М
О Т И
В И
към присъда № 153/19.09.2019 г. по НОХД № 160/2019 г. на РдРС:
С обвинителен акт
Районна прокуратура гр.Радомир е повдигнала обвинение по чл.343б, ал.2, вр. с ал.1
от НК против Б.Г.В., роден на *** ***, с постоянен адрес:***, българин,
български гражданин, средно образование, неженен, осъждан, автомеханик
в „ЕМ К. с.“ ООД, гр.София, с ЕГН **********, за в това, че на 01.04.2019 г.,
около 05:45 часа в с.Прибой, общ.Радомир, по път І-6 /с посока на движение от
гр. Кюстендил към гр.Радомир/, да е управлявал моторно превозно средство- лек
автомобил марка „Ауди А4“, с рег. № СВ ….. КТ, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 0,63 на хиляда установено по надлежния
ред с „Алкотест Дрегер
7410“, с фабричен № ARSM-0040, след като е бил осъден с влязла в сила присъда
за деянието по чл.343б, ал.1 от НК /Споразумение по НОХД № 186/2017 г. по описа
на Районен съд- Радомир, влязло в сила на 09.05.2017 г./.
Представителят на
прокуратурата поддържа така повдигнатото обвинение и моли съда, след като
признае подсъдимия за виновен по чл.343б, ал.1 НК, му определите наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, както и глоба в размер на 500 лв. На
основание чл.343г, вр. с чл.343б, ал.2, вр. с ал.1 във вр. с чл.37, ал.1, т.1
от НК, да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 1 г., като бъде
приспаднато времето, през което е бил лишен от това право по одминистративен ред.
Подсъдимият Б.Г.В. не
се признава за виновен.
Защитникът на
подсъдимия- адв.М.И. от САК пледира за оправдателна
присъда. Същият твърди, че обвинението не е доказано, предвид това, че липсва
разпечатка от показанията на техническото средство. Според защитника, в
представената разпечатка, която е на чужд език, липсва индивидуализация на
лицето, на което е извършена пробата.
При дадената последна
дума подсъдимият не е изложил нови обстоятелства по същество.
Районният
съд след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на
страните, по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:
Служителите
на РУ- Радомир и свидетели по делото С.С. и В.Б. били
на смяна за времето, от 20.30 ч.на 31.03.2019 г., до 8.30 ч. на 01.04.2019 г.,
в състава на автопатрул по контрол на пътното
движение на територията на РУ- Радомир. Към 05.45 ч. на 01.04.2019 г. двамата
били в с.Прибой, общ.Радомир, на ПП І-6, при спирката за междуградски превоз,
когато спрели за проверка лек автомобил марка „Ауди А4“, с рег.№ СВ ….. КТ,
движещ се с посока от гр.Кюстендил към гр.Радомир. След като от представените
документи била установена самоличността на водача- подсъдимия Б.В., поради
факта, че лъхал на алкохол, служителите го попитали дали е употребил такъв.
Подсъдимият заявил, че през нощта на 31.03 срещу 01.04.2019 г. е изпил известно
количество алкохол. На подсъдимия била извършена проба за употреба на алкохол с
техническо средство „Алкотест Дрегер
7410” с инв.№ ARSM-0040, като уредът отчел
положителен резултат в количество 0,63 на хиляда. Свидетелят С.С. съставил на подсъдимия Б.В. акт за установяване на
административно нарушение № 0645228/01.04.2019г., с който били иззети СУМПС и
контролен талон. Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 19-0328-000098/01.04.2019 г. на Началника на РУ- Радомир, на В. е наложена
принудителна административна мярка временно отнемане на СУМПС до решаване
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Бил му издаден и талон за
медицинско изследване с № 0037693, но В. саморъчно вписал, че приема
показанията на техническото средство и се подписал. подсъдимият категорично
отказал да даде кръвна проба за анализ.
По
делото е изискан от РУ- Радомир протокол за извършена последваща
проверка на техническото средство № 3286р-16900/11.04.2019 г., от който е
видно, че последната проверка на техническото средство е извършена на
18.02.2019 г., като срокът на валидност е шест месеца. С протокола е
представена и разпечатка от показанията на техническото средство, като видно от
същата, на 01.04.2019 г., в 5.46 часа, е отчетена проба със стойност 0.63 на
хиляда.
Видно
от приложената справка от сектор ПП при ОД на МВР - гр.Перник, В. е
правоспособен водач на МПС. Същият има нарушения на Закона за движение по
пътищата със съответно наложени наказания- влезли в сила наказателни
постановление- 4 бр., както и фиш- 1 бр.
Подсъдимият
е осъждан със споразумение по НОХД № 186/2017 г. по описа на Районен съд-
Радомир, влязло в сила на 09.05.2017 г., за деяние по чл.343б, ал.1 от НК, за
управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол с концентрация
в кръвта от 1,32 промила. Със споразумението му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от четири месеца, като изпълнението на наложеното наказание е
отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът прие за установена и доказана от свидетелските
показания на С.С. и В.Б., дадени в съдебно заседание
и прочетените по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.2, от НПК, показания,
дадени по досъдебното производство, протокол за извършена последваща
проверка на техническото средство № 3286р-16900/11.04.2019 г., разпечатка от
показанията на техническото средство, както и от събраните по ДП № 72/2019 г.
по описа на РУ- Радомир писмени доказателства, а именно: протокол за разпит на
обвиняем /л.4-5, справка за съдимост /л.9-10/, протоколи за разпит на свидетели
/л.13-14/, придружително писмо и протокол за
извършена проверка на средство за измерване и технически данни /л.15-19/,
материали по преписка УРИ 328р-3474/2019 г. по описа на РУ- Радомир /л.20-28/,
както и от обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание.
Горните доказателства
не си противоречат и взаимно се допълват. В този смисъл съдът дава изцяло вяра
на показанията на свидетелите С.С. и В.Б., дадени на
досъдебното производство и прочетени в съдебно заседание по реда на чл.281,
ал.4, вр. с ал.1, т.2, от НПК, тъй като същите са последователни и взаимно се
допълват. В този смисъл съдът не дава вяра на показанията на подсъдимия
единствено в частта им, че не е употребив алкохол.
Видно от показанията на свидетелите, при самата проверка същият е заявил, че е
употребил алкохол. Ирелевантно в случая е и
твърдението на жалбоподателя, свързано с това, че го е било страх от кръвна
проба и не е бил наясно с възможността да бъде тестван в полицейското
управление. Видно от свидетелските показания, както и от текста „приемам“ върху
издадения талон за медицинско изследване, нанесен лично от подсъдимия, под
който се е подписал, същият е приел показанията на техническото средство.
Продължение по М О
Т И В И
към присъда №
153/19.09.2019 г. по НОХД № 160/2019 г. на РдРС,
/л.2/:
Съдът намира за
неоснователни възраженията на защитника, свързани с това, че от показанията на техническото
средство не може да се установи, че това пробата е на подсъдимия. Показанията
на свидетелите С. и Б. са категорични и непротиворечиви в тяхната цялост, като видно
от същите, пробата е била извършена непосредствено след спирането, което
обяснява и факта, че в обвинителния акт е отбелязано, че часът на управлението
на МПС е 5.45 ч., а отчетената проба е една минута по- късно- в 5.46 ч. на
01.04.2019 г. В този смисъл съдът намира, че не е нарушено правото на защита на
подсъдимия, тъй като на същия е осигурена възможността да организира защитата
си срещу тези конкретно изложени в обвинителния акт факти и обстоятелства.
Съдът намира за
неоснователно още едно възражение на защитата. Във връзка с разпечатката от
показанията на техническото средство защитникът на подсъдимия твърди, че не
може да се направи извод относно това чия е отчетената проба, тъй като около този
час 05.46 ч, когато е отчетена стойност от 0.63 на хиляда, фигурират и
стойности 0.00 на хиляда. Действително, видно от разпечатката, съществуват
такива стойности, но предхождащата отчетена такава е с час 05.26 ч., т.е. 20
минути преди тестването на подсъдимия, а последващата
е с час 21.25 ч. или близо 16 часа след това. Действително в показанията си
свидетелите С. и Б. твърдят, че пробата е била взета в 5.58 ч., но в случая
съдът намира това разминаване за несъществено. Не променя този извод и
твърдението на подсъдимия, че преди него е имало и друг автомобил, тъй като от
свидетелските показания, на които съдът изцяло дава вяра като непротиворечиви и
взаимосвързани и същите са във взаимовръзка с показанията на техническото
средство, се установява конкретно кое е тестваното лице в този момент, а
именно- подсъдимият В.. Самоличността на същия е установена на място,
непосредствено след спирането, от съответните документи, като на място е бил
съставен и АУАН № 0645228/01.04.2019 г. и със самото му съставяне е било иззето
СУМПС.
Съдът не номера за
съществен порок, водещ до съществено нарушение на процесуалните правила фактът,
че при разпита на свидетеля В.Б. на фазата на досъдебното производство /л.14 от
същото/, е отбелязано, че същият е роден на *** г. Касае се за техническа
грешка, тъй като това е рождената дата на свидетеля С.С..
Видно от ЕГН на свидетеля Б., същият е роден на *** г., като в случая съдът
преценява, че това грешно отразяване не буди съмнение относно
индивидуализацията на този свидетел, с оглед другите данни за самоличността,
длъжността му и самите му показания.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът прие, че подсъдимият Б.Г.В. с
деянието си, описано по-горе, е осъществил от обективна и субективна страна
фактическия състав на престъплението по чл.343б, ал.2, вр. с ал.1 от НК, тъй
като на 01.04.2019 г., около 05:45 часа в с.Прибой, общ.Радомир, по път І-6 /с
посока на движение от гр. Кюстендил към гр.Радомир/, е управлявал моторно
превозно средство- лек автомобил марка „Ауди А4“, с рег. № СВ ….. КТ, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 0,63 на хиляда
установено по надлежния ред с „Алкотест Дрегер 7410“, с фабричен № ARSM-0040, след като е бил
осъден с влязла в сила присъда за деянието по чл.343б, ал.1 от НК /Споразумение
по НОХД № 186/2017 г. по описа на Районен съд- Радомир, влязло в сила на
09.05.2017 г./.
От обективна страна
подсъдимият е осъществил престъпното
деяние чрез действие- управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта си
над 0.5 на хиляда, а именно 0.63 на хиляда, установено по надлежния ред, след
като е бил осъждан за деяние по чл.343б, ал.1 от НК, за управление на МПС,
с концентрация на алкохол в кръвта
си над 1.2 на хиляда,
От субективна страна
деянието е извършено при евентуален умисъл като форма на вината, тъй като
подсъдимият В. е съзнавал общественоопасния характер
на управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, предвиждал
е настъпването на общественоопасните последици и е допускал настъпването им. Същият е съзнавал, че е извършил деянието след
като е бил осъждан за деяние по чл.343б, ал.1 от НК, за управление на МПС, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда,
Смекчаващи вината
обстоятелства- добри характеристични данни- подсъдимият е трудово ангажиран,
работи като автомеханик в „ЕМ К. с.“ ООД, гр.София, не
високото надвишаване на концентрацията на алкохол над минимално установената
стойност от 0.5 на хиляда.
Отегчаващи вината
обстоятелства- няма.
Причини за извършване
на деянието- несъобразяване с обществените отношения, регулиращи движението по
пътищата с МПС, по- конкретно-
разпоредбите на ЗДвП.
Съдът, след като призна
подсъдимия за виновен по чл.343б, ал.2, вр. ал.1 от НК, като прецени
обществената опасност на деянието и на дееца, данните за неговата личност,
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и след като намери, че
са налице условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК- наличие едновременно на многобройни
смекчаващи обстоятелства и като намери, че предвиденото най- леко наказание от
една година „Лишаване от свобода“ се оказва несъразмерно тежко за подобен род
деяния, определи наказание: „Лишаване от свобода” за срок от
четири месеца.
На основание чл.55,
ал.3 от НК, съдът не наложи предвиденото по- леко наказание „Глоба“, което се
предвижда наред с наказанието „Лишаване ос свобода“.
На основание чл.343г,
вр. чл.343б, ал.2, вр. ал.1 от НК, съдът лиши подсъдимия Б.Г.В. от правото да
управлява МПС за срок от една година.
На основание чл.59,
ал.4 от НК, съдът приспадна времето, през което за същото деяние Б.Г.В. е бил
лишен по административен ред, смятано от 01.04.2019 г.
На основание чл.68, ал.1 от НК, съдът
постанови Б.Г.В. да изтърпи отложеното наказание със споразумение по НОХД. №
186/2017 г. по описа на Районен съд- Радомир, влязло в сила на 09.05.2017 г.,
„лишаване от свобода“ за срок от четири месеца.
На основание чл.57,
ал.1, т.3 от ЗИНЗС, тъй като не е налице някоя от хипотезите на чл.57, ал.1, т.1
и т.2 за определяне на първоначален строг режим, съдът определи първоначален
общ режим на изтърпяване на наказанията „Лишаване от свобода“.
Водим от гореизложеното
и в същия смисъл, съдът постанови диспозитива на присъдата си.
Районен съдия: