Р Е Ш
Е Н И Е № 96
Габрово,
08.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ГАБРОВО в открито съдебно заседание проведено на деветнадесети май две
хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИН
КОСЕВ
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря МАРИЕЛА КАРАДЖОВА ......и с участието на прокурор ЛЮДМИЛА РАЧЕВА
Окръжна прокуратура Габрово, като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ к.а.н.д.
№ 64 от 2021 година по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1, изр. второ
от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано
е въз основа на касационна жалба вх. № СДА-01-538 от 30.03.2021г.
от Дирекция „Инспекция по труда“ Габрово, против Решение №18 от 26.02.2021г.,
по н.а.х.д. №168 от 2020г. по описа на Районен съд Дряново, с искане за
неговата отмяна, вместо което да бъде потвърдено отмененото с него НП.
С обжалваното
Решение е отменено Наказателно постановление № 07-001272 от 16.11.2020 г.,
издадено от директор на ДИТ Габрово, с което на „***“ ООД, Велико Търново, ЕИК***,
на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с
чл. 413, ал. 2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 5 000.00 лв. за
нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ във вр. с чл. 24, ал. 1 от Наредба №
2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи.
В подадената
касационна жалба се излагат подробни мотиви, като се твърди че решението на РС
Дряново е необосновано, неправилно и незаконосъобразно- постановено при
неправилно тълкуване и прилагане на материално правните разпоредби на закона. Касаторът
оспорва и възразява против фактическите установявания и направените въз основа
на тях правни изводи. Основен акцент в спора е дали за дружеството, привлечено
към административно- наказателна отговорност, е възникнало задължението да осигури
ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен
начин, като при извършване на дейността- демонтаж на стари проводници от стари
стълбове, като е допуснал работници на 16.09.2020г. да осъществяват трудова
дейност при строително монтажни работи на височина- електрически стълб без да
са ползвали лично предпазно средство- защитна каска, в т.ч. на лицето С.Д.С.В жалбата
се излага, че работниците чиято работна сила е ползвало „***“ ООД, са работници
именно на „***“ ООД и последното, в качеството на работодател, ги е командировало
на процесния обект, като това се отнася и до пострадалото лице С. Д. С.. Съгласно
§.1, т. 2 от ДР на ЗЗБУТ именно възложителят на работата, в случая –
работодателят, носи отговорността за предприятието, като конкретната работа в
случая – демонтаж на стари стълбове, е възложена от работодателя на
пострадалото лице. „***“ ООД изпълнява съответните обекти по силата на сключен
рамков договор с другото дружество и именно този работодател е задължен да
извърши качествено и в срок, със свои работници, посоченото в договора. На
обекта не са се намирали работници на „***“ ООД. Единствено работодателят има
право да командирова работници и служители и да им възлага работа. Дори и друг субект да е
командировал пострадалото лице на процесния обект, това не променя
обстоятелството, че именно „***“ ООД е
работодател на същото и с оглед на това именно той е отговорен за осигуряване
на безопасните и здравословни условия на труд на всички наети от него лица.
Касаторът изтъква факта, че заповедта за командироване, издадена от името на „***“
ООД, не е сведена до знанието на работниците, няма безспорни и непротиворечиви
доказателства в тази насока. Дори и да са били запознати, то така осъщественото
командироване не поражда правен ефект, т.к. командировка може да извърши само
работодател, какъвто това дружество не е било по отношение на работниците, включително
и на пострадалия. Безспорно установено било, че в деня на злополуката
пострадалото лице било без лично предпазно средство- защитна каска.
Така
подадената жалба е депозирана в законния срок, от заинтересовано лице против
подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и допустима
и следва да бъде разгледана по същество с оглед нейната основателност.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание касационният жалбоподател,
редовно призован, се представлява от юрисконсулт, който поддържа депозираната
жалба, както и искането си по същество. Претендира присъждане на разноски и
възразява на осн. чл. 78 ГПК против размера на поисканото от пр. представител
на ответното дружество възнаграждение за адвокат.
Ответната
страна се представлява от упълномощен пр. представител адвокат, който оспорва
жалбата. Счита същата за неоснователна поради което да се остави без уважение и
се присъдят сторените от дружеството разноски- възнаграждение за адвокат.
Представителят
на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за основателна. Отговорност за
безопасните и здравословни условия на труд носи работодателят, който възлага и
работата, а такъв се явява именно санкционираното дружество.
АУАН,
въз основа на който е издадено процесното НП, е редовно издаден от компетентен
орган и в предвидената от закона форма. В него нарушението е описано така,
както и в постановеното впоследствие и оспореното пред съда НП. Липсват заявени
възражения по него.
Процесното
НП е издадено от компетентен орган, в рамките на предоставената му от закона
компетентност. Деянието е ясно описано н него и постановлението съдържа всички
необходими реквизити.
Съгласно
сочената като нарушена правна норма на чл. 24, ал. 1 от Наредба № 2/2004г. на строителната площадка се допускат до работа само работещи и други
лица, които използват осигурените им лични предпазни средства и специални и
работни облекла. АНО е обвързал разпоредбата с чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ, съгласно
който текст при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд работодателят е длъжен да
осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по
безопасен начин. Съгласно §.1, т. 2 от ДР на Наредба№ 2/2004 г. "строител" е
лицето, определено в ЗУТ, което самостоятелно
наема работещи по трудово правоотношение, което означава, че и по Наредба
задължението е за работодателя, чиито работници осъществяват строителната
дейност като нает персонал.
Санкцията
за това нарушение е предвидена в посочената като санкционна норма в самото НП –
чл. 413, ал. 2 от КТ, според която работодател, който не изпълни задълженията
си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи
на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 15 000 лв. Санкцията е за работодателя, което е логично, само той е
страна по конкретното трудово правоотношение с работника/ служителя и той е
задължен по отношение на последния да създаде здравословни и безопасни условия
на труд, вкл. да изготви Оценка на риска за отделните позиции, етапи,
оборудване и параметри на работната среда.
От
събраните по делото доказателства е видно, че пострадалото лице С. С. е
работило по трудов договор от 23.08.2018 г. за работодател „***“ ООД, Велико Търново
на длъжност „електромонтьор“ с място на работа – „обекти на дружеството“. По
делото не е налице спор по отношение на това, че на 16.09.2020 г., около 9.30
ч., е станала злополука с това лице, довела до летален изход за него. Мястото
на злополуката е било м. „Вехти лозя“, общ. Дряново. С. С. се е качвал по
разпъната стълба, подпряна на ел. стълб, закопчава колана си около стълба и
отрязва първия проводник с арматурна
ножица, при което се чува пукот и стълба леко поддава, в същия момент той отрязва
втория проводник, при което стълбът се накланя и пада на земята, заедно с
работника, в следствие на което той загива на място. Работникът е допуснат до
работата без наличие на наряд за допускане до работа на обекта. При злополуката
той е извършвал рутинни трудови задължения. Съставен е Протокол за трудова
злополука, в който е направен извод, че работодателят „***“ ООД не е осигурил
ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен
начин при извършване на дейността по демонтаж на стари проводници от стари
стълбове, като е допуснал до работа общо 4 лица да осъществяват трудова дейност
на обекта без издаден наряд за дейността. Работодателят е допуснал нарушение на
чл. 45, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, чл. 46, ал. 1 и ал. 2, чл. 43, ал. 2, чл. 288, т.
1 от Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на
електрически и по топлофикационни централи по електрически мрежи. Разследването
на трудовата злополука е станало по заповед на управителя на същия работодател.
Безспорно установено по делото е, че по време на инцидента Стефан Соколов е бил
без лично предпазно средство- защитна каска.
По
делото е приложена Оценка на риска за здравето и безопасността на работещите на
строителна площадка на „***“ ООД за обект: РОЦ Габрово, УПИ ТП 26 „Вехти лозя“,
МИР Дряново, етап „ремонтни работи“ от м. 08.2020 г. – мястото на злополуката.
Оценката е обща и липсва такава на всички отделни етапи, вкл. на посочения в НП
етап – „Демонтажни работи/демонтаж на стари проводници от стари стълбове“,
която се извършва от работници на това дружество, какъвто е бил загиналия. Също
така дружеството е изготвило Инструкция за безопасност при работа на стълбове
за въздушни електропроводни линии, като самото то е признало по този начин
извънсъдебно, че извършва дейност по „монтаж и ремонт на ел. инсталации,
трафопостове и ел. съоръжения“, вкл. „изкопни работи, изправяне и подмяна на
стълбове, монтаж и демонтаж на проводници и работи по стълбове, като изрично е
разписана технология при „работа върху стълб“, вкл. „монтаж и демонтаж на
проводници“ – т.е. дружеството извършва такава дейност и това, естествено, се
прави от работещите в него, какъвто е и пострадалият, независимо на кой обект
са изпратени те.
На 03.02.2020
г. е сключено Споразумение между „***“ ООД и „****“ ООД на основание чл. 18 от
ЗЗБУТ и Рамков договор между същите страни за предоставяне на ресурси от
първото на второто дружество. Според тази нормативна разпоредба когато един обект,
работно помещение или оборудване, работна площадка или работно място се
използват от няколко предприятия или организации, работодателите съвместно по
писмена договореност осигуряват здравословни и безопасни условия на труд,
информират се взаимно за рисковете при работа и координират дейностите си за
предпазване на работещите от тези рискове. Това споразумение обаче не лишава
всеки от тези работодатели от задълженията му като такъв по отношение на
неговия персонал, за който отговорност носи именно той. Със споразумението и
договора не могат да се дерогират императивни нормативни разпоредби, нито да се
прехвърля отговорност за неизпълнението им. От съдържанието на това конкретно
споразумение става ясно, че привлеченото към административно-наказателна отговорност
лице запазва статута си на работодател и, същевременно, осъществява строителна
дейност на посочените в Приложение № 1 от Рамковия договор обекти /което
Приложение, впрочем, не е приложено по делото и няма как да бъде взето предвид,
вкл. по отношение на работниците и обектите/.
Със
Заповед № 7-Б от 06.02.2020г. като работодател „***“ ООД командирова осем свои
работници, сред които и пострадалия С. С., на обекти на „Етра-ел“ ООД от
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД.
Командироването на посочените работници не снема отговорността на работодателя
по КТ и ЗЗБУТ по отношение на командированите работници. Той остава техен
работодател и друг не може да встъпи в неговите правоотношения като страна в
негово качество. Работодателят е този, който е задължен да осигури безопасни и
здравословни условия на труд, съгл. чл. 275 от КТ и ЗЗБУТ и такъв е и остава
именно „***“ ООД. По делото, следва да се отбележи, че липсват доказателства
/договори, строителни разрешения, документи за собственост/, от които да е
видно кой е собственик и възложител на строителния обект и на кого той реално е
възложил изпълнението на СМР по него. Единствено от частично извлечение на
Обяснителна записка може да се предположи обосновано, че дружеството –
жалбоподател е изпълнител на СМР - строител, чийто възложител е „***“ ООД, като
„***“ ООД е предвидено да осъществи монтаж и демонтаж на ел. инсталации,
трафопостове и ел. съоръжения. В тази връзка неоснователно е твърдението в
оспореното Решение на РС Дряново, че този извод не може да се сподели. По
делото са налице доказателства именно в тази насока. Договореностите между
двете дружества не могат да изместят действието на императивни законови
разпоредби, съдържащи се в КТ и ЗЗБУТ, както и подзаконовите нормативни актове
по прилагането им, които изрично регламентират кой носи отговорност за
предоставяне на безопасните и здравословни условия на труд. Още повече, че тези
договор и споразумение съставляват частни диспозитивни документи без достоверна
дата.
По
делото е приложена Заповед № Г-20-36 от 13.08.2020 г. на управителя на
дружество „***“ ООД, с която то командирова от посочената дата осем работници,
сред които и С. С., но няма данни последният да е в трудови правоотношения с
това дружество. Съгласно чл. 121 от КТ командироване може да извърши само
работодател. Заповедта за командировка не е индиция за наличието на такива,
т.к. трудовите правоотношения възникват само и единствено въз основа на сключен
писмен трудов договор, регистриран по правилата на КТ. Издаването на такава
заповед не прави от дружеството, от чието име е издадена заповедта за
командировка, работодател и лице, отговорно за организацията и въвеждането на
безопасни и здравословни условия на труд. По ЗЗБУТ такива задължения има
единствено работодателят по отношение на собствените си работници и служители.
Такова е и задължението по чл. 16 от ЗЗБУТ за оценка на риска.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че правилно АНО е потърсил отговорност за допуснатото
нарушение именно от работодателя на загиналото лице, който е допуснал на
процесната дата работвници да осъществяват трудова дейност- стоително монтажни
работи на височина- електрически стълб без да са ползвали лично предпазно
средство- защитна каска, в т.ч. и пострадалото лице С. С..
Наложената
санкция в размер на 5000.00лв. не е определена към минималния размер, предвиден
в нормата на чл. 413, ал. 2 от КТ от 1500.00 лв., като АНО е изложил мотиви в
тази насока в НП, които се споделят от настоящата касационна инстанция.
Настоящият съдебен състав намира същата за справедливо определена и
законосъобразно индивидуализирана.
Като е
отменил процесното НП първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно
решение, което следва да бъде отменено, а процесното НП следва да бъде
потвърдено при решаване на спора по същество от касационната инстанция.
При този изход на спора в полза на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Габрово следва да се присъдят деловодни разноски за двете съдебни
инстанции на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, съгласно която норма в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, какъвто е
настоящият случай, като размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, издадена на основание чл. 37 от ЗПП, възнаграждението за защита
в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 120 лв., като настоящата съдебна
инстанция намира, с оглед сложността на спора, че за всяка от двете инстанции в
полза на юридическото лице – Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда" към Министъра на труда и социалната политика, следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер от по 100.00 /сто/ лв. за всяка съдебна
инстанция.
Въз
основа на горното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ, от АПК, във вр. с
чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд Габрово
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба от Дирекция „Инспекция по труда“
Габрово, Решение №18 от 26.02.2021г. по н.а.х.д. № 168 от 2020 г. по описа на
Районен съд Дряново, с което е отменено Наказателно постановление № 07-001272
от 16.11.2020 г., от Директор на ДИТ Габрово, с което на „***“ ООД, Велико
Търново, ЕИК: ***, на основание чл. 416,
ал. 5, във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер
на 5 000.00 /пет хиляди/ лв. за нарушение на чл. 24, ал. 1 от Наредба № 2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи, във вр. с чл. 16, ал. 1, т. 6 от
Закона за здравословните и безопасни условия на труд, вместо което
ПОСТАНОВИ
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №07-001272 от
16.11.2020г., от Директор на ДИТ Габрово.
ОСЪЖДА „***“ ООД, Велико Търново, ЕИК*** да заплати на
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" към Министъра на
труда и социалната политика, деловодни разноски за първа инстанция – Районен
съд Дряново, в размер на 100.00 /сто/ лв. и за настоящата съдебна касационна инстанция
също в размер на 100.00 /сто/ лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.