична сума
ответника не я е върнал на ищеца. От тогава до настоящия момент ищеца
многократно е провеждал разговори с ответника, като го е поканвал да му върне
заетата парична сума. При всяка покана М. е заявявал, че в най- кратък срок ще
върне парите. До
настоящият момент ответника И.З.М. не е изпълнили задължението си и не е върнал
на К.В.П. заетата парична сума в размер на 150.00 евро.
Моли съда да осъди
ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 150.00 евро, представляваща
предадена му в собственост от заемодателя - ищец пари, но не върнати от него в
качеството му на заемател, ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на образуване на настоящото дело до окончателното изплащане на дължимата
сума. Претендира разноски.
В срока и по реда
на чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата по иска.
В проведеното
съдебно заседание, ищецът се представлява от адв. Х.Т.. Поддържа исковата си
молба. Заявява, че ответникът е направил заплащане на главницата в размер на
150 евро, но не и на останалите разноски по делото. Представя разписка от
12.09.2019г. за предаване на адв. Т. в качеството му на пълномощник на ищеца К.П.
сумата от 150 евро от И.М..
В проведеното
съдебно заседание, ответника се явява лично и заема становище, че не оспорва
иска, че дължи претендираната сума. Заявява, че след депозиране на исковата
молба върнал на ищеца сумата в размер на 150 евро.
Съдът намира, че с
направеното от ответника изявление, че признава исковата претенции за заплащане
на сумата от 150 евро, същият признава правото на ищеца да му бъде заплатена
тази сума, заедно с лихвите за забава, което право е признато от закона и в
този смисъл не противоречи на закона и добрите нрави. Предвид, че изявлението
бе направено лично от ответника в съдебно заседание, то са налице предпоставките
за постановяване на решение при признаване на иска. Предвид обаче, че ответника
не само призна иска, но и заяви, че е заплатил главницата, което обстоятелство
се призна от процесуалния представител
на ищеца, за което бе представено доказателство – разписка от
12.09.2019г., то вземането на ищеца е погасено поради плащане извършено в хода
на делото, поради което и претенцията му за заплащането ѝ е неоснователна
и следва да се отхвърли поради плащане.
Основателна се
явява единствено претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва върху
главницата за периода от дата на постъпване на искова молба в съда – 22.08.2019
г. до 12.09.2014 г. - дата на направеното плащане. Ето защо съдът следва да
осъди ответника да заплати законната лихва върху главницата за посочения
период, която изчислена с калкулатор за изчисляване на законната лихва е в
размер на 1,79лв.
Поради което и
съдът постановява решение при признаване на иска в размер на признатото
задължение и за сумата от 1,79лв., представляваща законна лихва върху
главницата от 150 евро за периода от 22.08.2019 г. до 12.09.2019 г. , като
отхвърля искът за заплащане на главница от 150 евро, представляваща предадена в
собственост от заемодателя-ищец сума пари, но не върната от ответника в
качеството му на заемател, поради плащане.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени, направените от
ищеца разноски в размер на 27,00 лева за държавна такса, както и сумата в
размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение, тъй като с поведението си
ответникът е станал причина за завеждане на делото.
Водим от горното,
съдът на основание чл.237, ал.1 от ГПК
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА И.З.М. с
ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на К.В.П. с ЕГН ********** с адрес ***
сумата от 1,79лв. (един лева и 79ст.), представляваща законна лихва върху
главницата от 150 евро за периода от дата на образуване на настоящото дело –
22.08.2019 г. до 12.09.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ искът за заплащане на сумата от
150 евро, представляваща предадена в собственост от заемодателя-ищец сума пари,
но не върната от ответника в качеството му на заемател, поради плащане, като
неоснователен поради плащане.
ОСЪЖДА И.З.М. с
ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на К.В.П. с ЕГН ********** с адрес ***,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, СУМАТА в размер на 327,00лв. (триста двадесет и
седем лева), представляваща направените по делото разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново, в двуседмичен срок, от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: