Районна прокуратура гр. Кюстендил, ТО –Дупница предявила обвинение срещу
подсъдимия Й.Б.П., роден на ***г***, българин, българско гражданство, неженен, със
средно специално образование, неосъждан, ЕГН ********** за престъпление,
свързано с посегателство против собствеността. Предаден е на съд за това,
че на 09.05.2018 г., около 18,00 ч. в гр. Дупница, в къща, находяща се на ул.
„Яне Сандански“ № 11 е отнел чужди движими вещи – мобилен телефон марка и модел
„Alcatel Pixi 44 Black MAT
25“ с IMEI № 354288077247495 на стойност 120,00 лв. и 1 бр. СИМ карта с номер
0888 207700 на стойност 9,90 лв. на мобилен оператор „А1“, или движими вещи на
обща стойност 129,90 лв., от владението на Н.К.Т. ***, с намерение
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила (нанесъл е удар с юмрук в лицето, в
областта на лявото око на Н.К.Т., в следствие на който същият е паднал на пода
в стаята) -
престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 от НК.
Прокурорът
поддържа обвинителния акт, като счита, че деянието е доказано по безспорен
начин. В пренията е изложил установената фактическа обстановка, която не е
променена от тази изложена в обвинителния акт, като счита че са налице, като
обективните, така и субективните признаци на деянието. Пледира да бъде наложено
наказание „Лишаване от свобода“, изпълнението на което да бъде отложено на
основание чл. 66, ал. 1 от НК, предвид чистото съдебно минало на дееца, като
размерът на наказанието и изпитателния срок бъдат определени в справедлив
размер.
В хода на
образуваното производство не е приет за съвместно разглеждане граждански иск, пострадалия
е конституиран като частен обвинител в
процеса.Представляван е в процеса от адв. С.
–служебен защитник. Адв. С. и частния обвинител
пледират за доказаност на обвинението, като не
възразяват да бъде наложено наказание в определен от съда размер по
справедливост.
Подсъдимият е
дал обяснение. Не се признават за виновен по отношение на така повдигнатото му обвинение, но дава
обяснения в хода на съдебното следствие,
в което излагат собствената си интерпретация на отразената в обвинителния акт
фактическа обстановка, свързана с извършването на деянието, за което е предаден
на съд. Описва подробно фактическата обстановка, като твърди, че не е упражнил
насилие спрямо пострадалия свидетел, а че е бил много ядосан, че му е взел
телефона и когато си го е потърсил, св. Т. първоначално му е дал неговия, като
вместо да го остави, в гнева си го е
взел със себе си. Съжалява, че не го е върнал. Счита, че постъпката му е инфантилна.
Придържа се към пренията на упълномощения от него защитник. В последна дума е
изявил съжаление за случилото се.
Адв. М. Ч.- упълномощен защитник на подсъдимия пледира да
бъде постановена оправдателна присъда по отношение на доверителя ѝ, като
счита, с оглед на установената фактическа обстановка, че не е налице умисъл на
извършване на престъплението грабеж, както и че деянието не изпълва обективните
признаци на престъплението по повдигнатото му обвинение, оттам, че е неправилна правната квалификация на деянието.
В условията на евентуалност, счита че следва да се преквалифицира деянието по
чл. 207, ал. 2 от НК и да бъде приложена разпоредбата на чл. 218б, ал. 1 от НК.
От цялостната
преценка на събраните по делото доказателства – писмени и гласни, ценени по
отделно и в тяхната съвкупност, както и от съпоставката на същите с обясненията
на подсъдимия П., съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Към датата,
инкриминирана по внесения за разглеждане от РП –Кюстендил, ТО -Дупница обвинителен
акт, подсъдими Й.П. е бил с чисто съдебно минало, тъй като не е бил осъждан за
извършени престъпления от общ характер, както и освобождавана от наказателна
отговорност във връзка с тях.
На 09.05.2018 год., около
16,00 часа, подсъдимия Й.П. посетил пункт на играта „Еврофутбол“
в гр. Дупница на ул. “Венелин“, в който служебните си задължения, като
“букмейкър“ изпълнявал св. В.В..Тръгвайки си от
пункта подсъдимия П. забравил вътре на бар плота до компютъра мобилният си
телефон.
Малко след като подсъдимия си
тръгнал от пункта на „Еврофутбол“, в същия влязъл
свидетеля Н.Т.. Св.Т. попълнил фиш за участие в игра, като в същото време
забелязал забравения на бар плота мобилен телефон на подсъдимия П. и решил да
го вземе за себе си. Св.Т. пуснал фиша си, взел мобилния телефон на подсъдимия П.
и напуснал пункта. Тези негови действия били забелязани от св. В., който обаче
не реагирал, тъй като сметнал, че телефона е на св.Т.. Излизайки от пункта и в
близост до него св. Н.Т. свалил капака на мобилния телефон на подсъдимия,
извадил батерията му и СИМ картата, която хвърлил в контейнера, след което
прибрал телефона в себе си. Прибрал се у дома си в къща находяща
се на ул.“Яне Сандански“, № 11 в гр. Дупница. Там, в стаята си, св. Т. поставил
телефона на подсъдимия П. на дивана, под дрехи, които били струпани в единия
ъгъл на дивана. След което си легнал.
Междувременно подсъдимия П.
установил липсата на телефона си и се върнал в пункта на „Еврофутбол“
да си го търси. Тогава св. В. му съобщил, че е видял как св. Н.Т. прибира
мобилен телефон от мястото посочено му от подсъдимия, а именно бар плота до
компютъра в пункта. Св. В. посочил на подсъдимия името на св.Т. и го упътил, че
същия живее в близост до пункта. Докато св. В. и подсъдимия говорели, в пункта
влязла св. Д.С., която живеела на семейни начала със св. В.. Разбирайки за
какво си говорят св. В. и подсъдимия П., тя предложила на последния да го
заведе до дома на св.Т., тъй като знаела къде живее последния, за да си вземе
телефона. Около 18:00 часа на 09.05.2018 год., подсъдимия П. придружаван от св.С., намерили къщата в която живеел св.Т. и
двамата с нея влезли вътре през незаключена входна врата. Намерили св. Т. да
лежи в стаята си и подсъдимия веднага поискал телефона си. Св.Т. станал и
извадил телефон изпод одеялото, като подсъдимия установил, че не е неговия и му
заявил, че си иска неговия телефон. Тъй като св. Т. не могъл да се държи на
краката си, станал от леглото, придвижил се до дивана, който бил в
непосредствена близост до леглото на което спял, и седнал от страната, на която
нямало натрупани дрехи. Пресегнал се и изпод дрехите извадил телефона, който
принадлежал на подсъдимия, като същия бил в разглобено състояние и му го дал.
След като взел телефона си, подсъдимия П. го попитал защо му е взел телефона, а св. Т. отговорил, че нищо
не е вземал от него. При този отговор подсъдимия се афектирал, тъй като се
почувствал засегнат, че му е отнета вещ,
с която поддържа връзка с бременната си в този момент жена, която имала трудна
бременност, за което се налагало да поддържат
често връзка през деня, и го
ударил с дясната си ръка, като му нанесъл шамар
в лицето, в областта на лявото му
око. От удара свидетеля, тъй като бил пиян и не се държал стабилно на краката
си и бил седнал на дивана, се опитал да избегне удара отдръпвайки назад главата
си, като си ударил главата си в облегалката на дивана. Подсъдимият П. не си
спомня момента как и по какъв начин е взел мобилния телефон на св. Т.- „Alcatel Pixi 44 Black MAT 25“ с
IMEI № 354288077247495, но е безспорен факт, че
го е прибрал в себе си и заедно със св. С. напуснали дома на св.Т..
Веднага след това Т. сигнализирал за случая в РУ на МВР-гр. Дупница, а на
следващия ден отишъл на лекар и му било издадено медицинско свидетелство за
установените му телесни увреждания в следствие на удара нанесен му от подсъдимия.
В следващите дни подсъдимия
П. не е върнал вещта на собственика ѝ, а е дал телефона на жената, с която живее на семейни начала -
св. Р. Арнаудова, телефона, който отнел от владението на св. Т., а св.
Арнаудова от своя страна предоставила телефона за ползване на синът си ведно
със СИМ карта на мобилен оператор „Теленор
България“АД, издадена на нейно име.
На 11.06.2018 год., след като бил установен като извършител на горното
деяние, подсъдимия П. предал
доброволно на служител при РУ-гр. Дупница мобилния телефон, който отнел от св.Т..
В хода на разследването телефона е бил предмет на оглед и оценка, а след това е
бил върнат на пострадалия Т..
От изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза се установява,
че в следствие нанесеният му от подсъдимия
удар, на св. Н.Т. са били причинени следните телесни увреждания –контузия на
лявата очна ябълка с кръвоизлив под лигавицата й, довело до временно
разстройство на здравето му, неопасно за живота. В съдебно заседание експерта е
заявил, че ударът може да бъде получен както чрез нанасянето на по-силен шамар,
така и на удар с юмрук, тъй като в конкретния случай няма увреждане на
клепачите, което увреждане е характерно само при удар с юмрук. Разяснява, че
ако ударът с шамар е нанесен от високо в областта на окото и слепоочието, е
възможно част от дланта да попадне в областта на очната ябълка и да причини тази травма.
От изготвената
оценителна експертиза се установява, че стойността на 1 бр. мобилен телефон „Alcatel Pixi 44 Black MAT 25“ е
120 лева, а на 1 бр. СИМ карта е 9, 90
лв., или общата стойност на вещите
предмет на деянието е 129, 90 лева.
В хода на
съдебното следствие, предвид немощното състояние на пострадалия свидетел, както
и направеното от процесуалния
представител на подсъдимия, е
възложена съдебно-психиатрична
експертиза, относно годността на свидетеля Т. да дава достоверни свидетелски показания. Видно от заключението на
вещото лице д-р И. лицето страда от психично заболяване, с диагноза „Психични и
поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол. Синдром на
зависимост. Средностепенна органично –мозъчна промяна
на личността. Т. не може правилно да възприема фактите и да дава достоверни
обяснения за тях. Същият към датата на деянието е могъл правилно да възприема
лица, предмети и факти, но не може правилно да ги интерпретира и пресъздава.
В тази връзка, тъй като пострадалия свидетел
не е направил разпознаване на лицето,
сред които лица е бил и подсъдимия, същия не беше разпознат и в съдебна зала,
като св. Т. го описва по различен начин и счита, че е черномурен,
нисък и набит, като е безспорно обстоятелството, че подсъдимия заедно със св. С.
е отишъл до къщата на пострадалия свидетел, тоест този факт не се опровергава
нито от обясненията на подсъдимия, нито от показанията на св. С., като това е
видно и от обстоятелството, че мобилния телефон –собственост на пострадалия се
е намирал във владението на подсъдимия, спорен е фактът кога и по какъв повод
подсъдимия е ударил пострадалия свидетел, респ. как и по какъв начин му е отнел
телефона, тъй като св. С. не е видяла това обстоятелство, но пък твърди, че в
момента, в който подсъдимия е сглобил телефона си са си тръгнали заедно от
къщата на св. Т., ето защо е назначена комплексна тройна-съдебно
психиатрична-психологична експертиза, която дава заключение опровергаващо
първото, а именно, че св. Т. към датата на деянието и към датата на проведеното
съдебно заседание, в което е проведен
разпит, е със запазена годност правилно да възприема фактите и да дава достоверни обяснения за тях.
Същият, на база това заключение, е разпитан след разпита на свидетелите
посочени от обвинението и допуснати в хода на съдебното следствие, като заявява категорично, че подсъдимия не го
удрял, като счита, че е друго лице. Показанията на свидетеля, обаче, са в
посока на тези на св. С. и обясненията на подсъдимия, който го попитал какво е
направил, и след като си е взел телефона, посочен му от свидетеля, сглобил го,
поставил му батерията и му ударил юмрук. Твърди, обаче, че не му е давал
неговия телефон, който бил поставен на леглото, а че подсъдимия го е взел без
негово разрешение и си е тръгнал.
Горната фактическа обстановка се установи по
безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, чрез
разпитите на свидетелите: Н.Т., Д.С., В.В., Р.А., К.Р.,
Е.Т., обясненията на подсъдимия Й.П., приложените по делото съдебно-медицински
и съдебно-оценителна експертизи, характеристична справка, медицинско
свидетелство, протокол за оглед на фотоалбум, приемо-предавателен
протокол, справки, свидетелство за съдимост.
Съдът извърши
преценка на изложените от страните доводи, и стигна до следните правни изводи:
В хода на
съдебното следствие бяха изяснени дребни
детайли, чрез разпита на пострадалия свидетел Т., обясненията на подсъдимия,
които в случая съдът кредитира като годно доказателствено
средство, тъй като кореспондират със събрания по делото доказателствен
материал, показанията на св. С. –очевидец, ведно и с прочетените на основание
чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК показания, ведно с назначените в хода
на съдебното следствие съдебно-психиатрична и комплексна съдебно
психиатрична-психологична експертиза с оглед изясняване на спорния въпрос дали
подсъдимия е използвал принуда, за да вземе телефона на пострадалия свидетел.
Деянието по
чл.198 ал. 1 от НК представлява едно класическо съставно (сложно) умишлено
престъпление, което се състои от два акта – принуда (физическа или психическа)
и отнемане на вещта. Те са взаимно свързани, а принудата служи за преодоляване
на съпротивата на лицето. Доколкото улеснява отнемането на движимите вещи от
пострадалия, принудата трябва да го предхожда, или да бъде извършена най-късно
едновременно с него. В случая настоящия съдебен състав счита, че не става въпрос за последната хипотеза, тъй като
употребената физическа сила е била приложена от подсъдимия П. не с цел да
освободи от ръцете на пострадалият Т. инкриминираната вещ, която даже не се е
намирала у него и последният не се е
опитвал да запази фактическото държане на своята собствена вещ, и същата не е измъкната
изпод ръцете му. Тоест не може да се приеме, че физическото въздействие е
оказано непосредствено след самото отнемане на мобилния телефон, но преди
установяването на трайна фактическа власт върху него, за да може да се приеме,
че извършеното с може да се счита за грабеж. Това именно обстоятелство остана неизяснено,
доколкото съдът не може да кредитира показанията на св. Т. в посока, че
последният може да възприема фактите и да дава достоверни обяснения за тях. В
случая са налице две съдебно-психиатрични експертизи, които са противоречиви досежно достоверността на показанията на пострадалия
свидетел. Съдът кредитира съдебно-психиатричната експертиза изготвена от в.л.
д-р И., като приема, че лицето не може правилно да интерпретира и пресъздава
факти, което е видно от приложения на ДП фотоалбум към Протокол за разпознаване на лица и
предмети (л. 38 -40 от ДП). Този извод
съдът извежда от обстоятелството, че част от фактите, за които св. Т.
свидетелства не са припокриват с безспорно установена и неоспорвана фактическа
обстановка, дори и от подсъдимия. От друга страна нанесения удар е бил по повод
обстоятелството, че св. Т. се е държал арогантно, казвайки че няма какво да
връща на подсъдимия, тъй като нищо не е вземал от него, а действията му говорят
за установена друга фактическа
обстановка, за която е приложена
прокурорска преписка вх. № 2969/2018 г.1 видно от която по отношение на
св. Т. е отказано да бъде образувано ДП, като на същия е наложено
административно наказание по реда на чл. 218б, ал. 1 от НК за същия случай, че
е отнел от владението на подсъдимия П. мобилния му телефон. Именно гнева,
прибързаната реакция от страна подсъдимия е довела до вземането на телефона на
подсъдимия, като отново следва де се подчертае, че за това отнемане П. не е употребил сила. Удрянето на шамар е
провокирано от поведението на пострадалия, когато П. искал да изясни защо му е
трябвало да взема чужда вещ, с който удар в конкретния случай не е сломена съпротива на пострадалия свидетел,
тъй като той не е оказал такава, за да
бъде квалифицирано деянието като грабеж. В случая, от така посочените
действия, липсва елемента на принудата, както е посочено в обвинителния акт, че
се касае за физическа такава, като настоящия съдебен състав прие, че се касае
за престъпление кражба. Инкриминираната вещ противозаконно е отнета от
владението на пострадалия свидетел, с цел присвояване, което се установява от
описаните по-горе разпоредителни действия, които подсъдимия е предприела по отношение на нея.
Ето защо подсъдимият беше оправдан за престъплението , в което е обвинен – за
престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, като го осъди за престъпление с правна
квалификация по чл. 194, ал. 3 от НК, като взе предвид че се касае за обикновен случай на кражба.
Предвид ниската стойност на отнетата вещ, както и чистото съдебно минало на
дееца, включително и мотивите на извършване на деянието съдът счете, че се
касае за „маловажен случай“.
При така установената фактическа обстановка, въз
основа на изложените по-горе, произтичащи от нея доводи и съображения, съдът
намери за безспорно от правна страна, че след като на 09.05.2018г. около 18:00 часа, в град Дупница, в къща, находяща се на ул. „Яне Сандански“ № 11 е отнел чужди
движими вещи – мобилен телефон марка и модел „Alcatel Pixi 44 Black
MAT 25“ с IMEI №
324288077247495, на стойност 120.00 лв., и 1 бр. СИМ карта с номер 0888 207700
на стойност 9.90 лв. на мобилен оператор „А1“, или движими вещи на обща
стойност 129.90 лв., от владението на Н.К.Т. ***, с намерение противозаконно да
ги присвои, действувайки при форма на вина пряк
умисъл, както от обективна, така и субективна страна е осъществил състава на
престъпление по чл. 194, ал. 3 от НК, в извършването на което бе признат за
виновен.
На основание
чл. 304 от НПК оправда подсъдимия Й.Б.П. по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 от НК.
По възражението на защитника на подсъдимия, че е
приложима разпоредбата на чл. 207, ал. 2 от НК, съдът прие, че същото е
неоснователно, тъй като не са налице данни за това инкриминираната вещ да е
попаднала случайно или по погрешка у него, той като се базира само на неговите
обяснения, като съдът счита, че се установи друга фактическа обстановка, сочеща
на извършване на деяние наказуемо от закона и представляваща обикновен случай
на кражба.
Действително в случая се касае за вещ, чиято стойност
е под две минимални работни заплати, но вещта е върната частично. С протокол за
доброволно предаване от 11.06.2018 г.
подсъдимия е предал инкриминираната вещ без отнетата СИМ карта на стойност 9.90
лв., поради което е неприложима разпоредбата на чл. 218б, ал. 1 от НК.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО.
При определяне размера на
наказанието, което следва да се наложи за извършеното престъпление, като
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съдът отчита младата възраст на
подсъдимия, тежката бременност на съпругата му в този момент, както и че е доставял
издръжка на семейството си, тъй като съпругата му не е работила, грижил се е за
роденото им дете и е очаквал раждането на второто им дете, провокативното
поведение на пострадалия свидетел, като съпостави изложените по-горе данни по
отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че е налице превес на смекчаващите
спрямо отегчаващите вината обстоятелства, които принципно биха обусловили и
определяне на по-ниско наказание по размер. Ето защо съдът, на основание чл. 54
във вр. с чл. 47 от НК, наложи най-лекото
алтернативно наказание, предвидено в закона в неговия максимален размер, а
именно: наказание „глоба“ в размер на 300
лв. (триста лева), приемайки, че в този вид то ще създаде необходимите
предпоставки за постигане на целите на личната и генералната превенция на
наказателната репресия, посочени в чл.36 от НК.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание
чл. 189, ал. 3 от НПК съдът, с оглед на постановената присъда съдът осъди
подсъдимия Й.Б.П., с ЕГН ********** с адрес *** да заплати сторените по делото разноски
за изготвяне на експертиза и превод на документи в размер на 182.30 лв. (сто
осемдесет и два лева и тридесет стотинки) по сметка на ОД на МВР гр. Кюстендил,
както и да заплети 1 110лв. (хиляда сто и десет лева) разноски, сторени в
хода на съдебното следствие, която сума следва да се внесе по сметка на Районен
съд – Дупница.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: