Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 14.04.2022г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение,трети първоинстанционен състав, в публично
заседание на тридесет и първи март две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия:
Евгения Генева
при участието на секретаря Д.
Ангелова
разгледа докладваното от Генева гр.д.
№ 2/2020г. и за да се произнесе,взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба вх.№ 36/03.01.20г. от А.М.Р. с ЕГН *********** ***,с която са предявени
против Т. ЕООД с ЕИК ………., със седалище и адрес на управление ***, ж.к.Н.-.,бл….,ап… обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД за имуществени
вреди с цена 60 000 лв.,представляващи разликата между ТВ,което получавал
и би получавал за периода от 28.06.2016г. до 30.01.2030г., иск за неимуществени
вреди с цена 250 000 лв., за претърпените болки,страдания,битови
неудобства ,ведно с искове за законната лихва на осн.чл.86 ЗЗД върху обезщетенията,считано от 26.11.2015г. до окончателното плащане на
сумите,както и съдебни разноски.В хода на производството искът за имуществени
вреди е увеличен на 94 226.50 лв.Ищецът твърди,че на 26.11.2015г.
претърпял тежка злополука при работа,възложена по граждански договор от
ответното дружество в междугарие В. Т.-Л.. Бетонов траверс се откачил от кран
и го ударил,при което ищецът изпаднал в безсъзнание.Траверсът
паднал върху краката му и ги премазал, а ударът върху релсите травмирал гръдния
му кош.Получил множество счупвания на бедрената кост и подбедрицата,обширен
мозъчен инфаркт,масивен подкожен емфизем и пневмоторакс.В УМБАЛ“П.“ АД ,Клиника по ортопедия и травматология
бил поставен на командно дишане,левият му крак бил ампутиран на ниво средна
трета на бедрото.Претърпял тежка кръвозагуба.На 24.12.2015г. бил опериран
десния му крак с репозиция на фактурата и поставен на
външен фиксатор.След като излязъл от неадекватно
състояние и осъзнал положението си,изпаднал в мъчително емоционално
състояние.Престанал да се храни,за да не се налага да ползва тоалетна поради
изпитвано неудобство от безпомощното си състояние.Същевременно изпитвал
постоянни силни болки въпреки приеманите обезболяващи.На 02.02.2016г.
му била направена трета операция за премахване на имплантирани уреди в десния
крак,но отново бил обездвижен.Имал и лявостранна пареза вследствие мозъчния инсулт.Поради неправилно
зарастване на десния крак отново претърпял операция на 05.04.2016г.Вследствие
травмата получил и други увреждания: вертебро- радикулопатия двустранно и ишиалгичен
синдром вдясно,периферностволова лезия
вдясно,предкоренчева радикулопатия
вдясно,увреда от проводен тип в областта на
ръцете,които му причинявали допълнително болки и дисфункционалност.От
постоянните болки не можел да спи нощем.Изпитвал дълбоко морално страдание от
мисълта,че обременява близките си с денонощни грижи, и направил три опита за
самоубийство.Бил диагностициран с психо-органичен
синдром и поведенческо разстройство. Бил освидетелстван като 100%
нетрудоспособен с необходимост от помощ и му била отпусната инвалидна пенсия
208.45 лв. считано от 28.06.2016г.,актуализирана на 230 лв.Трудовият му договор бил прекратен на
12.07.2016г. на осн.чл.327,ал.1,т.1 КТ.
Злополуката станала поради грубо
нарушение на нормативните правила за безопасност на ремонт на железния път,който сам по себе си е
източник на висока степен на опасност от злополуки.Демонтажът,товаренето и извозването
на демонтираните звена било направено без план за безопасност,без сигнализации
и обозначаване на опасни зони.
Освен че загубил способността да
работи,ищецът бил лишен от възможност да
получава пенсия за осигурителен стаж и
възраст поради липса на достатъчно трудов стаж.Претендират се разноски за
адвокатски хонорар при условията на чл.38 ЗАдв.
Ответникът оспорва исковете като
недопустими,тъй като злополуката станала при трудова функция,без ответникът да
е работодател.Липсвали доказателства,че бил в отпуск по време на
инцидента.Договорът бил за изработка,неформален , и рисковете били за сметка на
изпълнителя.Отговорността по този договор не била деликтна,а
договорна,която изключвала деликтната.Видно от
документ за инструктаж от 02.11.2015г., ищецът бил инструктиран за изпълнение
на работа.Прави възражение за изтекла давност по чл.358,ал.1 т.3 от КТ , както
и за изтекла погасителна давност по чл.111,ал.1,б.“а“и „б“ ЗЗД. Липсвала
предпоставка на хипотезата на чл.49 ЗЗД-наличие на вина.Причина за падането на
траверса била липсата на болт от едната страна на релсата,скъсване на болта от
другата страна и претъркаляне на траверса.Вината била
на техническия ръководител и машиниста
на крана УК-25/18, които били служители на „С.Р.“ ООД,ЕИК ……….,чието поведение
било в причинна връзка с вредите.Прави възражение за съпричиняване
от ищеца на осн.чл.51 ,ал.2 ЗЗД,тъй като започнал да бута стърчащия траверс,за да го намести на платформата,при което той се
откачил.Прави „възражение за прихващане“ за сумата 27 180.64 лв.,която
платил, както следва: на 10.03.2016г. платил 10 000 лв. за разходи и
протеза и на „О. Б. Б.“ 17 180.64 лв.Оспорва иска за неимуществени вреди
за размера над 27 180.64 лв. и размера на имуществените вреди с довода,че
ТВ било 235 лв.и при пенсия 230 лв. разликата била далеч по-малка от предявения
размер 60 000 лв.Ответното дружество не бил „ползувател“
на пътеполагач УК 25/18.Виновен за инцидента бил
пострадалия, техническия ръководител Виктор И./служител на „С. Р.т“,ползвателя на крана „ССС С. Р.“ ООД и машиниста на крана-Й. Ж. Ж..Съгласно чл.55,ал.1,т.3 и т.4 от
Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни
съоръжения ползувателят на съоръжението бил длъжен да
осигури инструктаж и обучение на прикачвачите като не допуска непреминали
първоначален и ежегоден инструктаж по чл.58, ал.1 от същата наредба относно
правилното окачване на товарите,спазването на Съгласно чл.58,ал.2 от същата
наредба,ползвателят на повдигателните съоръжения по чл.2, ал.1,т.1-4 не трябва
да допускат лица,които не са инструктирани и знанията им не са проверени
съгласно ал.1 да окачват товари на куките на съоръженията.Габаритите при
подреждането не товарите,спазването изискванията на наредбата,инструкцията за
експлоатация и инструкцията за работа по чл.46,ал.1,т.2 от ЗТИП. Липсвала
причинна връзка между деянието и вредите.Пострадалият проявил груба небрежност
като стоял в опасна зона-„забранено за присъствие на хора под товара“при
повдигане на релсово звено.Претендираният размер на
обезщетение за неимуществени вреди надхвърлял обичайния размер според съдебната
практика за подобни казуси.Пострадалият изобщо нямал основание да претендира
обезщетение за имуществени вреди в размер на
разликата между ТВ и пенсията за инвалидност,тъй като получавал
минимално ТВ –сумата 235 лв.Претендира адвокатско възнаграждение 9276 лв.
Ответникът прави искане за привличане
на трето лице –помагач „С.Р.“ ООД,ЕИК ***-възложител на работата по договор от
01.11.2015г.
Съдът е конституирал трето лице
помагач,което в отговора си по чл.131 ГПК оспорва процесуалната си легитимация
като трето лице помагач,тъй като ищецът не бил в трудови правоотношения с
ответника.При евентуалност прави искане за спиране на производството на осн.чл.229,ал.1,т.4 ГПК, тъй като по случая имало висящо
наказателно производство-ДП № 324/2015г. по РПУ-Своге,което имало преюдициално значение.Самите обективно съединени искове
били недопустими,тъй като ищецът бил трудово правоотношение с НК“Ж.“-ЖП-Секция ..Оспорва исковете по основание и
размер.Евентуално възразява са съпричиняване от ищеца
на вредите.Ответникът нямал пасивна процесуална легитимация.Искът бил погасен
поради настъпила давност по чл. 358,ал.1,т.3 от КТ, а също и по
чл.111,ал.1,б.“а“ и „б“ ЗЗД,доколкото претенцията произтичала от „вземане за
труд“.
Съдът намира исковете процесуално
допустими .Исковете за неимуществени вреди и исковете за мораторна
лихва са частично основателни, искът за имуществени вреди е основателен
изцяло.Съображенията за това са следните:
За да бъде ангажирана имуществена
отговорност за вреди по чл.49 вр.чл.45 ЗЗД, следва да
се докажат следните предпоставки: неправомерно деяние /действие или
бездействие/ извършено от лице,на което ответникът е възложил работа ,
настъпили вреди , пряка причинно-следствена връзка между вредите и това деяние;четвъртата предпоставка-вина на
дееца- се предполага ,но може да бъде оборена от ответника.
С договор № 5091/31.07.2015г. ДП
„НКЖИ“-СП Секция В. въз основа на обществена поръчка е възложило на ДЗЗД „К. Ж. П.“ – „Възстановяване на проектна
скорост в междугарието К.-Р.“.Консорциумът включва ДП „Т. С. и в.“,“В.“ .. АД и „Х.“ АД.Консорциумът възложил на „В.“ .. АД изпълнението на договора,който
сключил с „ЖП С.“ЕАД на 31.07.2015г. договор за
наем на строителна техника;от своя страна „ЖП С.“ ЕАД сключило договор на 6.11.2015г.
със „С.Р.“ ООД договор за СМР на обекта; на 1.11.2015г. „С.Р.“ ООД сключил
договор за изработка /СМР/ с „Т.-ПБ“-ЕООД и на 06.11.2015г. „С.Р.“ ООД сключил договор за
наем на ЖП механизация със „ССС“С. Р.“ ООД.Ответното дружество „Т. ПБ“ ЕООД има качество на
„изпълнител“ по договор за изработка,видно от изричния текст и цялото
съдържание на договора;в контекста на обществената поръчка дружеството е
„подизпълнител“.Съгласно дефинитивната част на договора „Изпълнител“ е „специализиран
в изпълнението на работи,за които е поел ангажимент съгласно настоящия
договор“.В чл.1“Предмет на договора“ е формулиран:“Да извършва със свои сили и
на свой риск СМР на обект „Възстановяване на проектна скорост в междугарието К.-Р.“ със срок от датата на подписване на
договора до 24.12.2015г.Съгласно чл.7, ал.1 от договора, изпълнителят е длъжен
да изпълни възложената работа с квалифицирани работници и постоянно техническо
ръководство при спазване на правилата на
ЗБУТ/здравословни и безопасни условия на труд/ Съгласно чл.7, ал.2 от договора,
изпълнителят е длъжен да спазва изискванията за безопасност и хигиена на труда;
според алинея 3 изпълнителят се задължава да инструктира своите работници и да
извършва всички процедури съгласно правилата за безопасност на
труда,включително да извършва необходимото относно съвместно осигуряване на
ЗБУТ;съгласно ал.4 изпълнителят е длъжен за своя сметка да застрахова персонала
за трудова злополука ;съгласно алинея 5 „единствено изпълнителят е отговорен за
сигурността и защитата на персонала“;съгласно ал.8 изпълнителят носи пълна
отговорност-имуществена и неимуществена-за евентуално причинени вреди на трети
лица,включително персонала на възложителя,които са вследствие на виновни
действия или бездействия на изпълнителя и негови служители и 8или лица,на които
е възложил работа;съгласно ал.9 изпълнителят се задължава с цел предотвратяване
на злополуки и щети да взема необходимите мерки за сигурност,както и се
задължава да възстанови напълно всяка
щета, ;длъжен е да изпълнява всяко разпореждане на възложителя за с цел
предотвратяване на трудова злополука;за сметка на изпълнителя са евентуални
глоби или санкции за нарушения на нормативите за превенция на трудови
злополуки.От съдържащите се в ДП,том ../досието на „Т.–ПБ“ ЕООД/ граждански договори на няколко от
лицата,изпълняващи идентична функция на „прикачвачи“ с тази на ищеца в деня на
злополуката се установява,че предмет на „граждански договор за извършване
работа с личен труд“е „демонтаж на стари ЖП звена с портален кран УК
25/18“.Следователно,трудовата функция не е на „общ работник“, а на
квалифициран-обучен съгласно цитираната по-горе Наредба за работа с кран-пътеполагач .В гражданския договор е записано
задължение на работника да спазва Инструкцията за безопасност на труда при
работа с пътеполагащ кран.Самият ответник е
представил по ДП книга за инструктаж,в която е отразено инструктирането на 7
прикачвачи,между които не фигурира ищецът.Логично е ,че книгата за инструктаж се е водела от
„Т.“ ЕООД, а не от „С.Р.“ООД или „ССС С.Р.“ ООД-това е така,защото именно ответното дружество е „изпълнител“ на
СМР и „ползвател“ на пътеполагащия кран.Без значение
е ,че техническият ръководител е имал трудов договор със „С.Р.“ ООД, а
машинистът на крана е имал трудов договор със „ССС С. Р.“ ООД към момента на злополуката .В процесните СМР те са били членове на екипа на
изпълнителя-ответното дружество.Впрочем,ищецът също е имал трудов договор с
друг субект/ДП НКЖИ ж.п.секция В.“/ и е изпълнявал трудовата функция,възложена от ответното
дружество, неформално.Разбираемо е възложителят „С.Р.“ ООД да е предоставил
лице за изпълняване на функцията „технически ръководител“и да е осигурил
машинист на крана,за което без писмено
съглашение.Обратното би означавало да се приеме,че изпълнителят е изпълнявал
СМР без технически ръководител –това би било грубо нарушение не само на
правилата на ЗБУТ, но и на технологичния процес.От гореизложеното следва,че
ответникът е пасивно легитимиран и че е адресат на правните норми в Наредбата
за експлоатация на пътеполагащия кран и на всички относими нормативни актове ,свързани с безопасността на
труда и технологичните изисквания за извършване на процесните
СМР/демонтаж на релсов път/.Отделно съществува съвместно задължение на
възложителя/третото лице-помагач/ и
изпълнителя/ответникът/да изготвят обща „оценка на риска „ съгласно чл.18 от
ЗЗБУТ.В досието на ответното дружество в ДП-том .. се съдържа заповед за комисия за
„оценка на риска“,но липсва оценка за конкретната функция“ демонтаж на релсов
път“.Дирекция „И. по т.“ С. О.т е извършила проверка на 01.12.2015г. и е съставила акт въз основа на
протокол, констатиращ,че няма инструктаж на „машиниста на пътеполагач“;
не са провеждани първоначален и периодичен инструктаж;инструктажите не са документирани;не
са приети съвместни мероприятия за осигуряване на ЗБУТ и не е разработена
писмена договореност за съвместна оценка на риска като са дадени предписания в
този смисъл./ДП-том 2,л.49/.В протокол на същата инспекция за проверки на
01.12., 21.12. и 30 12.2015г. и на 04.01.2016г. е констатирано също нарушение
на чл.15,ал.2 и ал.3 от Наредба № 2 от 22.02.2004г.за минимални изисквания за
ЗБУТ при строителни и монтажни работи.На л.62 в том 2 от ДП есе съдържа
протокол на ЕЛ“Г.“-С. О., в който е дадено предписание на „Т. ПБ“ ЕООД в т.8: „Отношенията при
предоставяне на работна сила с работници и служители да се уреждат като трудови
правоотношения като се сключва трудов договор в писмена форма съгласно чл.62,
ал.1 КТ вр.чл.1, ал.2 КТ.Съставени са актове за
административно нарушение на ответното дружество изрично в качеството му на подизпълнител на „С.Р.“
ООД и на работодател по смисъла на параграф 1,т.1 от ДР на КТ.Съставените на
ответното дружество актове №№ 29-0001057, 23-000761 – 23-000762/стр.63-70 в том
у от ДП/ са влезли в сила като необжалвани.Изготвени са карта за оценка на
риска по ЗБУТ само към договора между ДП“ НКЖИ“- К. Ж. П./том 4 стр.136 от ДП/,но там всички
рискове са оценени като „незначителен“и няма специфичен раздел за демонтаж на
релси,а според СТЕ падането на траверс е често срещан
инцидент.В договора с „В.“АД има оценка на риска при монтаж и демонтаж на ЖП
звена/л.544/ съдържа инструкция относно повдигане на траверсите, според която е
забранено придържане с ръце и стоене не работниците непосредствено до и под
товара/;предвидени са мерки за ЗБУТ/л.454/:инструктаж,лични предпазни
средства;знаци и сигнали за безопасност,включително устни/;задължение на
персонала,работещ с повдигателни съоръжения да провери правилното привързване и
окачване.Както бе посочено, задължителната съвместна оценка между възложител и
изпълнител/имащи качество съответно на трето лице помагач и ответник в
настоящия процес/ ,не е изготвена и това
бездействие е санкционирано като административно нарушение.
Свидетелят по делото З. установява,че
са работили осем прикачвачи по време на инцидента ,разделени по четирима от
двете страни на платформата.Още преди качване на траверса върху платформата
забелязали,че той виси от единия край.Тъй
като не влизал в платформата, го манипулирали с ръце „да се придвижи напред“ и
„като се е удрял в платформата, се е откачил изцяло“.Понеже участъкът
имал“остра крива“,звеното се е“блъскало и откачило“. Когато се установи,че
траверса виси,според свидетеля имало практика да се откачи или да се привърже с
тел за релсата.Как да се процедира казвал“В.“/техническият ръководител,починал
през декември 2020 г./,за който свидетелят е категоричен че бил „от фирма Т.“/самият свидетел е работник на
същата фирма“.Категоричен е също,че работниците не са стояли под
товара.Свидетелят е бил инструктиран от В./това се потвърждава от приложената книга за инструктаж/.Вдигането
на звената било затруднено от две обстоятелства:падналото било трето или
четвърто,т.е. на по-голяма височина и участъкът бил в остър завой,затова се
налагало да наместват звеното ръчно ,с натиск и усилия,поради което се откачило
и паднало.Свидетелят С. потвърждава,че злополуката се е случила в отсечката
между спирка В. Т. и Л. на „завой-крива“, “под вещото лице на В. от фирма Т.“.Прикачвачите закачали ръчно траверсите и кранът ги повдигал на 50-60
см,“за да се види дали има проблеми с траверсата“.Още преди инцидента
свидетелят видял,че звеното е
„проблематично“ , и траверсата висяла от едната страна.Свидетелят не се
съмнява,че всички,включително В., са видели как траверсата се „биеше отстрани на крана на
платформата“.Очевидно било ,че много се
клатела,тъй като кранът бил в завоя и“почва да се лашка
звеното насам-натам“.“А. излезе,беше срещу крана.По едно време видях как
траверсата изхвърча от крана от платформата.А. започна да бяга нагоре по другия път,но траверсата го
застигна и го удари.“От тези показания се налага изводът,че инцидентът не е
станал внезапно и неочаквано,поради пропуск на пострадалия да чуе устен сигнал
или заповед от техническия ръководител.Несъмнено той е попаднал в опасната
зона,която според експертизата била в радиус около 100 метра и не била маркирана , но това негово действие не
се е дължало на липса на дисциплина.Напротив,от него се е очаквало да се включи
в действия по ръчно наместване или връзване на нестабилната траверса,в какъвто
смисъл е очаквал инструкции от техническия ръководител.Това била обичайна
практика при ръчен демонтаж и би било невъзможно работниците,извършващи
манипулацията,да стоят извън опасната зона от 100 метра.За да се предотврати
инцидента,логично е следвало техническият ръководител да вземе решение за
отстраняване на дефекта по безопасен за работниците начин и на първо място да
ги изведе от опасната зона преди да вземе това решение.Ето защо не може да се
приеме,че пострадалият е съпричинил увреждането,
стоейки в опасната зона.Преди всичко той не е бил нито обучен,нито инструктиран
за извършването на действия,които несъмнено са опасни и сложни.На второ
място,не е имало задължителната маркировка за опасна зона,нито
сигнализация,както установява категорично вещото лице.непосредствената причина
за настъпване на инцидента при вдигане
на релсово звено/релсово-траверсова скара/ е ,че при
втория опит звеното да бъде вкарано в пътеполагача техническият ръководител вместо да подаде команда към машиниста да извади звеното на
земята,да огледа визуални и у ако установи компрометиран траверс,да
организира ръчното му отстраняване,е допуснал повторен опит за наместване на
траверса във висящо положение и той 8се е откачил при самото вдигане./т.6/ от
СТЕ/. Вещото лице уточнява,че ако се работи в крива и няма съответствие между
оста на работната греда спрямо оста на железния път, „практика“е прикачвачите
да се доближат да „проверят лично дали е захванато добре“.Върху работната греда
има изнесени външни дръжки,чрез усилието на прикачвачите те поставят
гредата и железния път в съответствие
,след което щипките заключват автоматично звеното и може да се пристъпи към
повдигане на звеното от железния път. Това е практически доказан в настоящия
казус огромен риск,който изобщо не е бил оценен.Съдът кредитира свидетелските
показания,тъй като кореспондират с обясненията от технологичен аспект в
експертизата и защото от страна на ответника
не се предлага алтернативна версия за инцидента,която да е правдоподобна.
Според експертизата ,при „звеновия способ“ за
демонтаж на релсов път,след захващане на двете релси от крана/прикачвачите
закачат щипките на релсата/,машинистът леко опъва въжето и по устен сигнал или
сигнализиране чрез вдигане на ръка се изтеглят на безопасно място на три метра
от релсо-траверсовата скара,тъй като при откачане на траверс той се люшка и, бидейки с размери 2.5 м,може да
удари човек намиращ се на разстояние по-малко от 3 метра.“След като
техническият ръководител на обекта е видял,че траверсът
възпрепятства влизането на звеното в
„търбуха на машината“,трябвало е да подаде команда да се свали товара, а не да разпорежда
повторен опит за вкарването му в
„търбуха“ на машината.Трябвало е звеното да се свали на земята и проблемният траверс
да се отремонтира ръчно или е трябвало да надигнат
звеното и да изтръскат траверса да падне от само себе си и след като падне,пътепоставачът
да си прибере звеното вътре“.Вещото лице подчертава,че късането на амортизиран траверс е много по-опасно от полагане на нови траверси,при
което падането е рядко.Ето защо пътепоствачът УК25/18
се определя като съоръжение с повишена опасност.Манипулацията изисква
квалификация- тридневни курсове за
прикачвачи се провеждат от ЦПК на ДП НКЖИ и включват теоретична и практическа
подготовка,полагане на изпит и протокол за оценка,като след изпита се издава
удостоверение.Изкаралите курса ежегодно преминават опреснителен курс.В случая
работниците не били обучени да работят с пътеполагаща
техника,тъй като такъв тип дейности не се извършват от железопътните секции и
последните нямат такива съоръжения.Работниците са били обучени да работят по
ремонт и поддръжка на железния път,но не и за демонтаж на релси с УК
25/18,видно от удостоверение № 1660/04.04.2008г. за
„оператор на лека пътна механизация“,притежавано от пострадалия.Прикачвачът
трябва да има и определени физически качества-бързина на рефлексите,добър слух,
зрение концентрация,подвижност и прочие,поради което фирмите,лицензирани за
ж.п.строителство,поддържайки персонала си,са задължени ежегодно да ги подлагат
на медицински преглед/ответното дружество има договор с медицинско заведение,но
пострадалият не е бил причислен към персонала/.Вещото лице заключава,че са
нарушени редица разпоредби на наредба № 13/30.12.2005г. за ЗБУТ в ж.п.
транспорта/Приложение № 2,т.10 в раздел „Товарене и разтоварване на
траверси“;Приложение № 4 т.1“Специфични изисквания за безопасност и здраве при
работа с железопътен стрелови кран“/относно
квалификацията/т.2/относно инструктажа/,т.11“Прикачвачите се отстроаняват на безопасно разстояние,товарът се повдига на
0.20 м от терена и се спира,за да се убеди машинистът на крана,чее окачен надеждно и балансиран“,т.19/забрана за стоене и
преминаване в работната зона на крана при вдигнат товар/-техническият
ръководител е бил длъжен да наблюдава
разположението на работниците и дали са напуснали опасната зона,докато в
случая не е имал видимост към пострадалия.Нарушени са Наредба за безопасна
експлоатация и технически надзор на повдигателните съоръжения:чл.64, ал.1 и
2/относно сигнализацията-при липса на видимост от страна на машиниста,както е
било в случая според показанията, е следвало да има телефонна връзка между
прикачвача и лицето,управляващо повдигателното съоръжение.Нарушени са
чл.56а,чл.57,чл.58 , чл.59 и чл.59 а от Наредба № 2 /22.03.2004г.за минималните
изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР/предварително напускане на работниците
на опасната зона,забрана за ръчно наместване,стоене близо и под товара,подаване
на предупредителни сигнали,като сигнализирането е основно задължение на
техническия ръководител/.Нарушени са редица разпоредби на Наредба № 2 от 22
март 2004г.: чл.37,ал.,чл.38,ал.3,чл.39,ал.1/ относно опасните зони/,
чл.41,ал.1,чл.57, ал.1, чл.58, ал.1чл.59, ал.1 чл.59а,/относно сигнализацията/
и чл.77, ал.1 относно мерките за безопасност.Нарушени са разпоредби на Наредба
№ 7 за минималните изисквания за ЗБУТ на работните места и при използване на
работното оборудване в раздел Шести и раздел девети-относно опасни зони при
работни места на открито.Що се отнася до отговора на вещото лице по т.7 и 8 на
експертизата относно характера на правоотношенията между машиниста на пътеполагача и техническия ръководител от и съответно
ответното дружество и трети лица,заключените следва да бъде игнорирано,тъй като
въпросът е извън компетентността на вещото лицеи съждението има правен
характер.
Свидетелката
Р.-съпруга на ищеца установява,че за пръв път установила контакт с него след
излизането му от кома и претърпения междувременно инсулт и ампутация .Бил
„неадекватен“ и буйствал.След прибирането му вкъщи на 30.12.2015г.халюцинирал,
искал да свали фиксатора на неотрязания крак,,който
зараснал накриво и се наложила операция.бил напълно парализиран и зависим от
обслужването на съпругата си а по-късно на личен асистент.Осем месеца изпитвал
постоянно болка,не можел да се храни сам,не можел да спи въпреки
приспивателните,крещял от кошмари.Направил веднъж опит за самоубийство в
болницата ,пълзейки до балкона на десетия етаж, и два пъти вкъщи,приготвяйки
клуп за самообесване.До момента изпитвал болки в лявата ръка,която била
засегната от инсулта, а така също „фантомна болка“ на
ампутирания крак.Вследствие на инсулта имал проблеми с краткотрайната памет и с
говора/словообразуването/,което допълнително го угнетявало и
изнервяло.Свидетелят Р.-син на ищеца-дава показания в подобен смисъл.Съдът
кредитира показанията на тези свидетели независимо от естествена пристрастност
и заинтересованост,които обаче в случая не компрометират истината,защото напълно
отговарят на заключението на съдебно-медицинската и съдебно-психиатричната
експертизи.Комплексната СМЕ ,изготвена от вещи лица ортопед-травматолог и
невролог,установява,че след злополуката ищецът е бил хоспитализиран за 27
дни,приет в тежко състояние в реанимация с интубиране,с
обширен мозъчен инфаркт;поради тежко състояние на лявата бедрена кост била
извършена ампутация на левия крак на 27.11.2015г. по витални
индикации/прекъсване на основаната феморална
артерия“; в периода от 24.12. доа 30.12. е направена
оперативна интервенция на десния крак за репозиция на
раздробената фрактура на дясната подбедрица и
поставен фиксатор;в периода от 02.02.-05.02.2016г.
е наравена трета оперативна интервенция за премахване
на фиксатора,дадени са обезболяващи; през периода от
05.04. до 13.04.2016г. е хоспитализиран
поради лошо зарастване на дясната подбедрица,което
наложило четвърта интервенция –кръвна репозиция,
изкривяване навътре и поставяне на имплант;установена
е лезия на ствола на нерва на левия лакът-поради анкилоза в лакътната става не можел самостоятелно да поставя протеза на
левия си крайник и да се придвижва.На 07.06.2017г. с ЕР на ТЕЛК № 1036 е
призната 100% нетрудоспособност пожизнено с чужда помощ,за загуба за ляв долен
крайник и състояние след преживян исхемичен мозъчен инфаркт с левостранна
хемипареза;придвижва се с инвалидна количка и
асистент.Нуждае се от постоянна чужда помощ за битово обслужване.Загубата на
левия крак и хемипарезата са необратими, а фрактурата
на десния крак постепенно ще се възстанови.Анкилозата
на лявата лакътна става причинява непълен юмручен захват
с намалена мускулна сила, което ограничава битовото натоварване.възможността за
изправен стоеж с ползване на помощни средства се ограничава и от ограничените
движения на дясна глезенна става с увреждане на
нервния перонеус.Болките са били с висока
интензивност до шестия месец от инцидента,след което са били променливи-от
умерени до силни,налагащи приемане на
болкоуспокояващи.Умерената болка ще остане „постоянен спътник“ и за в бъдеще при
промяна на атмосферното налягане,грешки при рехабилитацията и евентуално ходене
с протеза.В о.с.з. в.л. невролог уточнява,че соматичните увреждания водят до
мозъчни усложнения, засегнати са двигателните функции на ляв крак/ампутиран/ и
лява ръка.Има остатъчен неврологичен дефицит трайно и необратимо.Увреждането на
нервос перонеус на подбедрицата на левия крак,което прави трудна
рехабилитацията му.Двигателният дефицит на лявата ръка и анкилозата в лакътната става би се влошила, ако се използва бастун и се
постави протеза на ампутирания крак,поради което пострадалият е обречен да се
движи с инвалидна количка.Вещото лице уточнява,че според медицинските документи
инсултът е причинен от мощна кръвозагуба,водеща до анемичен синдром и хипоксия
на мозъка.Съдебно-психиатричната експертиза установява,че при прегледа шест
години след злополуката ищецът е потиснат,разкрива идеи за
безперспективност,умерено тревожен, страда от кошмари/сънува,че го погребват
жив, че скача отвисоко/ .Вследствие злополуката е получил посттравматично
увреждане,което към момента е с умерена интензивност.Преживял е депресия с
умерена дълбочина.Прогнозата е психо-патологичното
състояние да продължи неопределено време,в зависимост от телесното състояние и
средата.Що се отнася до телесното състояние,предвид лошата прогноза,установено
от комплексната СМЕ, не може да ес очаква ищецът да се възстанови напълно от
депресивното състояние,свързано с посттравматичното стресово разстройство.В
о.с.з. вещото лице уточнява,че психо-травмата е била
изключително тежка., а в момента е умерена.Депресивната симптоматика е
функционална,т.е. причинена от изцяло от
травматичното преживяване, осъзнаването за липсата на крак и за промените в
живота на пострадалия и близките му, а не от ендогенна ,вкл.наследствена етиология.Не
се установяват и симптоми за алкохолна злоупотреба или зависимост, които да
влошават състоянието или да са причина за симптомите.При съвкупната преценка на
данните от двете експертизи и показанията на близките съдът намира,че
фактическите твърдения относно моралните страдания на ищеца са
доказани.Справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди обаче е
функция не само на претърпените от пострадалия болки и душевни страдания,но и
на други обстоятелства,касаещи поведението на делинквента,неговата
морална реакция.Обстоятелството,че той е предложил и предоставил финансова
помощ за медицински услуги в размер общо на
27.180.64 лв.,доказани с фактури, налага извода,че е справедливо
размерът на обезщетението за морални вреди да се редуцира до 150 000лв.Тук
не става въпрос за „прихващане“,както претендира ответникът, защото сумата не
произхожда от вземане на ответника спрямо ищеца-пострадалият по никакъв начин
не е негов длъжник.Напротив, ответникът е почувствал необходимост да изпълни свой морален дълг.Предназначението на
сумите няма връзка с претенцията за имуществени вреди, основаваща се изцяло на
лишаването от възможността на ищеца да получава трудово възнаграждение,респ.
пенсия за прослужено време.Ищецът не е претендирал финансово обезщетение за
медицински разходи.Съдът приема, че ответникът е платил сумите по нравствени съображения.Ето защо искът
следва да бъде отхвърлен за разликата до предявения размер над сумата
150 000лв.
Съдебно-счетоводната експертиза
установява,че разликата между размера на брутното ТВ ,което ищецът би
получавал за периода от
28.06.2016г./когато е прекратен трудовия му договор поради фактическа
невъзможност да работи/ и 30.01.2029г./когато би навършил възраст за
пенсиониране на общо основание/,възлиза на 94.226.50 лв., поради което искът за
имуществени вреди следва да бъде уважен изцяло.
Предвид предявяване на иска на
03.01.2020г., исковете за законната лихва върху обезщетенията са погасени по
силата на тригодишния давностен срок,считано от
датата на увреждането 26.11.2015г. до 03.01.2017г. и исковете за мораторна лихва следва да бъдат отхвърлени в тази
част.Следва да се присъди законната лихва,считано от 03.01.2017г. до
окончателното плащане на сумите по обезщетенията.
Предвид изхода на делото, ответникът
следва да заплати на СОС разноски за държавна такса и хонорари на вещи лица
съобразно уважената част на исковете.Държавната такса възлиза на 9770 лв.,а на
петте вещите лица по четирите експертизи е заплатена от бюджета на съда
общо сумата 1400лв.Следователно ответникът дължи на СОС
за съдебни разноски 7925 лв.
Ответникът дължи на адв.Н. хонорар при условията на чл.38 Задв.
в размер на 6415 лв.на основание чл.7, ал.2,т.5 от Наредба № 1/2004г. на САК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД , ЕИК ……… с адрес на управление ***, да заплати
на А.М.Р. с ЕГН ********** с адрес ***, обезщетение на основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД вр.чл.52 ЗЗД за
неимуществени вреди в размер на 150 000лв.-необратимо увреждане на
здравето,водещо до пълна нетрудоспособност и неспособност за битово
самообслужване:ампутация на ляв крак, гръдна фрактура,обширен мозъчен инфаркт,пневмоторакс,тежка кръвозагуба,четири операции на левия
крак вследствие фрактура,намалена двигателна функция на лявата лакътна става,левостранна хемипареза на горния крайник, посттравматично стресово
увреждане с депресивна симптоматика,битови неудобства,силни и продължителни
телесни болки и емоционални страдания ,
както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 94 226.50 лв.,
представляващи разликата между трудовото възнаграждение,което пострадалият би
получавал от датата на прекратяване на
трудовия договор-28.06.2016г. до
навършване на възраст за пенсиониране – 30.01.2029г. , които са причинени
вследствие претърпяна на 26.11.2015г. при работа в междугарие
В. Т.-Л. злополука по вина на персонал на
ответника,нарушил правилата за здравословни и безопасни условия на труд –т.10
от прил.№ 2 на Наредба № 13 от 30.12.2005г. за
осигуряване на ЗБУТ в железопътния транспорт, т.т.2,11,
19 от Приложение № 4 на Наредба № 13 „Специфични изисквания за безопасност и
здраве при работа с железопътен стрелови кран“,чл.64
от Наредба за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни
съоръжения,чл. 37,38,39,41,чл.56а,57,58,59 и 59а и 77 от Наредба № 2 от 22 март 2004г. за
минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР, на раздели Шести и Девети
от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване, на чл.18 ЗБУТ
вр.чл.16,ал.1
от ЗБУТ вр.чл.15, ал.2 и чл.22,ал.1 от Наредба
№ 12/2005г.,изразяващо се в неизвършване на предварителна и съгласувана оценка
на риска, ведно със законната лихва върху обезщетенията на осн.чл.86 ЗЗД,считано от 03.01.2017г. до окончателното плащане на сумите.
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди
за разликата от 150 000лв. до 250 000 лв. като НЕОСНОВЕНТЕЛЕН.
Отхвърля исковете за законната лихва
върху присъдените обезщетения ,считано от 26.11.2015г. до 02.01.2017г. като
погасени по давност на осн.чл.111,б.“в“ ЗЗД.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, ЕИК …….. със седалище и адрес на управление
***,ж.к.Н. -.,бл…., ап…, да заплати на СОС съдебни
разноски за държавна такса и възнаграждения на вещи лица на осн.чл.78,ал.6,предл.второ ГПК в размер на 7925 лв.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, ЕИК ……… със седалище и адрес на управление
***,ж.к.н.-. бл…., ап…, да заплати на адвокат З.Н. при
условията на чл.38 от ЗАдв.на осн.чл.7,
ал.2,т.5 от Наредба № 182004г. на САК адвокатско възнаграждение в размер на
6415 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Решението бе постановено при участие
на трето лице помагач на ответника-„С. Р.“ ЕООД,ЕИК ………. със седалище и адрес на управление
***,офис ..
Председател: