Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1561 07.05.2020
година град Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVII -
ти граждански състав, в публично
заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена Стефанова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9267 по описа
на съда за 2019г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна
квалификация по чл. 422 от ГПК вр. с чл. 124, ал.1 ГПК.
Ищец „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с ЕИК
********* представлявано от п. З. Н. Д.със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Панчо Владигеров № 21 иска да се признае за установено по отношение
на М.Й.П. с ЕГН ********** с адрес: ***, че последният му дължи сумата от 5
544,28 лв., от които: 5 534,15 лв. просрочена главница; 10,13 лв. просрочена
лихва за периода 15.01.2013 г.- 24.03.2014г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата считано от датата на подаването на заявлението по чл.
410 ГПК – 21.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането за които суми е
била издадена заповед № 2498/25.03.2019г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4476/2019г. по описа на РС – Пловдив. Претендират
се разноски в заповедното производство и в настоящата инстанция.
Ищецът твърди, че на 15.01.2013 г. между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и М.Й.П. е подписан договор № *** за отпускане на
потребителски паричен кредит на обща стойност 5 566,16 лв., от които
5 000 лв. чиста стойност на кредита, 150 лв. такси и комисионни и сумата 416,16
лв. представляваща обща стойност на застрахователната премия. Годишният лихвен
процент е 11,99 % и процент на разходите в размер на 13,94% . Били извършени 7
вноски за погасяване на вземането, както са погасени и 3,56 лв. начислени лихви
за просрочие или общо са погасени 764,04 лв. Направени са 6 вноски в пълен
размер, последната направена вноска е направена на дата 14.08.2013 г. След
14.08.2013 г. длъжникът не е направил оставащите 66 пълни и една частична
вноска съобразно уговорения погасителен план и е изпаднал в забава. Кредиторът
е обявил за предсрочно изискуемо вземането съгласно чл. 16 от Общите условия в
договора. На 24.03.2014 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ищецът
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ е сключен договор за цесия, по силата на който
вземането е прехвърлено на ищеца, за което обстоятелство длъжникът е бил
уведомен.
Ответник М.Й.П. чрез адв. Й.Д. оспорва по основание и
размер предявения иск. Заявява, че процесния договор за кредит е нищожен на
основание чл.5, чл. 10 и чл.11 от ЗПК. Поддържа, че всички документи – договор,
ОУ, погасителен план са написани с шрифт по-малък от 12 съгласно чл.5, ал.4 и
чл. 10, ал.1 ЗПК. Заявява се още, че цедента не бил предоставил на
ответника необходимата информация по
ясен и разбираем начин, за да може да вземе информирано решение дали да сключи договор
за потребителски паричен кредит. Не е предоставен стандартен европейски
формуляр съгласно чл. 5, ал.1 ЗПК. Заявява се неравноправност на клаузите на
договора за кредит. Заявява се нарушение на чл. 11, ал.1, т.12, т.14 и т.15.
Релевира се възражение за нищожност по чл. 26, ал.1 ЗЗД.
Съдът след като се запозна със становището на страните
и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна
страна следното.
Със заповед № 2498/25.03.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4476/2019г. по описа на РС –
Пловдив е разпоредено заплащането на сумите от ответника в полза на ищеца в
размер на 5 534,15 лв. просрочена главница по договор № *** за отпускане на
потребителски паричен кредит сключен с Уникредит Консюмър Файненсинг ЕАД; 10,13
лв. просрочена лихва за периода 15.01.2013 г.- 24.03.2014г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК – 21.03.2019г. до окончателното изплащане на
вземането, които суми са цедирани на ищеца по силата на договор за цесия от
24.03.2014г.
По делото безспорно се установява, а и не се оспорва
от ответника сключването на договора за потребителски кредит и получаването на
заемната сума в размер на 5000 лева с фиксиран ГЛП от 11.99% и ГПР 13.84 % със
72 бр. месечни вноски, включена застрахователна премия от 416.16 лева и такси
от 150 лева. Към договора са представени и искане за кредит, Общи условия,
декларация за приемане на застраховането и общите условия, погасителен план към
договора, уведомление за извършена цесия.
По отношение на възражението на ответника затова, че
договорът и ОУ към него не са в размер на шрифт не по-малък от 12 –
възражението се явява доказано, видно от съдебно-техническата експертиза с в.л.
С. използваните от цедента размери на шрифтове са 8 и 10. От правна страна
обаче чл. 10, ал.1 ЗПК влиза в сила от 23.07.2014г. ред. ДВ бр.35 от 2014г., а
договора за кредит е от 15.01.2013г. Следователно, предвид че нормата на чл.
10, ал.1 ЗПК няма изрично предвидено обратно действие, респ. действа занапред
то приложимият закон е този към момента на сключването на договора с оглед на
което и последния е съответствал на закона. Ето и защо възражението не може да
бъде прието с оглед на обстоятелството, че няма правно основание императивна
правна норма, която урежда размера на шрифта да се прилага за договори сключени
отпреди влизането й в сила.
По отношение възражението за неспазването на
чл. 5 от ЗПК в редакцията му действащата към момента на сключването на договора
ДВ, бр. 18 от 2010
г., в сила от 12.05.2010 г се
установява, че действително цесионера не доказва факта предоставена ли е своевременно на потребителя съобразно изразените от
него предпочитания и въз основа на предлаганите от
кредитора условия на договора необходимата
информация за
сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит, която информация се предоставя във формата на
стандартен европейски формуляр за потребителските кредити съгласно приложение № 2 от
закона, но това обстоятелство не е сред основанията за недействителност
посочени в чл. 22 ЗПК, нито пък в чл. 143-148 ЗЗП. Основанието на чл. 143, т.9
ЗЗП предполага невъзможност на потребителя да се запознае с договора преди
сключването му, а видно от искането за отпускането на кредита ответника няма
как да не се е запознал с това което е изразил като желание – да получи заемна
сума, при точно определени условия. Релевираното основание би довело до
прогласяване недействителността на договора ако е довело до изначална
невъзможност ответника да формира воля за сключването на договора, при което би
било налице нищожност на основание чл. 26, ал.2 ЗЗД – липса на съгласие. Такова
обстоятелство по делото не се установява. Напротив установено е че договорът за
потребителски кредит е подписан от ответника, същият го е искал като за целта е
депозирал и искане за отпускането му и няма данни затова, че не го е разбирал
или осъзнавал, респ. няма данни затова и че договорът е неясен или пък
неразбираем. Всички съществени клаузи са посочени – размер на заем, падеж,
оскъпяване, допълнителни услуги, поради което и невъзможността за запознаване
не произтича единствено и само от липсата на попълнения европейски формуляр.
Не се установяват несъответствие на договора с
чл. 11, ал.1, т.12 ЗПК, тъй като информацията за правата на потребителя при
промяна на допълнителни разходи и такси е уредена в ОУ, а освен това и се
твърди наличието на такава промяна от ищеца, поради което и реално такъв факт
не е настъпил. Аналогично чл. 7, ал.2 ОУ предоставя възможност за кредитора да
променя размера на дължимите такси. Това право очевидно обаче не е упражнено от
кредитора поради което и не влияе на размера на дълга на ответника. Принципното
й отричане не влияе на действителността на договора за потребителския кредит,
респ. дори да се приеме за нищожна, то тази нищожност би била частична и няма
отношение към задължението на ответника да върне главницата и възнаградителната
лихва.
Не се констатира твърдяното наличие с
противоречието на договора с чл. 26, ал.1 ЗЗД тъй като цедента не е обявил
кредита за предсрочно изискуем. Последното е негово право, респ. твърди се от
ищеца, че договорът е обявен за предсрочно изискуем, но дори и да не е надлежно
обявена предсрочната изискуемост падежът на задължението е настъпил на
14.01.2019г., което пък изключва необходимостта от покана, тъй като
задължението не е търсимо, а носимо.
По делото се установява извършената цесия.
Последното обстоятелство не се оспорва изрично от ответника, респ. последния не
поддържа извършването на плащане към стария кредитор, което да е
противопоставимо на новия кредитор с оглед на което и въпросът за цесията няма
практическо приложение в случая, тъй като изначално законът не свързва
действителността й с уведомяването на длъжника, а единствено възможността за
погасяване дълга по отношение на новия кредитор, ако последния не е уведомил
надлежно длъжника
Предвид на гореизложеното претенцията се явява
доказана по основание и размер и следва да бъде уважена.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца се
присъждат разноските в заповедното производство в размер на сумата от 75 лева и
430,89 лева или общо разноски в размер на 505,89 лева.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Й.П. с
ЕГН ********** с адрес: *** ДЪЛЖИ В ПОЛЗА НА „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД
с ЕИК ********* представлявано от п. З. Н. Д.със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Панчо Владигеров № 215 сумите от
5 534,15 лв. просрочена главница по договор №
*** за отпускане на потребителски паричен кредит сключен с Уникредит Консюмър
Файненсинг ЕАД;
10,13 лв. просрочена лихва за периода
15.01.2013 г.- 24.03.2014г.,
ведно със законната лихва за забава върху
главницата считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК –
21.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането, които суми са цедирани на
ищеца по силата на договор за цесия от 24.03.2014г. за които суми е била
издадена заповед № 2498/25.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 4476/2019г. по описа на РС – Пловдив;
ОСЪЖДА
М.Й.П. с ЕГН ********** с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с ЕИК ********* представлявано от п. З. Н. Д.със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Панчо Владигеров № 215 сумата
от 505,89 лева разноски за настоящата инстанция и заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ /П/
ВЕСЕЛИН
АТАНАСОВ
Вярно
с оригинала.
В.С.