№
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД първи състав в публичното заседание на десети май две хиляди и
шестнадесета година в състав:
при секретаря Т.Т. и
в присъствието на прокурора......................., като разгледа докладваното
от съдия НАХД № 110 по описа за 2016 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
наказателно постановление №15-0324-000598/26.01.2016г. на Началника на група
към ОД на МВР-Варна, РУ-Провадия с което на Д.З.З., ЕГН ********** с адрес ***
за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 700,00 лева и „Лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 10 месеца, както и на основание Наредба
№Із-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки.
В жалбата си
жалбоподателят З. излага оплаквания за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като навежда
доводи, че същото е издадено в нарушение на материалния закон, както и при
допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до нарушаване на правото
му на защита. В тази връзка моли за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
Твърди още, че в хода на производството по издаване на
атакуваното НП е допуснато грубо нарушение на разпоредбата на чл.
43, ал.1 и ал.5 ЗАНН, съгласно които, след подписването на АУАН от страна на нарушителя или
съответно с подпис на свидетел, при направен отказ лицето да подпише, актът се
предявява на лицето, за да се запознае със съдържанието му и му се връчва
препис от него. Според жалбоподателя, това задължение по цитираната разпоредба
е императивно и е свързано с основното право в АНП, а именно правото на защита
на санкционираното лице. Твърди, че в настоящия случай е налице издаден АУАН
при хипотезата на чл.
43, ал.2 ЗАНН, при която законодателя предвижда също задължение от страна
на актосъставителя, за предявяване и връчване на акта. Според жалбоподателя,
неподписването му от нарушителя, не презюмира отказ от получаване на същия и
отпадане на задължението от страна на длъжностното лице по връчване на АУАН,
тъй като съгласно разпоредбата на чл.
44, ал.1 ЗАНН, освен възраженията при съставяне на акта, лицата имат право
на писмени възражения по него и в тридневен срок от подписването му, като
законодателят има предвид всички случаи на оформяне, вкл. чл.
43, ал.2 ЗАНН. В случая, при отказа да подпише саморъчно АУАН,
актосъставителя оформил в негово присъствие акта с подпис на свидетел, като
отказал да му предостави възможност да го прочете и не му връчил препис. По
този начин го лишил от основно негово право, а именно това по чл.
44, ал.1 ЗАНН, което не можал да осъществи, тъй като не бил запознат със
съдържанието на АУАН. Твърди, че поставянето му в невъзможност да упражни
правото си на защита след съставянето на АУАН, опорочавало всички последващи
действия на АНО, което от своя страна водело до незаконосъобразност на
издаденото НП и същото подлежало на отмяна само на това основание, без да се
разглежда въпросът по същество.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез пълномощника си - адв. Б. Д. от АК-Русе, поддържа жалбата
и пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление. При условията на
алтернативност пледира за редуциране размера на санкцията към законово
определения минимум.
За ответника по
жалбата - РУ Провадия, редовно призован, не се явява законен или процесуален
представител, като е постъпило писмено становище по жалбата за нейното
отхвърляне.
Жалбата е процесуално
допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок,
като същата се явява основателна.
Районният съд, след
като провери изложените в жалбата оплаквания, съобрази становищата и доводите
на пълномощника на жалбоподателя и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, при съблюдаване разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, приема за установено от фактическа страна, следното:
На 22.10.2015г. около
0,55 часа в Община-Дългопол на път Трети клас №208-до бензиностанция „Петрол
Перфект“, посока гр.Айтос по време на дежурство, св.М.Т.Р. бил извикан на место
за оказване на съдействие тъй като от служители на СПООР бил спрян за проверка
въззивника. Поради съмнение за употреба на алкохол водача бил изпробван с
техническо средство, което отчело наличие на такъв, след което му бил издаден
талон за медицинско изследване. Водача заявил, че не е съгласен с отчетеното от
техническото средство и отказал да подпише акта. Издаден му бил талон за
медицинско изследване на кръвта.
Според актосъставителя на въззивника не е бил връчван
екземпляр от акта след отказа на въззивника да го подпише, като и трите
екземпляра останали в актосъставителя. Въззивника си получил талона за
медицинско изследване. Отказа на З. да подпише акта бил удостоверен с подписа
на един свидетел.
Съставен бил акт за установяване на административно
нарушение № 2089 от 22.10.2015 г. от св. Р. в присъствие на колегите му Р. и З.,
в който било отразено, че "водачът на посочената дата и място управлява
личния си автомобил Ауди А3 с рег.№В 6403НВ под въздействието на алкохол,
измерен с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабр.№ARBB-0090, който отчел
0,89 %о алкохол в издишания от водача въздух. Издаден
бил талон за медицинско изследване №0346687. По данни на водача, същият изпил 1
литър бира.
Нарушението било квалифицирано, като такова по чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП.
Актът за установяване на административно нарушение е оформен
с отказ от подписване, оформен с имената и подписа на един свидетел – Г. Г. П..
Разписката в АУАН за връчване на препис от същия, също е оформена с отказ -
"отказва", като този отказ не
е оформен с вписване на данни и подпис на свидетел, удостоверяващи го.
На основание на
горния акт за установяване на административно нарушение било издадено
обжалваното наказателно постановление №15-0324-000598/26.01.2016г. на началника
н група към ОД на МВР-Варна, РУ-Провадия , с което на жалбоподателя били
наложени посочените по-горе административни наказания, надлежно връчено му на
25.01.2016 г.
Горната фактическа
обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от събрания по делото
доказателствен материал, а именно - от съдържащите се в
административнонаказателната преписка акт за установяване на административно
нарушение и наказателно постановление, талон за медицинско изследване, както и
от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни такива - Справка за
нарушител от региона №819000-11620 от 14.04.2016 г. на ОД на МВР гр. Варна и
показанията на разпитания по делото св. М.Р., както и показанията на допуснатия
до разпит свидетел М. З. М., който заявява, че копие от акта не е бил връчван
на въззивника и същият е отказал да го подпише.
С оглед на така
очертаната фактическа обстановка, съдът от правна страна прави следните изводи:
Преюдициален въпрос
при проверката за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление е
проверката за законосъобразност на проведената административнонаказателна
процедура по издаването на наказателното постановление. Само при установяване
на законосъобразно проведена процедура по издаване на наказателното
постановление се пристъпва към разглеждане на въпросите по същество - за
нарушението, нарушителя и неговата вина.
При тази проверка,
съдът констатира, че в админстративнонаказателното производство в първата му
фаза - по съставянето на АУАН и издаването на НП, са допуснати нарушения на
императивни правни норми, охраняващи правото на защита на привлечения към
административнонаказателна отговорност.
Липсват категорични
данни, че на нарушителя - жалбоподател по делото, е бил предявен за връчване
препис от АУАН. Оформената разписка в АУАН, за връчване на препис с отказ за
получаване - "отказва", не е удостоверен с надлежни доказателства,
като и той е оформен с различен почерк от основния, с обратен наклон, без имена
и подпис на свидетел, присъствал на този отказ. С това е допуснато нарушение на
чл.
43, ал.5 ЗАНН, задължаваща съставителя на АУАН да връчи препис от същия на
нарушителя, независимо от това дали го е подписал или е отказал да го подпише.
Нарушаването на разпоредбата на чл.
43, ал.5 ЗАНН, е довела и до следващо нарушение - на разпоредбата на чл.
44, ал.1 ЗАНН, гарантираща правото на нарушителя да направи писмени
възражения по АУАН. Горните нарушения съставляват нарушения на императивни
правни норми, охраняващи правото на защита на нарушителя да научи какво
административно нарушение му се вменява, за да организира адекватно защитата
си, в т.ч. и с писмено възражение срещу АУАН в срока по чл.
44, ал.1 ЗАНН.
С оглед на
изложеното, съдът намира, че жалбата се явява основателна и следва да се уважи,
като се отмени обжалваното наказателно постановление, само на основание
допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното
производство в първата му фаза по съставянето на АУАН и издаването на НП,
гарантиращи правото на защита на нарушителя, без съдът да се занимава с
въпросите по същество.
По изложените
съображения и на основание чл.
63, ал.1 от ЗАНН, Провадийският районен съд
ОТМЕНЯ НП
№15-0324-000598/26.01.2016г. на Началника на група към ОД на МВР-Варна,
РУ-Провадия с което на Д.З.З., ЕГН ********** с адрес *** за нарушение на чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 700,00 лева и „Лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 10 месеца, както и на основание Наредба №Із-2539
на МВР са му отнети 10 контролни точки.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.