РЕШЕНИЕ
№ 438
гр. Благоевград, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги Б. Янев
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Георги Б. Янев Административно наказателно
дело № 20221210200961 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена В. Д. Р., с ЕГН **********, с адрес
гр. Б., жк З., бл. , ет. , ап. , против Електронен фиш серия К №5724772,
издаден от ОДМВР - Благоевград, с който за извършено нарушение на чл.21,
ал.1 ЗДвП на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 ЗДвП, му е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 600 лева.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакувания
електронен фиш, както и че същият е издаден при съществени нарушения на
процесуалните правила, като в жалбата се релевират доводи в тази насока. По
изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалвания
електронен фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован явява се
лично, като поддържа депозираната жалба. По същество на делото се иска от
съда да отмени обжалвания електронен фиш.
Административнонаказващият орган и Районна прокуратура
Благоевград, редовно призовани, не изпращат представители и не изразяват
становище по същество на делото.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
На 25.03.2022г. в 17.58ч. в област Благоевград, ПП1- Е-79 на км.
357+700, с посока на движение от гр. Дупница към гр. Симитли, при
ограничение на скоростта от 90 км/ч за извън място, с автоматизирано
техническо средство TFR -1M №561 била засечена скорост на движение на
1
МПС „Т. К.” с рег. № от 121 км/ч (след отчитане на допустима грешка в
полеви условия 3 км) при разрешена такава - 90 км - т.е превишение от 31
км/ч.
От представената справка от КАТ става ясно, че лекият автомобил е
бил регистриран като собственост на В. Д. Р., с ЕГН **********.
Въз основа на тези данни от ОДМВР- Благоевград е издаден
електронен фиш серия К № 5724772 срещу Б. В. Д. Р., с ЕГН **********, с
което за извършено нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП на основание чл.189, ал.4,
вр. чл.182, ал. 4 ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 600 лева.
От приложения към делото снимков материал -клип № 38372 /л.8/,
заснет с мобилната система за видеоконтрол радар № 561 се установява, че на
процесната дата – 29.03.2022г., в 17:58:51ч. при географски координати EL
23.05651° и NL42.02986 е измерена скорост на движение от 125км/ч, като са
записани датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман
регистрационния номер на автомобила.
По делото е приложен и протокол рег.№1116р-2109/28.03.2022г. за
използване на АТСС по реда на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата.
Използваната за установяване на процесното нарушение мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип -
TFR1-M с идентификационен № 561 е одобрена и вписана в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване на 24.02.2010г., със
срок на валидност на одобряването - 24.02.2020 г.,като е постъпило писмо от
ГДНП от 12.03.2020 година, в което е отразено, че съгласно чл. 30, ал. 5 от
Закона за измерванията когато срока на валидност на одобрения тип е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат за одобрен тип.
Съгласно чл. 43, ал. 4 Закона за измерванията периодичността на
проверките по ал. 2 се определя със заповед на председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в
"Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията.
Съгласно Заповед № 616/11.09.2018г. на председателя на ДАМТН,
обнародвана в ДВ бр.82/05.10.2018г., периодичността на проверка на
скоростомери, съгласно т. 31 от Заповедта е една година.
От протокол № 2-2-20/09.10.2020г. и протокол № 2-2-19/11.10.2019г.
се установява, че мобилната система с № 561 е преминала проверка съответно
на 09.10.2020г. и на 11.10.2019г. и отговаря на изискванията, като
допустимата грешка при измерване на скоростта е 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3
% при движение със скорост над 100 км/ч.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитания по делото свидетел В. и от приобщените към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства:
Разписка за получаване на електронен фиш от 19.06.2022 г.; Снимков
материал към електронен фиш от 29.03.2022 г. – 2 броя; Справка от АИС
АНД; Справка за собственици на превозното средство; Справка за
2
нарушител/водач от; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№10.02.4835; Писмо от ГД „Национална полиция“ с рег.
№3286р12416/12.03.2020 г.; Протокол №2-2-19 от проверката на мобилна
система за видеоконтрол „TFR – 1М; Протокол №2-2-20 от проверката на
мобилна система за видеоконтрол „TFR – 1М; Протокол №2-2-21 от
проверката на мобилна система за видеоконтрол „TFR – 1М; Протокол за
използване н Автоматизиращо техническо средство или система с рег.
№1116р2109/28.03.2022 г.; Заповед №8121з-02.12.2021 г.; Писмо от сектор
"Пътна полиция" с рег. №111600-12618/20.07.2022 г.; Справка от АИС АНД;
Справка за нарушител/водач.
Предвид непротиворечивостта на събрания по делото доказателствен
материал, същият се кредитира изцяло от настоящия съдебен състав, като в
своята съвкупност напълно изяснява възприетата фактическа обстановка.
Като достоверни съдът приема показанията на св. В., доколкото
същите са последователни и съдържат информация за процедурата по
установяване на нарушение с мобилна система за видеоконтрол. От
показанията на този свидетел се установява, че санкционираното нарушение е
установено на територията на извън населено място, където разрешената
максимална скорост за движение на МПС е 90 км/ч. Съгласно показанията на
В. използваното АТСС е монтирано на полицейския автомобил, позициониран
на съответния пътен участък, като след въвеждане от страна на полицейския
служител на максимално допустима скорост на движение, техническото
средство автоматично заснема автомобилите със скорост на движение на
допустимата такава, като нарушението се запаметява.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прие от
правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице и е насочена срещу
подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните
съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени електронни фишове, районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на
цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
атакуваният електронният фиш е издаден от компетентна ОД на МВР, в
рамките на предоставени със ЗАНН и ЗДвП правомощия.
С Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. №
1/2013г.,е разяснено, че електронният фиш се приравнява едновременно към
АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.
189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Процесуалната
законосъобразност на издадения електронен фиш е обусловена от
съответствието му на предвидените със специалната разпоредбата на чл.189,
ал. 4 ЗДвП изисквания.
3
Съобразно цитираната разпоредба, електронният фиш съдържа данни
за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното заплащане.
Описанието на нарушението е направено достатъчно ясно и с
необходимата конкретика, като са посочени мястото, където е извършено
нарушението, разрешената, установената скорост на движението и
констатираното превишение, така че да се гарантира упражняване правото на
защита на санкционираното лице.
В Протокол от използване на АТСС, от рег.№1116р-2109/28.03.2022 г.
/л. 19/ е отбелязано, че описаното нарушение е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство TFR1-М с радар № 561, като същото
кореспондира на отразеното в приложеното по делото копие от разпечатка от
видеоклип. От приетите по делото Удостоверение № 10.02.4835 от 24.02.2010
г. и протоколи № № 2-2-20/09.10.2020г. и № 2-2-19/11.10.2019 /л.16-17/ за
последваща проверка, съдът установи вида, типа, регистрацията,
периодичните технически прегледи, техническата годност и изправност на
това техническо средство. Въз основа на посочените писмени доказателства и
на основание чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, съдът приема за
безспорно доказано, че техническо средство - TFR1-М с № 561 представлява
мобилна система за видеоконтрол, която е одобрена и преминала
необходимия периодичен преглед.
Съгласно чл.189, ал.4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие
за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса
при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки
фактор.
С публикуваните в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г. изменения на ЗДвП,
законът е съобразен с цитираното от жалбоподателя Тълкувателно решение
№ 1 от 26.02.2014 г. на ВАС относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта, като в
разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП е добавен терминът "автоматизирано"
техническо средство. А съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на
ЗДвП - "Автоматизирани технически средства и системи" са както
стационарните системи (прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган), така и мобилните технически средства, които могат да са
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес. Следователно, при мобилните
системи за видеоконтрол същественото обстоятелство след законодателните
промени е независимо от присъствието му при установяване на нарушението,
контролният орган да не се намесва в работата на мобилното автоматизирано
техническо средство, а само да го позиционира, включва и задава
ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола да го
4
изключва и демонтира / спазването на този ред се установи от показанията на
св. В./. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния
процес от контролния орган.
С оглед на измененията за закона и съобразяването му със
задължителната съдебна практика и като взе предвид обстоятелството, че
използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при
който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането
и настройката на автоматизираното техническо средство, районният съд
счита, че е изцяло законосъобразно установено с него нарушение, да бъде
санкционирано чрез електронен фиш, при спазването на всички законови
изисквания.
В този смисъл е и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата (Наредбата). Съобразно това
и per argumentum a contrario следва, че при осъществен контрол с мобилно
АТСС работещо на място, а не във време на движение санкционирането на
нарушители посредством издаване на електронен фиш е допустимо и
законосъобразно.
Видно от представения клип № 38372/29.03.2022 г. измерената скорост
на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил е била 125 км/ч., в
който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3 км, поради което
правилно във фиша е отразена скорост от 121 км/ч. Именно тази скорост е
била съобразявана при преценка относно наличието на превишаване на
разрешената такава. Ето защо при издаване на електронния фиш е съобразен
т.нар."толеранс", като инкриминираната скорост е намалена на 121/ч, и е
отчетено превишение от 31 км/ч, за което превишение е и санкциониран
жалбоподателят.
От отразеното в протокол рег. 1116р-2109/28.03.2022г. се установява,
че автоматизираното техническо средство, с което е заснето процесното
нарушение също е било позиционирано на място в обхвата на максимално
позволената съгласно чл.21, ал.1 ЗДвП скорост за движение от 90 км/ч за
извън населено място.
Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 ЗДвП, собственикът или този,
на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. В случай че различно от собственика лице е
управлявало автомобила, разпоредбата на чл. 189, ал.5 ЗДвП, предоставя на
жалбоподателя възможност в 14-дневен срок след получаване на електронния
фиш, да подаде писмена декларация до териториалната структура на МВР с
данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство.
С разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП законодателят е въвел законова
презумпция, че при неподаването на писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението в 14-дневен срок от получаването на електронния
фиш от собственика, същият се смята за извършител на констатираното с
електронния фиш нарушение. Предвид тази презумпция, за
административнонаказващия орган не съществува задължение да издирва
лицето, управлявало засечения с техническо средство лек автомобил.
5
В изпълнение на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, наказващият орган е връчил
електронния фиш на лицето по чл. 188, ал. 1 ЗДвП, като в него изрично е
указана възможността за подаване на посочената по-горе декларация.
В конкретния случай, жалбоподателят не се е възползвал от
предоставената му с чл.189, ал.5 ЗДвП възможност да обори пред
административнонаказващия орган законовата презумпция, поради което
правилно е ангажирана отговорността му като собственик на лекия
автомобил.
Предвид горното, районният съд намира, че въз основа на събраните
по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че жалбоподателят
е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение по
чл.21, ал. 1 ЗДвП, според който при избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава скорост от 90
км/ч в извън населено място.
От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, като
деецът е съзнавал общественоопасния характер на деЯ.ето си, предвиждал е
неговите общественоопасните последици и пряко ги е целял.
По отношение на наложеното административно наказание, съдът
намира следното:
Съдът намира за основателно поддържаното от жалбоподателя
оплакване за неправилна правна квалификация на санкционираното
нарушение.
При избора на санкция за процесното нарушение обаче, в електронния
фиш е посочена като правно основание разпоредбата на чл. 189, ал. 4 вр. с чл.
182, ал. 4 ЗДвП, която намира приложение при нарушения за скорост,
осъществени в условията на повторност - след като вече дееца е наказван за
такова нарушение с влязъл в сила административен акт.
Посочено е в описателната част на електронния фиш, че нарушението
е било извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане
в сила на ЕФ К/3836100, който е приложен и по преписката. "Повторно" е
нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е
било наложено като нов водач, съгласно легалната дефиниция, съдържаща се
в § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП. От материалите по делото е видно, че с ЕФ
К/3836100, издаден от ОДМВР Благоевград, жалбоподателят е бил наказан за
същото по вид нарушение. От приложената справка се установява, че
посоченият ЕФ е влязъл в сила на 21.06.2021 г. Тоест процесното нарушение е
извършено преди изтичането на една година от влизане в сила на посочения
санкционен акт.
Предвид изложеното, обосновано жалбоподателят е санкциониран на
основание чл. 182, ал. 4 от ЗДвП за нарушение, извършено в условията на
6
повторност.
Въпреки гореизложеното съдът констатира, че обжалваният ЕФ не
отговаря на изискването за надлежна индивидуализация на приложената
санкционна норма. Необходимостта за нейното посочване произтича както от
изричната разпоредба на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, в която е посочено, че
задължителен реквизит на ЕФ е индивидуализирането на нарушените правни
норми, което включва материалната норма въвеждаща правило за поведение
и надлежната санкционна норма, така и от одобрения от Министъра на
вътрешните работи образец на ЕФ, реквизит на който е правното основание
(санкционната норма), въз основа на което се налага санкцията. Все в тази
връзка следва да се имат предвид и задължителните указания на ППВС №
1/1953 г., съгласно което всеки санкционен правораздавателен акт следва да
съдържа пълно, точно и ясно изложение както на фактическите, така и на
правните основания за ангажиране отговорността на дееца, в това число и
правна квалификация на допуснатото нарушение и санкционна норма.
Видно от съдържанието на конкретните санкционни норми тази на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП е обща норма, уреждаща режима на електронния фиш като
властнически акт, докато разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП не
предвижда конкретна санкция за конкретно нарушение, а точно обратното, тя
е с бланкетен характер, като урежда налагането на санкция в двоен размер за
дадени нарушения поради наличието на квалифициращия признак
"повторност", използвайки механизма на препращане към другите алинеи на
чл. 182 от ЗДвП. Кои са тези нарушения обаче, за които се предвижда
санкция в двоен размер и какво е първоначалното наказание за тях нормата на
чл. 182, ал. 4 ЗДвП сочи чрез възприетия механизъм на препращане към
другите алинеи на чл. 182 ЗДвП. От своя страна в различните точки на чл.
182, ал. 1-3 от ЗДвП са предвидени множество санкции в различни размери в
зависимост от конкретните фактически параметри на извършеното
нарушение, а именно: каква е стойността на превишаването на скоростта,
дали се касае за превишаване на общо ограничение на скоростта или на
такова въведено с пътен знак В26, дали превишаването е извършено в
рамките на населено място или извън него, както и според вида на МПС, с
което е извършено нарушението. Точно поради тези причини съгласно
трайната съдебна практика при бланкетни норми, за да бъдат спазени
посочените по-горе изисквания към формата и съдържанието на
7
санкционните властнически актове, в самия акт следва да бъдат посочени не
само бланкетните норми, но и нормите към които те препращат за запълване
на бланкета. /Решение № 1190 от 23.06.2022 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н.
д. № 454/2022 г. /. Всичко гореизложено налага извод, че при прилагане на
общата норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и бланкетната разпоредба на чл. 182,
ал. 4 от ЗДвП, е следвало да се посочи и конкретната санкционна норма от чл.
182, ал. 1-3 от ЗДвП, съобразена с фактите по разглеждания казус и
стойностите на превишаването на скоростта, защото наказанието не може да
бъде законосъобразно определено, без да се посочи връзката на чл. 182, ал. 4
от ЗДвП с някоя конкретна разпоредба от посочените такива в чл. 182, ал. 1, т.
1 – т. 5 или чл. 182, ал. 2, т. 1 – т. 6 от ЗДвП. Последното е от значение не
само за индивидуализиране на наказанието, но и предвид това, че в някои от
хипотезите на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП се предвижда и наказание лишаване от
право да управлява МПС, съответно – за тях не може да бъда издаден
електронен фиш. Отделно от това липсата на запълване на бланкета с
посочване на нарушената конкретна норма предпоставя съда да извлича чрез
тълкуване на изложената фактическа обстановка каква и защо е наложена
съответната санкция. Въпреки гореизложеното в процесния електронен фиш
такова посочване на конкретната санкционна разпоредба липсва, а като
основание за налагане на наказанието, както се констатира, е посочена само
разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, без оказана връзка с някоя от
хипотезите на чл. 182, ал. 1, т. 1 – т. 5 или чл. 182, ал. 2, т. 1 – т. 6 от ЗДвП,
или в случая практически липсва посочване на санкционната разпоредба. В
тази насока е и трайната съдебната практика, при която следва да бъдат
посочени не само бланкетните норми, но и нормите, към които те препращат
за запълване на бланкета. Такова посочване в ЕФ липсва, което не само
накърнява правото на защита на наказаното лице да разбере правните рамки
на повдигнатото му обвинение, но и прави изцяло неразбираема волята на
наказващия орган коя е приложимата санкционна норма, което затруднява
проверовъчната дейност на съда дали правилно е приложен материалния
закон. Допуснатият порок в дейността на наказващия орган е неотстраним,
доколкото ако съдът за първи път със своя акт издири и приложи коректната
санкционна норма, наказаният субект би бил поставен в положение да
разбере правните рамки на обвинението, което му се повдига, едва от акта на
въззивната инстанция, след като наказанието му вече реално е наложено,
8
което е несъвместимо с правото му на защита. Така изрично Решение № 616
от 10.03.2020 г. по к. а. н. д. № 237/2020 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив.
Предвид изложените съображения електронният фиш следва да бъде отменен
като незаконосъобразен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К №5724772, издаден от ОДМВР -
Благоевград, с който на В. Д. Р., с ЕГН **********, с адрес гр. Б., жк З., бл. ,
ет. , ап. за извършено нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.4 ЗДвП, му е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 600 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Административен съд-
Благоевград в 14 - дневен срок, считано от съобщението му.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9