№ 5115
гр. София, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. Д.А
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20221110114872 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
31.03.2023 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
девети март две хиляди двадесет и трета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Валерия Д.а, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №14872 по описа за 2022г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.I, вр. чл.9, ал.1 от ЗПК,
вр. чл.240 от ЗЗД, по чл.92 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.
В съда в законен срок е пoстъпила искова молба от „.....“ ...., ЕИК:......., със седалище и
1
адрес на управление: гр........, офис- сграда ........, представлявано от ......- Изпълнителни
директори, чрез юрк.М. Г, срещу Д. Д., с която се иска признаване за установено
дължимостта на парични суми, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК по ч.гр.д. №30401/2021г. по описа на СРС, 165 състав. Посочено е, че е сключен
Договор за паричен заем №.....г., между „....“ АД и ответника, за сумата от 500 лв., платим на
12 седмични погасителни вноски, с краен падеж на задължението на 02.12.2016г. Посочено
е, че на 01.06.2017г. в полза на заявителя, както и че длъжникът е уведомен за това
обстоятелство чрез пощенско известие с обратна разписка от цесионера като пълномощник
на цедента, върнато като непотърсена пратка. Претендират се сторените разноски.
Срещу така предявените претенции е постъпил в законния срок отговор на искова
молба, чрез адв.В. А. от САК, с който се оспорва дължимостта на претендираните парични
суми. Оспорва се ответникът да е надлежно уведомен за извършената цесия. Релевира се
възражение за настъпила погасителна давност за дълга. Прави се възражение за допуснати
нарушения на ЗПК. Претендират се сторените разноски.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни. Съображенията за това са следните:
Приложен към исковата молба е препис на Договор за паричен заем №.....г., сключен
между „....“ АД и ответника, за сумата от 500 лв., платим на 12 седмични погасителни
вноски, с краен падеж на задължението на 02.12.2016г.
Представен иса Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.11.2010г., между „....“ АД и ищеца и уведомително писмо до ответника за извършената
цесия и пощенско известие за доставяне, върнато като неполучено.
Изготвено и прието е заключение по съдебно- счетоводна експертиза по искане на
ищеца, видно от което са начислени главница от 500 лв., възнаградителна лихва от 25,36 лв.,
неустойка по чл.4, ал.2 от договора от 148,68 лв., разходи за събиране на вземането от 45 лв.,
с установено основание- такса за забава при плащане с повече от 30 дни и лихва от 29,74 лв.,
без посочено основание за начисляването й. По кредита е постъпило плащане от 28,09 лв.,
като е уточнено разпределянето му по различните задължения. Посочен е размерът на
дължимата се мораторна лихва от 205,40 лв. и вноските по кредита, погасени по давност.
Съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбите на чл.9, ал.3 от ЗПК, вр. т.12 от ДР на ЗЗПотр., следва
ответникът да се счита за потребител по смисъла на ЗЗПотр., като процесният договор за
кредит представлява финансова услуга по смисъла на горната легална дефиниция, при което
приложение намират разпоредбите на ЗПК. При иск за реално изпълнение на договорно
задължение ищецът следва да докаже, че е налице валидно сключен договор, който е
породил правните си последици и че е изправната страна по него. При предоставен
потребителски кредит в полза на кредитодателя след изтичане срока на действие на
договора или при надлежно обявена предсрочна изискуемост се пораждат вземания срещу
кредитополучателя за непогасените размери на главница, възнаградителна лихва, мораторна
лихва, неустойки и такси, ако такива са уговорени в конкретен размер и при настъпването
на съответните правопораждащи предпоставки. В съдебната практика се приема, че при
предоставяне на потребителски кредит кредитодателят следва да положи грижата на добрия
търговец, с оглед на установената с повелителни норми засилена защита, която ЗЗПотр.
предоставя на потребителя. Първоинстанционният съд следи служебно за наличие по делото
на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителски договор, като възражението на потребителя в тази насока не се преклудира с
изтичането срока за отговор на искова молба.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,
2
т.7- 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, на
основание чл.23 от ЗПК. В случая е налице е нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9
от ЗПК, като в сключения договор липсва посочване на начина, по който се формира
годишния лихвен процент. Допуснато е нарушение на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, като липсва
съставен погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски и разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. С
оглед на горното следва да се присъди чистата стойност на кредита, от която следва да се
извади заплатената сума от 28.09 лв., като в полза на ищеца следва да се присъди само
главница от 471,91 лв. с оглед на гореизложеното.
Заповедното производство е факултативен правен ред за защита на изискуеми
граждански субективни притезания. Заповедта за изпълнение няма характер на покана,
подобно на исковата молба. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, длъжникът следва
да бъде уведомен за извършена промяна на личността на кредитора. За изпълнение на
горното предявилият претенцията си пред съд цесионер носи доказателствената тежест.
Доказателства за извършване по надлежен ред на горното не се намират между кориците на
делото. Не може да се проверя чрез заповедното производство дали се оспорва задължение,
смяната на кредитора по което не е надлежно съобщена на длъжника, поради липсата на
активна процесуална легитимация за заявителя- ищец в настоящото производство. Във всяко
съдебно производство съдът осъществява функция по приложение на основните принципи
на гражданския процес. Заповедното производство е факултативен правен ред за защита на
изискуеми граждански субективни притезания. Заповед за изпълнение се издава само за
изискуеми и безспорни вземания, по които единственият въпрос е дали се оспорват от
насрещната страна. Заповедта за изпълнение няма характер на покана за плащане, подобно
на исковата молба. При невъзможност за заявителя да реализира вземанията си по реда на
заповедното производство следва да предяви претенцията си по исков ред, в който случай
ведно с исковата молба следва да представи писмено уведомление за извършената цесия за
връчване на ответната страна.
Съобразно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В своята практика върховната съдебна инстанция
приема, че уговореното между страните връщане на предоставена заемна сума на
погасителни вноски не превръща договора за кредит в такъв за периодични платежи, а
представлява уговорка за изпълнение на задължението на части, по смисъла на чл.66 от ЗЗД.
С оглед на горното по отношение на това задължение приложима се явява общата 5-
годишна погасителна давност, която към момента на съдебното сезиране не е изтекла.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. В полза на ищеца
следва да се възложат разноски за сумата от общо 349,43 лв., представляваща съответни на
изхода на спора разноски за заплатени държавни такси по двете съдебни производства,
съобразно изхода на спора, юрисконсултски възнаграждения в минимални размери от 50 лв.
за заповедното производство и от 100 лв. за исковото, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37
от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС
№4/06.01.2006г. и депозит за експертиза от 300 лв. С оглед изхода по спора следва да се
присъди сумата за разноски от общо 349,43 лв., за двете съдебни производства.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Д. Г. Д., ЕГН:**********,
че в полза на ищеца ...... ЕИК:......., със седалище и адрес на управление: гр........, офис-
3
сграда ........, представлявано от Д. Б- Изпълнителен директор, съществува вземане за сумата
от 471,91 /четиристотин седемдесет и един лева и деветдесет и една стотинки/ лв.,
представляваща главница по Договор за паричен заем №.....г., сключен между „....“ АД и
длъжника, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението в съда-
28.05.2021г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №30401/2021г. по описа на СРС, 165 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца иск за горницата над уважения размер до пълно
предявения размер от 500 /петстотин/ лв., представляваща главница по Договор за паричен
заем №.....г., сключен между „....“ АД и длъжника, сума от 25,36 /двадесет и пет лева и
тридесет и шест стотинки/ лв., представляваща договорна лихва, за периода: 16.09.2016г.-
02.12.2016г. и сума от 217,42 /двеста и седемнадесет лева и четиридесет и две стотинки/ лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода: 17.09.2016г.- 27.05.2021г., за които суми
е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №30401/2020г. по описа на
СРС, 165 състав, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. Г. Д., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на
...... ЕИК:......., със седалище и адрес на управление: гр........, офис- сграда ........,
представлявано от Д. Б- Изпълнителен директор, сума в размер на 349,43 /триста
четиридесет и девет лева и четиридесет и три стотинки/ лв., представляваща сторени
деловодни разноски в исковото и в заповедното производства.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат препис на страните, чрез процесуалните им представители.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4