Р Е Ш Е Н И Е №143
гр. Ботевград,
16.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести
състав, в публично заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ****
при
секретаря ****, като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 44 по описа за
2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Предметът на
делото:
Наказателно постановление /НП/ № 19-1204-002793/14.10.2019
г., издадено от ****- Началник
група към ОДМВР София, сектор ПП ОДМВР-София, упълномощена със заповед № 8121з-515/14.05.2019г. на
МВР, с което
на Д.Й.Д., ЕГН **********
за това, че на 02.08.2019г., около 00.05
часа, в с. Врачеш, по ул.”****” управлява личния си лек автомобил “Мерцедес
Е280 4 Матик”, с рег. № ОВ **** ВН, при
проверка до магазин „Биляна”, водачът има силен мирис на алкохол и отказва да
бъде изпробван за употреба на алкохол с алкотест „Дрегер”, модел 7510, с фабричен
№ 0180, издаден талон за мед.изследване № 0018621. Водачът е сам в автомобила и
са му връчени 7-седем броя стикери, като не е дал кръв за химичести анализ, с
което нарушил чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.174 ал.3 пред.1 от ЗДвП му е наложено наказание – „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24
/двадесет и четири/ месеца и „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
Становище на страните:
В жалбата се иска отмяна на обжалваното постановление като незаконосъобразно. Твърди се, че инкриминираното
нарушение не отговаря на истината. Излага твърдения, че на
посоченото в НП място и дата три пъти бил изпробван с техническо средство за
алкохол, но понеже и трите проби дали отрицателен резултат, полицейският
служител му заявил, че отказвал да бъде изпробван за алкохол. Жалбоподателят твърди, че бил
освободен в 01.10 часа
на 02.08.2019г. от полицейските служители, но в талона за
медицинско изследване на кръв му записали по-ранен час на връчване – 00.40
часа, което възпрепяствало даването на кръв в ограниченото време за това.
Иска се РС-Ботевград да отмени обжалваното
Наказателно постановление.
Пред РС-Ботевград жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично и и процесуалния си представител адвокат К.К.
от САК, които поддържат жалбата. За доказване твърденията на жалбоподателя в
съдебно заседание бяха допуснати и разпитани като свидетели ****/баща на
жалбоподателя/ и ****.
По време на съдебните
прения пред РС-Ботевград адв. К. излага съображения за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, като представя и нова версия, а именно: че
жалбоподателят, поради несвоевеременно откриване входната вратата на
ФСМП-Ботевград не успял да изпълни задължението си даде кръвна проба, поради
което моли съдът да отменени изцяло обжалваното НП.
Въззиваемата страна Началник група към ОДМВР София, сектор ПП
ОДМВР-София, редовно призована,
не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Ботевградският районен съд, като
прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи,
приема за установено следното:
От
фактическа страна:
На 02.08.2019г., около 00.05 часа, в
с. Врачеш, по ул.”****” жалбоподателят Д.Й.Д. управлявал личния си лек
автомобил “Мерцедес Е280 4 Матик”, с рег. № ОВ **** ВН. По същото време и място, до магазин „Биляна”, полицейските
служители Н.С. и Д.Д. го спрели за проверка поради съмнение, че той е употребил
алкохол. Проверяващите служители на "Пътна полиция" – ОДМВР София
пристъпили към проверка на водача за употреба на алкохол и наркотични вещества
или техните аналози. Жалбоподателя Д.Й.Д. лъхал силно на алкохол и категорично отказал да бъде тестван за
употреба на наркотични вещества или техните аналози, като на три пъти дал
некачествена проба.
Поради
това, че жалбоподателят дал некачествена проба свидетелят Н.С., в присъствието
на свидетеля Д.Д., му съставил Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ Серия GA № 225 от 02.08.2019г. Актът бил връчен
на жалбоподателя Д. срещу подпис на 02.08.2019г. На Д. бил съставен и талон за
изследване бланков № 0018621 за ФСМП-Ботевград /образец приложение № 1 към чл.
4, ал. 3/. Жалбоподателят не посетил болницата и не направил медицинско
изследване за употреба на алкохол.
Въз основа на съставения акт и при
същата фактическа обстановка като описаната в него Началник група към ОДМВР София, сектор ПП ОДМВР-София, издал обжалваното Наказателно
постановление № 19-1204-002793/14.10.2019, с което на жалбоподателя Д. е
наложено на основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП за нарушение на чл.174,
ал.3 от ЗДвП административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца за това, че при
проверка отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с алкотест „Дрегер”
Модел 7510, с фабричен № 0180.
Наказателното постановление е връчено на нарушителя
срещу подпис на 28.10.2019г. и е обжалвано с жалба от 29.10.2019г.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото
писмени доказателства /АУАН; ежедневна справка от
GРS-системите за дейността на Н.И.С. и Д.Т.Д., за наряд 20:00часа на
01.08.2019г. до 08:00 часа на 02.08.2020г.; справка от GРS - системите на 02.08.2019г. на служебен
автомобил „Киа Сиид“ с ДК №СВ **** КВ; писмо вх.№265225 от 23.09.2020г. от
Директора на Център за спешна медицинска помощ-София, с което уведомява, че на
02.08.2019г. лицето Д.Й.Д. не е бил обслужван от екипи при ФСМП-Ботевград;
амбулаторен лист от който се установява, че жалбоподателят е посетил
ФСМП-Ботевград след определенето му за това време; заверено копие от протокол за проверка на
средство за измерване - анализиране на алкохол в дъха рег.
№3286р-22139/15.05.2019г. и разпечатка от паметта на техническо средство; заверено
копие на талон за изследване №0018621; заверено копие на разпечатка от АИС на
МВР относно собственост на л.а. Мерцедес Е 280 4 Матик с рег. номер ОВ****ВН; заверено
копие на заповед № 8121з-515/14.05.2019г. на МВР; справка за нарушител и др./, както и от показанията на свидетелите Н.С.; Д.Д.;
****/баща на
жалбоподателя/ и ****.
Като официални документи с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства, съдът кредитира приложените по делото писмени доказателства - Заповедта на министъра на вътрешните работи (съгласно която се установява наличието на компетентност на лицата, издали конкретните АУАН и НП); справката от КАТ (от която се установява колко и какви предишни нарушения по ЗДвП е имал жалбоподателят); ежедневна справка от GРS-системите за дейността на Н.И.С. и Д.Т.Д., за наряд 20:00часа на 01.08.2019г. до 08:00 часа на 02.08.2020г. и справка от GРS-системите на 02.08.2019г. на служебен автомобил „Киа Сиид“ с ДК №СВ **** КВ (от тях се установява, че полицейските служители Н.С. и Д.Д. са изпълнявали служебните си адължения с посочения автомобил на територията на община Ботеввград, като за времето на 01.08.2019г. от 23:54:42 часа до 02.08.2019г. до 00:50:42 часа са били в престой в село Врачеш – времето на проверка), с което по категоричен начин се оборва твърдението на жалбоподателя, че бил освободен от полицейските служители в 01.10 часа /по това време служебният автомобил се е намирал на 2,5 км от гр. Правец/, както и категорично се оборва и сведението в разказа на свидетеля ****, който е катогоричен, че полицейските служители са били освободили жалбоподателя след 01.30 часа на 02.08.2019г.; заверено копие от протокол за проверка на средство за измерване - анализиране на алкохол в дъха рег. №3286р-22139/15.05.2019г. и разпечатка от паметта на техническо средство /от тях се установява, че на 02.08.2019г. с посоченото в обжалваното НП техническо средство не е извършвана проба за алкохол/; заверено копие на разпечатка от АИС на МВР относно собственост на л.а. Мерцедес Е 280 4 Матик с рег. номер ОВ****ВН; писмо вх.№265225 от 23.09.2020г. от Директора на Център за спешна медицинска помощ-София, от което се установява, че на 02.08.2019г. жалбоподателят Д. не е бил обслужван от екипи при ФСМП-Ботевград, а от амбулаторен лист приложен по делото, че жалбоподателят е посетил ФСМП-Ботевград след определеното му за това време; талонът за изследване и АУАН също са обективни и непредубедени писмени доказателства, които имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства, особено АУАН - с оглед нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП.
От показанията на свидетелите Н.С. и Д.Д. се установява по несъмнен начин, че жалбоподателя Д., категорично е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техните аналози. Тези показания на служителите на полицията не се опровергаха по никакъв начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Следва да се има предвид, че свидетелите до проверката не са познавали водача на лекия автомобил и са констатирали административното нарушение в изпълнение на служебните си задължения. Ето защо съдът кредитира с доверие показанията на тези свидетели, като непротиворечиви, последователни и достоверни. Показанията на тези свидетели кореспондират напълно на изложеното в АУАН, талон за изследване; GРS-системите на 02.08.2019г. на служебен автомобил „Киа Сиид“ с ДК №СВ **** КВ; разпечатка от паметта на техническо средство и останалия писмен доказателствен материал.
По искане на жалбоподателя по делото бе разпитан като свидетел и ****– баща на жалбоподателя. Възпроизведените фактически данни в показанията му са неотносими и неинформативни към обстоятелствата по проверката, но същият дава сведение за това, че е превозил жалбоподателя до ФСМП-Ботевград, където последният отишъл при задният вход болницата и установил, че врата била заключена, върнал се в автомобила и седнал на пасажерката седалка за около 10-15 минути. После отново слязал от автомобила и отишъл на правилната входна врата, но след определеното в талона за изследване време, поради което не му била взета кръв. От информацията в тези фактически данни се правят следните изводи: първо, опровергава се категорично твърдението на жалбоподателя, че полицейските служители са виновни за закъснението му за взимане на кръвна проба във ФСМП-Ботевград /ако не беше си почивал в управлявания от баща му лек автомобил 10-15 минуни е щял да изпълни задължението си да даде кръв в срок/, колкото минути между впрочем е и закъснението му; второ, придвижването на жалбоподателя до ФСМП-Ботевград е било своевременно и съвсем съзнателно е останал в автомобила до изтичане на времето за явяване, за да прехвърли вината за закъснението впоследствие на други.
По убеждение на съдебния състав, формирано в резултат на внимателното
проследяване на съдържанието на фактическите данни съдържащи се в показанията
на **** /разпитан по искане на жалбоподателя/, налага изясняване на съображенията
на съда да кредитира едни/които да приеме за източник на доказателстввена
информация и постави в основата на фактическите си изводи/ и отхвърли други. Показанията
на този свидетел са неинформативни относно обстоятелството дали жалбоподателят
е отказал извършването на проверка за употреба на наркотични
вещества и техните аналози, както и за обстоятелствата във връзка със самата
проверка. Съдът обаче кредитира показанията му относно обстоятелството, че
именно жалбоподателят е
управлявал личния си автомобил, че бил сам, както и че му е била извършвана на
установеното в НП място проверка от полицейски служители. Сведението му обаче,
че полицейските служители освободили жалбоподателя след 01.30 часа на
02.08.2019г.,е категорично опровергано от събраните по делото обективни
доказателства - ежедневна справка от GРS-системите за
дейността на Н.И.С. и Д.Т.Д., за наряд от 20:00 часа на 01.08.2019г. до 08:00
часа на 02.08.2020г. и справката от GРS-системите на 02.08.2019г. на служебен
автомобил „Киа Сиид“ с ДК №СВ **** КВ. От тези писмени доказателства и както бе
посочено по-горе, се установява, че служебният автомобила е потеглил от мястото
на проверката в с. Врачеш в 00:50:42 часа. Ето защо съдът не кредитира
показанията му в тази част.
От правна страна:
Обжалваното Наказателно постановление
е от категорията на обжалваемите административни актове. Жалба е депозирана в
преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса,
поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 1 от ЗАНН съдът е длъжен да провери законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за
спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от
основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.
Съдът служебно установи, че актът за
установяване на администативно нарушение и наказателното постановление са
изготвени от компетентни за това длъжностни лица. Според т. 1. 3 от заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. лицата, заемащи длъжност младши автоконтрольор са
овластени да съставят актове за установяване на административни нарушения по
ЗДвП. Съгласно т. 2. 11. от същата заповед началниците групи в ОПП при ОДМВР са
компетентни да издават наказателни постановления за нарушения на ЗДвП.
Съдът служебно установи, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, водещи до опорочаване на същото или до ограничаване
на правото на защита на нарушителя. Между АУАН и Наказателното постановление
има тъждество на фактите и съответствие на посочената правна норма, чието
нарушение се твърди. Водим от изложеното този съдебен състав прие, че противно
на твърденията на жалбоподателя, не е налице съществено процесуално нарушение в
АУАН и НП.
Съдът служебно установи, че са
спазени всички давностни срокове, визирани в чл. 34 от ЗАНН.Административнонаказателното производство е образувано със съставянето
на акта за установяване на административно нарушение в предвидения от чл. 34 от ЗАНН тримесечен срок от откриване на нарушителя, респективно едногодишен
срок от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в шестмесечен срок от съставяне на акта.
Разгледана по същество жалбата, тя е неоснователна
по следните съображения :
От събрания по делото доказателствен материал се установява по несъмнен начин мястото, дата и часа на проверката, както и действията на жалбоподателя Д. – това, че той е управлявал индивидуализирано МПС, че е бил спрян за проверка от полицаи, поискали да го изпробват за алкохол, тъй като той силно им е лъхал, но той е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с алкотест „Дрегер” Модел 7510, с фабричен № 0180, като на три пъти дал некачествена проба, без да се твърдят каквито и да е обстоятелства установяващи обективна невъзможност за това, като на същия бил издаден и талон за изследване. Ето защо твърденията на жалбоподателя, че дал три отрицателни проби пред полицейските служители са напълно опровергани.
Такова
е възражението, че бил освободен в 01.10 часа от
полицейските служители, но в талона за медицинско изследване на кръв му
записали по-ранен час на връчване – 00.40 часа, което възпрепяствало даването
на кръв в ограниченото време. В хода на въззивното производство по несъмнен
начин се установи, че в 00:50:42 часа на 02.08.2019г. полицейските служители са
напуснали мястото на проверката и обективно и житейски е невъзможно да го
задържат по какъвто и да е начин след този час. Напротив жалбоподателят е бил в пълна
възможност да изпълни добросъвестно задължението си за даване на кръвна проба.
Ботевград е на 3 км от с. Врачеш и при условна скорост от 50 км/ч на
управлявания от баща му автомобил се стига за около 5 минути.
Наведеният в съдебно заседание довод от процесуалния представител на жалбоподателят, че поради несвоевеременно откриване входната вратата на ФСМП-Ботевград жалбоподателят не успял да изпълни задължението си даде кръвна проба в определеното в талона за изследване време, е напълно несъстоятелен. Установи се в хода на въззивното производствво, че жалбоподателят е бил навреме пред ФСМП-Ботевград и че 10-15 минуни е сядал на пасажерсаката седалка в автомобила, управляван от свидетеля Пухлев /негов баща/, тоест това са и минутите на закъснението му за явяване за даване на кръвна проба. Ето защо този съдебен състав приема, че жалбоподателят умишлено и съзнателно е не е дал кръвна проба.
По силата на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДП водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв.
Съгласно чл.1, ал.3 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози „употребата на алкохол или друго упойващо
вещество се установява посредством използване на съответни технически средства
и/или чрез медицински и лабораторни изследвания”. Това означава, че Д.Д. следва
да докаже, че е изпробван с техническо средство от полицаите или че е дал кръв
за медицинско /лабораторно/ изследване. Жалбоподателят, обаче, не доказа подобни
факти. В същото време свидетелите са единодушни, че жалбоподателят е отказал да
бъде изпробван с алкотест и полицаите са му издали талон за медицинско
изследване. Резултати от това изследване Д. не ангажира по делото чрез писмени
доказателства, които се явяват единствените допустими и годни за установяването
на положителния факт, че жалбоподателят е дал кръв за медицинско изследване,
респ. не е реализирал състава на административното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Поради това и с оглед на целия събран по делото доказателствен материал,
този съдебен състав прие, че жалбоподателят е реализирал състава на вмененото
му нарушение.
От субективна страна, Д. е извършил
нарушението при форма на вината пряк умисъл. Нарушителят е съзнавал, че като водач
е длъжен да се подчини на полицейските служители и да се подложи на тест с
техническо средство, съзнавал е, че застрашава обществените отношения, свързани
с контрола върху безопасността на транспорта, но е целял пряко да се
противопостави на действията по извършваната проверка.
Съдът приема, че нарушението не
представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно
нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс
касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл.
93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното
производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР
№ 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина
наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна
отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната
класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на
определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието,
процесното такова следва да се отнесе към т. нар. "нарушения на просто
извършване" или "формални нарушения". Същото се явява довършено
със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗДП задължения на физическите
и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на
определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в
нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила,
без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или
неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9,
ал. 2 НК вр. чл.
11 ЗАНН) не е изключено и при формалните административни нарушения, но
преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици,
а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения. В конкретния случай нарушенията са застрашили обществените
отношения, свързани със сигурността на пътя, като жалбоподателят Д.Д. е
предприел всички възможни действия по осуетяване на възможността да бъде
установено дали шофира, под въздействието на алкохол, поради което следва да се
приеме, че обществената опасност на този комплекс от действия и бездействия се
отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се
санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай (особено
с оглед и данните за многобройни предходни нарушения на ЗДвП).
По размера на наказанието
Съгласно нормата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДП, водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2
години и глоба 2 000 лв. Двете санкции са във фиксиран размер, поради което
всякакви разсъждения по индивидуализацията им са безпредметни.
Мотивиран от всичко изложено до тук
настоящият съдебен състав прие, че обжалваното Наказателно постановление следва
да се потвърди от съда, а жалбата на Д.Д. - следва да бъде оставена без
уважение.
Ето защо и на основание чл.63, ал.1
от ЗАНН, Районен съд-Ботевград, въззивен състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
19-1204-002793/14.10.2019 г., издадено от ****- Началник група към ОДМВР София,
сектор ПП ОДМВР-София, упълномощена със заповед № 8121з-515/14.05.2019г. на
МВР, с което
на Д.Й.Д., ЕГН **********
за това, че на 02.08.2019г., около
00.05 часа, в с. Врачеш, по ул.”****” управлява личния си лек автомобил
“Мерцедес Е280 4 Матик”, с рег. № ОВ **** ВН,
при проверка до магазин „Биляна”, водачът има силен мирис на алкохол и
отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с алкотест „Дрегер” Модел
7510, с фабричен № 0180, издаден талон за мед.изследване № 0018621. Водачът е
сам в автомобила и са му връчени 7-седем броя стикери, като не е дал кръв за
химичести анализ, с което нарушил чл.174, ал.3 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/, на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.174 ал.3 пред.1 от ЗДвП му е наложено наказание – „лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца и „глоба” в размер
на 2000 /две хиляди/ лева.
Решението може да се обжалва по реда
на АПК пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :