№ 657
гр. Благоевград, 08.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Съдия:РОСИЦА ВЕЛКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско
дело № 20251200500740 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 82/25.03.2025 г. по гр. д. № 1410/2024 г. по описа на РС –
гр. Разлог е отменена Заповед № РД-07-451/13.11.2023 г., издадена от
Директора на ТП ДГС Якоруда, с която на Е. Н. Х., ЕГН **********, адрес:
гр. ***, е наложено дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение.
С посоченото решение съдът се е произнесъл и по отношение на
разноските.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от инж.
Я.Б.И. - Директор на ТП „ДГС Якоруда", гр. Якоруда, в която се сочи, че
постановеното първоинстанционно решение е неправилно и
незаконосъобразно.
Твърди, че Заповедта е мотивирана в съответствие с разпоредбата на чл.
195 от КТ, посочен е нарушителят, нарушението, кога е извършено,
наказанието, както и законния текст, на основание на който се налага
наказанието. Сочи още, че е направено препращане още с писмо с изх. № ТП-
01-175/01.11.2023 год. на директора на ТП „ДГС Якоруда“ за изискване на
писмени обяснения към Рапорт с вх. № 10-09- 616/31.10.2023 год. В следствие
на това Е. Х. е дал писмени обяснения с вх. № ТП-01-175-1/03.11.2023 г., в
1
които подробно обяснява създадената от него ситуация и говори с
подробности, като прави признание. Твърди, че посочените документи следва
да се възприемат като част от атакуваната заповед.
Сочи още, че доводите на Е. Х. във връзка с процедурата за издаване на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание са формални, тъй като от
самото поведение на служителя и от дадените от него обяснения, той е бил
напълно наясно за кое негово поведение иска обяснения работодателя и
съответно за кое негово действие е наложил дисциплинарното наказание.
На следващо място твърди, че Е. Х. е служител в ТП „Държавно горско
стопанство Якоруда" и особеният статут на служителите в държавните
предприятия налага поддържането на висок авторитет и налага въвеждането
по отношение на тях на специални изисквания за повишена обществена
отговорност и морал. Сочи още, че видно от приложените по делото
материали Директорът на ТП „ДГС Якоруда" по безспорен начин е спазил
процедурата за налагане на съответното дисциплинарно наказание, както и че
е налице фактически извършено нарушение на трудовата дисциплина от
страна на Е. Х. и ищеца в първоинстанционното производство по никакъв
начин не е доказал твърденията си относно липсата на извършено от него
нарушение.
Излага още, че екземпляр от заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание е връчена на служителя срещу подпис на 13.11.2023 г., като
индивидуален административен акт заповед № РД-07-451/13.11.2023 г., не е
обжалвана по реда на АПК, поради което същата е влязла в сила. Сочи, че на
основание чл. 197, ал. 1 от Кодекса на труда „дисциплинарните наказания се
заличават с изтичането на една година от налагането им", това заличаване е по
силата на закона (ех lege) и не зависи от волята на страните, поради което на
12.11.2024 г. се счита, че наложеното наказание на Е. Н. Х. „предупреждение
за уволнение" е заличено.
Счита, че предявеният иск пред първоинстанционния съд е недопустим
и неоснователен поради факта, че не е налице правен интерес от отмяна на
наложеното наказание.
Моли да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде
оставена в сила издадената Заповед № РД-07-451/13.11.2023 год. на директора
на ТП „ДГС Якоруда" за налагане на дисциплинарно наказание по КТ.
2
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемия Е.
Н. Х..
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна
проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с
изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора към нея страните не са поискали събиране
на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал.
2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се
произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора към нея не се представят и не
се сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд
намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и
правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд
относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото
на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане
има характер на проект на доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на
доклад.
НАСРОЧВА делото за 30.09.2025 г. 11:30 ч., за която дата и час страните
да се призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото
задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно
3
връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска
да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал.
9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност: да се
спести време; да се намалят разходите по разрешаването на спора; да бъде
договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява
интересите и на двете страни; да се подобрят отношенията между страните,
ако са важни за тях или се налага да продължат; да запазят имиджа и тайните
си; обичайно се изпълнява доброволно; за да се започне медиация, няма
значение на каква фаза е делото; медиация можете да се проведе както на
първа, така и на втора инстанция.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за
насрочване, ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
4