Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 265
гр. Пловдив, 18.02.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари, две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря Тихомира Калчева като разгледа
докладваното от съдията АНД № 77/2020г. по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на жалба,
подадена от В.С.С., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 19-1030-010070
от 31.10.2019г., издадено от Началник група
към ОД на МВР-Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което за нарушаване състава на
чл. 40, ал. 1 ЗДвП, на В.С.С., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 2, т.
11 ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 / двадесет /лв. и за нарушаване състава
на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“а“ ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, му
е наложена глоба в размер от 100 / сто / лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от един месец.
В жалбата се навеждат
съображения в насока незаконосъобразност на атакувано НП. Сочи се, че при
съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени нарушения,
водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Поддържа се, че
процесните нарушения са изписани неточно и двусмислено, което от своя страна
поставя в невъзможност жалбоподателя да научи за какво е ангажирана
отговорността му. Изтъква се, че от обективна страна е отразено нарушение по
смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, а не чл. 40, ал. 1 ЗДвП. Акцентира се и върху факта,
че от обстоятелствената част на АУАН и НП се налага изводът, че жалбоподателят
е извършил нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, а не чл. 123, ал. 1, т. 3,
б.“а“ ЗДвП, доколкото е посочено, че напуска и не спира на местопроизшествието.
Впоследствие обаче, от правна страна, отговорността му е ангажирана за това, че
не е оказал съдействие за установяване на вредите. Излагат се и съображения в насока маловажност
на процесните нарушения. Моли се атакуваното наказателно постановление да бъде
отменено в своята цялост.
В съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява лично, не изпраща и упълномощен процесуален
представител. Депозира писмена молба, с която поддържа изцяло изложеното в
жалбата срещу процесното наказателно постановление.
В съдебно заседание, въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, счита следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения седемдневен срок, считано от връчването на препис от атакуваното
НП, произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт,
подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че при съставянето на АУАН и обжалваното НП са допуснати съществени
неясноти и противоречия, които съществено засягат и ограничават правото на
защита на жалбоподателя. На първо място, в така съставеният АУАН изрично е
записано, че същият се базира на констатираното в Протокол за ПТП № 1737157/
19г. В цитирания протокол ясно е изписано, че същият е съставен на дата
07.10.2019г. в 09.35ч. Тоест, на тази дата св. К.- съставител на протокола,
а впоследствие и на АУАН, е огледал лично двата автомобила, съпоставил е
зоните, които се твърди да са увредени от съприкосновението между двете МПС и е
дал своето заключение досежно наличието на реализирано ПТП. Предвид това, то
напълно неизяснено остава обстоятелството, защо АУАН бл. № 432138 е съставен на 03.10.2019г.- четири дни преди огледа
на автомобилите. При съпоставка на последователността на изготвяне на АУАН
и Протокола за ПТП, то се налага категоричното разбиране, че актосъставителят К.
е преценил, че следва да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя още
преди да извърши оглед на автомобилите и да констатира дали изобщо е налице
увреда по тях от материален характер. Настоящият съдебен състав счита подобен
подход за напълно недопустим от процесуалноправна гледна точка. АУАН се съставя
единствено при констатиране на административно нарушение с всички присъщи му от
обективна и субективна страна признаци ( арг. чл. 36, ал. 1 ЗАНН). В конкретния
случай, спецификата на процесните нарушения изисква първо да бъде установено
дали изобщо е налице ПТП и настъпили материални щети, и едва тогава да се
осъществи преценка за наличие на административно нарушение ( доколкото без да е
констатираното ПТП с материални щети, то не ще бъде съставомерно поведението на
жалбоподателя). При горепосочената хронология на събитията, то се установява,
че актосъставителят четири дни преди да извърши оглед на автомобилите, да
събере данни за събитията развили се на дата 04.09.2019г. и да състави протокол
за ПТП, е изготвил АУАН и го е предявил на жалбоподателя. Тоест, АУАН от
03.10.2019г. е съставен единствено по субективни твърдения на лицето, което
претендира, че е увредено от жалбоподателя С..
Обсъждането на въпроса, касаещ
настъпилите увреди по МПС рег. № ******неизбежно води до необходимост да бъде
коментирана и приложената към административнонаказателната преписка жалба от
05.09.2019г., подадена от В. Х. А.- А.. В така посочената жалба, лицето А.
изрично посочва, че е забелязала увреда по задната, дясна част на бронята на
МПС рег. № ****. В жалбата до с-р „Пътна полиция“ не се споменава каквото и да
било за увреждания по лявата част от задната броня на автомобила. Впоследствие
обаче, със съставянето на Протокол за ПТП № 1737157 от 07.10.2019г. е
установено, че увреди са налице по задната лява част от бронята на МПС рег. № ***.
Същевременно, огледът на двете МПС е осъществен на 07.10.2019г., а нарушенията
се твърди да са извършени на 04.09.2019г.- между двете събития е налице времево
отстояние от един месец. Предвид това, то напълно възможно е, констатираната
при огледа увреда от лявата страна на автомобила да е настъпила при
съприкосновение с друг обект или автомобил, различен от управлявания от
жалбоподателя.
За яснота и пълнота на
изложението, съдът счита за нужно да посочи и че досежно нарушението, описано в
т. 2 от процесното наказателно постановление, също са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Така, при фактическото отразяване на
нарушението е посочено, че
жалбоподателят „напуска местопроизшествието без да спре и да окаже съдействие
за установяване на вредите от него“. При предоставяне на правната квалификация
на деянието обаче, наказващият орган е отразил, че жалбоподателят единствено не
оказва съдействие за установяване на вредите от ПТП, като е приел, че това е
нарушение по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП. Подобно описание на
извършеното от нарушителя е неточно и не държи сметка за различните хипотези,
разписани в чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗДвП ЗДвП. Цитираните норми провеждат
разграничение между различните модели на поведение на водачите, участвали в ПТП
– задължение да спрат, задължение да не напускат местопроизшествието и
задължение да окажат съдействие за установяване последиците от ПТП. Именно
предвид това, неспирането на местопроизшествието, напускането му и неоказването
на съдействие за установяване на щетите не са приравнени- те представляват
различни състави, с различни изпълнителни деяния. Тоест, нарушителят или изобщо
не е спрял, за да установи последиците от ПТП или е спрял, но впоследствие е
напуснал местопроизшествието, или е останал на местопроизшествието, но е възпрепятствал
огледа на автомобила. Цитираните хипотези съществуват в състояние на
алтернативност, а не на кумулативност.
Отразявайки всички възможни изпълнителни деяния, разписани в чл. 123,
ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗДвП и впоследствие давайки правна квалификация единствено
по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП, наказващият орган е допуснал нарушение на
чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН. Съобразно посочените текстове, наказващият
орган дължи точно, ясно и недвусмислено описание на нарушението от
фактическа и правна страна. В случая
това не е сторено, като неяснотата на описаното нарушение и смесването на
различните хипотези на чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗДвП водят до накърняване
правото на защита на жалбоподателя, доколкото същият е поставен в положение на
неяснота досежно съставомерните белези на вмененото му нарушение и дали следва
да организира защитата си срещу една или всички хипотези на чл. 123, ал. 1, т.
1 и т. 3 ЗДвП.
Предвид гореизложеното, като
незаконосъобразно, атакуваното наказателно постановление следва да бъде
отменено в своята цялост.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1030-010070 от
31.10.2019г., издадено от Началник група
към ОД на МВР-Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което за нарушаване състава на
чл. 40, ал. 1 ЗДвП, на В.С.С., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 2, т.
11 ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 / двадесет /лв. и за нарушаване състава
на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“а“ ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, му
е наложена глоба в размер от 100 / сто / лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от един месец.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд- гр. Пловдив в 14-дневен срок от получаване
на съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на касационните основания,
разписани в НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П.
Вярно с
оригинала.
Т. К.