Присъда по дело №5362/2023 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъдата по НОХД № 5362/2023г. по описа на
Варненския районен съд за 2023 година, ХІII състав.

Производството пред първо инстанционният съд е образувано по
депозиран от Районна Прокуратура-Варна обвинителен акт против Д.С.Х., за
това, че на 30.08.2023 г. в гр. Варна е управлявал моторно превозно средство
мотоциклет с peг № В 22 59 М, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1 2
на хиляда, а именно 2,06 на хиляда, установено по надлежния ред с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510" с фабричен № ARDM – 0230 –
престъпление по чл.343Б ал.1 от НК.
Производството по делото се проведе по общите правила визирани в
НПК.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа
предявеното против подс.Х. обвинение, счита че същото е доказано с оглед
събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Прокурорът,
анализирайки показанията на разпитаните по делото свидетели и
приобщените писмени доказателства, изразява становище, че следва да се
кредитира изцяло заявеното от тях като логично и последователно.
Представителят на ВРП счита, че всички доказателства събрани по делото
сочат, че подсъдимият е автор на деянието за което му е възведено обвинение.
Поради това и акцентирайки върху деянието, размера на причинената вреда,
както и данните за личността на подсъдимият, пледира той да бъде признат за
виновен, като за извършените от него деяния да бъде наложено наказание
„Лишаване от свобода”, към минимума предвиден в санкцията на закона.
Подс.Х. участва лично в производството по делото, не се явява в
последното по делото заседание. Признава вината си, но отказва да носи
отговорност за извършеното деяние.
Процесуалният представител на подс.Х. - адв.Р., в пледоарията си
изтъква, че по безспорен начин е установена фактическата обстановка по
делото, която съответства на тази изложена в обвинителният акт. Пледира на
подсъдимия да бъде наложено наказание по реда на чл. 55 от НК.
След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
На 30.08.23 г.около 01.30 часа след полунощ подс. Д.Х. въпреки, че
употребил алкохол решил да управлява мотопед „Ямаха" с per. № В 22 59 М,
за да се придвижи из град Варна. Като пътник на мотопеда се качил неговия
познат св.Б.В.. Двамата предприели пътуване в централната част на града,
като мотопеда се управлявал от подс.Х., а зад него се возел свид.В..
На 29.08.2023 г. свидетелите Д.Ж.А. и Ц.Х.Ц. - полицейски служители
при Първо РУ - ОД МВР -Варна, застъпили на смяна от 19:00 ч. до 07:00ч. на
1

30.08.2023г. Около 01:30 ч. на 30.08.23 г. докато се движели със служебния
автомобил по бул. „Осми Приморски Полк" към ул. „Антим I" те забелязали,
че пред тях се движи мотоциклет с per. номер В 22 59 М, с водач и спътник.
На двамата полицейски служители им направило впечатление, че мотопеда
силно криволичи при движението си и е създава опасност за другите
движещи се по пътя МПС. Този факт ги мотивирал да извършат проверка на
водача на мотоциклета. За тази цел свид. А. и Ц. подали светлинен и звуков
сигнал от служебния полицейски автомобил и разпоредили на водача да
отбие в страни на пътя и да спре. Водачът на мотоциклета – подс.Х. спрял
малко след кръстовището на бул. „Мария Луиза" и бул. „Сливница".
Свидетелите А. и Ц. слезли от служебния автомобил, легитимирали се и
поискали документи за самоличност и шофьорска книжка от водача на
превозното средство подс.Х.. Той им отговорил, че не разполага с никакви
документи за самоличност както и документи даващи право да управлява
МПС. Също така Х. заявил, че няма и документи за самия управляваното от
него превозно средство. Документи за самоличност нямал и пътника свид.В..
Свид.А. и Ц. извършили проверка чрез ОДЧ и установили самоличността на
водача - подс. Д.С.Х., а пътуващият с него като Б.В..
При извършената проверка и разговор с подс.Х. на свид.А. и Ц. им
направило впечатление, че подс.Х. е повлиян от алкохол. При проведен
разговор подс.Х. отрекъл употребата на алкохол.
За да установят дали в действителност водача на МПС е управлявал след
употреба на алкохол, свид. А. и Ц. повикали екип на КАТ за да извършат
проверка с техническо средство. Чрез ОДЧ на Първо РУ - ОД МВР - Варна -
било поискано съдействие. На място пристигнали свидетелите П.М. и Д.Д.
служители на 1 РПУ Варна работещи по същото време с позивна 112, като
автопатрул. След като дошли на място свид.М. и Д. извършили проверка на
подс.Х. с техническо средство Алко Тест Дрегер, който отчел 2.06 промила
алкохол в дъха. На подс. Х. бил издаден талон за медицинско изследване №
0172556 и бил отведен до МБАЛ „Св.Анна", но подс. отказал да даде кръвна
проба.
След като бил уведомен, че ще бъде задържан той станал агресивен и се
наложило ползването на помощни средства. Подс.Х. бил отведен в 1 РПУ
Варна. Там на подс. Х. бил съставен АУАН серия GA № 696341/ 30.08.23 г. за
управление на МПС след употреба на алкохол.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно
оценителна експертиза , която дава заключение, че пазарната стойност на
мотопед „Ямаха" per, № В 22 59 М и рама № 3 KJ 7492964, към 30.08.2023 г. е
в размер на 360.00 лв.
В хода на досъдебното производство е била изискана справка за
съдимост на подс. Х., от която става видно, че той е осъждан
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните в производството гласни доказателства–обясненията на
2

подсъдимия, показанията на свидетелите А., Ц., М. и Д., справка съдимост,
както и въз основа на писмените доказателства по досъдебно производство
№ 1407/2023г. по описан на 1 РУ на ОД на МВР- Варна
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Подс.Х. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на
престъпление от общ характер наказуемо по чл.343 б ал.1 от НК, тъй като на
30.08.2023 г. в гр. Варна е управлявал моторно превозно средство -
мотоциклет с per. № В 22 59 М, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2
на хиляда, а именно 2,06 на хиляда, установено по надлежния ред с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510" с фабричен № ARDM –
0230.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез
действие-управление на МПС след употреба на алкохол. За да приеме тези
обстоятелства за безспорно установи, съдът прецени поотделно и в
съвкупност събраните на съдебното следствие относими гласни и писмени
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви относно тези обстоятелства. Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелят А., Ц., М. и Д., доколкото последните са
непротиворечиви, обективни и безпристрастно дадени. Показанията на
свидетелите не противоречат на събраните в хода на наказателното
производство доказателства, като са в съответствие и с дадените в хода на
съдебното производство от подсъдимия обяснения. Разпитаните по делото
свидетели са категорични в показанията си, че именно подс.Х. е управлявал
превозното средство, бил е повлиян от алкохол и поради това му била
извършена проверка с техническо средство Алкотест Дрегер за установяване
употреба на алкохол в издишания въздух. При извършената проверка подс.Х.
бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство алкотест Дрегер
с № 7510, което отчело съдържание на алкохол в издишвания въздух в размер
на 2.06 промила. Показанията на полицейските служители са неоспорени от
подс.лице.
Фактическата обстановка е принципна безспорна между страните и те
нямат спор по фактите.
Съдът намира за безспорно установено, че подс. Х. на 30.08.2023 г. в гр.
Варна е управлявал моторно превозно средство - мотоциклет с per. № В 22 59
М, което обстоятелство е възприето пряко и непосредствено от свидетелите
по делото, а и в обясненията си на досъдебното и съдебно производство
подсъдимия не оспорва последния факт. Не се спори по делото и относно
установените, от събраните по делото доказателства, обстоятелството, че по
време на управлението на МПС подс.Х. се е подчинил на разпореждането на
служител на органите на МВР, не е осуетил извършването на проверка от
последния орган.
На следващо място, съобразно събраните по делото писмени и гласни
3

доказателства, съдът приема за безспорно установено и обстоятелството, че
подс. Х. е извършвал това управление след употреба на алкохол. Последното
обстоятелство се установява от приетия и неоспорен от страните.
По делото е безспорно също, че към момента на тестването на
подсъдимия Х. използваното техническо средство "Алкотест Дрегер 7510".
Съобразно нормата на чл. 6 от Наредбата приема като достоверното
писменото доказателство - акта за констатирано административно нарушение,
установяващ стойностите, показани от техническото средство "Алкотест
Дрегер 7510"с фабричен № ARDM 0230. Този извод извеждам, защото
законът е въвел задължително предписание за дефинитивно възприемане на
показанията на техническото средство за изследване употребата на алкохол
или на друго упойващо вещество в случаите, когато е налице отказ на
освидетелствания водач на МПС да получи: талон за медицинско изследване;
при неявяването му в определеното лечебно заведение да даде кръв за
изследване или при отказ да даде кръв за изследване. Граматическото и
логическо тълкуване на текста води до извода, че при така изброените
хипотези, употребата на алкохол от водача се установява само и единствено
въз основа показанията на техническото средство. Използването в текста на
пълен чл. в израза "...показанията на техническото средство..." означава, че
законът има предвид само установените стойности с конкретно използваното
техническо средство при конкретната проверка, а не данните от техническото
освидетелстване с допустимо техническо отклонение.
На подсъдимия е бил издаден талон за медицинско изследване,
съгласно цитираната наредба, за точното установяване на тази концентрация
в кръвта му. Той е отказал вземане на кръвна проба, поради което сам се е
поставил в невъзможност за определянето й по най-достоверен начин и
поради това не може да черпи права от собственото си неправомерно
поведение. Наредбата указва два начина за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта. Спрямо подс.Х. е дадена възможност от органите на
полицията да бъде приложена и втората хипотеза – чрез кръвно изследване да
се определи конц. на алкохол в кръвта но той е отказал това, като отказа е
вписан лично от него в Протокола за медицинска експертиза. Наредбата не
предвижда каквито и да е причини за отказ и как те съответно да влияят на
резултата. Правата на подсъдимия са спазени дадена му е възможност за
провеждане на предвиденото по закон изследване, като преди това са спазени
изискванията за издаване на талон за мед. изследване, и в указания от закона
срок подсъдимия е отведен до мед. заведение за вземане на кръвна проба.
Отказа за давене на кръвна проба е право на подсъдимия, но от това си право
той не може да черпи други права които не са правно регламентирани.
С тази разпоредба законодателят е гарантирал равенството на
гражданите пред закона. Поставена е юридическа преграда пред възможни
фактически спекулации и опити по осуетяване разкриването на обективната
истина за действителната концентрация на алкохол или на друго упойващо
4

вещество в кръвта на водача на МПС. Неприлагането на императива на
разпоредбата ще доведе до поставяне в по-неблагоприятно положение на
онези от водачите на МПС, които добросъвестно дават кръв за изследване, а
тези отказали да се подложат на кръвно освидетелстване, винаги ще оспорват
показанията на техническото средство, особено при гранични стойности над
инкриминирания минимум на концентрация на алкохол или на друго
упойващо вещество в кръвта им. Именно поради това законодателя е посочил
двата възможни начина за отчитане на тези стойности, като не предвидил
обаче възможност те да се оспорват или да бъдат зависими от каквито и да
било друго обстоятелство.
Конкретната стойност на алкохолната концентрация в кръвта на
водача, към момента на деянието, може да бъде изведена само от
доказателствени средства, които гарантират достоверност на резултата. Ето
защо, Наредба № 30/01 е предвидила използването на технически средства
и/или химическо изследване на кръвта, като и двата способа са ориентирани
към обективност на резултата, съответно, към изключване на субективния
фактор. При отказ на водача да даде кръв за изследване, меродавно е
показанието на техническото средство /чл.6 от Наредбата/, което изключва
прилагането възможността да се отчитат евентуални отклонения в отчитането
на уреда.
В хода на съдебното производство на подс.Х. бе назначена СПЕ която да
установи дали към момента на извършване на деянието е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и дали е могъл да ръководи
постъпките си. Експертизата дава заключение, че подс.Х. страда от
личностово разстройство- емоционално нестабилна личност. Вредна употреба
на алкохол. Според вещото лице независимо от така установената диагноза
подс.Х. има възможност за разбира свойството и значението на извършеното
и може да ръководи постъпките си. В съдебно заседание вещото лица сочи, че
подс.Х. плаши със суицидни прояви, но това е проява от личностовото
разстройство от което той страда, касае се за личност която е демонстративна,
манипулативна и хистерична. Към момента на деянието и към настоящият
момент той разбира свойството и значението на извършеното може да
ръководи постъпките си.
Първоинстанционният съд приема, че от субективна страна деянието е
осъществено с пряк умисъл с оглед установената концентрация на алкохол в
кръвта на подс. Х., която обективно изключва възможността последния да не
е почувствал субективните признаци на това алкохолно повлияване.
Независимо от горното и дори въпреки това той е предприел управление на
МПС, като добре е знаел, че това деяние е обявено от закона за престъпление.
От субективна страна, деянието е извършено с пряк умисъл, при
съзнаване на общественоопасният му характер и последици и тяхното целене,
още повече, че същият е и правоспособен водач, запознат напълно със
забраната за управление на МПС след употреба на алкохол.
5

С оглед горното, и тъй като прие че обвинението против подсъдимия е
доказано по несъмнен начин по смисъла на чл.303 ал.2 от НПК със събраните
в производството доказателства, съдът призна Х. за виновен в извършването
на престъпление по чл.343 „б” ал.1 от НК.
Подс. Д.С.Х. е роден на **** г. в гр. Сливен, живущ в гр. Варна,
български гражданин, средно образование, неженен, не работи на трудов
договор, осъждан, ЕГН: **********.
При определяне вида и размера на наказанията съдът взе предвид
следното:
По отношение на законоустановеността на наказанието, съдът отчете, че
за това престъпление е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ от 1
година до три години и глоба.
При определяне на наказанието, съдът отчете, при изпълнение на
разпоредбата на чл.55 ал.1 от НК, която сочи, че при наличието на
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно
тежко, съдът пристъпва към визирани в тази норма правила за определяне на
наказанието. Съдът намира, че спрямо подсъдимия Х. е налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, както и това, че предвиденото в
закона наказание „ЛС“ се явява спрямо него несъразмерно тежко, по следните
съображения:
По отношение на смекчаващи отговорността обстоятелства съдът намери
за такива самопризнанията който прави още в хода на досъдебното
производство и на съдебното. Личностовите особености на подс.Х. отразени в
СМЕ. Съда отчита и факта, че през последните 10 години след като изтърпял
наложените му наказания лишаване от свобода, той не е извършвал други
противоправни деяния. Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не
установи, освен предходната съдимост не влияеща на квалификацията
настоящото деяние.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът
съобрази поведението му в хода на досъдебното производство и изразеното от
него съжаление за стореното, изразеното искрено разкаяние и помощта му за
разследването по делото. Подс. Х. в хода на досъдебното производство е
направил самопризнанията, които съдът приема при определяне на
наказанието.
Поради изложеното съдът намери, че наказанието следва да се определи
при превес на смекчаващите вината обстоятелства и счете за справедливо да
наложи наказание за извършеното деяние по чл. 343б, ал.1 от НК при
хипотезата на чл. 55 ал.1 т.1 от НК - лишаване от свобода за срок от пет
месеца. С това наказание съдебният състав прецени, че ще бъдат постигнати
целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК, доколкото така определения
размер ще спомогне за превъзпитанието на дееца както и ще ограничи
6

възможността му в предвидения срок да извършва подобни престъпления.
Обръщайки внимание и на генералната превенция, за постигане на тези цели,
следва на първо място да се отговори на очакванията на обществото, за
пресичане и ограничаване на подобен вид прояви, чрез адекватни на
обществената опасност и моралната укоримост на престъплението наказание,
което пък от своя страна ще въздейства предупредително върху другите
членове на обществото.
При преценка на начина на изтърпяване на наказанието „Лишаване от
свобода” – условно или ефективно , съдът намира че подс.Х. следва да
изтърпи наложеното наказание „лишаване от свобода” ефективно при „общ
режим“, тъй като е налице е законова пречка за прилагане на чл.66 ал.1 от НК.
От приложената справка за съдимост на подс.Х. е видно, че същият е осъждан
за престъпления от общ характер и сроковете по чл. 30 от НК не са изтекли.
Съда приложи и задължителната разпоредба на ал.5 на чл.343б от НК и
присъди стойността на управляваното от подс.Х. МПС в полза на държавата.
Съдът счете също, че с оглед постигане целите на специалната
превенция в хипотезата на чл.343 г от НК подс.Х. не следва да бъде лишен
от право да управлява МПС, тъй като е неправоспособен водач.
В хипотезата на чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс.Х. да заплати
направените по делото разноски в размер на 82 лева в полза на ОД МВР
Варна, както и в размер на 280 лева, които да бъдат приведени по сметка на
РС-Варна.

Мотивиран от изложеното,съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ
:

7

Номер на акта:	92
Дата:	10 април 2024 г. (в сила от 26 април 2024 г.)
Съдия:	Сияна Генадиева

Дело:	20233110205362
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 декември 2023 г.

Присъда по дело №5362/2023 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите