Р Е Ш Е Н И Е
№ 248
град Горна Оряховица, 28.06.2019 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми
май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН
СТАНЧЕВ
при секретаря Анита Личева и
в присъствието на прокурора ………….........., след като разгледа докладваното от
съдията Станчев гражданско дело № 1669
по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр.
с чл. 79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД
Ищецът
„ЕОС МАТРИКС” ООД твърди,
че на 11.09.2015 г. между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД и ответника
И.Ф.Н. бил сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта ***, по
силата на който дружеството предоставило на ответника 3000 лв. кредит за
потребителски цели и 335,88 лв. кредит за застраховка „Защита на плащанията“
срещу задължение на ответника да върне кредита на 36 месечни погасителни вноски
от по 154,58 лв., първата от които дължима на 05.10.2015 г., а последната – на
05.09.2018 г. Според уговореното между страните кредитополучателят дължал такса
ангажимент в размер на 105 лв., годишният процент на разходите бил 48,34 %, а
лихвеният процент – 37,43 %. Ответникът не изпълнил точно задължението си за
плащане на погасителните вноски, като останал задължен по договора със следните
суми: 3043,21 лв. главница, 1594,19 лв. договорна лихва, и 53,47 лв. неустойка
за забава. С договор за цесия от 11.07.2016 г., оформен като протокол към
рамков договор за цесия, „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД прехвърлило
на ищеца „ЕОС МАТРИКС” ООД
вземанията си от ответника, произтичащи от договора. На ответника било
изпратено уведомление за цесията на посочения в договора негов адрес.
Уведомлението било получено на 27.03.2018 г. от Ф.И.Н. – майка. Ищецът
поддържа, че с оглед дадения с уведомлението срок за изпълнение вземането по
договора е изискуемо, считано от 12.04.2018 г.
Ищецът
подал заявление по чл.410 от ГПК за горните вземания. Издадената по това
заявление заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1017/2018 г. била връчена на
ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът указал на
ищеца да предяви иск за установяване на вземането си.
Предвид
изложеното ищецът моли съда да приеме за установено по отношение на страните,
че ответникът И.Ф.Н. му дължи следните суми произтичащи от посочения по-горе
договор, а именно: 3043,21 лв. главница и 1594,19 лв. договорна лихва за периода
от 11.09.2015 до 12.04.2018 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК 29.05.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата. Ищецът моли съда да осъди ответника да му
заплати разноските в заповедното производство в размер на 93,82 лв. и
разноските по настоящото исково производство.
В
законния срок адв. А.Ш. от ВТАК, назначена за особен
представител на ОТВЕТНИКА И.Ф.Н., депозира писмен отговор, с който оспорва иска
по основание и размер. Поддържа, че от доказателствата не се установява
ответникът да е получил кредита. Уговорената лихва била в непозволен от закона
размер и съставлявала неравноправна клауза по смисъла на ЗЗП. В хода на
съдебните прения особеният представител на ответника моли съда да се произнесе
съобразно представените доказателства.
СЪДЪТ,
след като прецени събраните доказателства по вътрешно убеждение, приема за
установено от фактическа страна следното:
На
11.09.2015 г. между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС“ ЕАД и ответника И.Ф.Н. бил сключен договор
за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***, по силата на който
дружеството предоставило на ответника 3000 лв. кредит за потребителски цели и
335,88 лв. кредит за застраховка „Защита на плащанията“ срещу задължение на
ответника кредитополучател да върне кредита на 36 месечни погасителни вноски от
по 154,58 лв., първата от които дължима на 05.10.2015 г., а последната на
05.09.2018 г. Според уговореното между страните кредитополучателят дължал такса
ангажимент в размер на 105 лв., годишният процент на разходите бил 48,34 %, а
лихвеният процент – 37,43 %.
С
договор за цесия от 11.07.2016 г., оформен като протокол към рамков договор за
цесия, „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС“ ЕАД прехвърлило на ищеца „ЕОС МАТРИКС” ООД вземанията си от
ответника, произтичащи от договора. На ответника било изпратено уведомление за
цесията на посочения в договора негов адрес. Уведомлението било получено на
27.03.2018 г. от майката на ответника Ф.И.Н..
Тъй
като ответникът бил просрочил плащането на погасителни вноски с настъпил падеж,
с писмено уведомление, връчено едновременно със съобщението за цесията, ищецът дал
на ответника 15-дневен срок за изпълнение на просрочените задължения. До
изтичане на срока ответникът не платил просрочените суми.
От
заключението на изслушаната съдебноикономическа експертиза се установява, че
уговореният кредит е преведен на 12.09.2015 г. по разплащателна сметка на
ответника, като от преведената сума били удържани 105 лв. за таксата за
ангажимент. В периода от 11.09.2015 до 12.04.2018 г. за погасяване на
задълженията по договора са платени общо 927,48 лв., с които е погасена
главница в размер на 292,67 лв. и договорна лихва в размер на 634,81 лв. Към
28.05.2019 г. размерът на непогасените задължения на ответника съобразно
уговореното в договора са, както следва: 3043,21 лв. непогасена част от
главницата, 1526,78 лв. договорна лихва за периода от 05.04.2016 до 12.04.2018
г. и 308,52 лв. законна лихва за забава за времето от 29.05.2018 до 28.05.2019
г. Според заключението дължимата от ищеца договорна лихва при прилагане на
лихвен процент равен на трикратния размер на законната лихва възлиза на 1774,88
лв.
На
29.05.2018 г. ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК за горните вземания.
Издадената по това заявление заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1017/2018 г. по
описа на РС-Горна Оряховица била връчена на ответника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК. С разпореждане от 17.07.2018 г. съдът указал на ищеца да предяви
иск за установяване на вземането си. Съобщението за това разпореждане било
връчено на ищеца на 17.07.2018 г. На 17.08.2018 г. ищецът подал по пощата
исковата молба.
Така
изложената фактическа обстановка съдът установи от приетите писмени
доказателства и от заключението на съдебноикономическата експертиза.
При
така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:
По
силата на сключения на 11.09.2015 г. договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта *** между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника И.Ф.Н. възникнало заемно
правоотношение, по силата на което дружеството предоставило на длъжника
уговорената сума на кредита, а ответникът следвало да върне на дружеството
главницата на кредита ведно с уговорените лихви и такси на посочените в
погасителния план към договора вноски.
В
т.1 от експертното заключение вещото лице е посочило банковия превод, с който
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е превело на ответника уговорения кредит. С
оглед така депозираното заключение твърдението на ищеца, че ответникът е получил
уговорения с процесния договор кредит, следва да се приеме за доказано, а
възражението на особения представител – че ответникът не е получил кредита – за
неоснователно.
Произтичащите
от договора вземания на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД от
ответника са прехвърлени на ищеца с цитирания по-горе договор за цесия.
Прехвърлянето на вземанията е съобщено надлежно на ответника. При това
положение съдът приема, че цесията е породила действие, поради което ищецът има
право да получи от ответника непогасената част от задълженията по договора.
От
заключението на експертизата се установява, че ответникът е останал задължен по
договора с непогасена главница в размер на 3043,21 лв. Така определената от
вещото лице непогасена главница е равна по размер на претендираната
от ищеца главница. При това положение установителният иск за главницата следва
да бъде уважен в пълен размер.
Искът
за договорна лихва за периода от 11.09.2015 до 12.04.2018 г. в размер на
1594,19 лв. е основателен до размер от 1140,07 лв. Основателно е възражението
на особения представител на ответника за частична нищожност на клаузата от
договора за договорна лихва в размер на 37,43 %. Законът не признава
валидността на уговорки за договорна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва. Такава уговорка в частта за лихва над трикратния размер на
законната лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави (Така решение №
906/30.12.2004 г. по гр.д. № 1106/2003 г. на ВКС, II г.о.).
Видно от т.5 на заключението на съдебноикономическата експертиза, трикратният
размер на законната лихва, приложим за срока на процесния договор, е 30,30 %. Поради това следва да се приеме, че уговорката за
договорна лихва е нищожна в частта за горницата над 30,30
% до уговорените 37,43 %.
В
цитираната по-горе точка 5 от експертното заключение вещото лице е изчислило
размера на договорната лихва за целия срок на договора при прилагане на лихвен
процента от 30,30 на сто на 1774,88 лв. Видно от
таблица 2 в т.2 от заключението, 634,81 лв. от общо платените от ответника
927,48 лв. са отнесени за погасяване на договорната лихва. След приспадане на така
извършеното частично плащане и при съобразяване на посочената по-горе частична
нищожност на клаузата за лихва дължимият непогасен остатък от договорната лихва
възлиза на 1140,07 лв. Ето защо съдът следва да уважи иска за договорна лихва
за периода от 11.09.2015 до 12.04.2018 г. до посочения размер от 1140,07 лв. и
да отхвърли иска в частта за горницата над 1140,07 лв. до пълния претендиран
размер от 1594,19 лв.
До
изтичане на 15-дневния срок, даден с връченото на 27.03.2018 г. уведомление,
ответникът не платил просрочените към този момент погасителни вноски. Поради
това и по силата на общите условия към договора целият непогасен остатък от
кредита е станал предсрочно изискуем, считано от 12.04.2018 г.
При
това положение и с оглед разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД ответникът дължи на
ищеца претендираната законната лихва върху
непогасената главницата от 3043,21 лв. за времето от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение 29.05.2018 г. до изплащане на
вземането.
При общ
уважен размер на иска от 4183,28 лв. спрямо общия претендиран размер със
заявлението за издаване на заповед за изпълнение от 4690,87 лв. ответникът следва
да бъде осъден на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ищеца сумата 83,67
лв., представляваща съразмерна част от направените разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 1017/2018 г. по описа на Районен съд-Горна Оряховица за
платена държавна такса за разглеждане на заявлението и издаване на изпълнителен
лист в размер на 93,82 лв.
При
общ уважен размер на иска от 4183,28 лв. спрямо общия претендиран с исковата
молба размер на вземанията от 4637,40 лв. ответникът следва да бъде осъден на
основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ищеца сумата 854,60 лв.,
представляваща съразмерна част от разноските в производството пред първата
инстанция в общ размер от 947,37 лв., в т.ч. 92,75 лв. доплатена държавна такса
за разглеждане на установителния иск, 554,62 лв. внесен депозит за
възнаграждение на особения представител на ответника и 300 лв. внесен депозит
за възнаграждение на вещото лице по съдебноикономическата експертиза.
Водим
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Ф.Н., ЕГН **********, с адрес ***, представляван от особения
представител адв. А.Ш. ***, че същият ДЪЛЖИ на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
управителя Р.И.М.-Т. чрез пълномощника адвокат М.Х.Х.
***, преупълномощена от адв.
Ж.Д.Д. – управляващ и съдружник в „И. и Д. -
Адвокатско дружество”, с адрес за
призовки и съобщения град Велико Търново, ул. „Ивайло” № 4, ет. 2, офис 1, тел.
**********, следните суми, за които е издадена заповед № 1201/29.05.2018 г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1017/2018 г.
по описа на РС-Горна Оряховица, а именно:
– 3043,21 лв. (три хиляди четиридесет
и три лева и двадесет и една стотинки), представляващи непогасена
главница по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта ***,
сключен на 11.09.2015 г. между кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и кредитополучателя И.Ф.Н., вземанията
на кредитора по който са прехвърлени на „ЕОС Матрикс” ЕООД;
– 1140,07 лв. (хиляда сто и
четиридесет лева и седем стотинки), представляващи непогасена договорна
лихва за периода от 11.09.2015 до 12.04.2018 г.; и
– законната лихва върху
главницата от 3043,21 лв. за времето от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение 29.05.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, против И.Ф.Н., ЕГН **********,
установителен иск за договорна лихва за периода от 11.09.2015 до 12.04.2018 г.
в частта за горницата над уважения размер от 1140,07 лв. до пълния претендиран
размер от 1594,19 лв.
ОСЪЖДА И.Ф.Н.,
ЕГН **********, с адрес ***, представляван от особения представител адв. А.Ш. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от управителя Р.И.М.-Т. чрез пълномощника адвокат
М.Х.Х. ***, преупълномощена
от адв. Ж.Д.Д. – управляващ
и съдружник в „И. и Д. - Адвокатско дружество”, с адрес за призовки и съобщения ***, следните суми:
– 83,67 лв. (осемдесет и три лева и
шестдесет и седем стотинки), представляващи съразмерна част от направените
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1017/2018 г. по описа на
Районен съд-Горна Оряховица; и
– 854,60 лв. (осемстотин петдесет и
четири лева и шестдесет стотинки), представляващи съразмерна
част от направените разноски в първоинстанционното исково производство по
настоящото гр.д. № 1669/2018 г. по описа на Районен съд-Горна Оряховица.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Велико Търново в двуседмичен
срок от връчване на преписа.
Препис
от влязлото в сила решение ДА СЕ ПРИЛОЖИ по частно гражданско дело № 1017/2018 г.
по описа на РС-Горна Оряховица.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
…………………