НОХД № 1246/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик
МОТИВИ:
Делото е образувано по внесен от Районна прокуратура
Пазарджик обвинителен акт срещу В.А.Д. - роден на ***.***, българин, български
гражданин, със средно образование, разведен, безработен, осъждан, ЕГН: **********,
за това, че на 23.08.2018 г. в гр. Пазарджик, е потвърдил неистина – че
свидетелството му за управление на МПС е изгубено, а не е отнето от органите на
полицията на Република Словения на 01.04.2016 г. в писмена декларация, която по
силата на чл.81 ал.2 т.2 и т.3 от ЗБЛД и чл.160 ал.1 от ЗДвП се подава пред
орган на власт – Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пазарджик, за удостоверяване
истинността на горните обстоятелства – престъпление по чл. 313, ал.1от НК.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание,
признава се за виновен по така повдигнатото обвинение, заявява, че изнесено в
обвинителния акт на Районна прокуратура отговаря на истината.
Прокурорът пледира за признаване на подсъдимия за виновен по така
повдигнатото му обвинение и освобождаване му от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание глоба в минимален размер при превес на
смекчаващите вината обстоятелства.
Защитата моли да се приложи разпоредбата на чл.78а от НК, като се освободи подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба към минимума с оглед материалното състояние на
подсъдимия и обстоятелството, че е безработен.
В дадената му последна дума подсъдимият моли съда да
му наложи глоба.
Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото
доказателства прие за установено от фактическа страна следното:
През месец април 2016 г. подсъдимият В.А.Д. се намирал
в Република Словения. На 01.04.2016 г. поради неплатена глоба компетентните
словенски власти отнели свидетелството за управление на моторно превозно
средство /СУМПС/ с № *********, издадено на подсъдимия В.А.Д.. Впоследствие
СУМПС № ********* било изпратено от ГДНП-София до ОД на МВР-Пазарджик с писмо с
рег.№ 3286р-51944/30.12.2016 г., като в писмото било посочено, че СУМПС № *********
е изпратено от посолството на Р. България в гр. Любляна, Република Словения, а
основанието за отнемането му е неплатена глоба. СУМПС № ********* се
съхранявало към личния картон на водача – подсъдимия Д. в сектор „ПП“ при ОД на
МВР-Пазарджик от 2017 г. до момента. На 02.08.2018 г. на път № III-8004
гр. Пазарджик - с. Мирянци бил спрян за проверка л.а. марка „Ф. ш.“ с рег. № ….,
водач на който бил подсъдимият В.А.Д.. При извършена проверка с техническо
средство Алкотест дрегер № 7510, фабр. № 0193 била отчетена концентрация на
алкохол в издишалия от подсъдимия Д. въздух в размер на 1.55 на хиляда. При
задържането, от подсъдимия В.Д. не било иззето СУМПС. Издадена била Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 18-1006-000408/02.08.2018г.,
в която подсъдимият Д. собственоръчно записал „Книжката не мога да предам,
защото съм я загубил". За извършеното на 02.08.2018 г. престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК, подсъдимият Д. бил осъден с присъда № 117/15.08.2018 г. на
РС-Пазарджик по НОХД № 1308/2018 г., влязла в сила на 31.08.2018 г. на десет
месеца лишаване от свобода, като изтърпяването на това наказание било отложено
по реда на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години. Наред с
наложеното наказание, на основание чл.343г от НК подсъдимият Д. бил лишен от
право да управлява моторно превозно средство за срок от десет месеца, считано
от 02.08.2018 г. С писмо рег. № 1006р-10561 от 14.08.2018 г., Началник сектор
„ПП" при ОД на МВР-Пазарджик дал указания за попълване на декларация по
чл.81, ал.2, т.2 и т.3 от ЗБЛД от подсъдимия В.Д., с цел привеждане в
изпълнение на наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ по присъда № 117/15.08.2018
г. на РС-Пазарджик, постановена по НОХД № 1308/2018 г. Указанията били сведени
до Началника на РУ-Пазарджик. В изпълнение на указанията, дадени в писмо рег. №
1006р-10561 от 14.08.2018 г., на 23.08.2018г. свидетелят С. Д. - мл. полицейски
инспектор в РУ - Пазарджик отишъл в гр. Пазарджик, на ул. "С. В.",
където се намирал строителен обект, на който в момента работел подсъдимият Д..
Свидетелят Д. обяснил на подсъдимия, че трябва да попълни декларация във връзка
с личното му СУМПС, след което му предоставил празна бланка на декларация,
която по силата на чл.81, ал.2, т.2 и т.З от „Закона за българските лични
документи" и чл.160, ал.1 от „Закона за движение по пътищата" се
подавала пред орган на властта - Началника на сектор „ПП" при ОД на
МВР-Пазарджик за удостоверяване истинността на вписаните в нея обстоятелства.
На 23.08.2018 г. с ясното съзнание, че свидетелство му за управление на МПС е
отнето на 01.04.2016 г. от компетентните словенски власти, подсъдимият Д.
попълнил саморъчно пред св. Дамянов декларация, в която потвърдил неистината,
че е изгубил СУМПС, от около два месеца го търси и от тогава не може да го
открие, след което се подписал. Така попълнената от подсъдимия декларация била
докладвана на Началник сектор „ПП" при ОД на МВР-Пазарджик, който
сверявайки данните от картона на подсъдимия установил, че реално СУМПС № 28218349
на подсъдимия Д. не е загубено, а отнето в Словения на 01.04.2016 г. поради
неплатени глоби. Пред св. Петър Огнянов — инспектор в сектор „ПИП" при
ОДМВР-Пазарджик подсъдимият В.Д. дал обяснения, в които заявил, че през 2016 г.
в Словения бил спрян от полицейски служители, които отнели личното му СУМПС,
заради нарушения, а впоследствие през м. август 2018 г. попълнил собственоръчно
декларация по чл.82, ал.2, т.2 и т.З от ЗБЛД, в която записал невярното
обстоятелство, че е загубил СУМПС.
От заключението на изготвената съдебно почеркова
експертиза, отразено в Протокол № 18 от 28.01.2019 год. е видно, че подписът
положен за „Декларатор" и ръкописният текст в Декларацията по чл.81, ал.2,
т.2 и т.З от ЗБЛД от 23.08.2018 г. са изпълнени от подсъдимият В.Д..
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа
на събраните в наказателното производство доказателства – самопризнанието на подсъдимия
и дадените от него кратки обяснения, показанията на свидетелите Ц. П., С. Д.и П.
О., заключението на съдебно-почерковата експертиза и от писмените доказателства
по делото – декларация по ЗБЛД, заповед за прилагане на ПАМ, писмо от ГД
„Национална полиция“, справка за съдимост, характеристична справка, протокол за
вземане на образци за сравнително изследване, писмо от посолството на Р България
в Любляна с приложено копие от СУМПС на подсъдимия, три протокола за разпит на
свидетели, заключение на графологична експертиза, ДСМПИС, справка за пътувания.
От свидетелството за съдимост на подсъдимия е видно, че към инкриминираната
дата – 23.08.2018 г. същият не е осъждан, тъй като присъдата по НОХД № 1308/2018
г. по описа на РС Пазарджик все още не е била влязла в сила.
При така установената фактическа обстановка се налага
правният извод, че с действията си подсъдимият В.А.Д. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл.313, ал.1 от НК за това, че
на 23.08.2018 г. в гр. Пазарджик, е потвърдил неистина – че свидетелството му
за управление на МПС е изгубено, а не е отнето от органите на полицията на
Република Словения на 01.04.2016 г. в писмена декларация, която по силата на
чл.81 ал.2 т.2 и т.3 от ЗБЛД и чл.160 ал.1 от ЗДвП се подава пред орган на
власт – Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пазарджик, за
удостоверяване истинността на горните обстоятелства. Съдът намира за установени
и доказани всички елементи на престъпния състав.
От субективна страна подсъдимият В.А.Д. е извършил
престъплението виновно, при условията на пряк умисъл. Той е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал настъпването им. В съзнанието си подсъдимият
е бил наясно, че внася неверни обстоятелства в подадената декларация и в същото
време е целял да използва документа за доказване именно на тези неверни
обстоятелства. Касае се за удостоверителен документ, т.е. за документ
свидетелстващ за настъпил в обективната действителност факт с правно значение –
в случая, че подсъдимият е изгубил СУМПС, за който факт обаче по делото се
установява по категоричен начин, че не е настъпил.
Касае се за престъпление пряко свързано с
документооборота. В Постановление на Върховния съд № 3 от 23 март 1982 г.,
което е запазило актуалността на голяма част от своите разрешения, се приема,
че „документните престъпления накърняват реда и правната сигурност на
документирането, подриват общественоправната функция, която се възлага на
документа, затрудняват дейността на държавните и обществени органи и
организации, създават усложнения в отношенията между организациите и
гражданите”.
Санкцията предвидена в посочения член от НК предвижда
наказание лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева. Подсъдимият
е пълнолетен, неосъждан към момента на извършване на деянието, не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава 28-ма от НПК и от
престъплението не са причинени имуществени вреди, които да са съставомерни и
подлежащи на възстановяване.
Същевременно не е налице никое от основанията по
чл.78а, ал.7 от НК, изключваща прилагането на института, тъй като с деянието не
е причинена тежка телесна повреда или смърт, деецът не е бил в пияно състояние
или след употреба на наркотични вещества, не са налице множество престъпления и
престъплението не е извършено спрямо орган на властта при или по повод
изпълнение на службата му.
Поради гореизложеното подсъдимият следва да бъде признат за виновен и освободен
от наказателна отговорност за извършеното престъпление с налагане на
административно наказание по реда на чл.78а от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.27 от ЗАНН, като отчете тежестта на нарушението и подбудите за неговото извършване.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът съобрази чистото
съдебно минало, добрите характеристични данни и направеното самопризнание. Не
са налице отегчаващи отговорността обстоятелства.
При тези данни и при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства
съдът определи на подсъдимия В.А.Д. административно наказание глоба в размер от
1000 лв., платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд Пазарджик.
При определяне на размера на глобата съдът съобрази и данните за
имущественото състояние на подсъдимия, който е безработен и не притежава недвижими
имоти или МПС, видно от попълнената лично от него декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние.
С оглед изхода на делото ще следва да се осъди подсъдимият да заплати и
сторените по делото разноски за почеркова експертиза в размер на 110.64 лв.,
платими по сметка на ОД МВР Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: