№ 71
гр. Пловдив, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20245000500106 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №18 от 12.01.2024г., постановено по гр.дело №532/2023г. по
описа на Окръжен съд-Стара Загора, П. е осъдена да заплати на Х. И. В. с
ЕГН:**********, адрес: гр.С. ЖК ************, сумата от 16000лв.,
представляваща обезщетение за причинени му от незаконно обвинение по
водено срещу него наказателно производство по ДП №зм1531/2008 по описа
на 02-ро РУ-Стара Загора, неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 15.04.2022г. до окончателното й изплащане, като иска
за разликата над уважения до предявения размер от 50000лв., представляващ
част от пълния размер от 100000лв. е отхвърлен, и П. е осъдена да заплати на
Х. И. В. с ЕГН:**********, адрес: гр.С. ЖК ************, направените по
делото разноски от 10лв. – платена държавна такса.
Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателя П.,
която го обжалва в осъдителната му част относно присъденото обезщетение
1
за неимуществени вреди от 16000лв. със законна лихва с доводи за
неправилност относно наличието на действително претърпени
неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от
действията на прокуратурата, прилагането на принципа на справедливостта
по чл.52 от ЗЗД, както и на разпоредбата на чл.5,ал.2 от ЗОДОВ, като
претендира за намаляване на присъденото обезщетение.
Въззиваемата страна Х. И. В. е депозирал писмен отговор на въззивната
жалба със становище тя да е бланкетна и неоснователна и искане да бъде
оставена без уважение.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Предмет на въззивно разглеждане е предявеният от Х. И. В. против П.
иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени вследствие воденото спрямо него
наказателно производство по ДП №СЗЗМ-1531/2008г. по описа на РПУ-Стара
Загора за престъпление по чл.199,ал.1,т.3 вр. чл.198,ал.1 вр. чл.129,ал.2 вр.
ал.1 от НК, прекратено с Постановление от 06.04.2022г. на ОП-Стара Загора
на основание чл.244,ал.2 от НПК, през време на което спрямо него е била
взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ за периода от
20.11.2008г. до 18.05.2009г., до присъдения размер от 16000лв. със законна
лихва 15.04.2022г., с оглед пределите на въззивната жалба.
Безспорно се установява от приетите писмени доказателства, че с
Постановление от 20.11.2008г. за привличане на обвиняем и вземане на мярка
за неотклонение ищецът В. е привлечен като обвиняем по образуваното
срещу неизвестен извършител ДП №зм1531/2008г. по описа на РПУ-Стара
Загора за престъпление по чл.129,ал.2,предл.3 вр. ал.1 от НК за това, че
08.11.2008г. е причинил на Н. Г. М. средна телесна повреда, изразяваща се в
избиване на зъби – първи горен десен и първи и втори горни леви.
Впоследствие, след извършването на множество разпити на свидетели,
деянието е преквалифицирано и с Постановление от 16.04.2009г. В. е
привлечен като обвиняем за престъпление по чл.199,ал.1,т.3,предл.2 вр.
чл.198,ал.1 вр. чл.129,ал.2,предл.3 вр. ал.1 от НК за това, че на 08.11.2008г.
чрез използване на сила отнел чужда движима вещ – златен ланец 94гр. от 18
2
каратово злато от владението на Н. М. Н. с намерение противозаконно да я
присвои, като деянието е придружено с причиняване на посочената средна
телесна повреда. С Постановление от 18.05.2009г. досъдебното производство
е спряно на основание чл.244,ал.1,т.3 от НПК до издирването и разпита на
свидетел-очевидец, както и е изменена мярката за неотклонение на
обвиняемия В. от „задържане под стража“ в „подписка“. Впоследствие
досъдебното производство е било многократно спирано на същото основание
до издирването и разпита на трима свидетели, като с Постановление от
06.04.2022г. наказателното производство е спряно на основание
чл.244,ал.1,т.2 от НПК и е прекратено спрямо обвиняемия В. на основание
чл.244,ал.2 вр. чл.243,ал.1,т.2 от НПК поради недоказаност на обвинението.
Неоснователно жалбоподателят поддържа, че за причинената средна телесна
повреда наказателното производство е прекратено по давност. В мотивите на
постановлението, на които се позовава, е посочено, че, предвид особеностите
на случая, не е налице правната възможност по чл.216 от НПК разследването
да се раздели по отношение на средната телесна повреда в самостоятелно
производство, а и за това деяние към 2019г. е изтекла предвидената давност,
което не променя обстоятелството, че наказателното производство е водено
спрямо ищеца за грабеж придружен със средна телесна повреда, което е по-
тежко наказуемо престъпление и за което именно то е прекратено, поради
недоказаност на обвинението, а не поради изтекла давност.
Така установените обстоятелства за образувано наказателно
производство, по което ищецът В. е бил привлечен като обвиняем за
извършване на конкретно престъпление, прекратено от прокуратурата спрямо
него на основание чл.244,ал.2 вр. чл.243,ал.1,т.2 от НПК, приравняващо се на
прекратяване поради това, че деянието не е извършено от лицето, по смисъла
на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ обосновават пасивната материалноправна
легитимация на ответната П. като държавен орган, под чието ръководство и
надзор е водено, в посочената хипотеза.
Наказателното преследване по обвинение в извършено престъпление,
приключило с прекратяването му, само по себе си е достатъчен обективен
факт, обосноваващ негативно въздействие върху преследвания, свързано най-
малкото и обичайно с притеснения от изхода на производството, тревога,
потиснатост, накърняване на моралните и нравствени ценности, както и
3
социалното му общуване, за каквито изживявания и причинно-следствената
им връзка с наказателното производство не е необходимо да се събират
нарочни доказателства, каквито в случая са ангажирани от ищеца
посредством показанията на св.Б. Н., според които след задържането му
ищецът се дистанцирал и започнал да страни.
Вредите, причинени от мярката за неотклонение „задържане под
стража” се включват в тези, произтичащи от незаконното обвинение в
извършване на престъпление при прекратяване на образуваното наказателно
производство, поради това, че деянието не е извършено от лицето. Те касаят
негативите на произтичащите от тази мярка ограничения по отношение
правото на свободно придвижване и на труд, както и социална изолация,
препятствала в случая обучението на ищеца, записан за редовен ученик в 12
клас за учебната 2008/2009г. във ВСУ - гр. С. според представената служебна
бележка, и прекъснала трудовата му ангажираност, според св.ТТ, но не и
произтичащите от лоши материално-битови условия в ареста при
изтърпяването й, каквито са наведени в исковата молба, както основателно е
възразил ответникът. Осигуряването на добри битови условия в следствения
арест не съставлява правоохранителна дейност в разглежданата хипотеза, а
прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от
свобода, каквото е и следственият арест, се осъществява от Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице към министъра на
правосъдието, съгласно чл.12 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража. В тази връзка показанията на св.МИ, третиращи
условията в ареста и то през 2010г., а не в периода, в който ищецът е бил
задържан по процесното наказателно производство, се явяват неотносими
към спора.
Провеждане на пълно и главно доказване е наложително само при
твърдения за болки и страдания, които са извън обичайните за лице в такова
положение и са специфични, с оглед личността на увредения, неговата среда
или обществено положение и други конкретни обстоятелства.
Настоящата инстанция не кредитира представеното от ищеца изготвено
извънсъдебно по негово възложение съдебно-психиатрично освидетелстване
като годно доказателствено средство, тъй като не е изготвено и приобщено по
предвидения от чл.195-чл.203 или чл.204-206 от ГПК процесуален ред.
4
Обстоятелството, че приятелката на ищеца, с която планирали да имат дете,
го изоставила след неговото задържане, в каквато насока са показанията на
св.ТТ, не е наведено с исковата молба и не обосновава специфични вреди
вследствие именно на наказателното преследване, тъй като устройването на
семейния живот зависи изключително от волята и отношенията между
партньорите.
От представената от ответника справка за съдимост се установява, че
ищецът В. е бил осъждан седем пъти за периода 2004-2019г. за кражби,
държане на наркотични вещества и за управление на МПС след употреба на
наркотични вещества, за които деяния са му налагани и наказания „лишаване
от свобода“, каквото реално е изтърпявал за периода 22.10.2010г.-23.01.2012г.
с приспадане на времето по мярка „задържане под стража“ и за периода
07.03.2019г.-22.06.2020г. с приспадане на времето по мярка „задържане под
стража“. Обремененото съдебно минало и многократния сблъсък с
правоохранителните органи преди и през време на процесното наказателно
производство обосновават по-нисък интензитет на търпените от ищеца
обичайно съпътстващи наказателното преследване негативни изживявания.
Следва да се има предвид, обаче, че за първи път той е бил с мярка за
неотклонение „задържане под стража“ именно по процесното наказателно
производство, което за периода от почти шест месеца на изтърпяването й от
20.11.2008г. до 18.05.2009г. е било свързано с наложените от нея
ограничения, на каквито до този момент не е бил подложен, и произтичащите
от тях с оглед на това значителни негативни преживявания. Това положение,
наред с обстоятелството, че повдигнатото спрямо него обвинение е било в
извършване на тежко по смисъла на чл.93,т.7 от ДР на НК престъпление, за
което е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от пет до петнадесет
години, пред угрозата от налагане на каквото е нормално тревогата и
притесненията да са дълбоки и интензивни, както и, че наказателното
производство е протекло само на досъдебна фаза, но за един твърде
продължителен период от време от повече от 13 години, през който, макар и
да не са извършвани активно процесуално-следствени действия с негово
участие, предвид многократните спирания на производството за издирване на
посочени свидетели, на което акцентира жалбоподателят, той за дълго време
е бил поставен в положение на несигурност и произтичащите от това за
голяма част от живота му негативи, свързани основно с притеснения от
5
изхода по производството и страх от осъждане, дава основание на настоящата
инстанция да приеме присъденият размер на обезщетението от 16000лв. с
обжалваното в тази му част първоинстанционно решение за справедлив по
смисъла на чл.52 от ЗЗД и съответстващ на икономическата обстановка в
страната към влизане в сила на прекратителното постановление, от когато е
възникнало основанието за ангажиране на отговорността на ответника.
С отговора на исковата молба ответникът е заявил, че след приобщаване
на доказателствата по ДП №1531/2008г. ще направи и други възражения,
включително за прилагане на чл.5 от ЗОДОВ, ако се съдържат обстоятелства
в тази връзка. До приключване на устните състезания пред първата инстанция
такова възражение не е заявено с конкретизиране на фактическите
обстоятелства, на които се основава, поради което оплакването във
въззивната жалба, че възражението за прилагане на чл.5 от ЗОДОВ не е
обсъдено, е неоснователно. Неоснователно при това положение и с оглед
преклузията е и заявеното с въззивната жалба искане въззивният съд да
приложи чл.5,ал.2 от ЗОДОВ.
Обсъденото обосновава извода за неоснователност на въззивната жалба
и потвърждаване на първоинстанционното решение в атакуваната му с нея
част.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №18 от 12.01.2024г., постановено по
гр.дело №532/2023г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, В ЧАСТТА, с
която П. е осъдена да заплати на Х. И. В. с ЕГН:**********, адрес: гр.С. ЖК
************, сумата от 16000лв., представляваща обезщетение за
причинени му от незаконно обвинение по водено срещу него наказателно
производство по ДП №зм1531/2008 по описа на 02-ро РУ-Стара Загора,
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от
15.04.2022г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото
разноски от 10лв. – платена държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7