Определение по дело №63777/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 18340
Дата: 29 април 2024 г. (в сила от 29 април 2024 г.)
Съдия: Даниела Божидарова Александрова
Дело: 20231110163777
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 18340
гр. София, 29.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20231110163777 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена
от „Еос матрикс“ ЕООД, ЕИК:.., със седалище и адрес на управление: гр.С..
представлявано от Р.. М..- Т..- управител, чрез адв. Г. Х. от САК, срещу С. И. С., с
която са предявени искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.I, вр.
чл.9, ал.1 от ЗПК, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. с чл. 99 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в
срок отговор от ответника.
Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ГПК следва в закрито съдебно
заседание да се произнесе, след като отново извършва проверка на редовността и
допустимостта на предявените искове, по предварителните въпроси и направените
доказателствени искания на страните.
Ищецът е представил писмени доказателства, които съдът намира за допустими,
относими и необходими за разрешаване на правния спор, предмет на делото, с оглед
което следва да допусне събирането им.
Следва да бъде отложено произнасянето по искането на ищеца за изслушване
на съдебно-счетоводна експертиза с оглед становището на ответника в отговора на
исковата молба.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на
страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като с оглед изложените в
исковата молба и отговора твърдения страните следва да бъдат приканени да постигнат
съгласие и да уредят спора помежду си доброволно чрез медиация или друг способ.
Следва да им бъде съобщен и проектът за доклад, по който страните могат да вземат
становище в първото по делото съдебно заседание.
Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:

1
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ПРИЛАГА ч.гр.дело № 14204/2023 г. по описа на СРС, 154 състав за
послужване.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на съдебно –
счетоводна експертиза.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 19.06.2024 г. от 10.00 часа, за когато
да се призоват страните като им се връчи и проект за доклад и им се съобщят
последиците от неявяване в съдебно заседание. На ищеца да се връчи препис от
отговора на ответника, като съдът УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че може да изрази
становище по направените от ответника възражения най-късно в първото по делото
публично съдебно заседание.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса,
който са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес
за повече от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или
да посочат съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и
съдебни книжа ще се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно
чл. 41, ал. 2 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако след доклада по делото в откритото съдебно
заседание не направят доказателствени искания във връзка с дадените им указания, те
губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК – ако
твърдят нови обстоятелства - да представят нови доказателства, но само ако не са
могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или ако твърдят
нововъзникнали обстоятелства от значение за делото - да посочат и представят
доказателства за тях.
Определението не подлежи на обжалване с частна жалба.

ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ ГПК


І. 1. Ищецът твърди, че на 14.03.2011 год. между „Юробанк България“ АД
/„Юробанк и ЕФ ДЖИ България“ АД/ и ответника бил сключен договор за
потребителски кредит № FL 574403/14.03.2011 г., по силата на който била отпусната
сумата от 20 180 лева. Твърди още, че срокът на действие на договора бил 120 месеца с
краен срок на погасяване - 14.03.2021 г. Изложени са твърдения, че на 18.01.2016г.
вземането било прехвърлено чрез цесия на ищцовото дружество, за което ответникът
бил уведомени надлежно. Поддържа, че за периода след датата на извършване на
цесията до датата на депозиране на исковата молба ответникът не бил погасил
задължението си, за което било образувано ч. гр. дело № 14204/2023 г. на СРС, 154
състав. Искането е съдът да признае за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сума в размер на 4 587,82 лв., представляваща непогасена
главница по договор за потребителски кредит № № FL 574403/14.03.2011 г., ведно със
законна лихва от 20.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и 284,41 лв.
възнаградителна лихва за периода от 14.04.2020 г. до 14.03.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 14/2022 г. по описа на СРС, 154 състав.
Претендира сторени по делото разноски.
2
2. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който счита
предявеният иск за допустим, но неоснователен. Със същия не оспорва наличието на
облигационни правоотношения между ищеца и ответника. Навежда твърдения за
нищожност по отношение на клаузата за начислена възнаградителна лихва в размер на
284, 41 лв. по договора за потребителски кредит, поради значително неравновесие
между договарящите се страни. Навежда възражения за изтекла в негова полза
погасителна давност за периода от 14.04.2018 г. – 14.10.2019г. Моли съда да отхвърли
предявеният иск като неоснователен. Претендира сторени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че
предмет на делото са установителни искове с правно основание по чл.422 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1, пр.I, вр. чл.9, ал.1 от ЗПК, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. с чл. 99 от ЗЗД и по
чл.86 от ЗЗД.
ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и за
фактите, за които е установена законова презумпция (154, ал.2 от ГПК).
Обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството: че
между страните е бил сключен договор №FL 537659/02.07.2010 г. за потребителски
кредит на физически лица, както и че по отпусната сума по кредита е била усвоена
изцяло, като не са извършвани плащания по него.
IV. Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да установи фактите,
на които основава исканията си.
УКАЗВА на ищеца, че негова е тежестта да докаже наличието на валидно
възникнало договорно правоотношение по договора за потребителски кредит, по което
ищецът е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я
върне в срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер, както и че е
извършено валидно цедиране на задължението и съобщаването му на ответника.
УКАЗВА на ответника, че негова тежестта е да докаже плащане на процесните
задължения, както и възраженията си за изтичането на погасителна давност по
отношение на процесните вземания за главница и лихва.
V. На основание чл. 146, ал. 2 следва да се посочат фактите, за които страните не
сочат доказателства.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3