Решение по дело №151/2020 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 200
Дата: 7 октомври 2020 г. (в сила от 7 октомври 2020 г.)
Съдия: Милена Йорданова Алексова Стоилова
Дело: 20207110700151
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                        200                                      07.10.2020г.                                     град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на тридесети септември                                                          две хиляди и двадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА                                                                      

                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                           2.АСЯ СТОИМЕНОВА

с участието на секретаря Лидия Стоилова

и в присъствието на прокурор Марияна Сиракова от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административнонаказателно дело № 151 по описа за 2020г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

            Г.Х.Ф. с адрес *** обжалва решението по а.н.д. №290/2020г. на РС - Дупница. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с липса на точно място на нарушението във фиша и недоказаност на посоченото такова, липса на снимка на АТСС по см. на чл.10, ал.3 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. и липса на данни за разстоянието между заснетия автомобил и ПЗ за край на населеното място. Моли за отмяна на решението и отмяна на електронния фиш. Претендира деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

В с.з. и писмена защита касаторът поддържа жалбата.

Ответната ОДМВР – Кюстендил не изразява становище по жалбата.

            Представителят на КОП дава заключение за основателност на жалбата по изложените в нея съображения, като намира решението на районния съд за неправилно и необосновано.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР - Кюстендил серия К №2827597, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на Г.Х.Ф. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400лв.

От фактическата страна на спора съдът е приел, че на 12.05.2019г. в 14.29 часа нарушителят е управлявал посочения във фиша лек автомобил в гр.Дупница по ул.“Самоковско шосе“ при ограничение за населеното място от 50км/ч със засечена  скорост от 81км/ч след приспадане на предвидения толеранс. Заснемането на скоростта е извършено с мобилно АТСС, от паметта на което е изготвен снимков материал във вид на клип №2153. Приобщен е протокол за периодична проверка на техническото средство, удостоверение за одобрен тип, справка за собственост на автомобила и протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532/2015г. Съдът е приел справка от ОПУ – Кюстендил за координати на мястото на нарушението като населено такова.

При така установените факти по делото, съдът е формирал правен извод за компетентност на АНО, спазване на процесуалните правила, доказаност на деянието и законосъобразност на наложеното наказание. Във връзка с възраженията на дееца, съдът е посочил, че мястото на нарушението във фиша е достатъчно подробно, като справката от ОПУ – Кюстендил установява, че координатите в снимковия материал попадат вътре в границите на населеното място, които данни са включени в Протокола за използване на средството и се потвърждават от снимковия материал. Според съда, деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл. По посочените правни доводи съдът е потвърдил електронния фиш.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба. Преценено за съответствие с материалния закон решението е правилно. Съображенията за това са следните: 

Правилен е извода на съда за спазване на процесуалните правила при издаване на фиша. Същият има нормативно предвиденото съдържание по чл.189, ал.4 от ЗДвП. Събраните по преписката писмени и веществени доказателствени средства правилно са ценени от районния съд като допустими, относими и годни за установяване на точното място на нарушението, което съответства на посоченото такова във фиша. Описанието на мястото на деянието във фиша е пълно и ясно. Същото е населено такова в гр.Дупница по ул.“Самоковско шосе“ по посока гр.Самоков. Неправилно касаторът оспорва мястото като неясно, респ. като недоказано. Мястото е доказано със снимковия материал /клип №2153/ като населено такова с посочени координати и с Протокола към чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. Протоколът в битието му на официален писмен документ не е оспорен от касатора, поради което се ползва с материална доказателствена сила за посочените в него факти и обстоятелства. Видно от неговото съдържание, мястото за контрол е посочената улица в гр.Дупница при общо ограничение за населено място от 50км/ч. Съдържанието на писмото от ОПУ – Кюстендил не опровергава посочените данни, т.к. видно от същото посочената улица преминава през урбанизирана територия.

Правилен е извода на съда по съществото на спора за доказано нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, неговия автор и наказуемост по санкционния състав на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП. Нарушението на правилата за движение по пътищата е извършено на 12.05.2019г. С изменението на ЗДвП, обн. в ДВ бр.54/05.07.2017г. е предвидена възможност за издаване на електронен фиш в отсъствие на контролен орган и нарушител, за налагане на административни наказания за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система, включително мобилно. Нарушението по казуса е заснето с мобилна система за видеоконтрол. Системата е одобрен тип средство за измерване, в рамките на срока за периодична проверка за годност и точност на измерените резултати.

Деянието е безспорно установено от снимката, изготвена от паметта на техническото средство, съдържаща данни за съставомерните обстоятелства относно времето, мястото на извършване и заснемане на нарушението, посоката на движение на лекия автомобил, неговият регистрационен номер, разрешената и установената скорост, включително наказуемото превишаване. Доказването се допълва от Протокола по чл.10, ал.1 от посочената Наредба, съдържащ данни за позиционирането на средството, мястото като част от общинска пътна мрежа, при стационарен режим за измерване, в двете посоки на движение. От протокола е видно, че не се касае за временно монтирано АТСС.

Отговорността за нарушението правилно е ангажирана в лицето на касатора като собственик на автомобила, съгласно справката от КАТ на л.5 от делото на районния съд във вр. с регламентацията по чл.188, ал.1 от ЗДвП. Справката не е оспорена от дееца, поради което е доказано извършено деяние с МПС, собственост на Ф.. Оспорващият не се е възползвал от възможността по 189, ал.5 от ЗДвП, т.е. не е декларирал предоставяне управлението на автомобила на друго лице. Подобно обстоятелство не се твърди нито във въззивната, нито в касационната жалба.

Неоснователно касаторът счита, че е дължимо изготвяне на снимка на средството като неразделна част от Протокола по чл.10, ал.1 от посочената Наредба. Логическото и систематично тълкуване на чл.9, ал.1 и чл.10, ал.3 от Наредбата води до извод, че снимка за разположението на уреда по чл.10, ал.3 от Наредбата се изготвя само при работа с временно разположени на участък от пътя АТСС, като процесната система не е такова средство, видно от съдържанието на Протокола.

Неоснователно касаторът възразява за липса на установено разстояние между заснетия автомобил и ПЗ за край на населеното място, т.к. това установяване не е дължимо. Фактическият състав на санкционната норма по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП предполага доказване на управление на МПС в населено място. Фактът, че мястото е населено, е установен от снимковия материал и Протокола по чл.10, ал.1 от Наредбата.

На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в сила.

Поради изхода от спора касаторът няма право на деловодни разноски.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №167/28.05.2020г. по а.н.д.№290/2020г. на РС – Дупница.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                              2.