Р Е Ш Е Н И Е
№260566
гр. Русе, 11.12.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти граждански
състав в публично заседание на втори декември, две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Тихомира Казасова
при
секретаря Станка И., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3075
по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
А.Г.М. заявява, че е в трудово правоотношение със „Свободна зона – Русе“
ЕАД.
На 05.06.2020г. получил Заповед №35 от същата дата, с която работодателят
му наложил дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
Поддържа, че при налагане на наказанието ответникът допуснал следните
нарушения:
- не спазил процедурата по чл.193 КТ преди налагане на дисциплинарното
наказание да го уведоми за установено дисциплинарно нарушение и да му
предостави възможност да даде обяснение във връзка с него. В тази връзка сочи,
че изпълнителният директор го попитал къде се намира, в отговор на което ищецът
предоставил писмено становище. А.М. счита, че чрез проведения разговор
работодателят не е изпълнил задължението си, визирано в посочената правна
норма, което е основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна;
- в нарушение разпоредбата на чл.195 КТ, в акта не било посочено кое
деяние, извършено от служителя на 28.05.2020г. съставлява дисциплинарно
нарушение. В този смисъл ищецът намира атакувания акт за немотивиран.
А.М. пояснява, че предвид извънредната обстановка в страната, със Заповед
№16/17.03.2020г., работодателя определил нова форма на работа, а именно:
служителите да изпълняват трудовите си задължения в дружеството на сменен
режим, съгласно утвърден от работодателя график. Някой от работниците следвало
да изпълняват трудовите си задължения на работното място, а други –
дистанционно, от домовете си. Съобразно графика, ищецът следвало да изпълнява
трудовата си функция дистанционно.
На 01.06.2020г., в началото на работния ден, срещнал в сградата на
дружеството, изпълнителния директор, който му казал: „Сядай да пишеш!“. В
краткия разговор ищецът разбрал, че е необходимо да даде обяснения за четвъртък
и изготвил писмено становище. Няколко дни по-късно получил Заповед
№35/05.06.2020г., в мотивите на която било посочено, че на 28.05.2020г. не
изпълнил нареждане на работодателя да се яви на работното си място, с оглед
конкретно възникнала необходимост от присъствието му. Твърди, че е налице
несъответствие между обстоятелствата, за които са му искани обяснения и
нарушенията, за които му е наложено наказание. Сочи, че съгласно Заповед
№16/17.03.2020г. дистанционно работещите могат да напускат домовете си при
„изключително важни и извънредни причини, свързани със запазване на своето или
семейството им здраве“. Заявява, че други конкретни указания за дистанционния
начин на работа не са давани и не е уведомяван за наличие на други актове на
работодателя, свързани с организацията на дистанционната работа.
Поддържа, че не е извършил действия, които да съставляват нарушение на
трудовата дисциплина, изпълнявал трудовите си задължения качествено и
добросъвестно, в рамките и при условията, създадени от работодателя.
Моли съда да отмени като незаконосъобразна Заповед №35/05.06.2020г.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, адв.Р.Б. – процесуален представител на ответника „Свободна зона – Русе“
ЕАД е депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността
на ищцовите претенции.
Поддържа, че при
налагане на дисциплинарното наказания, работодателят е спазил установените в КТ
императивни правила и норми.
Оспорва твърдението,
че изпълнителният директор „между другото“ попитал ищеца къде се е намирал на
28.05.2020г. Пояснява, че на посочената дата изпълнителният директор се обадил
на ищеца по телефона във връзка с конкретен въпрос от компетентността на
последния, който е следвало да работи
дистанционно и изискал да се яви на работното си място. А.М. не заявил
пред работодателя наличието на извинителни основания за неполагането на труд и
неявяването на работното място, с оглед което на 01.06.2020г. ответникът
изискал писмени обяснения.
Заявява, че в
атакувания акт са конкретизирани извършените от ищеца нарушения – неполагане на
труд по трудовото правоотношение в условията на дистанционна форма на работа,
неизпълнение на нареждането на работодателя да се яви в предприятието на същата
дата с оглед конкретно възникналата необходимост от присъствието му.
Пояснява, че съгласно
Заповед №16/17.03.2020г., причините за напускане на дома могат да бъдат
свързани с изключително важни и извънредни обстоятелства, произтичащи от
необходимост за запазване здравето на служителя и неговото семейство.
Установяването на здравословен проблем е следвало да се извърши със съответния
документ. Ищецът не поискал отпуск по болест или разрешение от работодателя, за
да напусне работното си място – своя дом.
С оглед изложените
съображения, ответникът моли съда да отхвърли претенцията като неоснователна.
След
преценка на доказателствата по делото, съобразявайки нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът прие за установено от фактическа
страна, следното:
Не се спори, че страните по делото са обвързани от трудово правоотношение
основано на договор, по силата на който А.М. изпълнява длъжността „началник
отдел МТБ“ в „Свободна зона – Русе“ ЕАД. Приложена е характеристика за
заеманата от ищеца длъжност.
На 21.08.2019г. ИД на „Свободна зона – Русе“ ЕАД наложил на ищеца
дисциплинарно наказание „забележка“.
Във връзка с обявеното извънредно положение в страната, работодателят
издал: заповед №16/17.03.2020г., заповед №17/20.03.2020г., заповед
№19/06.04.2020г. и заповед №33/14.05.2020г., касаещи реда и условията, при
които ще се осъществява работния процес.
Със заповед №35/05.06.2020г. работодателят наложил на ищеца дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“. В акта е конкретизирано извършеното
служителя дисциплинарно нарушение: „на 28.05.2020г. не изпълнил вмененото му
задължение за дистанционна форма на работа, въведена със заповед
№16/17.03.2020г., изменена и допълнена със заповеди №17/20.03.2020г.,
№19/06.04.2020г. и №33/14.05.2020г. на Изпълнителния директор на „Свободна зона
– Русе“ ЕАД.“. Пояснено е, че на посочената дата А.М., в рамките на
установеното работно време, не изпълнил нареждането на работодателя да се яви в
„Свободна зона – Русе“ ЕАД с оглед конкретно възникнала необходимост от
присъствието му в предприятието.
На 01.06.2020г. А.М. депозирал обяснение, в което изложил причините, поради
които на 28.05.2020г. напуснал град Русе.
С оглед установяване обстоятелствата, изложени в отговора на исковата молба
е допуснат разпита на Янка Господинова Т.. Същата изнася релевантни за спора
данни, относно работния процес по време на обявеното извънредно положение в
страната и обстоятелства свързани с установяване извършеното от ищеца нарушение
на трудовата дисциплина.
Твърди, че в края на м.май 2020г. станала неволен свидетел на разговор,
проведен по телефона между директора на „Свободна зона – Русе“ ЕАД и А.М..
Пояснява, че телефонът на директора бил включен на високоговорител, а тя се
намирала в непосредствена близост до мобилното устройство. Преди разговора
директорът обяснил на св.Т., че предходната седмица възложил на ищеца да проучи
кой е изкопал дупка на пътното платно водещо до предприятието, като поискал да
се свърже с фирмата и да предприеме действия по отстраняване неравностите,
предвид вероятна опасност от ПТП. Когато се свързал с М. и разбрал, че не е
установил кой е изкопал дупката му казал да се яви в района на „Свободна зона –
Русе“ ЕАД в ранния следобед, за да проучат въпроса. Ищецът отговорил, че не е в
града и не може да дойде на работното си място. Обяснил, че е в гр.Несебър, за
да прибере семейството си.
Янка Т. сочи, че в този период част от служителите били на повикване, други
работели дистанционни, а определени групи изпълнявали трудовите функции на
работното си място. Всички били предупредени да не напускат града. На
оперативка, проведена на 16.03.2020г. директорът обсъдил с началник – отделите
по какъв начин ще протича работния процес по време на извънредната ситуация.
Инструктирал началник - отделите, че ще се поддържа телефонна връзка
непрекъснато със служителите, които не са на работното място и те трябва да
бъдат на разположение във всеки един момент.
Установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед
изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум,
съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.357 от КТ
Елементи от съдържанието на съществуващо
трудово правоотношение са задължението на работника или служителя да изпълнява
работата, която му е възложена и да спазва трудовата дисциплина. Съгласно
даденото в чл.186 от КТ определение, всяко виновно неизпълнение на трудовите
задължения е нарушение на трудовата дисциплина, за което, право на работодателя
е да наложи някое от изчерпателно посочените дисциплинарни наказания. Като
носител на това право работодателят следва да докаже, при оспорване, че го е
упражнил законосъобразно, т.е. да установи, че е извършено дисциплинарно
нарушение, както и че действията във връзка с налагане на наказанието са
съобразени с процесуално и материално-правните норми. Дисциплинарното наказание
се налага с писмена и мотивирана заповед на работодателя или упълномощено от
него лице (чл.195 КТ), на база която съдът да извърши проверка за
законосъобразност от фактическа и правна страна на наложеното наказание.
Императивно изискване от процесуална страна е даването на обяснения от
работника или служителя в рамките на процедурата по налагането на наказания. По
същество работодателят следва да докаже, че е извършено дисциплинарно
нарушение, правилно е определено по тежест дисциплинарното наказание и е
спазена процедурата по налагането му.
В случая е
безспорно, че страните са обвързани от трудово правоотношение основано на договор, по силата на който А.М.
изпълнява длъжността „началник отдел МТБ“ в „Свободна зона – Русе“ ЕАД. Със
заповед №35/05.06.2020г., издадена от компетентен орган на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“, затова, че на 28.05.2020г. в рамките
на установеното работно време не е изпълнил нареждане на работодателя да полага
труд по трудовото си правоотношение в условията на дистанционна форма на работа
и не изпълнил нареждането на работодателя да се яви в „Свободна зона – Русе“
ЕАД с оглед конкретно възникнала необходимост от присъствието му в
предприятието.
Ищецът оспорва
законосъобразността на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. Счита,
че при издаване на атакувания акт е нарушена разпоредбата на чл.195 КТ. Съдът
намира за неоснователни изложените в тази насока доводи по следните
съображения:
След откриване
извършеното нарушение на трудовата дисциплина, но преди налагане на
дисциплинарно наказание, за субекта на дисциплинарна власт съществува
задължение да изслуша устно или да поиска
писмените обяснения на провинилия се работник. Дали ще се съобрази с тях и
ще ги вземе предвид при преценка вида на наказанието или не, е въпрос, който е
изключителен прерогатив на работодателя. Нормата на чл.193 КТ не въвежда
изискване за форма на искането на обяснения и в практиката трайно се приема, че
искането на обяснения може да се направи както устно, така и писмено, стига да
се установи, че същото е стигнало до знанието на работника/служителя.
В конкретния казус
съдът намира за установено, че ответникът е спазил процедурата по чл.193 КТ,
като е изискал обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание. Ищецът е
приложил обяснение, от съдържанието на което може да се направи извод, че е
разбрал във връзка с какво нарушение от негова страна е поискано становище.
Конкретизирал е, че е проведен телефонен разговор с директора относно изкоп,
който се намира на общински път и работодателят поискал да разбере къде се
намира. Пояснил е, че е напуснал пределите на гр.Русе със семейството си,
поради неотложни семейни ангажименти. Установено е, че на 28.05.2020г. А.М. е
пътувал до гр.Несебър, за да прибере семейството си в гр.Русе (св.Т.: „Обясни,
че е в Несебър. Каза, че миналата седмица, когато е помолил директора да го
пусне, е закарал семейството си в Несебър, а сега е дошъл да го вземе“.).
Задължението на работодателя да мотивира
заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка изискването за еднократност на наказанието, съобразяване сроковете по
чл.194 КТ и възможността на наказания служител да се защити ефективно. В
трайната съдебна практика се приема, че когато изложените в заповедта мотиви са
достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е мотивирана по
смисъла на чл.195, ал.1 КТ (Решение №377/26.10.2011г. по гражданско дело
№1962/2010г. на ВКС, ІV г.о., Решение №544/06.01.2012г. по гражданско дело
№1811/2010г. на ВКС, ІV г.о. и редица други).
Атакуваният акт е издаден при спазване
разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ. Съдържа изискуемите от закона реквизити:
посочен е нарушителя; подробно е описано нарушението; момента на осъществяването
му; наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
Изложеното дава основание да се приеме, че
процедурата заложена във фактическия състав по налагане наказание за нарушение
на трудовата дисциплина е законосъобразно осъществена, при спазване на
императивните правила.
По отношение извършеното нарушение: Ищецът
не оспорва факта, че на 28.05.2020г. е бил извън града и след като
работодателят го е уведомил, че трябва да отиде в „Свободна зона – Русе“ ЕАД не
се е явил на работното си място. Тези обстоятелства се установяват и с
показанията на св.Т.. Не са ангажирани доказателства (и не се твърди), че на
посочената дата служителят е ползвал платен годишен отпуск или отпуск при
временна неработоспособност, или е напуснал града с разрешение на директора. Следвало
е да изпълнява трудовите си функции, за което е получил съответното трудово
възнаграждение, без значение дали е бил на повикване, в присъствена или
дистанционна форма на работа. В този смисъл, ирелевантен
за спора е факта, че в седмицата 25 – 29.05.2020г. А.М. не е вписан в графика
на присъстващите служители. Неявяването на работното място след разпореждане на
работодателя не може да бъде толерирано и представлява нарушение на трудовата
дисциплина, за което служителят следва да понесе съответното наказание.
При определянето му, работодателят е
длъжен да се ръководи от законовите критерии, визирани в чл.189, ал.1 КТ, а
именно: тежестта на нарушението (определя се от значимостта на неизпълненото
задължение и формата на вината), обстоятелствата при които е извършено и
поведението на работника или служителя.
Преценявайки нарушението, работодателят е
упражнил законосъобразно правото си, налагайки дисциплинарно наказание „предупреждение
за уволнение”, което съдът счита за правилно, тъй като същото е в съответствие
с тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина. Следва да се
отбележи, че през м.август 2019г. (10 месеца по-рано) на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“, обстоятелство, което следва да се съобрази
при определяне на наказанието, предмет на атакуваната заповед.
С оглед изложеното съдът счита, че
предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на ищцата са направените от ответника
разноски по делото. В случая ответникът не претендира разноски.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Г.М.,
ЕГН ********** *** ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе,
бул.“Тутракан“№71 иск за отмяна, като незаконосъобразна, заповед № Заповед №35/05.06.2020г., с която работодателят наложил на ищеца
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: