Р Е Ш
Е Н И Е № 260039
гр.Враца, 17.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на 13.11.2020
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА П.ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Веселка Николова
като
разгледа докладваното от съдията Пенка П.Петрова търговско дело №6 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
И.В.С.,
ЕГН **********, с адрес ***, е предявил чрез адв.И.М.,***, срещу "ЕОС
МАТРИКС"ООД ЕИК*** със седалище и адрес на управление, гр.***,представлявано
от Р.И.М. Т. и Т.И.В.-управители, действащи заедно и поотделно обективно
съединени отрицателни установителни искове по реда на чл.124 във вр. с чл.439
от ГПК да се признае за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 55 614
лв.-главница, ведно със законната лихва, считано от 18.02.2010г до
окончателното й плащане, сумата 16859.26лв. просрочена наказателна лихва и
сумата 2623.47 лв. разноски по делото, за които е издаден изпълнителен лист от
23.02.2010 г. от ВрРС по ч.гр.д.№569/2010г.по описа на РС-Враца, предмет на
принудително събиране по изп.д.№89/2010 г. по описа на ЧСИ М.Н., вписан под №*** в КЧСИ,с район на
действие ОС Враца, поради погасяване на вземанията по изпълнителния лист по
давност.
В
законоустановения срок ответникът "ЕОС МАТРИКС"ООД ЕИК*** е депозирал
писмен отговор, в който оспорва исковите претениции.
Предявените
обективно съединени искове са с правно основание чл.439 ал.1 ГПК във вр. с чл.
124 ГПК.
По
делото са събрани писмени доказателства.
Приложено е ч.гр.д. №
569 по описа на Районен съд- Враца за 2010година. От ЧСИ М.Н. , per № ***, с
район на действие ОС Враца, с адрес гр. *** , е изпратено копие от цялата
преписка по изп.д. № 89/2010 год, което е постъпило по делото на 31.01.2020г.
Съдът
след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
пълнота, намира за установено от фактическа страна следното:
В депозираната искова
молба се твърди, че на 23.02.2010 год. в полза на „Райфайзенбанк България” ЕАД
по ч.гр.д. № 569/2010 год на PC Враца, след влизане в сила на заповед №
354/22.02.2010 год е издаден изпълнителен лист по силата на който И.В.С. и Ц.
П. С. са осъдени да заплатят солидарно в полза на „Райфайзенбанк България „ ЕАД
сумата 55 614 лв - главница в едно със законова лихва, 16 859.26 лв -
просрочена наказателна лихва за периода от 20.10.2009 год. до 17.02.2010 год.
както и 2623.47 лв разноски по производството.
Въз основа на
издадения изпълнителен лист е образувано по молба на „Райфайзенбанк България”
ЕАД от 12.04.2010 год. изпълнително дело № 89/2010 год по описа на ЧСИ М.Н.. По
изп.д. № 89/2010 год срещу И.В.С. са предприети следните действия: Проучване на
имотно състояние с искане от 21.04.2010 год., Запор на банкова сметка ***.05.2011
год. и Покана за доброволно изпълнение от 31.05.2011 год.
Следващите действия
по отношение на И.В.С. е подадена молба от „Райфайзенбанк България” ЕАД за
уведомяване на ЧСИ за извършена цесия ва вземането в полза на „ЕОС Матрикс” ООД
от 05.11.2013 год., както и последващи молби от „ЕОС Матрикс” ООД до ЧСИ за
конституирането му като кредитор от
02.12.2013 год , но в нито една от тези молби няма искане за извършване на
принудителни изпълнителни действия спрямо И.В.С..
Следваща молба с
която „ЕОС Матрикс” ООД иска извършване на принудителни изпълнителни действия
спрямо И.С. е входирана на 09.02.2016 год. Налага се извода, че по изпълнително
дело № 89/2010 год. по описа на ЧСИ М.Н. , спрямо И.В.С., са поискани и
предприети изпълнителни действия на 31.05.2011 год . като от този момент до
09.02.2016 год. не са искани и предприемани спрямо него никакви изпълнителни
действия по производството.
Във връзка с
изложеното твърди, че по отношение на изп.д. № 89/2010 год спрямо И.С. са
започнали да текат както перемпционния срок за прекратяване на делото, така и
давностния срок за погасяване на задължението.Перемпцията по отношение на
изп.д. № 89/2010 год спрямо И.С. е настъпила на 31.05.2013 год., като от този
момент делото се счита прекратено по силата на закона. Давностния срок за
погасяване на задълженията е изтекъл на 31.05.2016 год.
Независимо дали са
искани и предприемани изпълнителни действия спрямо И.С. по изп.д. № 89/2010 год
след 31.05.2013 год . то тези действия следва да се възприемат като не
извършени, тъй като производството е прекратено по силата на закона.
Ето защо към
настоящия момент задължението спрямо И.В.С. по изп. Лист от 23.02.2010 год на
PC Враца издаден по изп.д. № 569/2010 год е погасено по давност и като такова
недължимо.
В срока по чл. 367 ГПК е постъпил отговор. Според ответника искът е недопустим за сумата над 55
614,00 лв., и е поискал прекратяване на производството в тази част. По това
искане съдът се е произнесъл с определение №0260067 от 02.10.2020г, като е
оставил същото без уважение
С депозирания отговор
е изложено становище по основателността на иска.
На първо място
ответникът твърди, че следва да се държи сметка и за това, че съобразно
господстващото становище в правната теория и задължителната съдебна практика,
погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на
възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува
като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде
изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение. Аргумент в тази
връзка може да се изведе и от разпоредбата на чл.118 ЗЗД, според която ако
длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право
да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че
давността е изтекла. Следователно плащането на погасено по давност вземане е
дължимо плащане, представлява погасяване на същестуващо задължение, и то на
същото задължение, което е съществувало и преди изтичане на давностния срок.
Следователно иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
сума, означава, че е предявен иск за признаване за установено, че не съществува
вземане за сумата, като при направени твърдения за погасяването по давност на
вземането, то искът се явява неоснователен.
Според ответника в
настоящия случай приложение следва да намери общият петгодишен давностен срок.
Давността по отношение на вземането е прекъсвана, като в подкрепа на това
твърдение излага следните аргументи: На първо място, още с молбата за
образуване на изп.дело № 89/2010 г. са искани и са извършени изпълнителни
действия, прекъсващи срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, както и погасителната
давност за вземането. Давността при изпълнителния процес се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Искането за
прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за
прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са
предприети от ЧСИ или дали предприетото действие е дало като резултат
удовлетворяване на взискателя /в този смисъл: Решение № 32 от 09.01.2017 г. по
гр. д. № 24/2017 г. на VI състав на Окръжен съд - Пловдив, Решение № 423 от 27.03.2018
г. по в. гр. д. № 647/2018 г. на IX състав на Окръжен съд - Пловдив/.
В случай на
процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал висящността на
изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни
способи, той не следва да бъде санкциониран с обявяване на вземането му за
погасено по давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или
безуспешност на посочения изпълнителен способ.
На дата 31.05.2011 г.
е наложен запор върху трудовото възнаграждение на съдлъжника Ц. П. С..
Последното плащане по запора е от дата 15.11.2019г., поради което счита, че по
делото не е настъпила перемпция. Тъй като ГПК не предвижда срокът по 433 ал. 1
т.8 да тече отделно за всеки длъжник в производството, а нормите с които са
посочени основанията за прекратяване са императивни, следва да се приеме, че
изпълнителното дело е активно и по отношение на ищеца. Съобразно процесуалната
норма на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство
се прекратява. Срокът установен с цитираната норма е преклузивен, а не
давностен.
Разпоредбата на чл.
433, ал.1, т.8 от ГПК регламентира последиците при пълно бездействие на
взискателя за горния срок по самото дело, а не спрямо един или друг от
солидарните длъжници. Между солидарните длъжници е налице единство в предмета
на престацията към кредитора, и той може да иска изпълнение на цялото
задължение, от когото и да е от тях - чл. 122, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 123, ал.
1 ЗЗД, действието на изпълнението от един съдлъжник е в полза на всички
солидарни длъжници, като смисълът на нормата е да се прекрати, колкото е
възможно по-скоро състоянието на солидарност, което е обременително за
съдлъжниците.
Удовлетворяването на
взискателя чрез осъществяването на изпълнителен способ с предмет имущество на
някой от солидарните длъжници има прекратителен ефект по отношение на
изпълнението спрямо задълженията и на останалите съдлъжници - т.е., с оглед
общото действие на изпълнението, за разлика от давността по см. на чл. 125 ЗЗД,
преклузията по чл.43 ГПК няма относително действие.
На база горното може
да се направи извод, че молбата за предприемане на изпълнителни действия спрямо
И.В.С. от дата 09.02.2016 г., е валидно изпълнително действие, прекъсващо
давността. За вземанията следва да се прилага общият петгодишен давностен срок
съгласно чл. 110 от ЗЗД. Предвид изложеното, за вземането не е изтекла
предвидената погасителна давност.
По образуваното
изпълнително дело са постъпвали суми, които представляват удръжки от наложения
запор върху трудово възнаграждение. Всяко постъпление по делото се явява
действие, изграждащо изпълнителния способ, от което следва, че всяко плащане
прекъсва погасителната давност на вземането. Плащане, направено след започване
на изпълнителното производство и резултат на действията на съдебния изпълнител,
насочени към осъществяване притезанието по изпълнителния лист, съставлява
погасяване на дълга чрез способите на изпълнителния процес.
Взискателят е
получавал удовлетворение чрез извършване на плащания от третото задължено лице
вследствие на наложен запор. По този начин не е изтекъл изискуемият двугодишен
срок по чл.433, ал.1,т.8 от ГПК, тъй като взискателят не е имал правен интерес
да прави искания за предприемане на изпълнителни действия и допълнително да
натоварва изпълнението с разноски.
Евентуално, в случай,
че съдът приеме, че са налице основания за прекратяване на изпълнителното
производство по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по отношение на ищеца, при изследване
на поисканите и извършени действия по изпълнително дело №89/2010г. следва да се
има предвид и следното:
Следва да се отбележи
и обстоятелството, че макар с ТР 2/2013 от 26.06.2015г. да беше отменено
действието на Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС, следва да се
има предвид, че извършената отмяна поражда действие от датата на обявяване на
ТР, съгласно Решение №170/17.09.2018 по дело №2382/2017 на ВКС, ГК, IV г.о.
Даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от датата на обявяването му и то
само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не
и към тези, които са приключили преди това.
Към момента на образуване на изп. дело № 89/2010г. в сила е било Постановление на Пленума на Върховния съд на
Народна Република България № 3 от 18.11.1980г., където е изрично постановено,
че „Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането.“ Посоченото Постановление губи силата си от отмяната му, чрез даването на
ВКС на ново разрешение на правния въпрос, относно давността по ЗЗД. Новото разрешение на
правния въпрос се прилага от момента на постановяването му. ТР 2/2015г. дава
нов отговор на правния въпрос, относно давността по ЗЗД, като Решението е
обявено на 26.06.2015г. Следователно, новите постановки, обективирани в т.10 от
ТР 2/2015г. на ВКС започват да се прилагат от 26.06.2015г., занапред и то само
по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства. В този
смисъл е и Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017г„ по описа на
ВКС. IV-то ГО. Посочени са и други съдебни
решения в тази насока.
Предвид това, дори да
се установят основания за перемиране на изпълнителното дело, то прекратяването
на изпълнителното производство не винаги води до погасяване на материалното
право и до погасяване на вземането по давност. Прекратяването на изпълнителното
производство, ако не се дължи на несъществуване на изпълняемото право, не
заличава ефекта на прекъсване на давността, породен от образуването на
изпълнителното производство, а от прекратяването започва да тече нова давност.
В срока по чл. 372
ал. 1 ГПК не е постъпила допълнителна искова молба.
От представените по
делото писмени доказа се установява следната фактическа обстановка:
С исковата молба е
представен изпълнителен лист от 23.02.2010г, издаден от РС Враца въз основа на
заповед за изпълнение №354 по
22.02.2010г. по ч.гр.д №569/2010г по описа на ВрРС, с който И.В.С. и Ц. П. С.
са осъдени да заплатят солидарно в полза на „Райфайзенбанк България „ ЕАД
сумата 55 614 лв - главница в едно със законова лихва, 16 859.26 лв -
просрочена наказателна лихва за периода от 20.10.2009 год. до 17.02.2010 год.
както и 2623.47 лв разноски по производството.
В изпратената от ЧСИ М.Н.
, per № ***, с район на действие ОС Враца, с адрес гр. *** , преписка по изп.д.
№ 89/2010 год, се съдържат горецитираните заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Върху последния
и няколко прикрепени листа са отразени направените множество плащания. След образуването на
изпълнителното дело на 21.04.2010г от
страна на ЧСИ М.Н. въз основа на съдържащи се в молбата за образуване на
изпълнителното дело искания е поискал справки от ТД на НАП за регистрираните
трудови договори на ищеца. Изискана е и справка за регистрираното движимо и
недвижимо имущество на длъжника. Приложена е и покана за доброволно изпълнение
до ищеца И.В.С. от 31.05.2011г. На същата дата е издадено и запорно съобщение
до ТД на Български пощи ЕАД за налагане на запор върху заплатата на солидарния
длъжник Ц. П. С.. На тази дата ЧСИ М.Н. отново е направил запитвания за
наличието на регистрирано имущество на името на длъжника И. В. С.. Наложен е и запор
на банковата сметка на последния в Райфайзенбанк. На 05.11.2013г по
изпълнителното дело е постъпила молба от Райфайзенбанк България ЕАД, с което
уведомява ЧСИ-то, че вземането по
изпълнителен лист от 23.02.2010г, издаден от РС Враца въз основа на
заповед за изпълнение №354 по 22.02.2010г.
по ч.гр.д №569/2010г против И.В.С. е прехвърлено с рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 09.10.2013г. На 02.12.2013г ответникът „ЕОС Матрикс”
ООД е поискано да бъде конституирано
като взискател по делото по силата на договора за цесия с Райфайзенбанк
България ЕАД. На 09.02.2016г от „ЕОС Матрикс” ООД е депозирана молба с искане за отново да се извърши справка за
съществуването на трудови договори, движимо и недвижимо имущество на длъжника И.В.С..
Въз основа на тази молба ЧСИ М.Н. е
поискал от съответните държавни учреждения съответните справки. ЧСИ –то
е наложил запор на банковата сметка на длъжника в Райфайзенбанк България ЕАД.
От приложеното
ч.гр.д. №569/201г по описа на РС Враца
се установява, че срещу издадената заповед за изпълнение не е постъпило
възражение в законоустановения в чл. 414 ал.1 ГПК срок.
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на
иска: Съдът намира предявените искове за допустими. В поредица актове на ВКС и
конкретно в Определение №956/22.12.2010г. по ч.т.д.№886/2010г., І т.о. е
прието, че разпоредбата на чл.439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков
ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на
изпълнително основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се
основа само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, в което е издадено изпълнителното основание. По реда на ГПК, в
сила от 01.03.2008г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй
като влизат в сила, за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл.237
от ГПК/отм./. По тези съображения разпоредбата на чл.439, ал.2 от ГПК следва да
се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо, че
съдебно дирене не е проведено, какъвто е разглежданият случай. Според ВКС разпоредбата
на чл.439 от ГПК урежда един фактически състав - оспорване на изпълнението на
основание новонастъпили факти, поради което искът е допустим и ако длъжникът не
е оспорил вземането по чл.424 от ГПК. Новите факти следва да са настъпили след
влизане в сила на заповедта за изпълнение по правилото на чл.416 от ГПК.
По основателността на
иска: С изготвения проекто-доклад, изложен в определение №0260067 от
02.10.2020г е прието за безспорно, че вземанията предмет на настоящия иск са присъдени
с изпълнителен лист, издаден на 23.02.2010 год. по ч.гр.д. № 569/2010 год на PC
Враца, след влизане в сила на заповед № 354/22.02.2010 год в полза на
„Райфайзенбанк България” ЕАД против солидарните длъжници И.В.С. и Ц. П. С.. Не
е спорно също, че „Райфайзенбанк България” ЕАД е цедирало вземанията си по
горепосочения изпълнителен лист на "ЕОС МАТРИКС"ООД ЕИК***, която
цесия е съобщена на длъжника чрез уведомяването на ЧСИ по образуваното
изпълнително дело. Страните не са направили възражения по доклада и същия е
обявен за окончателен.
В случая основателни
са твърденията на ищеца, че изпълнителното производство е прекратено на
основание настъпила перемпция по отношение на него. Съгласно чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. В този
случай прекратяване на производството пред съдебния – изпълнител настъпва по
силата на закона, поради което и акта за прекратяване има декларативен, а не
конститутивен ефект.
В случая изпълнително
дело №89/2010г по описа на ЧСИ М.Н. е образуване на 12.04.2010г, а предприетите
от съдебния изпълнител действия по искане на кредитора спрямо ищеца като солидарен
длъжник по изпълителното дело и които съгласно тълкувателно решение ТР № 2/2013
г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК спират давността, са извършени на 31.05.2011г с налагане запор на банковата му сметка и
изпращане на покана за доброволно изпълнение. От изпратеното от ЧСИ М.Н. изпълнително
дело се установява, че след 31.05.2011г до 09.02.2016г не са искани и предприемани
спрямо ищеца никакви изпълнителни действия. От 31.05.2011г е започнал да тече срокът по чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК и същият е изтекъл на 31.05.2013г, след която дата изпълнителното дело
ex lege е прекратено по отношение на този длъжник.
Според ответника разпоредбата
на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК регламентира последиците при пълно бездействие на
взискателя за горния срок по самото дело, а не спрямо един или друг от
солидарните длъжници, тъй като между тях е налице единство в предмета на престацията
към кредитора, и той може да иска изпълнение на цялото задължение, от когото и
да е от тях - чл. 122, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно практиката
на ВКС, предприемането на изпълнително действие по отношение на един от
солидарните длъжници по изпълнителното дело не води до прекъсване на срока по
чл. 433, ал. 1, т. 8, по отношение на останалите длъжници. Това разрешение е в
съответствие със закона и с имащите задължителен характер разяснения, дадени в
мотивите към т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС.
Бездействието на взискателя за осъществяване на изпълняемото право по отношение
на един от посочените в изпълнителния лист солидарни длъжници и настъпилото по
право прекратяване на изпълнителното производство на основанието по чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, по отношение на този длъжник, не води до извод за отпадане на
условията за допустимост на изпълнителното производство, нито, че са настъпили
обстоятелства, водещи до погасяване на надлежно установено материално право,
или до погасяване на правото за принудително изпълнение. Реализирането на това
право и проявено бездействие по отношение един от длъжниците, водещо до
приложение на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, само по отношение на този длъжник, не
съставлява законова пречка за иницииране на ново изпълнително производство до
изтичане на давността срещу него. Неизвършването на действия от взискателя по
отношение на един от солидарните длъжници в рамките на посочения в чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК, процесуален преклузивен срок, съответно – прекратяването на изпълнителното
производство по отношение на този длъжник по силата на закона, не съставлява
отказ от изпълнение, нито води до погасяване на материалното право. Срокът за
прекратяване на изпълнителното производство по перемпция започва да тече от
последното валидно изпълнително действие спрямо всеки един от длъжниците,
предвид различните изпълнителни правоотношения, и след неговото изтичане може
да бъде инициирано образуването на ново изпълнително дело.
В настоящия случай,
видно от събраните по делото доказателства перемпция по отношение на ищеца е
настъпила на 31.05.2013г., тъй като последното валидно изпълнително действие
спрямо него е извършено на 31.05.2011г г., когато съдебния изпълнител е
изпратил покана за доброволно изпълнение
и е наложил запор на банковата сметка на
ищеца. Извършените изпълнителни действия след 31.05.2013г. са незаконосъобразни
и не са породили правни последици, тъй като изпълнителното производство е било
прекратено по право, независимо от липсата на нарочен акт за това.
По отношение на
твърденията за изтекла погасителна давност, претенцията се явява основателна.
Неизвършването на действия по принудителното изпълнение е ирелевантно за
давността, то влече последици от процесуалноправно естество, без те да
рефлектират пряко върху съществуването на присъденото вземане. При прекратяване
на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, взискателите
не губят изпълнителното основание - те могат да предявят отново изпълнителния
лист пред съдебния изпълнител и да искат от него образуване на изпълнително
производство по него, ако не е изтекла общата петгодишна погасителна давност.
С решение №
107/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС е прието, че отмененото ППВС
№ 3/18.11.1980 г. следва да намери приложение и след отмяната на същото с
Тълкувателно решение № 2/2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, когато спорът
се отнася до последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди
отмяната на тълкувателния акт, като новото Тълкувателно решение № 2/2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС ще се прилага от този момент за в бъдеще. Изложени
са аргументи, че тълкувателните актове, които не дават за първи път тълкуване
на дадена правна норма, нямат обратно действие и започват да се прилагат от
момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. Тъй като
изпълнителното производство е образувано през 2010 г., до приемането на
Тълкувателно решение № 2/2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС на 26.06.2015
г., следва да бъде зачетена силата на ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което
след образуване на изпълнително дело при висящност на изпълнителния процес
прекъснатата вече давност се спира. Това спиране обаче трае именно докато е
висящ изпълнителния процес.
След като тази
висящност на изпълнителното производство е прекратена, в случая от 31.05.2013г по
силата на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, отпада и действието на
спирането и от този момент, при приложението на тълкуването дадено с ППВС №
3/18.11.1980 г., започва да тече нова давност по чл. 110 от ЗЗД, която в случая
е изтекла на 31.05.2018г. Давността е
материалноправен институт, поради което и основанията за нейното спиране и
прекъсване, включително с оглед процеса са регламентирани от материалноправни
норми. Както в общият исков процес, така и в изпълнителния процес солидарните
длъжници са обикновени другари. Техните действия и действията спрямо всеки от
тях нито вредят, нито ползват останалите с изключение на обстоятелството, че
удовлетворяването на взискателя от един от солидарните длъжници има погасителен
ефект и за останалите, поради което липсата на изпълнителни действия по
отношение на единия солидарен длъжник води и до изтичане на давността за
вземането спрямо него.
Предвид изложеното се явява основателна и
следва да бъде уважена претенцията на ищеца, че не дължи на ответника каквито и
да е суми по изпълнително дело №89/2010г по описа на ЧСИ М.Н., тъй като
вземанията по отношения на него са погасени по давност в периода от 31.05.2013
г. до 31.05.2018г.
При този изход на
правния спор на ищеца се следват на основание чл. 78 ал.1 ГПК направените
деловодни разноски. По делото няма представени доказателства за сторени
разноски, предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от държавна такса и е
защитаван от процесуалния му представител безплатно на основание чл. 38 ал.1 т.3А. Следва в полза на адв. И.М. -
пълномощник на ищците да се присъди адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38,
ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА, определено на осн. чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 2782,90лева.
На основание чл. 78
ал.6 ГПК ответното дружество "ЕОС МАТРИКС"ООД ЕИК***, следва да бъде
осъдено да заплати в полза на съда държавна такса за уважените исковете в размер на 3003,87лева.
Така
мотивиран, ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 439, ал. 1 ГПК по исковете, предявени от И.В.С., ЕГН **********,
с адрес ***, чрез адв.И.М.,***, срещу "ЕОС МАТРИКС"ООД ЕИК*** със
седалище и адрес на управление, гр.София представлявано от Р.И.М. Т. и Т.И.В.-управители, че в полза на "ЕОС МАТРИКС"ООД ЕИК*** не съществува изискуемо вземане спрямо И.В.С., ЕГН ********** за сумата от 55 614 лв.-главница, ведно със законната лихва,
считано от 18.02.2010г до окончателното й плащане, сумата 16 859.26лв.
просрочена наказателна лихва и сумата 2623.47 лв. разноски по делото, за които е издаден изпълнителен лист от
23.02.2010 г. от ВрРС по ч.гр.д.№569/2010г. по описа на РС-Враца,
предмет на принудително събиране по изп.д.№89/2010 г. по описа на ЧСИ М.Н., вписан под №*** в КЧСИ,с район на
действие ОС Враца, поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА "ЕОС
МАТРИКС"ООД ЕИК*** на основание чл. 38 ал.2 от ЗА да заплати в полза на адв. И.М. адвокатско възнаграждение от 2782,90лева
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.6 ГПК "ЕОС МАТРИКС"ООД
ЕИК*** да заплати в полза на ОС Враца държавна такса в размер
на 3003,87лв./ три хиляди и три лева и осемдесет и седем ст./
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: