№ 1082
гр. Варна , 24.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20203100503609 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решението си ВРС-ХХІс-в № 260135/24.08.2020 по гр.д.№ 15302/2015, постановено в
делбеното производство, във фазата по извършването му,
Е ОТХВЪРЛЕНА претенцията на А. И. К. ЕГН ********** от гр.Варна съд.адрес: адв.Б.-
гр.Варна ул.“Парижка комуна“ № 2 ет.2, ЗА ВЪЗЛАГАНЕ на допуснатия до делба
недв.имот – АПАРТАМЕНТ с идентиф.№ 10135. 1507.841.1.1 по КК на гр.Варна, находящ
се в гр.Варна, ул.“Преслав“ № 12 /предишно наименование "Никола Вапцаров"/, ет.2,
състоящ се от две стаи, кухня, вестибюл, баня-тоалет и балкон, с площ от 107,30кв.м., при
граници: двор, сграда на ул.“Преслав“ № 12 и сграда, ведно с прилежащите му 1/4ид.ч. от
ОЧС, вкл.и избено помещение и правото на стоеж върху мястото върху което е построена
сградата, на осн.чл.349 ал.2 ГПК;
същият Е ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН с пазарна оценка от 200 000лв, като
след извършването на публичната продан съделителите следва да бъдат удовлетворени от
получената сума съобразно квотите, при които е допусната делбата: 1/6ид.ч. за Е. И. С. ЕГН
********** от гр.Варна ж.к.„Вл.Варненчик" бл.307 вх.13 ет.З ап.9 и 5/6 ид.ч.за А. И. К.
ЕГН ********** от гр.Варна съд.адрес - адв.Б., на осн. чл.348 ГПК;
Е ОСЪДЕНА А. И. К. да заплати на Е. И. С. сумата от 1672лв - обезщетение за лишаване
от ползването на делбения имот, за периода от 15.02.2017г до 1.06.2018г, ведно със законна
лихва върху главницата от 15.02.2017г до окончателното изплащане на задължението;
1
Е ОСЪДЕНА А. И. К. да заплаща на Е. И. С. сумата от 104,50лв на месец с падеж 5-то
число на съответния месец, за който се дължи обезщетението, считано от влизане в сила
решението, което в тази част има характер на определение до окончателно ликвидиране на
съсобствеността;
СА ОТХВЪРЛЕНИ като неоснователни предявените искове от А. И. К. срещу Е. И. С.
искове за осъждането на ищцата Елена Ил.С. да й заплати сумата от 2403,16лв- заплатени от
ответницата задължения на наследодателя им Атина Илиева, б.ж. на гр. Варна, към
кредитора Банка„ДСК" АД в размер на 1/6ид.ч. от общия размер от 14 419лв, ведно със
законната лихва върху главницата считано от предявяване на претенцията - 1.06.2018г до
окончателно изплащане на задължението, както и сумите от 4010,83лв и сумата от
283,33щат.дол., представляващи разходи за подобрения в делбения имот, сторени
приживе на наследодателката Атина Илиева, в размер на 1/6ид.ч. от общия размер на
разходите от 24 064лв и 1700щат.дол., от които 500щат.дол. - сума за закупуване на бойлер,
2 бр.батерии - за банята и кухнята и тоалетна чиния от 25.03.1992г; 2150лв - дадени на
21.04.1992г, представляваща сума за закупуване на кухненски шкаф с мивка; 560лв-
заплатени на фирма ЕТ„Афродита" за ремонти дейности, изразяващи се в боядисване с
латекс върху тапети на едната спалня, с площ от 18,6кв.м. и циклене на паркета в същата от
25.09.1992г; 1100 долара, от 15.09.1993г. обменени по курс по 25.45, представляваща сума
предадена на майка ми Атина Лефтерова за смяна на дограмата в целия апартамент, смяна
на вътрешни врати със стъкло на килер, баня и една от спалните, както и тяхното измазване;
1525лв, платена на 21.09.1991г-за закупуване на секция за всекидневната; 380лв - за
закупуване и монтаж на врата за апартамента от 21.09.199г1; 700лв - за закупуване на
паркет за трите спални с площ: спалня 1-18,6 кв.м, спалня 2-9.1 кв.м. и спалня 3-18,6кв.м. от
13.09.1991г; 6980лв-сума за закупуване на 1бр спалня персон и половина с ракла, 2бр
единични легла, 2бр гардероби и 4бр секции, платена на 21.07.1993г; 400лв - за закупуване
на водомер на жилището от 25.01.1993г; 1039,60лв - за изработка и монтаж на дървено
стълбище с размери дълж.8,90м и шир.1,75м през 1994г; 200лв - за дървени материали за
изработката на дървено стълбище през 1994г; 2000лв, платени на 16.09.2009г, - за
боядисване на сградата; 1200лв, платени на 27.07.2009г, - за ремонт на стълбище с площ от
19кв.м., изразяващо се в измазване на стени и тяхното боядисване; 800лв - за боядисване на
всекидневна с площ от 30кв.м. през 2006г; 200лв - за закупуване на пералня през 2006г;
400лв - за закупуване и смяна на входна врата през 2010г; 3000лв, платени на 10.07.2012г, -
за ремонт на покрива с площ от 120кв.м.; 100лв - за заливка на входна площадка с дължина
от 1,90м с цимент от 7.08.2000г, както и 16,66лв - разходи за подобрения през 2014г в
размер на 1/6ид.ч. от общия размер на разходите от 100лв, сторени за смяна на патрон и
поправка на брава;
ОСЪДЕНА Е А. И. К. ДА ЗАПЛАТИ на адв. Ф.Т. Д. сумата от 1894,08лв - определено от
съда възнаграждение за процесуално представителство, на осн.чл.38 ЗАдв;
ОСЪДЕНА Е А. И. К. ДА ЗАПЛАТИ на Е. И. С. сумата от 305лв съдебно-деловодни
2
разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК;
ОСЪДЕНА Е Е. И. С. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
ВРС сумата от 1333,33лв-дължима по делото държ.такса за делбеното производството, като
и 5лв-държ.такса за служебно издаване на изп.лист, на осн.чл.8 ТДТГПК;
ОСЪДЕНА Е А. И. К. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
ВРС сумата от 6979,68лв, от които дължима по делото държ.такса в делбеното производство
в размер на 6666,66лв, сумата от 66,88лв- държ.такса по претенцията по сметните от
ищцата, 276,22лв- държ.такса по претенцията по сметките от ответницата, като и
5лв-държ.такса за служебно издаване на изп.лист, на осн.чл.8 ТДТГПК;
ОСЪДЕНА Е А. И. К. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
ВРС сумата от 240лв, за която страната е останала задължена за разноски, съобразно
определяне окончателен депозит по назначена в хода на производството по извършване на
делба СТЕ във връзка с протоколно определение от о.с.з. от 14.07.2020г, както и 5лв-
държ.такса за служебно издаване на изп.лист.
Недоволна от така постановеното решение е останала отв.А. И. К. и затова с подадената
въззивна жалба вх.№ 271084/7.10.2020 го обжалва изцяло.
Счита същото за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, съществени
нарушения на процесуалните правила и необосновано и затова моли за неговата отмяна
изцяло и постановяване на друго, с което да бъде определен друг способ за ликвидиране
на съсобствеността и да бъдат уважени претенциите й по сметките.
Излага подробно следните доводи :
За да изнесе на публична продан процесния делбен имот АПАРАТМЕНТ, РС е приел същия
за неподеляем.
Разпоредбата на чл.349 ал.2 от ГПК сочи, че ако неподеляемият имот е жилище, всеки от
съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго
такова, може да поиска то да бъде постановено в негов дял, като дяловете на останалите
съделители се уравняват с други имоти или с пари.
По отношение на съделителя с възлагателна претенция, законът поставя отрицателно
условие, същият да не притежава друго жилище, както и при откриване на наследството да е
живял в жилището на наследодателя. В закона липсвала легална дефиниция, но според
установената практика, това предполага трайно фактическо състояние, продължително във
времево отношение, установяване и пребиваване в делбения недвижим имот с цел
3
използването му предназначение.
В настоящия случай процесният имот има характер на жилище и същият е неподеляем, тъй
като от него не могат да бъдат обособени два самостоятелни обекта при спазване на
изискванията на ЗУТ.
Установено било по делото и че към момента на откриване на наследството отв.А.К. трайно
е била установена в процесния недвижим имот.
Този факт не бил отчетен от ВРС, като е приел единствено показанията на разпитания
свид.Стоилов, сочен от ищ.стр., чиито показания следвало да се тълкуват във вр.чл.172 ГПК,
предвид обстоятелството, че същият се явява син на ищ.Ел.С., а и има явна
заинтересованост.
Счита за неправилно позоваването на РС на TP № 1/19.05.2004г, тъй като съгласно отново
практиката на ВКС т.нар. „смесена съсобственост" е налице, само когато чрез правна сделка,
част от наследствения имот се придобива от лице извън кръга на наследниците. Настоящият
случай не бил такъв, тъй като чрез извършеното дарение от наследодателката Атина Илиева
в полза на Анна Комцуос само бил увеличен дялът на последната и с това не бил променен
наследственият характер на имота, т.е. част от същия не е придобивт от лице, извън кръга на
наследниците /в т.см.: Решение № 244/20.06.2012г по гр.д.№ 302/2011г на ВКС-І ГО;
Решение № 239/6.08.2012г по гр.д.№ 81/2011г на ВКС- І ГО и Определение №
312/17.06.2020г по гр.д. № 1046/2020г на ВКС-II ГО/.
Предвид гореизложеното счита извода на ВРС за отсъствието на предпоставките за
възлагане на делбения имот на отв.А.К. за несъстоятелен, тъй като за претендиращия
съделител били налице всички изискуеми такива.
По отношение приетата от съда пазарна стойност на делбения имот счита същата за напълно
неправилна и неоснователна, тъй като по отношение поделяемостта на имота е била
изготвена СТЕ от инж.Й.Атанасова, която е определила пазарна цена в размер на 105 050лв.
Счита същата за законосъобразна, обективна и съобразена с пазара на недвижими имоти в
района на база действителното състояние и качества на имота за обекти от същия вид и с
подобни показатели.
Заключението на посоченото в.лице е било прието като доказателство по делото, но
оспорено от ищцовата страна и затова е била допусната тричленна СОЕ. Според същата
пазарната оценка на имота възлиза на 200000лв. Това заключение е кредитирано от ВРС, без
същият да е взел под внимание, че вещите лица не били използвали абсолютен аналог
между сравняваните недвижими имоти. Използваните за сравняване недвижими имоти
не били сходни нито като конструкция на сграда, състояние на имота, както и година
4
на строеж и експлоатация.
В посоченото заключение, както са заявили вещите лица и в с.з. на 28.02.2020г, били
използвали аналози, които не са с една и съща конструкция, и с един и същ период на
строителство. В тази връзка счита за недопустимо и несериозно да не се отчита
годината на строителство на процесния недвижим имот, като за аналози са използвани
сгради, построени в значително по-късен период след процесната и състоянието на имота, а
също не било отчетено състоянието на имота, както от външната страна, така и отвътре. При
това разликата между двете определени пазарни стойности била съществена-близо 100
000лв.
На следващо място. Счита за неправилен изводът на РС за основателност претенцията
на ищ.Ел.С. за заплащане обезщетение за лишаване от ползването на делбения имот.
Според съдебната практика обезщетението по см.чл.344 ал.2 ГПК за лишаване от правото на
съсобственик да ползва имота произтича от обшия принцип за недопускане на
неоснователното обогатяване, и от разпоредбата на чл.31 ал.2 ЗС.
На практика искането по чл.344 ал.2 ГПК представлява привременна мярка, приложима
само в производството по съдебна делба, която по фактически състав се припокрива с иска
по чл.31 ал.2 ЗС. В този см. е и Решение № 87/10.03.2009г по гр.д.№ 803/2008г на ВКС-ІІ
ГО. Поради тази причина се приема, че всички постановки в съдебната практика /вкл.и
задължителните такива/, свързани с материалните предпоставки за основател ността на
претенцията по чл.31 ал.2 ЗС, са приложими и за претенцията по чл.344 ал.2 ГПК.
Във връзка с изложеното с ТР № 7/2.11.2012г по тълк.д.№ 7/2012г на ОСГК на ВКС, е
прието, че лично ползване по смисъла на чл.31 ал.2 ЗС е всяко поведение на съсобственик,
което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ,
съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. В мотивите на
същото е прието, че претенцията по чл.31 ал.2 ЗС ще е основателна, когато ползващият
съсобственик или член на неговото семейство продължава пряко и неспосредствено да си
служи с цялата обща вещ съобразно предназначението й за задоволяване на свои /лични или
на семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик.
Или, когато той или член на неговото семейство не си служат пряко и неспосредствено с
цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допускат друг съсобственик да си служи с
нея /напр.като държи ключа/, или е допуснал на безвъзмездно основание /напр.с договор за
заем за послужване/ трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва
общата вещ. Това разбиране е намерило потвърждение и в последвалата задължителна
практика на върховната инстанция, постановена по реда на чл.290 ГПК /напр.Решение №
74/1.07.2015г по гр.д.№ 4695/2014г на ВКС-ІІ ГО/.
В настоящия случай не било установено Е.С. да е била възпрепятствана да ползва своите
ид.части от делбения имот, което да даде основание за осъждането на ответницата да
5
заплаща наем и обезщетение за лишаване от ползването. Затова счита за неоснователен
извода на РС, че в производството не били събрани доказателства ищцата да е
ползвала имота. За основателността на претенцията за обезщетение е необходимо да бъде
установено, че именно отв.К. е възпрепятствала ползването на съотв.ид.част, а не дали
ищцата се е възползвала от правото си да ползва своята ид.част. Показанията на разпитаните
свидетели не следвало да бъдат кредитирани по съображенията, посочени по-горе. Още
повече, че имало образувано по инициатива на ищ.Ел.С. и нейния съпруг досъдебно
производство за изнесени вещи от процесното жилище, което е доказателство, че същата е
имала достъп до процесния апартамент и след смъртта на майката на страните.
По отношение на претенцията по сметки на отв.А.К.. Счита решението за неправилно и в
тази част, тъй като с уреждането на сметките в делбеното производство се цели
ликвидирането на всички въпроси между съделителите.
Предявяването им в делбеното производство съставлява последващо обективно съединяване
на осъдителни искове, допустимо по изричната разпоредба на чл.346 ГПК.
Претенциите по сметки биват:
1/ за необходими разноски и
2/ за направени подобрения, които могат да бъда извърше- ни :
-със съгласието на останалите съсобственици,
-без съгласието на другите съсобственици,
-при наличието на противопоставяне от страна на останалите съсобственици,
-извършени от съсобственик, който упражнява фактическата власт върху целия съсобствен
имоти изключително за себе си,
3/ за събрани доходи;
4/ за лишаване от ползване по чл.31 ал.2 ЗС;
5/ за платени задължения;
6/ за разходи за гледане на наследодателя или за разходи, направени по повод смъртта на
наследодателя, чието правно основание е чл.59 ЗЗД.
7/ за причинени щети на общото имущество;
8/ за лихви.
Общата характеристика на посочените вземания е, че са възникнали в периода на
6
съществуване на съсобствеността.
9/ права по чл.12 ал.2 ЗН. Разпоредбата дава възможност да бъдат разглеждани и претенции,
възникнали преди откриване на наследството, които са във връзка с общността-предмет на
делбата. Искането по чл.12 ал.2 ЗН е конкретно, особено приложение на принципа за
недопустимост на неоснователното обогатяване. То е във връзка с увеличаване имуществото
на наследодателя, за което е спомогнал наследникът.
Съдебната практика е категорична, че при иска по чл.12 ал.2 ЗН съдействието на наследника
приживе на наследодателя трябва да касае именно имотите-предмет на делбата като част от
наследството на общия наследодател. Квалификацията зависи единствено от момента на
извършване на действията - щом са преди откриване на наследството, то претенцията се
квалифицира по чл.12 ал.2 ЗН.
Увеличението на наследството трябва да е ясно изразено в някаква форма /изграждане на
постройка, направа на посаждения, предоставяне на парични средства, изплащане на
задължения и др./ и да е налице към момента на откриване на наследството.
Приносът може да се състои и в изплащане на задължения на наследодателя, в труд и
средства на наследника.
При определяне размера на увеличението, обаче, е от значение не колко е изразходвал
наследникът в труд и средства, а с колко е увеличено наследственото имущество, като
разходите могат да бъдат по-малки или по-големи от увеличението. Действията, довели до
увеличението, трябва да са извършени приживе на наследодателя.
Действията, довели до увеличение на наследството, следва да са без правно основание -
наличието на договорно правоотношение. Претенцията е уредена като имуществен
коректив, черпещ основателността си в принципа на неоснователното обогатяване, т.е. по
своята същност е извъндоговорна облигационна връзка, обусловена от доказването на факта
на неоснователното /некаузално/ разместване на имуществени блага между две правни
сфери, като в резултат на същото е реализиран актив или не е реализирана загуба в правната
сфера на получилия икономическо съдействие наследодател, довело до увеличение или
запазване на имуществото му като наследствена маса, по отношение на която наследствена
маса имат права всички наследници.
В този случай счита за изцяло изпълнен гореописаният фактически състав и следвало ВРС
да уважи претенцията на въззивницата по сметките изцяло. Счита същата за доказана чрез
представените многобройни писмени доказателства, под които стои само името на отв.А.К.,
както и чрез допуснатата СТЕ, според която общата стойност на извършените СМР възлиза
на 19781,57лв.
Във връзка с изложеното, счита, че ВРС не е изпълнил задължението си да постанови
решението си въз основа на всички събрани допустими и относими доказателства,
7
възражения и доводи на страните, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, а не избирателно
само някои от тях, като посочи кои факти приема за установени и кои не, съгл.чл.235 ал.2 и
3 и чл.12 ГПК.
Свободата при преценка на доказателствата не означава обаче произволно формиране на
съдийското убеждение, защото произволът е враг на истината. Съдът трябва да изхожда от
съдържащите се в доказателствата сведения каквито са, без да им приписва съдържание,
каквото им липсва. Иначе би извратил доказателствата и би нарушил чл.12 ГПК.
Нарушаването му заплашва истинността на фактическите констатации на съда и затова
винаги е основание за отмяна на решението.
Във връзка с гореизложеното са направени и доказателствени искания:
1.за разпита на един свидетел, при условията на водене /поискан и воден многократно
в Іинст.пр-во/ за установяване на твърденията относно достъпа до имота и
претенциите по сметки;
2.за повторна тройна СТЕ, която, имайки предвид конструкцията и състоянието на
оценявания имот, да даде средна пазарна оценка на недвижимия имот предмет на
делбата.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата Е. И. С. е депозирала писмен отговор вх.№ 286505/
3.12.2020 със становище за неоснователност на жалбата, като излага следните доводи:
По отношение начина на извършване на делбата.
Не е спорно, че делбеният имот е неподеляем, но не били установени по делото останалите
задължителни предпоставки, за да бъде възложен имотът по реда на чл.349 ал.2 ГПК, а
именно: претендиращият възлагане наследник да няма друго жилище, да е живял в имота
към момента на откриване на наследството и съсобствеността да е възникнала само в
резултат от наследяване.
В с.з. на 24.07.2020г, в което е бил даден ход по същество, процесуалният представител на
въззивницата е изразил становище, че в случая липсвали задължителните предпоставки за
възлагането и поради липсата им поискал от името на А.К. изнесянето му на публична
продан.
А.К. не е представила доказателства, че не притежава друго жилище. Събрани били
доказателства за прехвърлено от нея право на собственост върху две жилища в хода на
8
делбеното производство - на 21.03.2015г и на 23.11.2018г, като втората сделка била
извършена след предявяването на претенцията й за възлагане.
Съделит.А.К. не представя и декларация, скрепена с наказателна отговорност, че не
притежава друго жилище, освен процесното, към момента на извършването на делбата.
Същата не установява и да е живяла в делбения имот при откриване на наследството на
Илия Илиев на 29.04.1991г. Напротив, разпитаният в с.з. на 24.07.2020г свид.Ал.Стоилов
посочва, че към тази дата А.К. не е живяла в процесното жилище, а е живеела в Гърция и е
идвала в България на почивка, предимно през лятото, когато е отсядала в имота. Свид.
установява, че въззивницата е била в България месец преди смъртта на баща си, но не и при
смъртта му и затова дори не била присъствала на погребението му.
Затова поддържаното от въззивницата твърдение в жалбата, че била живяла в процесния
недв.имот и била трайно установена в него към смъртта на наследодателя, било очевидно
неверни.
Възразява, че в случая била налице т.нар.смесена /комбинирана/ съсобственост, тъй като
въззивницата е придобила ид.части от имота по наследство, по завещание и по дарение от
страна на своята майка Атина Илиева. Последната, от своя страна, не била придобила
наследствен дял от частта на съпруга си от общото имущество, т.е. сделката от 2002г не
била сключена между сънаследници.
Така съсобствеността е възникнала в резултат на повече от един юридически факт -
прекратена СИО и наследяване, сделка с част от имота и наследяване и др. и затова е
смесена /в т.см.: Решение № 44/13.07.2017г по гр.д.№ 2894/2016г на ВКС-ІІ ГО/. При
съсобственост, възникнала от повече от един юридически факт, извършването на делбата по
реда на чл.349 ал.2 ГПК е недопустимо и същата следва да бъде прекратена чрез изнасяне на
неподеляемия жилищен имот на публична продан по реда на чл.348 ГПК /т.8 от TP №
1/2004г.на ОСГК на ВКС/.
Неоснователни са възраженията на А.К. и срещу възприетите от ВРС изводи досежно
действителната пазарната стойност на делбения имот.
Съдът обосновано и в съответствие с процесуалните изисквания е възприел размера,
посочен от назначената и приета по делото тройна СОЕ, която е оценила имота, след като е
съобразила всички характеристики от значение за пазарната му стойност при евентуална
продажба на свободния пазар - местоположение, площ, конструкция, предназначение,
състояние, специфични сходни фактори, влияещи на еталонните обекти и др., и е приложила
най-показателния за пазарната оценка на един имот метод - сравнителния. Всички ползвани
от експертизата аналози са от реализирани сделки. Вещите лица са взели предвид и двете
изготвени по делото единични СТЕ с вещи лица М.Атанасова и Й.Атанасова. Произволни и
необосновани са твърденията в жалбата, че вещите лица не били използвали абсолютен
9
аналог при оценката, както и че използваните за сравнение недвижими имоти не били
сходни с оценявания като конструкция, състояние, година на строеж и експлоатация.
Различията в характеристиките на оценявания имот и ползваните аналози били неизбежни и
се преодолявали чрез ползваните от вещите лица коефициенти при определяне оценката на
обекта.
Видно от приложената към тройната СОЕ таблица- Приложение 1, установената пазарна
цена на ползваните четири аналога е редуцирана от вещите лица съответно със 17 %, 10 %,
17 % и 18 %.
Счита за законосъобразни и обосновани фактическите и правни изводи на РС, въз основа на
които са уважени претенциите на ищ.Ел.С. за обезщетение за ползването на процесния имот,
от което е била лишена.
В жалбата неоснователно се поддържало, че по делото не било установено Ел.С. да е била
възпрепятствана да ползва делбения имот съобразно правата си. Съгласно ТР № 7/2.11.2012г
по тълк.д.№ 7/2012г на ВКС, ОСГТК „Ползващият съсобственик започва да пречи, когато
друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на
първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е
предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него"… В тази хипотеза лишеният
от възможността да ползва общата вещ според нейното предназначение и според
притежавания от него обем права съсобственик има право да получи обезщетение на
основание чл.31 ал.2 ЗС".
По делото се установило, че писмената нот.покана за дължимото обезщетение била връчена
на въззивницата по правилата на чл.47 ГПК на 15.02.2017г.
Разпитаният свид.Ал. Стоилов доказва твърденията, че през периода, за който се отнася
претенцията, отв.А. И. К. е ползвала лично общия имот, след като е изгонила от жилището
брат си Илиян и сменила патроните на входната врата на сградата и на самото жилище.
Смяната на патрона се установява и от предявената от въззивницата претенция по сметки за
„смяна на патрон и поправка на брава през 2014г."
От показанията на свид.Стоилов се установило и че през процесния период и понастоящем
единствено въззивницата имала ключ и достъп до имота, и че тя неколкократно категорично
била отказвала да даде ключ на сестра си, оспорвайки правото й на собственост и на достъп
до имота.
Поведението на въззивницата, която въпреки връчената й нотариална покана, не била
отстъпила на съсобственицата ползването на нейната част от имота и не й предоставила
ключ, съставлява лично използване на общата вещ по см.чл.31 ал.2 ЗС, съгл.TP №
7/2.11.2012г и обосновава задължението на ползващия съсобственик да заплати на
неползващия съсобственик обезщетение за ползата, от която е лишен, от деня на писменото
10
поискване.
Назначената и приета по делото без оспорване СОЕ с в.л.Пламен Панайотов установи, че
размерът на пазарния наем за процесния имот в периода 15.02.2017-1.06.2018г е 10 037лв
или 1672,83лв за притежаваната от доверителката ми 1/6ид.ч. от жилището. Или,
претенциите й, предявени в делбеното производство по реда на 346 ГПК, били установени
по основание и размер.
Ето защо моли за потвърждаването на решението досежно начина на прекратяването на
съсобствеността чрез изнасяне имота на публична продан.
Счита за неоснователна жалбата на А. И. К. и в частта досежно отхвърлените й
претенции по сметки, а именно: за 2403,16лв, 4027,60лв и за 283,33щат.дол., приети в о.с.з.
на 28.09.2018г.
Същите били своевременно оспорени по основание и размер. Още в с.з. 1.06.2018г било
наведено възражение за погасяването им по давност. Оспорено е и извършването на разходи
от ответницата, както и че били сторени с нейни средства. Оспорено е и изявлението й в
молба вх.№ 49324/2018г за извършени подобрения със знанието и без противопоставянето
на Ел.С..
Страната, предявяваща претенции по сметки, носи главната и пълна доказат.тежест.
Представените от от.К. писмени доказателства не установяват твърденията й.
Част от тези доказателства са неотносими към спора, като напр. представеното писмо и
фактура за закупуване на медицински изделия. Част от документите нямат дати, нямат
посочен автор и не са подписани. Представените, т.нар „разписки" представляват записки с
неясно съдържание на неуточнено лице. От представените документи за обмяна на валута не
става ясно кое е лицето, обменило валутата, нито за какво са използвани средствата.
Представената стокова разписка от ЕТ „Афродита" не доказва твърдението на ответницата,
че е направено плащане за боядисване и циклене на паркет, нито че такива услуги са
извършвани в делбения имот. Разписката няма дата, няма посочено лице, което е заплатило
сумите, а посоченото основание не съответства на твърденията на въззивницата. В
представената фактура за ремонт на стълбище липсва дата. С нея се доказва плащането само
на капаро. Освен, че кухненският шкаф с мивка няма характер на подобрение, тъй като не е
трайно прикрепен към делбения имот, документът за покупка на мивка няма дата, не е ясно
кой е купувачът и къде е поставена закупената вещ. Насрещната страна не представи
доказателства за извършени плащания за ремонт на фасадата на сградата и покрива.
Представеният договор от 16.09.2009г. за ремонт на фасадата не доказва плащане. Тъй като
става въпрос за общи части на сградата, би следвало да се представят доказателства и за
идеалните части на съсобствениците и кой каква част от разходите е заплатил и дължи.
11
Същото се отнася и за стълбището, както и за всички външни стени на сградата и
площадките, които са общи части съгласно чл.38 от ЗС.
За всички претенции за вложени разходи до 1999 г. следва да се приложат правилата за
деноминация на лева. Съгласно чл. 2 от ЗДЛ (ДВ, бр. 20/1999 г.), задължително се
деноминират всички величини в български лева, които се отнасят към 5.07.1999г. Във
връзка с приложението на ЗДЛ в Решение № 820/20.09.2011г по гр.д.№ 1009/2009г ВКС, I
ГО, приема, че „според чл.2 от този закон деноминацията се отнася за всички величини в
български левове, определени към 5.07.1999г, както и за всички имуществени и парични
права и задължения". По аргумент и от т.5 на TP 2/97г на ОСГК на ВКС в случая няма
основание за трансформиране на претендираните разходи съобразно курса на долара.
Ето защо счита за неуспешно проведено успешно главното и пълно доказване.
За разлика от формираните от ВРС мотиви, счита твърденията на въззивницата за сторени от
нея плащания за закупуването на жилището и за погасяването на ползвания кредит, както и
разходите за претендираните подобрения в имота, за изцяло за недоказани. При това,
формирането на изводи въз основа на предположение в полза на страната, натоварена с
доказателствена тежест, не само води до необосновани изводи, но и съставлява нарушение
на съдопроизводствените правила.
В.л.Петранка Маринова неправилно е изчислила какъв би бил размерът на разходите към
настоящия момент, след което ги е редуцирала с коефициент за овехтяване, без да съобрази,
че за размера на претендираните разходи в периода преди 5.07.1999г. следва да се приложат
правилата на деноминацията. По тези съображения заключението на в.л.П.Маринова е било
оспорено.
Счита за изцяло законосъобразни и обосновани изводите на съда в мотивите към
обжалваното решение, че претенцията за увеличаване стойността на наследственото
имущество /чл.12 ал.2 от ЗН/ е неоснователна. Напълно обосновани били изводите на РС, че
ако А.К. действително е била вложила претендираните разходи, тя е била възнаградена за
заплатените задължения, респ.сторените разходи за подобрения и затова претенциите й са
неоснователни.
Поддържа възражението, че претенциите на въззивницата по сметки са погасени по давност,
с изключение на тези за смяна на патрон и поправка на брава през 2014г.
Но, тъй като последният разход не увеличава стойността на имота и е направен единствено
с цел да бъде възпрепятстван достъпът на ищцата до съсобствения имот, вложеният разход
не съставлява подобрение в жилището и затова не дължи възстановяването му.
По изложените съображения моли за потвърждаване решението на ВРС изцяло, като й бъдат
присъдени разноските за въззивната инстанция.
12
По доказателствените искания на въззивницата
1/ за допускане на свидетел – моли за оставянето му без уважение, тъй като в І-инст.
производство съдът е дал възможност на отв.страна възможност за такива чрез разпита на
трима свидетели при условията на водене.
Въззивницата не се е възползва от тази процесуална възможност, въпреки че в Определение
№ 10673/19.08.2019г за възобновяването на производството по делото след спирането му
съдът е изрично е указал на страните, че следва да осигурят явяването на допуснатите
гласни доказателства съобразно протоколното определение от о.с.з. на 14.12.2018г.
Твърдението в жалбата за многократното водене на свидетел е невярно. В с.з. на 28.02.2020г
съдът е разпитал водените от ищцата двама свидетели, като преди разпита им изрично
ищцата заявила, че държа на едновременен разпит на свидетелите на двете страни.
Поради неявяването свидетелите на отв.страна и заличаването им, ищцата се отказала от
допуснатия трети свидетел.
Затова счита искането на въззивницата за събиране на гласни доказателства за
преклудирано.
Освен това, не стават ясни посочени обстоятелствата, които ще установява свидетелят във
връзка с достъпа до имота и претенциите по сметки. При евентуалното уважаване, моли за
реципрочна възможност за допускане на един свидетел при условията на довеждане за
опровергаване твърденията на въззивницата.
2/ по отношение искането за повторна тройна СТЕ - същото е преклудирано и следва да бъде
оставено без уважение.
В първоинстанционното производство насрещната страна не е поискала назначаването на
допълнителна или повторна експертиза с посочената в жалбата задача.
В с.з. на 28.02.2020г е била поискана допълнителна, евентуално повторна тройна
експертиза, която да вземе предвид аналози, които са сходни като състояние и време на
изграждане на имота.
Искането в жалбата да бъде допусната повторна експертиза, която да вземе предвид
конструкцията и състоянието на оценявания имот не отговаря на изискванията в чл.201
ГПК, тъй като приетата по делото тройна СОЕ, която ВРС е кредитирал, е съобразила
конструкцията и състоянието на имота при определяне на пазарната му стойност, и е
обосновала убедително изводите си както в писмената експертиза, така и в отговорите в с.з.
Въззивният съд е сезиран и с частна жалба от А. И. К. вх.№ 269923/2.10.2020 срещу
13
Определението на ВРС-ХХІс-в от 24.08.2020г, с което А. И. К. е осъдена да заплаща на Е.
И. С. обезщетение за ползването на притежаваната от ищцата Е. И. С. 1/6ид.ч. от делбения
АПАРТАМЕНТ с идентиф.№ 10135.1507.841.1.1 по КК на гр.Варна, находящ се на
ул.“Преслав“ № 12 ет.2, в размер на 104,50лв месечно, с падеж 5-то число на съответния
месец, за който се дължи обезщетението, считано от влизане в сила на решението.
Счита постановеното Определение за неправилно, постановено в нарушение на материалния
закон и съдебната практика, като излага следните съображения:
Съгласно съдебната практика обезщетението по смисъла на чл.344 ал.2 ГПК за лишаване от
право на съсобственик да ползва имота, произтича както от общия принцип за недопускане
на неоснователно обогатяване, така и от чл.31 ал.2 ЗС.
На практика искането по чл.344 ал. 2 ГПК представлява привременна мярка, приложима
само в производството по съдебна делба, която по фактически състав се припокрива с иска
по чл.31 ал.2 ЗС. В такъв смисъл е напр.Решение № 87/10.03.2009г по гр.д.№ 803/2008г на
ВКС-ІІ ГО. Приема се, че всички постановки в съдебната практика /вкл. и задължителните
такива/, свързани с материалните предпоставки за основателността на претенцията по чл.31
ал.2 ЗС, са приложими и за претенцията по чл.344 ал.2 ГПК. В тази връзка с ТР №
7/2.11.2012г по тьлк.д. № 7/2012г на ОСГК на ВКС е прието, че лично ползване по смисъла
на чл.31 ал.2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава
останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират
добиви и граждански плодове. В мотивите на цитираното ТР е прието, че претенцията по
чл.31 ал.2 ЗС ще е основателна, когато ползващия съсобственик или член на неговото
семейство продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно
предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на семейството си/ потребности,
без да зачита конкурентните права на друг съсобственик, той или член на неговото
семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до
нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея /например като държи ключа/,
ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание /с договор за заем за
послужване/ трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ.
Това разбиране е намерило потвърждение и в последвалата задължителна практика на
Върховната инстанция, постановена по реда на чл.290 ГПК /Решение № 74/1.07.2015г по
гр.д.№ 4695/2014г на ВКС-ІІ ГО/.
В настоящия случай не се установява Е.С. да е била възпрепятствана да ползва своите
ид.части от недв.имот, което да даде основание за осъждането на въззивницата да й заплаща
наем. Изводът на ВРС, че в производството не са били събрани доказателства ищцата да е
ползвала имота, били неоснователни, тъй като за е следва да се установи, че именно отв.К. е
възпрепятствала ползването на съответната ид. част, а не дали ищцата ще се възползва от
правото си да ползва своята ид.част.
В делото не се съдържат каквито и да било доказателства, установяващи, че именно отв.К. е
14
била пречка за ползването на ид.части на ищцата. Още повече, че има образувано досъдебно
производство за изнесени вещи от процесното жилище, именно от ищцата Ел.С. и нейния
съпруг, което било още едно доказателство, че същата е имала достъп до недвижимия имот.
Предвид гореизложеното, моли за отмяната на постановеното определение да постановите
като неправилно и незаконосъобразно.
Срещу подадената частна жалба е постъпил писмен отговор от Е. И. С. вх.№ 278603/
4.11.2020 със становище за нейната неоснователност и за потвърждаване постановеното
определение, като излага следите доводи :
В с.з. на 1.06.2018г ищцата е предявила срещу отв.А.К. претенция по чл.344 ал.2 ГПК за
заплащане на месечно обезщетение за ползването на делбения имот, от което била лишена, в
размер на 200лв месечно, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от
падежа на всяка вноска до окончателното й изплащане.
В с.з. на 24.07.2020г съдът е допуснал изменение на размера на претенцията чрез
намаляването й от 200лв на 104,50лв месечно.
В жалбата неоснователно се поддържа, че ищцата не е била възпрепятствана да ползва
делбения имот съобразно правата си. Позовава се на цитираното и в жалбата ТР №
7/2.11.2012г по тълк.д,№ 7/2012г на ВКС.
От събраните доказателства се установява, че писмената нотариална покана от ищцата до
ответницата за заплащане на обезщетението за ползването на съсобствения имот е било
връчено на К. на 15.02.2017.
Претенцията за заплащане на обезщетение е била предявена в с.з. на 1.06.2018г в
присъствието на самата ответница, т.е. искането ищцата да си служи с имота е било
доведено до знанието на отв.К., която въпреки това не е предоставила на Ел.С. възможност
да ползва съсобствения имот.
Показанията на разпитания свид.Ал.Стоилов установяват твърденията, че Анна Ил.К. е
ползвала лично общия имот, след като е изгонила от жилището брат си Илиян Стоилов и е
сменила патроните на входната врата на сградата и на самото жилище. Смяната на патрона
се установява и от предявената претенция на А.К. в производството по сметки за „смяна на
патрон и поправка на брава през 2014г".
От показанията на свид.Стоилов се установява и че единствено А.К. имала ключ и достъп до
жилището, както и че тя неколкократно категорично отказвала да даде ключ на сестра си-
ищцата, защото оспорвала правото й на собственост и на достъп до имота.
15
Поведението на ответницата по претенцията, уведомена за искането на ищ.Ел.С. да ползва
имота съобразно правата си, съставлява лично използване на общата вещ по смисъла на
чл.31 ал.2 ЗС и TP № 7/2.11.2012г и основание за осъждането й да заплаща на ищцата
исканото обезщетение.
Назначената и приета по делото без оспорване СОЕ установява, че размерът на месечния
пазарен наем за процесния имот към датата на изготвяне на експертизата е 627лв или
104,50лв лв. месечно съответно за 1/6ид.ч. от жилището, т.е. претенцията по чл.344 ал.2
ГПК е установена по основание и размер.
По изложените съображения моли за потвърждаване на постановеното определение.
По така заявените с въззивната жалба доказателствени искания от А.К., въззивният съд
съобрази следното :
1/ за гласни доказателства чрез разпита на един свидетел, при условията на водене за
установяване на твърденията относно достъпа до имота и претенциите по сметки;
В първото редовно проведено с.з. във втората фаза, на 1.06.2018г, съдът е дал възможност на
отв.страна да води в сл.с.з.двама свидетели за опровергаване твърденията на ищцата.
В с.з. на 28.09.2018, когато са приети претенциите по сметки на ответницата,
производството по делото е било отложено за събирането на доказателства в тази насока и
поради изричното искане на процесуалния представител на ответницата, която не е могла да
се яви лично поради отсъствието й от страната.
В с.з.на 14.12.2018г процесуалните представители на двете страни са конкретизирали
исканията си за гласни доказателства, като освен първоначално поисканите по двама
свидетели, съдът е им е дал възможност за по още един свидетел /л.337–І/
В проведеното на 15.03.2019г с.з. производството по делото е било спряно, впоследствие с
определение от 19.08.2019 отново възобновено.
В с.з. на 28.02.2020 е изслушано и прието заключението на тричленната СТЕ, което е било
оспорено от отв.страна и поискана нова тричленна СТЕ, което искане е било оставено без
уважение от РС /л.392,393-І/ по причина, че вещите лица са отговорили на всички поставени
със задача въпроси, като при изготвянето на заключението са взели предвид състоянието на
имота и неговото местоположение, като използваните аналози са касаели локацията на
имота.
В същото с.з. процесуалният представител на ответницата е заявил ,че не е осигурил
16
довеждането на техните свиетели по причина, е самата ответницата се била върнала във
варна много скоро преди с.з. и затова не са успели да осигурят довеждането им.
В същото с.з. са били разпитани двамата свидетели, водени от ищцовата страна, като се е
отказала от възможността за трети свидетел.
С определение от същото с.з. на л.395-І съдът е отменил определението си, с което е била
дадена възможност на ответната страна за гласни доказателства-трима души свидетели, като
е приел, че такава възможност за двама свидетели е била предоставена още с определението
от 1.06.2018г, а за третия – с определението от 14.12.2018, поради което е приел, че страната
е разполагала с достатъчно време да организирала защитата си.
Предвид констатираното настоящият въззивен състав намира, че няма допуснати
процесуални нарушения, даващи основание да се приеме за преодоляна преклузията на
чл.266 ал.2 ГПК. Страната не се е възползвала от нееднократно предоставената възможност
за събирането на исканите от нея гласни доказателства. Още повече, че искането е било
заявено принципно, т.е. без да са посочени конкретни имена на свидетелите и страната да се
е позовала на тяхната обективна невъзможност за явяване на определените за о.с.з. дати.
Освен това, искането не обективира нито нови обстоятелства или новооткрити
доказателства, за да е приложима хипотезата на ал.1 ГПК.
Ето защо искането за събиране на гласни доказателства следва да бъде оставено без
уважение.
2/ за повторна тройна СТЕ, която, имайки предвид конструкцията и състоянието на
оценявания имот, да даде средна пазарна оценка на недвижимия имот предмет на
делбата.
С определението от с.з. на 14.12.2018г е била допусната тричленна СТЕ със задача : вещите
лица, след като се запознаят с материалите по делото, извършат оглед на делбения имот, да
дадат заключение за неговата пазарна стойност, като съобразят поставените от ищцовата и
ответната страна задачи, да бъдат изследвани пазарни аналози, посочени и съдържащи се в
реално осъществени сделки, вписани в имотния регистър и посочени такива в съответните
агенции за продажба на недвижими имоти, при посочване конкретно източникът на всяка
едно обстоятелство, от което в.лица обосновават заключението си.
От страна на ищцата задачата включва-да Бъдат използвани няколко оценителни метода,
като бъде посочен източникът на информация, ползвани от тях, както ида бъде съобразено
състоянието на имотите, които служат за аналози.
От страна на ответницата е поставено изискването експертизата да стъпи на действително
извършени сделки, регистрирани в СлВп. В.лица да имат предвид и начина на строителство
17
и състоянието на жилището.
СТЕ е изготвена на 20.02.2020 и приета в о.с.з. на 28.02.2020
В с.з. заключението е оспорено от процесуалния представител на ответницата и е поискана
нова тричленна СТЕ, което искане е оставено без уважение от РС.
Въззивният съд намира, че следва да бъде допусната повторна тричленна СТЕ със задача,
идентична, поставена на първата, при по-прецизно формулиране. Съображенията за това са
следните: на първо място, поради съществената разлика в становищата на едноличната и
тричленната експертизи досежно пазарната стойност на имота; на следващо, отчитайки
изминалия период от изготвянето на експертизата, че е повече от година, то е необходима
актуална пазарна оценка на имота с оглед настъпилите обществено-икономически промени,
произтичащи от обявената епидемиологична обстановка и доколко същите са дали
отражение върху пазарната стойност на процесния имот.
Воден от горното и на осн.чл.267 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивницата за събирането на гасни
доказателства.
ДОПУСКА ПОВТОРНА ТРИЧЛЕННА СЪДЕБНО-ОЦЕНИТЕЛНА
ЕКСПРЕТИЗА с участието на вещи лица – инженер-конструктори и оценители на
недв.имоти със задача : вещите лица, след като се запознаят с материалите по делото,
извършат оглед на делбения имот, да дадат заключение за неговата актуална пазарна
стойност при съобразяване местоположението на имота, неговата конструкция и състояние,
като за целта използват няколко оценителни метода; да бъдат изследвани пазарни аналози,
за които има данни за реално осъществени сделки, вписани в имотния регистър и посочени
такива в съответните агенции за продажба на недвижими имоти, при съобразяване
местоположението и състоянието на имотите, които служат за аналози /има се предвид
външен оглед, ако се касае за имоти в същия район/, при посочване източникът на
информация за всяка едно обстоятелство, въз основа на което в.лица са обосновали
заключението си.
18
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит в размер на 750лв, вносим от въззивницата в
едноседмичен срок от уведомяването й, в който срок следва да представи и доказателствата
за внесения депозит.
Съставът на тричленната СТЕ ще бъде определен след представянето на доказателствата за
внесения депозит.
УКАЗВА на вещите лица, че за определяне окончателния размер на възнаграждението е
необходимо да представят към заключението си справка – декларация, съгласно Наредба №
2/ 29.06.2015г за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.
УКАЗВА на вещите лица, че следва да депозират заключението си в съда в срока по чл.199
ГПК – не по-късно от една седмица преди с.з.
Производството по делото е насрочено 6.04.2021 от 15.00ч, за която дата и час на страните
са изпратени съобщения.
На същите да бъде изпратен препис от настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19