РЕШЕНИЕ
Номер………………… Година 2020г. гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд
Първи състав
На шестнадесети януари Година две хиляди и двадесета
в публично заседание в следния състав:
Председател: Хр. Минев
Секретар: Петя Г.ева
като разгледа докладваното от съдия Минев
НАХД № 4277 по описа за 2019г.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-010580/21.11.2018г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Варна, с което на „А.Д.Б.Р.”
ООД, ЕИК *********, представлявано от Г. Ж. З.
с ЕГН **********, с адрес ***, е наложена имуществена санкция в размер
на 1900.00лв, на основание чл.416 ал.5 от КТ и чл.85 ал.1 вр. чл.81 ал.2 от
Закона за насърчаване на заетоста, като намалява размерът на санкцията на
1000.00лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към
решението са изготвени пред АС Варна по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е по реда на чл. 60, ал.2 от ЗАНН и е
образувано по жалба на на „А.Д.Б.Р.” ООД, ЕИК
*********, представлявано от Г. Ж. З., срещу НП №03-010580/21.11.2018г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Варна, с което на „А.Д.Б.Р.”
ООД, ЕИК *********, представлявано от Г. Ж. З.
с ЕГН **********, с адрес ***, е наложена имуществена санкция в размер
на 1900.00лв, на основание чл.416 ал.5 от КТ и чл.85 ал.1 вр. чл.81 ал.2 от
Закона за насърчаване на заетоста.
В жалбата си въззивника оспорва наказателното
постановление, като незаконосъобразно. Не оспорва фактическата обстановка и
неприлагането на чл.28 от ЗАНН. Прави искане да се намали размерът на
имуществената санкция до предвидения в закона минимум.
В с.з. въззивника, се представлява от Г.З., който
поддържа жалбата и по същество не оспорва състава на нарушението, като твърди,
че процесното нарушение се явява единично, дружеството не е било санкционирано
по-рано и моли за намаление размерът на санкцията до предвидения в закона
минимум.
Въззиваемата страна Дирекция инспекция по труда -
Варна - редовно призована, представлява се от ю.к. Ошавкова, надлежно
упълномощена и приета от съда. Оспорва жалбата, счита я за неоснователна, моли
съда да потвърди обжалваното НП.
След преценка на доводите на въззивника и с
оглед събраните доказателства по делото,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 18.10.2018г., служители на Инспекция по труда
Варна извършили проверка за спазване на трудовото законодателство свързано с
извършването на посредническа дейност по наемане на работа и спазване на
трудовото законодателство на „А.Д.Б.Р.“ ООД, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от Г. Ж. З. с основна дейност „Посредническа дейност по
наемане на работа“, по представени в ДИТ Варна документи. В хода на проверката
е установено, че въззивното дружество притежава Удостоверение за рагистрация за
извършване на посредническа дейностпо наемане на работа №2381/24.10.2017г.за
чужбина.
В хода на проверката е установено, че процесното
дружедство като посредник по наемане на работа не е склюячило посреднически
договор с търсещото работа лице Т.Т.Д. с дата на
раждане ***г. Констатирано е че лицето е било насочено от посредника и
подпомогнат от него за започване на работа в „АС-Х Хотелсервис“ ЕООД. На
24.09.2018г.работника е бил устроен на работа като „камериер“. В този смисъл са
били и дадените от управителя обяснения. Правилно е прието, че е било
реализирано нарушение на 24.09.2018г. от страна на процесното дружество.
Правилно е установено, че мястото на нарушението е адресът на управление на
процесното дружество в гр.Варна, тъй като именно там е следвало да се сключи
посреднически договор с работника.
На 09.11.2018г. е съставен АУАН № 03-010580.
От показанията на св.З. се установява, че същата
лично е констатирала нарушението. Същото не се оспорва от страните,
квалифицирано е по чл.28 ал.3 т.1 от ЗНЗ, вр. чл.23 ал.1 т.1 от Наредба за
условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа.
Акта е надлежно връчен и по него не е направено
възражение.
Административния орган е възприел изцяло
фактическата обстановка и правна квалификация на нарушението описана в АУАН.
АНО е ангажирал отговорността на дружеството като работодател, като правилно е
приложил разпоредбата на чл.416 ал.5 от КТ.
При определяне размера на санкцията АНО не е изложил
каквито и да било мотиви, поради каква причина е наложил санкция именно в
атакувания размер, но съдът намира, че неправилно е определен размера на
санкцията и същата е несъобразена със степента на обществена опасност на
нарушението и нарушителя.
Съдът като взе предвид, че по делото липсват данни
на дружеството да са налагани други санкции за нарушаване разпоредбите на КТ,
намира, че правилно АНО е преценил, че в случая не следва да се прилага
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като се касае за нарушение свързано с
правата на работниците. Предвид вида на нарушението, същото не може да се
квалифицира като маловажен случай, но липсват каквито и да било отегчаващи
отговорността обстоятелства, които да предпоставят санкция различна от
минималната предвидена от закона, която слведва да се отчете, не е символична
по размер. Съдът намира, че направените в жалбата на въззивника възражения са
основателни.
Предвид изложеното и съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: