РЕШЕНИЕ
№ 1427
гр. Велико Търново, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20244110100184 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „****
В исковата молба ищецът твърди, че между страните по делото са налице
облигационни отношения във връзка с ползване от страна на ответника на услуги свързани с
доставка на електроенергия по клиентски №****за обект с абонатен номер №*****. В
исковата молба се посочва, че ответникът има неизплатени задължения към ищцовото
дружество в общ размер на 505,77 лв., като в посочената сума са включени незаплатени
фактури за ел.енергия в размер на 489,59лв., представляваща главница по фактури издадени
в периода 16.05.2023г15.09.2023г, както и мораторна лихва върху главницата в общ размер
на 16,18 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до
05.10.2023г, посочени в извлечение от сметка на ответника по кл.№ ****към същата дата.
Навеждат се твърдения, че с оглед липсата на доброволно изпълнение за горепосочените
вземания е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №3064/2023г., по
описа на Великотърновския районен съд, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.
Ищецът твърди, че претендираните суми по процесните фактури са дължими, поради което
иска от съда да постанови решение, с което да бъде установено съществуването на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
24.10.2023г. по частно гражданско дело №3064/2023г., по описа на Великотърновския
районен съд, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, подаден от
особения представител на ответника, назначен по реда на чл.47 ал.6 от ГПК, в който оспорва
1
основателността и размера на предявените искове. С оглед гореизложеното отправя искане
за отхвърляне на предявените искове.
С молби по делото от 11.07.2024 г. и от 25.09.2024 г. процесуалният представител на
ищеца е изложил твърдения, че след завеждане на делото и след провеждане на първото
съдебно заседание ответникът е заплатил процесните фактури със задължение главница и
лихва, като са останали неплатени само разноските по делото.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Съгласно чл. 98а и 98б от Закона за енергетиката /ЗЕ/, между страните по делото е
възникнало облигационно отношение свързано с доставката на електрическа енергия, по
силата на което ответникът е следвало да заплаща доставените от ищеца количества енергия.
Отношенията между страните са подробно регламентирани в публично известни Общи
условия, които са одобрени от ДКЕВР съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ и са влезли в сила.
Ищецът има качеството на краен снабдител на електрическа енергия, а ответникът - на
потребител по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката /отм./.
Между страните не е спорно, че в процесния обект е доставена и потребена
ел.енергия, която се претендира за заплащане. Това от своя страна е довело до възникване на
задължението на ответника да заплаща ежемесечно в срока указан му във фактурата цената
на потребената от него електроенергия за процесния период, без да е необходимо
предварителното му уведомяване за размера на плащанията, като при неизпълнение на
падежа той дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва.
В настоящото производство ищецът навежда твърдения, че ответникът заплатил на
01.07.2024г. претендирани от ищеца суми за главница за потребена ел. енергия по
процесните фактури и лихви.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, представената от ищеца
справка, както и направеното от него признание за извършено от ответника плащане на
процесните суми за главница и лихви, приема, че ответникът е заплатил на ищеца
претендираните суми за потребена ел.енергия и лихви за забава. Това обстоятелство се
признава и от страна на ищцовото дружество в молба от 11.07.2024г. Плащането е
извършено в хода на производството, но съдът по реда на чл.235 ал.3 от ГПК следва да
вземе предвид и фактите настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право. След като не се спори, че ответникът е изпълнил задължението си, то
следователно след извършеното плащане не съществува задължение към ищцовото
дружество по исковите претенции и предявените искове следва да бъдат отхвърлени като
погасени, поради това, че ответникът е платил дължимите суми в хода на производството.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото производство
съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и
за разноските в заповедното производство. Съдът като съобрази, че плащането на
задължението е станало след издаване на заповедта за изпълнение на длъжника и след
2
образуване на настоящото исково производство, т.е. в хода на производството, намира, че на
ищеца се дължат разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както за
заповедното производство, така и за настоящото исково производство, тъй като ответникът е
станал причина за завеждане на делото, предвид на това, че не е погасил своевременно
задълженията си, предмет на исковите претенции. С оглед гореизложеното ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за държавна такса в
размер на 25лв. и 50лв. за юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство,
както и 75лв. за държавна такса за исковото производство и 250лв. за възнаграждение за
особен представител. По претенцията за юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство, съдът намира, че предвид на това, че делото не е голяма фактическа и правна
сложност следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер
от 100лв. Общият размер на разноските на ищеца за заповедното и исковото производство е
500лв., които с оглед разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК следва да бъдат присъдени в негова
полза.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***** срещу Е. Р. К. с ЕГН: ********** от гр.
**** искове относно установяване съществуването на вземанията от 489,59 лв.
/четиристотин осемдесет и девет лева и петдесет и девет стотинки/ - главница,
представляваща цена за незаплатена електрическа енергия за обект, намиращ се в гр.****, за
което са издадени фактури за периода от 16.05.2023г. до 15.09.2023г., сумата 16,18 лв.
/шестнадесет лева и осемнадесет стотинки/ - мораторна лихва за всяка фактура от датата
след падежа й до 05.10.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
20.10.2023г. до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена заповед за
изпълнение №1225 от 24.10.2023г. по частно гражданско дело №3064/2023г., по описа на
Великотърновския районен съд, като погасени чрез извършено плащане на
задълженията в хода на производството.
ОСЪЖДА Е. Р. К. с ЕГН: ********** от гр. ****, ДА ЗАПЛАТИ на „********,
сумата общо 500 лв./петстотин лева/, представляваща разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, направени в заповедното производство по частно гр.дело
3064/2023г по описа на ВТРС и разноски за държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение и възнаграждение за особен представител в настоящото исково
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.
№3064/2023г. на ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4