№ 849
гр. София, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Венета Цветкова
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело №
20221100901142 по описа за 2022 година
Делото е разгледано при закрити врата.
Производството е образувано по молба на М.С. ЕООД, ЕИК: **** с искане за
откриване на производство по несъстоятелност, подадена по реда на чл. 625 ТЗ.
На установяване в производството подлежи неплатежоспособността на дружеството
и началната й дата, вкл. финансово-икономическото състояние на дружеството в периода
преди подаване на молбата на база на структурата на активите и пасивите му и показателите
за ликвидност и задлъжнялост, стойността на наличното имущество и паричните
задължения.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
На първо място, молителят, като търговец, е сред лицата, спрямо които може да се
открие производство по несъстоятелност.
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ, неплатежоспособен /доколкото това е посоченото като
предпочитано от молителя основание/ е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската му
дейност или задължение по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на
трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не
е изпълнено повече от два месеца. Едновременно с това, за наличието на
неплатежоспособност, предвид нормата на чл. 631 ТЗ, следва да се установи и че липсата на
изпълнение се дължи на влошено финансово състояние на длъжника, което освен това има
траен характер, тоест, затрудненията на длъжника не са временни /и именно те са в
причинна връзка с неизпълнението/ и че той не разполага с имущество, достатъчно за
покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите. Следователно,
неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника,
характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1
1
ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните си парични и други реално ликвидни
активи и липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на състояние на
неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се дължи на влошеното
финансово състояние на длъжника, което освен това има траен характер.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ, неплатежоспособността се предполага,
когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид. В
настоящия случай, еднозначно е установено, че длъжникът е спрял плащанията още през
2019 година, за което е налице и признание в самата молба по чл. 625 ТЗ, в която се сачат
изискуеми публични задължения към НАП в общ размер на 118 841,47 лева, които не е
платило. Видно от справката от НАП, задълженията на молителя са за данък върху доходите
по трудови и приравнени на тях правоотношения и за задължителни осигурителни вноски.
Същите са публични съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Публични са
вземанията и за лихви върху публичните вземания, съгласно чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК.
От служебно извършена справка в Търговския регистър по партидата на дружеството
се установява, че единственият и последният обявен годишен финансов отчет на
дружеството молител е за 2020 г. Няма данни дружеството да е заявило за обявяване
годишните си финансови отчети за 2018 г., 2019 г. и 2021 г.
В представения от молителя счетоводен баланс към 31.12.2021 г. се сочат задължения в
общ размер на 97 хил. лева /като 60 хил. лева непокрита загуба за предходната година/, а
няма отразени активи в баланса. Финансовият резултат на дружеството за годината е
счетоводна загуба от 37 хил. лева. В представения от молителя счетоводен баланс към
20.06.2022 г. се сочат задължения в общ размер на 109 хил. лева, липсват активи и
финансовият резултат на дружеството е загуба в размер на 12 хил. лева.
От постъпилите по делото справки е видно, че дружеството не разполага с недвижими
имоти, със средства по банкови сметки или друго имущество /дълготраен или краткотраен
материален актив/.
Следователно, се доказва наличие на публични задължения на молителя към НАП и
липса на активи, с които да бъдат покрити същите. От тези данни следва и изводът, че
дружеството няма материални запаси за осъществяване на търговската си дейност или
промяна на осъществяваната търговска дейност. Длъжникът е възпрепятствал с поведението
си и изготвянето на заключение на съдебна финансово-икономическа експертиза, поради
което и при установените по-горе факти от представените по делото доказателства, съдът
достига до извод за влошено финансово-икономическо състояние на молителя, който не
разполага с имущество, достатъчно за изпълнение на задълженията му към кредитори на
дружеството. Последното е декапитализирано.
Влошеното финансово състояние е довело и до обективната невъзможност и спиране
на плащанията на публичните задължения към НАП (за данъци и осигурителни вноски) по
чл. 608, ал. 1, т. 2 от ТЗ, свързани с търговската дейност на стопанския субект.
Липсват доказателства, че затрудненията са временни, не е установено налично
имущество за покриване на задълженията. Молителят не осъществява търговска дейност,
няма вземания по текущи сделки и съответно- не генерира приходи.
Всичко изложено налага извод за установено състояние на неплатежоспособност на
дружеството, което състояние има траен и необратим характер и по отношение на молителя
следва да се открие производство по несъстоятелност на посоченото основание.
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата на
неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни
изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид. Доколкото самото
неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът
следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на
2
неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна
финансова невъзможност за погасяването му, която е причина за спиране обслужване на
изискуемо вземане. За определяне на началната дата е от значение не само най-старото
непогасено задължение, а общото икономическо състояние на търговеца и моментът на
спиране на плащанията/Определение № 1 от 06.01.2014 г. по т. д. № 2248/2014 г., ІІ ТО,
ВКС/. С оглед на гореизложеното, съдът приема за доказано, че трайно влошаване на
икономическото състояние на молителя е започнало и е настъпило още през 2020 година,
когато от счетоводните баланси се установява единствено генериране на задължения и
загуби и нулев актив. Поради това съдът приема за начална дата на неплатежоспособността
– 31.12.2020 тгодина- като най-ранната дата, за която са доказани едновременно и трайно
влошеното финансово състояние и наличието на непогасени краткотрайни задължения на
длъжника, вкл. спиране на плащанията /на изискуеми от 2019 година задължения/,
доколкото не се установи конкретна по-ранна дата през годината, на която едновременно да
са били налице и двете предпоставки по чл. 608, ал. 1 ТЗ.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Дружеството не разполага с краткотрайни и бързоликвидни активи, вкл. парични
средства, тоест, длъжникът не разполага с налично имущество, което да е достатъчно да
покрие разноските по производството по несъстоятелност, а именно - налични парични
средства, респ. друго бързоликвидно имущество.
На този етап от производството налично имущество по смисъла на чл. 629б, ал. 1
ТЗ са само наличните парични средства, а не други активи, подлежащи на осребряване,
доколкото възможността за предварително осребряване е ограничена с предварителното
съгласие на събранието на кредиторите, т.е. предполага такова да е възможно да бъде
сформирано. Наред с това, с аргумент от чл. 193 ДОПК и чл. 43 ЗОЗ за налично не може да
се счита това имущество, което е запорирано по реда на ДОПК или е заложено по реда на
ЗОЗ /тъй като изпълнението срещу него не се спира с откриване на производството по
несъстоятелност/.
Ето защо съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на М.С. ЕООД, ЕИК: **** и ОПРЕДЕЛЯ
началната й дата - 31.12.2020 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на М.С. ЕООД, ЕИК:
****.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на М.С. ЕООД,
ЕИК: ****.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на М.С. ЕООД,
ЕИК: ****.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ М.С. ЕООД, ЕИК: ****.
СПИРА производството по т.д. № 1142/2022 г. по описа на СГС, VI-3 състав.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника, че на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ
спряното производство може да бъде възобновено в срок една година от вписването на
настоящото решение в търговския регистър, по молба на кредитор или длъжника, при
условие че бъде удостоверено наличие на достатъчно имущество на длъжника или при
3
представяне на доказателства за предплащане на сумата от 5 000 лева, необходима за
покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжник, че ако в срок една година от вписването
на настоящото решение в търговския регистър не бъде поискано възобновяване на
производството, производството по несъстоятелност следва да бъде прекратено и да бъде
постановено заличаване на длъжника от търговския регистър.
ОСЪЖДА М.С. ЕООД, ЕИК: **** да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 250 лева- държавна такса.
УКАЗВА на длъжника, че в едномесечен срок от вписване на настоящото решение
в Търговския регистър следва да изпълни задълженията си по чл. 632, ал. 6 от ТЗ, както и в
двумесечен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър да представи
по делото удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от ТП на НОИ – София-град дали по отношение на М.С.
ЕООД, ЕИК: **** е издадено удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО, като се изпрати на ТП
на НОИ – София-град препис от настоящото решение. Ако е издадено такова, препис от
същото да се изпрати по настоящото дело в едномесечен срок от получаване на искането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва
в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен
съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на
решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в седмодневен срок от датата
на връчване на решението пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4