РЕШЕНИЕ
№ 139
гр. Бяла, 26.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на тринадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ъшъл Лютф. Ириева
при участието на секретаря Пенка Вл. Цанкова
като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно
наказателно дело № 20234510200183 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В. К. П. от гр.Б. против Наказателно постановление
№ 8197 от 29.05.2023г., издадено от Началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“, към дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София, с което за
нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „А“, чл. 7,
ал. 1, т. 3, б. „Б“ вр. чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извьнгабаритни и/или тежки ППС, на
основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба
в размер на 1500лв.
В жалбата се твърди, че при издаването на НП са допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон, а наказанието е завишено
по размер. На тези основания, поддържани и в с.з. от процесуалния
представителя на жалбоподателя, е отправено искане НП да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно.
Наказващият орган не изпраща процесуален представител. Депозирано е
писмено становище, с което молят жалбата да бъде оставена без уважение, а
НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се
разноски.
Районна прокуратура-Русе, ТО-Бяла, не е изпратила представител и не е
взела становище по жалбата.
1
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 03.05.2023 г., в 17.40 часа, на път 1-5, км 53+000, в посока гр.П. - гр. Б.,
на 500м. преди кръговото движение за гр.Б., жалбоподателят В. К. П.
управлявал и извършвал превоз на товари-царевица със съчленено ППС с пет
оси - МПС с две оси марка ДАФ, модел ФТХФ с peг. № *** и полуремарке с
три оси с peг. № ****. На този път се намирал св.Н. А.-на длъжност
инспектор контрол по РПМ при АПИ, който към момента осъществявал
служебните си задължения и спрял за проверка управляваното от
жалбоподателя ППС. В процеса на проверката било направено измерване с
техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и
поосово натоварване на ППС, модел PW-10 № К0200007 и ролетка №
1313/18/5 м, като се констатирало следното:
1.Измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на
ППС е 11.900 т., при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос
11.5 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Наредбата, като превишаването
е с 0.400 т;
2.При измерено разстояние между осите 1.36 м, сумата от
натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 27.800 т при
максимално допустимо натоварване на оста 24 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3,
буква „Б“ от Наредбата, като превишаването е с 3.800 т.
За извършеното измерване бил съставен протокол за измерване на
превозно средство №0000040 от 03.05.2023г., с който водача бил запознат и
положил подпис в него.
Измерените параметри на превозното средство показали, че същото е
тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, предвид превишаване на
максимално допустимите норми по чл.7. Св.А. установил, че превозът се
извършва без разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата,
за което съставил АУАН на жалбоподателя за нарушение на чл.139, ал.1, т.2,
пр.3 от ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „А“, чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „Б“ вр. чл.8, ал.1 и
чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение
на извьнгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата). Въз основа на акта, АНО
издал обжалваното НП, с което наложил на жалбоподателя на основание
чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на
1500лв.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
св.Н. А., АУАН, НП, протокол от измерване, пътен лист, товарителница,
свидетелство за регистрация на ППС част 2, заповеди, пълномощни,
протоколи, заявление, удостоверение, декларация, сертификат, както и
останалите писмени доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
2
основателна.
От събраните гласни и писмени доказателства несъмнено се
установява, че на 03.05.2023 г., в 17.40 часа, на път 1-5, км 53+000, в посока
гр.П. - гр. Б., на 500м. преди кръговото движение за гр.Б., жалбоподателят В.
К. П. управлявал и извършвал превоз на товари-царевица със съчленено ППС
с пет оси - МПС с две оси марка ДАФ, модел ФТХФ с peг. № **** и
полуремарке с три оси с peг. № ***, както и че натоварване на задвижващата
(2ра) единична ос на ППС е 11.900т., при максимално допустимо натоварване
на задвижващата ос 11.5 т., а при измерено разстояние между осите 1.36 м,
сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 27.800т при
максимално допустимо натоварване на оста 24 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3,
буква „Б“ от Наредбата, като превишаването е с 3.800 т. Измерването е
извършено с годни средства за измерване-ролетка и електронна везна, за
които има издадени сертификати за съответствие, и резултатите от
измерването не са оспорени от водача. По тези обстоятелства не се спори от
страна на жалбоподателя в жалбата, както и от процесуалния му представител
в с.з.
Съгласно вменената като нарушена норма на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП
Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери,
маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които
не представляват опасност за участниците в движението
Съгласно чл. 8, ал.1 от Наредба №11 Движението на извънгабаритни
ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се
разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се
използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат
разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на
пътищата.
Съгласно чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба №11 Във вътрешността на
страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна
инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя
и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за
земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за
регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят
акт на водача, на товародателя, на съпровождащото лице и на другите
длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението се
извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл.
14, ал. 3.
От словесното описание на нарушението в НП става ясно, че
жалбоподателят е обвинен за това, че управлявал ППС с осово натоварване,
надвишаващо нормите на Наредба №11 без разрешение за дейности в
рамките на специалното ползване на пътищата, и при забрана за извършване
3
на това, съгласно изискванията на чл.8, ал.1 от Наредбата. Посочените
параметри характеризирали ППС като тежко, с което водачът е създал
потенциална опасност за движението по републиканския път, водеща до
повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура, като
според отразеното в НП движението на тежки ППС е забранено и се
осъществява само с разрешение/разрешително/ за превишаване на
максимално допустимите норми по раздел 2 от Наредбата за дейности от
специалното ползване на пътищата от администрацията управляваща пътя.
Съгласно чл.1 от цитираната Наредба за специално ползване на пътищата, с
нея се определят условията и редът за специално ползване на пътищата по
смисъла на § 1, т. 8 от Закона за пътищата, което специално ползване на
пътищата според легалната дефиниция в закона е използването на пътищата
за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на
други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони.
Установените натоварвания на осите квалифицират управляваното от
жалб.П. превозно средство като "тежко" по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба
№ 11/03.07.2001 г. на МРРБ. При движение на извънгабаритно и/или тежко
ППС без разрешение по пътищата несъмнено се нарушават правните норми
на ЗП, тъй като пътищата са застрашени от увреждане. След като се
нарушават негови правила, то логично и в съответствие със закона е, и
отговорността да се търси на основание на същите, от органите,
контролиращи неговото изпълнение.
От друга страна, контролът за спазване на горните правила във
вътрешността на страната, целящ предотвратяването на повреждане и
преждевременно износване на пътната инфраструктура, е възложен на
Агенция "Пътна инфраструктура" – чл. 37, ал. 1 от Наредбата и се
осъществява по реда на чл. 53, ал. 1, т. 2, вр. чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“ от
Закона за пътищата.
В същото време за осигуряване безопасността на участниците в
движението, разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр.3 от ЗДвП въвежда
задължение движещите се по пътя пътни превозни средства да са с размери,
маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството – регламентирани
в чл.5 – чл.7 от Наредба № 11/03.07.2001г., неизпълнението на което се
санкционира по чл. 177, ал. 3 от ЗДвП.
В конкретния случай, според настоящия състав, в НП е налице
несъвместимо смесване на правилата по ЗДвП и тези по ЗП, които регулират
различни обществени отношения. Разпоредбата на чл. 177, ал. 3 ЗДвП е
свързана с целта по чл.1, ал. 2 ЗДвП – да се опазват животът и здравето на
участниците в движението, да се улеснява тяхното придвижване, да се
опазват имуществото (собствеността) на физическите и юридическите лица,
както и околната среда от замърсяването от МПС. От своя страна
4
разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП цели предотвратяването на повреждане и
преждевременно износване на пътната инфраструктура като в тази връзка на
администрацията, управляваща пътя се възлагат правомощия да извършва
проверки и преценка доколко е допустимо преминаването на определено
извънгабаритно или тежко ППС по конкретен път, с оглед неговата
товароносимост и евентуалните неблагоприятни последици за поддръжката
му в последствие. Касае се за две различни административни нарушения –
по чл. 177, ал. 3, вр. чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП и по чл. 53, ал. 1, т. 2,
вр. чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“ от ЗП, които се установяват от различни
компетентни органи и при различни условия. От описанието в НП не става
ясно дали жалбоподателят е санкциониран за това, че управлява пътно
превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават
нормите, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството и с товари, които не представляват опасност за
участниците в движението; или за това, че е осъществявал движение на тежко
ППС и товари без разрешение на собственика или администрацията,
управляваща пътя, в рамките на специалното ползване на пътищата; дали се
касае за извършен превоз на товар по смисъла на пар.1, т.14 от Наредбата или
не е установено наличие на неделим това по смисъла на същата разпоредба/и
двете възможности фигурират в НП/. Касае се за допуснато съществено
процесуално нарушение на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, поради неясно
описание на нарушението и на нарушената норма, което е довело до
невъзможност наказаното лице да разбере за какво точно нарушение му е
потърсена административно-наказателна отговорност и да организира
защитата си в пълен обем. Касае се за непреодолим порок в НП, който не
може да бъде саниран от съда, и налага отмяната на НП.
За пълнота и прецизност, съдът намира за необходимо да посочи, че
материалната компетентност на длъжностните лица да съставят актове за
установяване на административни нарушения (АУАН) е разграничена
нормативно и следва от изрична разпоредба на законов или подзаконов
нормативен акт (чл. 37, ал. 1, б. "а" ЗАНН). В конкретния случай длъжностни
лица от Агенция "Пътна инфраструктура" са съставили акт и съответно
наложили наказание за нарушение на ЗДвП, което нарушение е включено в
компетентността на други служби за контрол.
В глава 5 от ЗДвП са разпределени правата и задълженията на
службите по контрол за осигуряване на безопасност на движението по
пътищата в Република България. В чл. 167а от ЗДвП като служба за контрол,
която контролира заплащането на съответната такса по чл. 10 от ЗП е
посочена, Агенция "Пътна инфраструктура". На свой ред разпоредбата на чл.
167а, ал. 2, т. 8 във вр. с т. 7 от ЗДвП, изрично регламентира случаите, в които
компетентни да съставят АУАН и да връчват електронни фишове са
определени от председателя на УС на АПИ длъжностни лица - за нарушения
по чл. 179, ал. 3 – 3в, при спазване на разпоредбите на чл. 189е и чл. 189ж,
какъвто не е настоящият случай.
5
От друга страна Наредба № 11/03.07.2001 г. е издадена на основание
законовата делегация на чл. 139, ал. 3 от ЗДвП, според който движението на
ППС с размери, маса и натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени
по реда на ал. 1, т. 2 от чл. 139, както и движението на пътни превозни
средства, превозващи опасни товари, се извършва по ред, определен от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, съгласувано с
министъра на транспорта, министъра на околната среда и водите и министъра
на вътрешните работи. По силата на ЗДвП не е делегирана възможност на
съответния министър с подзаконов нормативен акт да определя органите,
компетентни да извършват контрол. Законовата делегация обхваща само реда,
по който се извършва движението на ППС с размери, маса и натоварване на
ос, надвишаващи регламентираните норми, както и движението на ППС,
превозващи опасни товари. Относно контрола на извънгабаритните и тежки
ППС, в Наредбата е разписано, че контролът се осъществява от Агенция
"Пътна инфраструктура" със съдействието на съответните служби за контрол
при МВР, за разлика от възложения контрол в чл. 166, ал. 1, т. 1 във вр. с ал.
2, т. 8 от ЗДвП осъществяван от министъра на транспорта информационните
технологии и съобщенията, чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация".
На основание чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват
нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за
контрол, предвидени в този закон като според ал. 12 на цитираната норма,
наказателните постановления за нарушения по този закон се издават от
министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете
на общините или от определени от тях длъжностни лица, съобразно тяхната
компетентност.
Същевременно, съгласно чл. 56, ал. 2, т. 1 от ЗП нарушенията се
установяват с актове, съставени от длъжностните лица на Агенция "Пътна
инфраструктура" и на Агенция "Митници" - за нарушения по
републиканските пътища. А съгласно чл. 167, ал. 3 от ЗДвП общата маса,
осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се
контролират от длъжностни лица на Агенция "Митници" и на Агенция
"Пътна инфраструктура" с оглед правилната експлоатация на пътищата и
предпазването им от разрушаване. Следователно по смисъла на ЗДвП
Агенция "Пътна инфраструктура" и Агенция "Митници" в частност,
осъществяват контрол в случаите, когато се охраняват обществени отношения
свързани с правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от
разрушаване.
От своя страна нормата на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, на което основание
е наложено наказанието на жалбоподателя, регулира защитата на друг вид
обществени отношения, такива свързани с безопасността на движението по
пътищата и свързаната с нея необходимост от спазване на определена
допустима маса на транспортните средства, движещи се без специално
6
разрешение. Правомощията на длъжностните лица на Агенция "Пътна
инфраструктура" обаче са свързани единствено и само с осъществяване на
контрол с оглед предпазване на пътищата. В тази насока е и Заповед № РД-
11-247/31.03.2022 г. на Председателя на УС на АПИ, приложена по делото, с
която оправомощава длъжностните лица по контрол по републиканската
пътна мрежа да съставят АУАН на основание чл. 56, ал. 2, т. 1 от Закона за
пътищата във вр. със Закона за движение по пътищата-в случая с чл.167, ал. 3
от ЗДвП.
В настоящата хипотеза, издаването на АУАН по отношение на
процесното нарушение на ЗДвП е извън правомощията, които притежават
длъжностните лица в структурите на Агенция "Пътна инфраструктура".
Последните могат да съставят актове за установяване на административни
нарушения на основание чл. 56, ал. 2, т. 1 от ЗП. Към тези нарушения
актосъставителят и административно наказващият орган може да направи
привръзка със Закона за движение по пътищата, но не и нарушението, и
основанието, въз основа на което се налага, да се основава само и единствено
на ЗДвП. Дори и да се приеме, че е налице колизия между определените с
Наредба № 11/03.07.2001г. контролни органи и тези, посочени в ЗДвП, то на
основание чл. 15, ал. 3 от ЗНА, се прилага уредбата, регламентирана в закона.
По изложените съображения настоящият състав счита, че
актосъставителят и административно-наказващият орган – длъжностни лица
при АПИ, определени от председателя на УС на АПИ, не разполагат с
компетентност да установяват и санкционират нарушения по чл.139, ал. 1, т.
2 във вр. с чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
В обобщение, НП се явява неправилно и незаконосъобразно,
издадено при допуснати съществени нарушения на материални и
процесуалния закон, поради което следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 8197 от 29.05.2023г.,
издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, към
дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“ – гр.София, с което за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от
ЗДвП, на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП, на В. К. П., ЕГН
**********, от гр.Б., жк.“М.р.“, бл.***, вх.***, ет.***, ап.десен, е наложено
административно наказание глоба в размер на 1500лв.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните пред Административен съд-Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: ____/п/__________________
7