О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. София, 23.03.2022г.
Софийски градски съд,
Търговско отделение, VІ-18-ти състав в закрито заседание на двадесет и трети март
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
като разгледа т.д. 668 по описа за 2021г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът констатира, че молба с вх.№279902 от 10.03.2022г. от ответника е поискано повторно прекратяване на делото с твърдения, че липсва надлежна активна легитимация, тъй като ищецът – ЕТ К.К.Б. е починал на 20.10.2021г. В молбата са изложени доводи, че със смъртта му е прекратено членственото му правоотношение. В последваща молба с вх.№276015/21.03.2022г. ответникът чрез адв. И. е изложил, че считано от 15.12.2022г. правата, произтичащи от лиценза на Общността за международен автомобилен превоз на товари са прекратени на основание чл. 11, ал.1 т.2 и към 14.03.2022г. ищецът не притежава лиценз за извършване на автомобилен превоз, а съгласно чл. 19, ал.1 т.2 от Устава на Сдружението членството се прекратява при отнемане на лиценза на превозвача. Следователно доколкото ЕТ „Т.– Т.Б. – К.Б.“ вече не е член на Сдружението, била налице липса на активна процесуална легитимация и исковете се явяват недопустими поради смърт на търговеца и прекратяване на членството му, поради което делото следва да бъде прекратено.
Съдът намира, че действително се установи, че е починало физическото лице, което е регистрирано като ЕТ. Същевременно следва да се отчете, че с регистрацията на ЕТ не възниква ново юридическо лице, а само се разширява правоспособността на физическото лице – собственик. Смъртта на физическото лице не е основание да се прекрати производството по делото, тъй като с регистрацията си като ЕТ само е разширена неговата правосубектност, но след смъртта му, съгласно приетото със задължителна практика на ВКС, обективирана с Решение №9/21.01.2011г. по гр.д.№1821/2009г. на ВКС,І ГО, постановено по реда на член 290 ГПК, и мн.др.,когато юридическото събитие е настъпило по време на висящността на спора,съгласно член 227 ГПК, починалата страна се замества от нейните правоприемници. В случая, процесуалното правоприемство настъпва по силата на закона, а не по волята на съда или правоприемниците. Със смъртта на едноличия търговец се прекратява само търговската му правоспособност. При смърт на физическото лице - едноличен търговец се открива наследство, включващо, както личното му имущество, така и предприятието. Наследяването на предприятието на ЕТ няма специална уредба в българското законодателство и тъй като се намира в патримониума на физическото лице - наследодател, то следва да бъде включено в наследствената маса, като част от личното имущество на физическото лице и за него да се приложат разпоредбите на Закона за наследството. Съгласно чл. 1 от ЗН наследството се открива в момента на смъртта, в случая - 20.10.2021г., когато вече е възникнало валидно процесуално правоотношение по предявения с исковата молба иск. Според чл.48 от ЗН наследството се придобива с приемането му, а приемането произвежда действие от откриване на наследството. От деня на смъртта на едноличния търговец, когато се открива наследството, неговото предприятие се поема от наследник, който ако желае може да продължи търговската дейност на наследодателя. В случай, че не желае, следва да се предприемат съответните действия по заличаване на предприятието, но горното не означава, че това заличаване настъпва автоматично със смъртта на лицето – едноличен търговец.
Доводите на
ответника, че със смъртта се прекратява членственото
правоотношение са основателни, но горното не касае правоприемството в
процеса. Към деня на депозиране на исковата молба ищецът ЕТ е бил член на
сдружението, чието решение е атакувал. Процесуалната легитимация, която е и
предпоставка за допустимост на иска, включително активната се определя от
твърденията на страните и в случая към датата на депозиране на исковата молба
ищецът ЕТ „Т.–Т.Б.-К.Б.“ е член на Сдружението. Процесуалното
правоприемство е факт, който следва да бъде
съобразен, а доводите на ответника относно членственото
правоотношение са по съществото на спора, като те касаят факта дали към
настоящия момент ЕТ „Т.–Т.Б.-К.Б.“ е член на Сдружението или членството му е
прекратено, като съдът констатира, че това безспорно е така. Както се приема в решение № 186/30.01.2017 г. на
ВКС по търг. дело № 2410/2015 г., ТК, 1-о отд., Решение
№ 128/19.11.2009г. по т.д. № 269/2009г. на ВКС, I т.о., Решение № 204/06.06.2012г. по т.д. № 898/2010г на ВКС, II т.о. и Решение №
46/22.04.2010г. по т.д. № 500/2009г. на ВКС, II т.о., постановени по реда на
чл.290 ГПК и представляващи задължителна за съдилищата съдебна практика,
в производството по чл.74 ТЗ, което е аналогично на настоящото по чл. 25 от ЗЮЛНЦ, на служебна проверка като абсолютна процесуална предпоставка за правото
на иск подлежи наличието на активна легитимация за ищеца, изразяваща се в
притежаване на качеството съдружник или акционер на дружеството, в случая
съобразно член на Сдружението, чиито решения на Общото събрание се атакуват с
иска за отмяна, като това качество следва да е налице към момента на
провеждане на Общото събрание, взело оспорваните решения. В случай, че членственото правоотношение на съдружника или акционера е
прекратено на някои от предвидените в закона основания преди датата на
вземане на атакуваните решения от Общото събрание, последният не е легитимиран
да оспорва пред съда взетите от събранието решения, тъй като правото му на иск
вече е погасено и не съществува. Прекратяването на членството на съдружника,
респ. в случая на члена на сдружението, след това и съответно в хода на
съдебното производство няма за последица загуба на легитимация за ищеца и
недопустимост на иска. Както изрично приема и ВКС, при настъпила във висящ
процес по иск с правно основание чл.74 ТЗ, смърт на ищеца, е налице хипотеза на
последващо прекратяване на членствено
правоотношение и следва да се приложи даденото от ВКС разрешение, че отпадането
в хода на процеса на членственото правоотношение няма
за правна последица недопустимост на иска. Ето защо искът може да се разгледа
при участието на наследниците на починалия ищец, които на основание чл.227 ГПК
се конституират вместо него, като следва да се направи разграничение между това
дали се касае за правоприемоство на страната на ищеца
или прехвърлимост, респ. наследимост
на членствените права. В случая безспорно съобразно
цитираните от ответника разпоредби на Устава прекратяване на неговото членствено правоотношение е настъпило след предявяването
на иска, по който съдът е надлежно сезиран и съдът следва да процедира
съобразно чл. 227 от ГПК. Както се приема в цитираната по-горе съдебна
практика, наследниците на ЕТ, могат да участват в процеса, включително в спора
относно процесуалната допустимост на производството, а именно процеса относно
процеса, т.е. допустимо ли е встъпването им като страни с оглед това дали има прехвърлимост на наследените права. Тук следва да се
отбележи, че съобразно горецитираното решение на ВКС
е допустимо
наследниците на починал в хода на съдебния процес ищец по иск за отмяна на
решенията на Общото събрание на съдружниците в
дружество с ограничена отговорност да бъдат конституирани като ищци на мястото
на починалия наследодател, ако с този иск се защитава нарушено право на
съдружника, което е наследимо. Същото по аналогия
следва да се приложи и при Сдруженията, като следва да се прецени с оглед
характера на атакуваното решение на ОС на Сдружението, дали защитаваното от
ищеца право е наследимо и дали изходът от спора ще се
отрази на патримонума на наследника като съвкупност
от права и задължения. В случая с процесното решение,
което ищецът ЕТ е атакувал при съществуваща към момента на предявяване на иска
активна легитимация, а именно като член на Сдружението, е относно
освобождаването му като член и заместник-председател на УС на сдружението,
включително и по другите атакувани точки касае персонални промени в ръководния
състав на Сдружението. Следователно не е налице засягане на наследимо
право, което да окаже влияние върху наследството на починалия К.Б.. Макар,
формално смъртта на ЕТ да не води до липса на правен субект, както твърди адв. И., то доколкото с оглед спецификата на спора се
атакува решение на ОС на Сдружението, което няма да се отрази върху имуществото
на починалия наследодател, тъй като не касае имуществени и неимуществени наследими права, наследниците на К.Б. нямат правен интерес
от поддържане на иска. Съдът с определението от 28.02.2022г. им е указал да
уточнят имат ли такъв и поддържат ли иска, като за наследника Р.Б., чиято
призовка е оформена като връчена при отказ на пълнолетно лице от адреса на
09.03.2022г., срокът е изтекъл на 16.03.2022г., а за Е.Б., също с връчени
указания на 09.03.2022г., но с продължен срок по молба от 15.03.2022г., като
следва да се обърне внимание, че срокът е продължен от изтичане на предходния,
доколкото това е разпореждането на съда и разпоредбата на ГПК, срокът е изтекъл
на 23.03.2022г., и към момента няма постъпили молби и уточнения, като няма
обоснован правен интерес от продължаване на делото чрез поддържане на иска от новоконституираните ищци. Предвид горното и като съобрази
изтеклия срок по определението от 28.02.2022г. и липсата на изпълнение на
указанията, съдът намира, че производството по делото следва да се прекрати, но
на основание липса на правен интерес у ищците, доколкото с оглед характера на
предявения иск и оспорваното взето решение от ОС на Сдружението, а именно
същото няма да рефлектира върху имуществото на наследодателя им. Различно би
било ако взетото решение касаеше някакви конкретни въпроси, свързани с права,
които са наследими, респ. задължения на ищеца ЕТ като
член на Сдружението, но случаят не е такъв. Предвид горното съдът намира, че
производството по делото следва да бъде прекратено поради липса на правен
интерес с оглед гореизложените мотиви.
За пълнота съдът следва да вземе отношение и по доводите, изложени на стр. 3, абзац първи на искането от 10.03.2022г., подадено от ответника, че имало незаконосъобразни актове на съда относно спирането на производството, което изчерпало „търпението“ на процесуалния представител на страната, следва на адв. И. да се обърне внимание на факта, че определението за спиране е обжалвано именно от нея и именно по тяхна частна жалба с определение от 21.01.2022г. по ч.гр.д.№3411/2021г. на САС е потвърден акта на СГС за спиране и очевидно е осъществен инстанционнен контрол за законосъобразност, който изключва твърдението на адв. И. за „незаконосъобразно спиране“, доколкото САС не е отменил определението за спиране, а напротив, потвърдил е същото. Ако спирането е било с незаконосъобразно определение, както се твърди от адвокат И., то САС би отменил акта на СГС, което не е така. Водим от горното, Софийски градски съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№ 668/2021г.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: