Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 249
14.04.2022 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на петнадесети март две хиляди и двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело №33 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.83 ал.6 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).
Образувано е по жалба на С.Г.С. с посочен постоянен
адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Отказ с рег. № 254000р-37198/17.12.2021г.,
издаден от ВПД Началник РУ Димитровград, с който на основание чл.83 ал.5 във
връзка с чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ се отказва подновяване срока на
разрешението за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси на С.Г.С..
Жалбоподателят счита така постановения отказ за
неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че подал заявлението си за подновяване
на срока на разрешителното си за носене, съхранение и употреба на късоцевно
огнестрелно оръжие и боеприпаси, на основание чл.78 ал.2 от ЗОБВВПИ – в
качеството си на бивш служител на Въоръжените сили на Република България, като
представил всички изискуеми документи. Сочи, че нормата на чл.78 от ЗОБВВПИ
била специална норма, която дерогирала общите правила на същия закон, и в
частност нормата на чл.58 т.10 от закона, изискваща наличието на реална
опасност за живота и здравето на заявителя и съответно изискваща доказването на
такава опасност в тежест на заявителя. Твърди, че ако за категорията лица,
изброени в нормата на чл.78 ал.2, вр. ал.1 се прилагали същите правила, както
за всички останали физически лица, то би било лишено от смисъл създаването на
изрична и специална правна норма, касаеща лица по чл.78 от ЗОБВВПИ. Сочи, че в
конкретния случай отговарял на специалните изисквания на чл.78 ал.2 от закона –
лице с прекратено трудово правоотношение с Въоръжените сили на РБ, не бил
дисциплинарно уволнен от ВС на РБ, не бил подвеждан под отговорност за
криминални прояви, с чисто съдебно минало бил и в добро психично здраве, като
удостоверил тези обстоятелства със съответните официални документи. Счита, че
както за лицата по чл.78 ал.1 от закона, така и за лицата по чл.78 ал.2, не се
изисквало наличие и доказване на основателна причина по смисъла на чл.58 т.10,
която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение. Моли се за
отмяна на обжалвания отказ.
В съдебно заседание оспорващият лично и чрез
пълномощник изразява становище за незаконосъобразност на отказа. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. Не ангажира становище по делото.
Административен
съд – Хасково, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно от представеното по делото Разрешение № 20150169103
за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях,
издадено от РУ Димитровград – ОДМВР – Хасково на 29.12.2015г., валидно до
28.12.2020г., на С.Г.С. се разрешава да съхранява, носи и употребява
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях – съгласно Приложението към това
разрешение: оръжие тип 2 – за самоотбрана; вид В – късоцевно огнестрелно
оръжие; марка/модел ЧЗ-Чешка збрьовка/83; калибър 9х18, номер 062075.
На 26.10.2021г. от жалбоподателя С.Г.С. е подадено до
Началника на РУ - Димитровград заявление с вх. №254000-6465/26.10.2021г., с
което поискал да му бъде издадено разрешение за носене и съхранение на бойно
оръжие и боеприпаси, закупени за граждански цели – самоотбрана. Посочил, че
желае да поднови разрешителното си и съхранява у дома си ОП и боеприпасите към него. Отбелязал, че
съгласно ЗОБВВПИ е запознат със съхранението и случаите на ползване на същото,
както и наказателната отговорност, която носи съгласно ЗОБВВПИ, НПК и ГПК.
Посочил, че разрешителното би му послужило също и за получаване на служебно
такова при работа по превоз на ОЦТП и парични суми.
Към заявлението С. е приложил документи, сред които Протокол
№ 001820 от
19.10.2021г., Декларация по чл.76 ал.4 т.2 от ЗОБВВПИ от 20.10.2021г.,
Медицинско удостоверение №2791/13.10.2021г. от „Център за психично здраве –
Хасково“ ЕООД гр. Хасково, че лицето не се води на диспансерен отчет и карта за
предварителен медицински преглед.
Във връзка с постъпилото заявление, от Мл.П.И.“КОС“ РУ
Димитровград е изготвена докладна записка рег. №254р-32369/28.10.2021г., с
която се уведомява ВПД Началник на РУ Димитровград, че е нужно да се изготвят
докладна записка с констативен протокол от П.И. или Мл.П.И. от група „ТП“ при
РУ Димитровград, обслужващ района за наличие на условия за съхранение и наличие
на ООБ, нарушения на обществения ред /УБДХ/, наказателни постановления по ЗДвП
/невръчени/ и през последните три години налагани ли са мерки за защита по
Закона за закрила срещу домашно насилие, както и справка от оперативните
работници при група „ПКП“ при РУ Димитровград за противообществени прояви.
Предвид горното, от Мл.ПИ в РУ – Димитровград е
изготвена докладна записка рег. №254р-39864/02.12.2021г., в която същият е
посочил, че на 24.11.2021г. е извършил проверка за наличие на условия за
съхранение на ООБ на лицето С.Г. ***-В-8, като по местоживеене няма данни
същият да е нарушавал обществения ред, като в РУ-Димитровград няма данни за
лицето да му е съставен АУАН, осъществяващ смисъла на УБДХ. След извършена
справка в КАТ АНД се установило, че лицето няма наказателни постановления за
връчване. Нямало информация в РУ-Димитровград през последните три години на С.Г.С.
да са налагани мерки по Закона за защита
от домашно насилие. На адреса имало монтирана метална каса, същата била
неподвижно закрепена и със секретно заключване, отговаряща на изискванията на
ЗОБВВПИ. От проверката бил изготвен констативен протокол.
Представена е и докладна записка рег.
№254р-33068/04.11.2021г., изготвена от мл. експерт в РУ Димитровград, видно от
която към посочения момент С.Г.С. не е обект на оперативен интерес от страна на
група „Противодействие на криминалната престъпност“, сектор „Криминална
полиция“.
С докладна
записка рег. №254р-33490/10.11.2021г., изготвена от мл. ПИ в РУ
Димитровград, се докладва на ВПД Началник на РУ Димитровград за установеното в
хода на служебната проверка във връзка с подаденото заявление от С.. С
докладната записка се предлага да се уведоми писмено С., като в 7-дневен срок
от датата на получаване на писмото му се даде допълнителна възможност да се
мотивира по – обстойно относно към момента на подаване на документи възникнала
ли е реална заплаха за живота и здравето
му, има ли към момента жалби в тази насока, реално кое налага носенето и
употребата на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Предлага се също да се спре
производството по преписка вх. №254000-6465/26.10.2021г. по описа на РУ Димитровград, като след внасяне на
допълнителни мотиви, същата да се възобнови.
С писмо рег. №254р-7005/20.11.2021г. на РУ
Димитровград, С.Г.С. е уведомен, че на подаденото от него заявление с вх.
№254000-6465/26.10.2021г. до Началника на РУ Димитровград предстои да бъде
отказано подновяване на разрешението за носене, съхранение и употреба на
късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси на основание чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ. В писмото е указана възможността в 3-дневен срок от получаване на
писмото да изложи в писмен вид допълнителни мотиви относно подновяване на
разрешението за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и
боеприпаси. Видно от направеното отбелязване, писмото е получено от С. на
25.11.2021г. срещу подпис.
Във връзка с дадените му указания, на 29.11.2021г.,
под вх. №254000-7179/29.11.2021г. С. е изложил писмено допълнителни мотиви,
като се е позовал на чл.78 ал.1 и ал.2 от ЗОБВВПИ. Посочил, че е бивш служител
на ВС на Р България и отговаря на необходимите изисквания – да не е
дисциплинарно уволнен от ВС на РБ, подвеждан под отговорност за криминални
прояви, с чисто съдебно минало и в добро психично здраве. Съгласно
представените документи счита, че му се полага по чл.78 ал.1 и ал.2 на ЗОБВВПИ
да притежава за носене, съхранение и употреба късоцевно огнестрелно оръжие с
цел гарантиране на личната му безопасност.
На 17.12.2021г. е постановен оспорения в настоящото
производство Отказ с рег. №254000р-37198/17.12.2021г., издаден от ВПД Началник
РУ Димитровград, с който на основание чл.83 ал.5 във връзка с чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ се отказва подновяване срока на разрешението за носене, съхранение и
употреба на късоцевно огнестрелно оръжие
и боеприпаси на С.Г.С.. Отказът е мотивиран с това, че липсват данни,
обосноваващи по безспорен и убедителен начин необходимостта от притежаване и
употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за граждански цели –
самоотбрана.
Видно от разписката под текста му, отказът е връчен на
С. на 23.12.2021г. срещу подпис.
Жалбата е подадена на 06.01.2022г. чрез Началник на РУ
– Димитровград, където е заведена с вх. №254000-69/06.01.2022г.
Въз основа
на така установената фактическа обстановка и след анализ на събраните в хода на
производството доказателства, Административен съд - Хасково намира от правна
страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок за обжалване, срещу
годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е
налице правен интерес от търсената
защита. Разгледана по същество същата е неоснователна.
При
извършената служебна проверка на оспорения акт на всички визирани в нормата на
чл.146 от АПК основания за оспорване, независимо от релевираните в жалбата
такива, настоящият състав намери издаденият акт за постановен от компетентен
орган, при съблюдаване на административнопроизводствените правила, в
съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, при спазване
изискванията за неговото съдържание и форма.
Според чл.83
ал.5 от ЗОБВВПИ, Директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно
лице, съответно началникът на РУ на МВР, издава писмено или по електронен път
разрешение за съответната дейност или мотивирано отказва издаването му в
едномесечен срок от подаване на заявлението.
Процесното
заявление е подадено до началника на РУ – Димитровград при ОДМВР - Хасково, в
района на което е и постоянният адрес на жалбоподателя. Обжалваният отказ е
издаден именно от ВПД Началник на РУ - Димитровград, поради което се явява
валиден административен акт, издаден от компетентния за това орган.
Съдът не
намира данни по преписката, които да сочат на допуснати съществени процесуални
нарушения при провеждане на особеното административно производство. Актът на
административния орган е издаден в писмена форма, съдържа съответни фактически
основания, на които се издава, и правна обосновка. Преди да се произнесе
административният орган е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за
случая, в съответствие с вмененото му в чл.35 от АПК задължение.
В хода на
административното производство органът е изпълнил задълженията си по чл.83 ал.1
и ал.2 от ЗОБВВПИ, вкл. е дал възможност за възражения и за предоставяне на
доказателства относно издаване на разрешение. Ето защо заявителят е имал
възможност да вземе участие в производството, като представи допълнителни
аргументи относно твърдяната необходимост от притежаване и употреба на
късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за граждански цели – самоотбрана. Действия
в тази насока са били предприети от страна на жалбоподателя в указания му срок,
но правилно същите са били определени като такива, които не променят
направените вече констатации, че не е налице основание за продължаване на срока
на исканото разрешение за дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси за
граждански цели – самоотбрана по реда на ЗОБВВПИ, при което е последвало
издаване на оспорения отказ.
Ето защо не
са налице визираните в разпоредбата на чл.146 т.2-3 от АПК основания за отмяна
на оспорения акт.
Оспореният
акт съответства на материалния закон.
В случая
няма спор, че заявлението е било окомплектовано с изискуемите от закона
документи, но представянето на същите от страна на оспорващия само по себе си
не е основание за подновяване на разрешението, тъй като съгласно разпоредбата
на чл.87 ал.3 от ЗОБВВПИ, разрешението по ал.1 (т.е. за подновяване ), се
издава по реда на чл.83 от ЗОБВВПИ. В чл.83 ал.1 от ЗОБВВПИ е предвидено, че при
постъпване на документите, посочени в разпоредбата, ГДНП на МВР, съответно РУ
на МВР, оценява пълнотата и съответствието на подадените документи с
изискванията за издаване на разрешение и извършва при необходимост проверка на
място на обектите за съхранение.
Според
разпоредбата на чл.58 ал.1 от ЗОБВВПИ, разрешения
за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия,
разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях не се издават
на лице: 10. което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни
цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по
несъмнен начин обосновава издаването на разрешение.
В случая
жалбоподателят е посочил в заявлението си, че оръжието му е необходимо именно
за самоотбрана.
Следва да се
посочи, че снабдяването с огнестрелно оръжие е крайна мярка за опазване на
обществено значими блага, поради което в законодателството е установен
разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана
по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Видно от разпоредбата
на чл. 58, ал. 1, т. 10, във връзка с чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ, обосноваването на
необходимост от носене и съхраняване на оръжие за някоя от изрично изброените в
закона цели е въведено като задължителен елемент от фактическия състав по
издаване/ подновяване на разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях. Следователно основна
предпоставка за издаването/подновяването на разрешение за дейностите по закона
е наличието на основателна причина за ползването на оръжие за някоя от изрично
изброените в закона цели. Отсъствието само на това изискване е основание за
постановяване на отказ да се издаде разрешение, без значение дали са изпълнени
останалите критерии на закона. В случаите на издаване/подновяване на разрешение
законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като
представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание,
посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от
издаване на исканото разрешение.
Със
закона не се въвеждат различни условия, на които следва да отговаря лицето в
случаите, когато вече му е било издавано такова разрешение за предходен период.
Процедурата и изискванията за първоначалното издаване на разрешения за дейностите,
предвидени в закона, се прилагат за всяко следващо отправено искане, вкл. за
подновяването по реда на чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Противното би означавало, че
разрешението не би следвало да е скрепено със срок. Притежаването и
възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява
източник на определена обективна опасност за обществото. Поради това
законодателят е поставил възможността за упражняването ѝ в зависимост от
определени предпоставки, наличието на които следва да бъде установявано
периодично - на пет години, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗОБВВПИ. Не съществува
законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да
продължава срока му на действие.
В тази
насока е и практиката на Върховен административен съд на Република България,
изразена в Решение №288 от 13.01.2022г. по адм. д. №10039/2021г., VII о. и др.
Административният
орган правилно е приел, че лицето не е обосновало и от данните по делото не се
установява необходимост от носене на огнестрелно оръжие. В тежест на
иницииралото производството лице е да докаже нуждата от извършване на
съответната дейност по ЗОБВВПИ, а при данните по преписката изводът, че не са
налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен
(облагоприятстващ) административен акт по искането на С., е законосъобразен.
След като в рамките на проведеното административно производство лицето не е
доказало основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за
граждански цели по смисъла на чл.6 ал.3, административният орган е направил правилен
и законосъобразен извод за липса на основателна причина за издаване на исканото
разрешение.
Настоящият
съдебен състав намира, че жалбоподателят не доказа и в хода на съдебното
производство наличието на основателна причина- самоотбрана, на каквото
основание е поискал подновяване на разрешението. Ето защо, при липсата на
представени доказателства, обуславящи издаването на заявения от жалбоподателя
административен акт, постановеният отказ е направен в съответствие с материалния
закон. С оглед на представените в хода на административното производство
доказателства, съдът намира, че при постановяване на оспорения отказ
административният орган правилно и законосъобразно е приел, че жалбоподателят
не е посочил основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава
необходимостта от притежаване и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и
боеприпаси за граждански цели – самоотбрана.
Настоящият
съдебен състав не установи наличие на несъответствие на оспорения
административен акт и с предпоставките за законосъобразност на същия, а именно
– съответствие с целта на закона и с материалноправните разпоредби. Ето защо в
случая не са налице и основанията по чл.146 т.4-5 от АПК за отмяна на акта.
Неоснователни
са наведените в административното производство и пред настоящата инстанция
възражения, че оспорващия, в качеството си на бивш служител на Въоръжените сили
на Република България отговаря на специалните изисквания на чл.78 ал.2 от ЗОБВВПИ, а за лицата по чл.78 ал.1 и по чл.78 ал.2 от ЗОБВВПИ не се изисквало
наличие и доказване на основателна причина по смисъла на чл.58 т.10.
От
доказателствата по делото действително е видно, че С. е бивш служител на
МО и липсват данни да е уволнен по
дисциплинарен ред. Нормата на чл.78 ал.2 от ЗОБВВПИ обаче не изключва
приложението на чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ. Обстоятелството, че лицето е бивш служител от МО, не го освобождава от
задължението да посочи основателна причина, която по несъмнен начин обосновава
необходимостта от издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие
за самоотбрана. Качеството на лицата, посочени изчерпателно в чл. 78, ал. 1 от ЗОБВВПИ като държавни служители към конкретно изброени силови ведомства, както
в случая на непрекратени, така и в случая на прекратени служебни
правоотношения, не е основание да получат разрешение за придобиване,
съхранение, носене и употреба на лично късоцевно огнестрелно оръжие. Нормата на
чл. 78, ал. 2 ЗОБВВПИ не създава привилегировано положение, а визира специфични
случаи, които се доказват с конкретни документи, поради което не би могло да се
приеме, че ако едно лице е бивш служител на МВР, респ. на МО, то може да получи разрешение за
достъп и ползване на оръжие, без да обоснове основателна причина, която по
несъмнен начин да налага необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие. В
горния смисъл е и константната практика на ВАС – Решение №5142 от 22.04.2021г.
по адм. д. №2932/2021г., VII о.; Решение №17616 от 20.12.2019г. по адм. д.
№3250/2019г., VII о.; Решение № 294/11.01.2016г., по АД №12377/2015г. на ВАС;
Решение №13460/05.11.2018г. по АД 12551/2017г. на ВАС и др.
Ето
защо, при подаването на процесното заявление, жалбоподателят е следвало за
установи, че отговаря на всички изисквания, предвидени в закона, независимо, че
има качеството на бивш служител на МО, в т. ч. да обоснове наличието на
основателна причина по смисъла на чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ, което в случая не
е сторено от него.
Предвид
изложеното, оспореният административен акт се явява мотивиран, обоснован, издаден
в съответствие с материалния закон и при спазване на административно
производствените правила, в съответствие с целта на закона, поради което
насоченото срещу него оспорване следа да бъде отхвърлено.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Г. ***, против Отказ с
рег. № 254000р-37198/17.12.2021г., издаден от ВПД Началник РУ Димитровград.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: