Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

17.10.2022

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

21.09

Година

2022

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Айгюл Шефки Мария Божкова

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Росица Георгиева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

89

по описа за

2022

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от адв. К.П., действащ в качеството си на пълномощник на „Наркооп 04“ ЕООД ***, против Решение № 6/17.03.2022 г., постановено по АНД № 67/2021 г. по описа на Районен съд – Ардино. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 590834-F608159/03.08.2021 г., издадено от началник на отдел  „Оперативни дейност“ в ТД на НАП - Пловдив, с което на „Наркооп 04“ ЕООД ***, с ЕИК/Булстат ***, на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., за извършено нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд - Ардино е незаконосъобразно. В тази връзка излага съображения, че конкретния случая била изцяло приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като се касаело за контролна покупка на стойност 1.10 лв. и административното нарушение не е довело до неотразяване на приходи. Всичко това обосновавало извода, че случаят бил незначителен и не разкривал нито обществена опасност, нито щети за фиска.  Игнорирайки тези обстоятелства, първоистанционният съд били допуснал налагането на явно несправедлива имуществена санкция, което било нарушение на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

На следващо място оспорва изцяло изводите на районния съд, че е налице нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Сочи, че съгласно посочената норма фискалната касова бележка следвало да съдържа задължително: наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност. В процесния случай извършената покупка на пакет носни кърпи била правилно отразена като „промишлени стоки“, а не например „хранителни стоки“. Предвид това, с потвърждаването на НП, районният съд бил допуснал нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Счита за изцяло неотносими, въведените мотиви в решението относно защитата на правата на потребителите.

Предвид изложеното, моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 6/17.03.2022 г., постановено по АНД № 67/2021 г. по описа на Районен съд – Ардино.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не изпраща представител. От пълномощника чрез адв. К.П. е становище, в което поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Релевира искане за присъждането на деловодни разноски.

Ответникът по касация – Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява. Представлява се от юрисконсулт Д. Д., който излага съображения за законосъобразност, обоснованост и правилност на постановеното първоинстанционно решение. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г. излага доводи, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд – Ардино да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че в конкретния случай административното нарушение е установено по безспорен начин и не са налице въведените основания за отмяна на обжалваното решение. 

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложената имуществена санкция, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд – Ардино е потвърдил Наказателно постановление № 590834-F608159/03.08.2021 г., издадено от началник на отдел  „Оперативни дейност“ в ТД на НАП - Пловдив, с което на „Наркооп 04“ ЕООД ***, с ЕИК/Булстат ***, на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., за извършено нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Районният съд е приел, че административното нарушение е доказано по несъмнен начин, респ. налице е констатираното от АНО нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, изразяващо се в това, че при извършена проверка на 06.04.2021 г. на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - магазин ***, находящ се в ***,  стопанисван от „Наркооп 04“ ЕООД ***, при извършената контролна покупка на 1 стек носни кърпи, за продажбата била издадена фискална касова бележка от ФУ, в която било отразено закупуването на „домашни потреби“, неправилно описано в АУАН и НП като „промишлени стоки“, без посочване на идентифициращо вида на стоката наименование.

Съдът е приел, че така описаното съдържание на ФКБ не отговаря на изискванията на закона и по-конкретно на изискването на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Изложени са мотиви за липсата на маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение по начин на извършването, време, място и фактическа обстановка не се отличава с липса на обществена опасност или с незначителна обществена опасност, в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на „Наркооп 04“ ЕООД *** са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че нарушението е безспорно установено и не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАН, респ. потвърждавайки НП, районният съд не е допуснал нарушения и материалния закон и явна несправедливост на наложената санкция.

Касационният състав изцяло споделя изводите на районния съд относно правната квалификация на деянието, относимата санкционна норма и липсата на предпоставките за квалифицирането на нарушението като маловажен случай, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

За прецизност следва да се отбележи, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения довели до нарушаване правото на защита, като административното деяние е доказано по безспорен начин. Налице е нарушение на нормата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, регламентираща задължението фискалната касова бележка от ФУ да съдържа: наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност. В конкретния случай, видно от събраните в производството пред районния съд писмени и гласни доказателства, извършената покупка на 1 стек носни кърпи/10 бр./ в търговския обект на касационния жалбоподател, е била отразена в издадената ФКБ като „домашни потреби“ - л. 14 от АНД № 67/2021 г. Така отразеното в издадената фискална касова бележка не изпълва изискването на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата, а именно ФКБ да съдържа наименование на стоката/услугата, което да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата. В този смисъл касационната инстанция не споделя доводите на касационния жалбоподател, че отразяването на пакет носни кърпи като „домашни потреби“, а не например като „хранителни“, било правилно и в съответствие с изискванията на закона и липсвало извършено административно нарушение. Цитираната по-горе правна норма изисква ФКБ да съдържа съответното наименование на стоката услугата, а не категория или група на съответната стока. Не може да се приеме, че посочването на закупената стока като „домашни потреби“ изпълва изискването за наименование на стоката, като в конкретния случай, за да бъде изпълнено въведеното от Наредбата изискване, би следвало да покупката да бъде отразена като „носни кърпи“. В тази връзка следва да се отбележи, че под домашни потреби се подразбират множество и различни по вид стоки, пряко свързани с осъществяваната във всяко домакинство дейност по поддържане на бита, т.е. отразяването на дадена стока като „домашни потреби“ не дава нужната информация, позволяваща да бъде индивидуализирана съответната стока и се явява в нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18.

Съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС, фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. По силата на чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, редът за издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат, се определят с наредба на министъра на финансите - Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

Предвид установеното нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18, законосъобразно е приложена санкционната норма на чл. 185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, които предвиждат, както следва: ал. 2 - извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1; ал. 1 - на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.

Наложеният размер на имуществена санкция от 500 лв. е в минималния предвиден размер от закона, поради което изцяло е в съответствие с обществената опасност на деянието и се явява съобразен с липсата на други нарушения от страна на санкционираното лице, както и стойността на контролната покупка. Следва да се отбележи, че по делото липсват данни, че след извършване на процесното нарушение дружеството да предприело действия по препрограмиране на зададените данни във фискалното устройство, монтирано в търговския обект.

Във връзка с гореизложеното, съдът намира, че в конкретния случай са съобразени обстоятелствата, които могат да бъдат преценени като смекчаващи такива по смисъла на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, релевантни за определяне размера на следващата се за извършеното нарушение имуществена санкция, при което АНО е предприел действия по реализиране на отговорността по реда на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС чрез налагане на имуществена санкция в хипотезата когато нарушението не води до неотразяване на приходи, която санкция е наложена в минималния предвиден от закона размер. Отново следва да се отбележи, че стойността на покупката не се явява елемент от фактическия състав на деянието, а има отношение при определяне на размера на наказанието, поради което развитите от касационния жалбоподател доводи в обратната насока са неоснователни и необосновани.

По отношение на релевираните в жалбата твърдения за необоснованост на изводите на районния съд, че извършеното нарушение не представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, то следва да се посочи, че осъщественото административно деяние е формално, като засяга обществени отношения във финансово-стопанската сфера и по-конкретно, отношенията по регулиране на правилата за регистриране и отчитане на извършени продажби в търговски обект чрез фискално устройство. Процесното нарушение, по начин на извършването, време, място и фактическа обстановка, не се отличава с липса на обществена опасност или с незначителна обществена опасност, в сравнение с обичайните случай на административни нарушения от този вид, поради което, след като е приел, че не са налице условията за квалифицирането му като „маловажен случай“ районният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, съответстващ на материалния закон. В този смисъл, стойността на покупката не се различава от стойността на контролните покупки, извършвани от органите на НАП при проверки относно спазване на изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., респ. при констатиране на нарушения на чл. 26 от Наредбата, поради което не аргументира липса на обществена опасност или явно незначителна такава. В конкретния случай нарушението се изразява не в неотчитане на извършена продажба, а в липса на въведен задължителен реквизит по смисъла на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. в издадената ФКБ във връзка с извършена продажба. Липсата на кой да е от реквизитите, включени в задължителното съдържание на фискалния касов бон води до осъществяване състава на процесното административно нарушение и приложение на санкционната норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, поради което стойността на контролната покупка е ирелевантна за преценката относно законосъобразността на наложената глоба или санкция, включително и относно съразмерността на наказанието с осъщественото административно деяние. В настоящия случай „Наркооп 04“ ЕООД *** е санкционирано с минималния предвиден в санкционната норма размер на имуществена санкция, поради което и с оглед изложеното, твърденията на касатора за явна несправедливост на наложеното наказание са неоснователни.

В заключение, с оглед потвърждаването на обжалваното НП, правилно и в съответствие с относимата норма на чл. 63, ал. 5 във вр. с ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24е от НЗПП, районният съд е присъдил в полза на НАП разноски в размер на 80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, като е съобразил проведеното съдебно заседание по делото, в което е взел участие пълномощникът/юрисконсулт/ на АНО.

Предвид горното, настоящият касационен състав намира депозираната касационна жалба от пълномощника на „Наркооп 04“ ЕООД *** за неоснователна, поради което и обжалваното решение на Районен съд – Ардино, като законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното от пълномощника на ответника по касация искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. ал. 1  от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъдено „Наркооп 04“ ЕООД ***, да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6/17.03.2022 г., постановено по АНД № 67/2021 г. по описа на Районен съд – Ардино.

ОСЪЖДА „Наркооп 04“ ЕООД ***, с ЕИК/Булстат ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на Национална агенция за приходите гр.София ***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

 Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.