Р Е Ш Е Н И Е  № 75

                                                               

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      гр. ПЛОВДИВ  25. 02. 2020 г .

 

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от 14.02.2020 г. в състав :

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕСТОР СПАСОВ     

 

                        ЧЛЕНОВЕ:  ЕМИЛИЯ БРУСЕВА     

 

                                                                                           РАДКА ЧОЛАКОВА

                                                                                                                                                                                                                                                

при участието на секретаря КАТЯ МИТЕВА като разгледа  докладваното от съдията СПАСОВ  т. дело № 731 описа на  ПАС за 2019 г., установи следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

          Повод за започването му е подадена на 15.07.2019 г. въззивна жалба от Б.М.М., ЕГН **********,*** против постановеното от С. окръжен съд по т. дело № 30 от 2017 г. на 24.06.2019 г. решение № 262, с което по иск с основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ предявен от К.И. в качеството му на постоянен синдик на „Б.-*“ ЕООД, гр. Ч. в несъстоятеонст, ЕИК ********* е обявена по отношение на кредиторите в производството по несъстоятелност на „Б.-*“ ЕООД, гр. Ч., ЕИК ********* недействителноста на договор за покупко- продажба на МПС, peг. № ***/**.**.****г. на Нотариус Н. К.,  с който „Б.-*“ ЕООД, гр. Ч. е продало на Б.М.М., ЕГН **********,***, лек автомобил М.М., peг. № .. .... .., рама *****************, двигател № ****** за сумата от 1 200 лв. и Б.М.М. на основание чл. 649, ал. 2 ТЗ е осъден да върне автомобил М.М., peг. № .. .... .., рама *****************, двигател № ******, в масата на несъстоятелността на „Б.-*“ ЕООД, гр. Ч..

          В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо исковете.

Синдикът е изразил становище за неоснователност на  жалбата.

„Б.-4“ ЕООД, гр. Ч. не е изразило становище по същата

 Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и данните по същото намери за установено следното:

На 30.05.2017 г. в С. окръжен съд е постъпила изходяща К.И. в качеството му на постоянен синдик на „Б.-*“ ЕООД, гр. Ч. в несъстоятеонст, ЕИК ********* искова молба.

В нея се твърди, че на основание молба по чл. 625 от ТЗ от 23.03.2016 г. било образувано т. дело № 9/2016 г. по описа на См ОС. По него с решение № 247 от 31.05. 2016г.  по отношение на „Б.-4“ ЕООД, гр. Ч. било открито производство по несъстоятелност и било определена начална дата на неплатежоспособността 15.03.2016 г. За синдик на дружеството бил назначен К.И..

Той при изпълнение на задълженията си открил, че в двугодишния срок по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ дружеството с договор от 19.01.2016г. продало на Б.М. от гр. Ч. лек автомобил М.- М. peг. № .. .... .., рама *****************, двигател № ****** за сумата от 1 200 лв. Този договор бил сключен в предвидената от закона форма - писена с нотариална заверка на подписите. Сочи се, че сделката била между свързани лица по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ТЗ, защото купувачът бил брат на управителя на дружеството К. К.. В тази връзка е направен извод, че тя уврежда кредиторите на масата на несъстоятелността, защото продажната цена далеч не отговаряла на действителната пазарна стойност на автомобила. Твърди се също, че разпореждането с имущество на дружеството в срока по чл. 647, ал.1, т. 6 ТЗ довело до неговото намаляване и така се увредили интересите на кредиторите на масата на несъстоятелността още повече, че и самите причини средства не били налични.

На тази база е отправено  искане договорът да се обави за недействителен спрямо кредиторите на дружеството на остнование чл. 647, ал.1, т. 6 от ТЗ, както и да се осъди купувачът М. да върне вещта в масата на несъстоятелността. Отправено е и евентуално искане за присъждане на нейната равностойност ако се установи, че е унищожена, респ. отчуждена и не се намира при ответника.

Отговор по делото е подаден от ответника Б.М.. В него той твърди, че исковете са неоснователни. Оспорва се твърдението, че сделката уврежда кредиторите на несъстоятелността. В тази връзка се сочи, че цената отговаряла на техническото състояние, годината на производство и предназначението на автомобила.

 В ДИМ се преповтарят съображенията за наличието на предпоставките на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ - извършена между свързани лица в двугодишния подозрителен период преди образуване на производството по несъстоятелност разпоредителна сделка с имуществото от масата на несъстоятелността. Отново се твърди, че тя уврежда кредиторите, защото имало разпореждане с основно средство на дружеството по цена много по-ниска от действителната му пазарна стойност.

Съдът след събиране на поисканите от страните и относими по спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване.

В него е прието, че е установен фактическият състав на чл. 647, ал.1, т. 6 от ТЗ. Това е дало основание сделката да се обяви за относително недействителна, а и да уважи и претенцията за връщане на закупената вещ в масата на несъстоятелността.

Недоволен от решението е останал купувачът Б.М. и е подал жалбата станала причина за започване на настоящето производство.

В нея се оспорват изводите на съда, че сделката е увреждаща. В тази връзка се сочи, че изводът за увреждане се обуславял от това продажбата да е на цена по - ниска от пазарната, а в случая това не било така. Оспорени са и изводите за липса на данни за получаване на цената от купувача, като е извършено позоваване на съдържанието на самата сделка от събраните доказателства не се установявало автомобилът да е продаден на цена на цена по ниска от пазарната

По същество на спора е нужно да се спомене, че в разпоредбата на чл. 647, ал.1, т. 6 от ТЗ от страна на законодателя е казано, че освен в предвидените от закона случаи може да бъдат обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността сделка, която уврежда кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника и е извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ.

Анализът на тази разпоредба води до извод, че първото условие за възникване на съответното материално право по отношение на кредиторите, респ. правото на иск в патримониума на синдика субституиент е дадено дружество да е в открито производство по несъстоятелност.

На второ место то следва да е сключило  в период две години преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ сделка със свързано с длъжника лице и на трето място същата следва да УВРЕЖДА кредиторите.

Характерът на увреждането не е посочен в текста на ТЗ, но с оглед предназначението на производството по несъстоятелност, това на исковете от процесния тип (да попълват масата), а и описаните в разпоредбите на чл. 646 и 647 от ТЗ сделки се налага извод, че то следва да е такава, че да създава затруднения и пречки за удовлетворяване правата на кредиторите.

В хода на тези разсъждения на първо место би следвало да се приеме за увреждаща сделка, с която се извършва безвъзмездно разпореждане с имущество на длъжника. Възможността за тяхната отмяна обаче е предвидена в т. 1 на чл. 647 от ТЗ. За наличие на увреждаща сделка може да се говори и в случаите, когато имот на длъжника е обременен с тежести за обезпечаване на собствено или чуждо задължение. Сделките от този тип обаче също са предмет на отделна уредба от законодателя в чл. 646, ал.2 и чл. 647, ал.1, т. 5 на ТЗ.

Интересен е отговорът на въпроса дали може да се говори за увреждане при възмездни сделки сключени от несъстоятелния, т.е. сделки при които има разместване на блага и двете страни реално получават имотна облага. Тук за яснота следва да се спомене, че в чл. 647, ал.1, т. 3 на ТЗ за възмездните сделки сключени в двугодишния срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ и след определената начална дата, недействителността е обусловена от изискването ДАДЕНОТО значително да надхвърля по стойност полученото. 

За тази група сделки не е посочено, че сред тях попадат и тези между свързани лица. За тях видно от казаното, законодателят е предвидил самостоятелно уреждане в хипотезата на т. 6. Там, както бе споменато по- горе се говори общо за увреждане и няма подробни разграничителни критерии, т.е. вече преценката за извършване на такова при възмездните сделки не следва задължително да е обусловена от наличието на ЗНАЧИНЕЛНА РАЗЛИКА между дадено и получено.

Това води до извод, че за увреждане може да се говори и при сделки, с които е извършено разпореждане с имуществото от масата на несъстоятелността срещу равностойна парична престация. Това е така, защото увреждащи действия са налице и ако водят до ЗАТРУДНЯВАНЕ  удовлетворяването на кредиторите. В случая това е така по причина, че в рамките на производството по несъстоятелност до удовлетворяване на всички кредитори на неплатежоспособния търговец много по-лесно би се достигнало ако изпълнението се насочи срещу дадена вещ вместо към парична сума, която може вече и да не е налична или много по-лесно може да бъде укрита.

По процесния казус атакуваната сделка е сключена на 19.01.2016 г. Безспорно е и, че продавачът е в производство по несъстоятелност. Това съотнесено с факта, че молбата по чл. 625 от ТЗ е от 23.03.2016 г.  сочи, че първият елемент от описания по- горе ФС е налице.

Безспорно е и че сделката е между свързани по смисъла на §1, ал.1, т.1 от  ТЗ лица. Това и обстоятелството, че с нея се е намалило имуществото, от което може да се извърши удовлетворяване на кредиторите е достатъчно да се направи извод за увреждане. В случая за ПАС е без значение дали получената срещу продадената вещ парична престация е равностойна по изложените по- горе съображения.

Това прави исковата претенция по чл. 647, ал.1, т. 6 от ТЗ основателна и същата следва да бъде уважена.

В тази връзка се явява основателно и искането за осъждането на купувача да върне продадената вещ в масата на несъстоятелността.

В посочения по- горе смисъл е обжалваното решение и то ще се потвърди. Това от своя страна налага и осъждането на Б.М.М. да заплати в масата на несъстоятелността на „Б.-4“ ЕООД, гр. Ч. в несъстоятелност, ЕИК ********* направените за настоящето производство разноски от 500 лв.

Водим от това съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА постановеното от С. окръжен съд по т. дело № 30 от 2017 г. на 24.06.2019 г. решение № 262, с което по иск с основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ предявен от К.И. в качеството му на постоянен синдик на „Б.-*“ ЕООД, гр. Ч. в несъстоятеонст, ЕИК ********* е обявена по отношение на кредиторите в производството по несъстоятелност на „Б.-*“ ЕООД, гр. Ч., ЕИК ********* недействителноста на договор за покупко- продажба на МПС, peг. № ***/**.**.****г. на Нотариус Н. К.,  с който „Б.-*“ ЕООД, гр. Ч. е продало на Б.М.М., ЕГН **********,***, лек автомобил М.М., peг. № .. .... .., рама *****************, двигател № ****** за сумата от 1 200 лв. и Б.М.М. на основание чл. 649, ал. 2 ТЗ е осъден да върне автомобил М.М., peг. № .. .... .., рама *****************, двигател № ******, в масата на несъстоятелността на „Б.-*“ ЕООД, гр. Ч..

ОСЪЖДА Б.М.М., ЕГН **********,*** да заплати в масата на несъстоятелността на „Б.-*“ ЕООД, гр. Ч. в несъстоятелност, ЕИК ********* направените за настоящето производство разноски от 500 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                          

                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                

 

                                                      2.