Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 29.11.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
деветнадесети октомври година
2021
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Йоана Петрова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3394 по описа за 2021 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на
производството са предявени пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД и акцесорен иск по чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на
А.М.М., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. П.Г.- САК, с която са предявени обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на З. „Б.И.“, да заплати сумата от 100 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от травматични увреди -
многофрагментно счупване на лявата раменна кост, контузия на дясното коляно с
фрактури на тибия, в следствие ПТП настъпило на 16.12.2018 г. по вина на аводача на л.а. „Волво" с peг. № ******, чиято гражданска
отговорност, като автомобилист е застрахована в ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата от
28.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
В исковата молба
се твърди, че на 16.12.2018г. около 12 ч. в с. Искрец, община Своге настъпило
ПТП, при което л.а. „Волво" с per. номер ****** се движил в посока от с.
Бучин проход към гр. Своге по ул. „Христо Ботев" и навлизайки в ляв завой,
ударил намиращия се в най-дясната част на пътя по посока на движение на
автомобила пешеходец А.М.. Ищецът твърди, че се е движил възможно най-вдясно
срещу движението по почистената част от пътя в условията на силен снеговалеж.
Твърди, че причина за произшествието е поведението на водача на лекия
автомобил, който се е движил с несъобразена с пътните условия скорост, както и
предвид факта, че автомобилът е навлязъл в ляв завой. Освен това водачът
възприел късно и не реагирал своевременно, за да предотврати настъпването на
произшествието. Твърди, че водачът имал обективна възможност да забележи
намиращия се най-вдясно на пътя пред него пешеходец - А.М., който е бутал
количка в това време. Непосредствено преди удара пешеходецът като видял, че
колата продължава движението си към него, се опитал да избегне удара като
пуснал количката вдясно от себе си. Автомобилът ударил с предната си дясна част
ищецът в десния му крак, а с предната си лява част количката. А.М. бил отхвърлен
през мантинелата в дясно по посока на движение на автомобила.
Твърди се, че към
момента на ПТП А.М. е възрастен човек с поставени
две изкуствени тазобедрени стави. Сочи се, че при ПТП А. получава комплексни
травми, изразяващи се в: многофрагментно счупване на лявата раменна кост в
горния й край, което е наложило оперативно лечение и частична смяна на раменна
става. В областта на дясното коляно А.М. получил и тежка контузия съчетана с
данни за фрактури на тибия. Увреждането е довело
до поставяне подмяна на колянна става на дясно коляно. И двете увреждания
са лекувани оперативно. За възстановяване и на двата крайника на ищеца са
поставени изкуствени стави. А.М. търпял изключителни болки и страдания и
понастоящем не се е възстановил след счупванията на раменна става и на колянна
става. Двете увреждания пречат на самообослужването му, затрудняват движението
му, което налага чужда помощ. Уврежданията
довели до оперативно лечение, смяна на стави и дълъг възстановителен
период, наложило се помощ от болногледач. Сочи се, че и към момента на
предявяване на иска за придвижването си ищецът М. ползва помощни средства -
патерици, като преди произшествието е можел да се придвижва самостоятелно.
Нанесените увреждания на А.М. при произшествието затрудняват воденето от него
на нормален живот.
Твърди се в
исковата молба, че за извършеното деяние и относно вината на водача на л.а.
марка „Волво", модел ,,В70'' рег. № ****** е налице влязло в сила съдебно
решение постановено по а.н.х.д. № 186/2019г. на PC Своге. Наведен е довод, че
към датата на ПТП за лекия автомобил е налице валидна и действаща застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответното застрахователно
дружество. Предявена е писмена претенция за изплащане на претърпените от ищеца
неимуществени вреди относно процесното ПТП, но до настоящия момент липсва
такова. Моли исковата претенция да бъде уважена.
В
срока по чл.367 ГПК ответното З.
„Б.И.” АД е депозирало отговор, в който излага становище за неоснователност на
исковата претенция. Оспорва предявените искове по основание и размер. Сочи, че
ищецът е страдал от дегенеративни заболявания и преди процесното ПТП, за което
говори смяната на тазобедрените стави. Ответникът обръща внимание, че
счупването на вътрешния кондил на дясната тибия – част от колянната става не е
било диагностицирано веднага след ПТП при постъпването на ищеца в болница ИСУЛ,
а по–късно. В отговора се сочи, че отгветното дружество би предложило
обезщетение от около 30 000лв., в случай, че искът бъде доказан по основание. В
отговора е релевирано възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, който се е движил по пътното платно, а не върху пътния
банкет или възможно най –вдясно. Наведено е възражение за прекомерност на
исковата претенция.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез адв. Г. поддържа
предявените искове. Представят списък на разноски по чл.80 ГПК.
В съдебно
заседание ответното дружество чрез пълномощника адв. И. оспорва предявените
искове. Претендира разноски.
Софийски градски съд, ГО, І – 7 състав, като прецени
доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, по реда на чл.12 и чл.235 ГПК намира
за установено от фактическа страна
следното:
От приети
заверен препис от Решение № 50 / 06.11.2019г., постановено по а.н.х.д. №
186/2019г. по описа на РС Своге, се установява, че Д.Д.Г.
ЕГН ********** е признат за виновен, за това, че на 16.12.2018 г., около 12.05
часа в землището на с. Искрец, общ. Своге, Софийска област, на път 111-164, ул.
„Христо Ботев", при управление на моторно превозно средство -лек
автомобил, марка „Волво", модел „В 70", с peг. № ******, с посока на
движение от с. Бучин проход към гр. Своге, е нарушил правилата за движение по
пътищата, посочени в ЗДвП, а именно: - чл. 5, ал. 1, т. 1 - „Всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки
за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди"; - чл. 5, ал. 2, т. 1 - „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни
превозни средства; - чл. 20, ал. 2, изр. 2 - „Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.”; - чл. 116 - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с
трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към
слепо-глухите, които се движат е червено-бял бастун и към престарелите хора.”,
в резултат на което излиза вдясно от пътното платно и осъществява удар с
предната част на автомобила, в зоната на лява част от преден регистрационен
номер и лява декоративна решетка на автомобила в бутана количка и тялото на А.М.М. *** и по непредпазливост му е причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на лява раменна кост в горния
й край, което увреждане му е причинило трайно затруднение на движението на
левия горен крайник за повече от 30 дни /2-2.5 месеца/ Решението е влязло в
сила на 22.11.2019г.. /лист 8-14 от делото/
Съдът приема
горните факти за доказани, доколкото съгласно чл.413, ал.1 от НПК влезлите в сила присъди,
решения и определения постановени в
наказателното производство са задължителни за всички учреждениа, ЮЛ, длъжностни
лица и глеждани.
От приетата Епикриза
по ИЗ № 22078/2018 на УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ“ ЕАД, се установява, че А.М.
на 70г. е постъпил в лечебното заведение на 16.12.2018г., удрен от лек
автомобил, с оток и хематом на лява раменна става, спонтанна болка в областта
на дясна колянна става. Проведено е оперативно лечение на 18.12.2018г. –
извършено ендопротезиране на лявато раменна става. Проведено антибиотично,
антикуагуантно и обезболяващо лечение. На 21.12.2018г. е изписан от лечебното
заведение с поставена диагноза счупване на горния край на раменната кост.
Дадени препоръки: ортезна имобилизация тип митела и малки пасивни движения на
левия горен крайник за 3 седмици, след което се насочва за рехабилитация.
Назначено е и медикаментозно лечение./л.33 -л.34/
Прието е
Медицинско направление №31 /17.01.2019г.издадено от д-р К. Ч.– спец. ортопед
издено на ищеца А.М. в уверение на това, че при ПТП на 16.12.2018г. е получил и
фрактура на вътрешния кондил на дясната колянна става. Сочи се, че фрактурата е
вклинена, със скъсани ставни връзки.Отразено е, че за контузията на коляното е
необходима подмяна на колянната става след срастване и рехабилитация на
рамото./л.35 от делото/
Видно от Епикриза
издадена по ИЗ № 667/19г. на УСБАЛО
„Проф. Бойчо Бойчев“, клиника по костна патология, ищецът А.М.
е постъпил в лечебното заведение на 08.04.2019г. с диагноза: гонартроза на
дясна колянна става. В епикризата е описано, че след ПТП пациентът има контузия
с фрактура на дясната колянна става,
която не е лекувана и е настъпила вторична гонартроза. На 09.04.2019г. е
извършена операция - алопластика на колянна става. На 15.04.2019г. ищецът е
изписан. В т.19 – препоръки е отразено
дадени указания за двигателен режим, както и че пациентът има право на тоалетен
стол и стол за баня. /лист 37 от делото/
От Експертно
решение № 2388 от зас. № 135 от 22.08.2019г. на ТЕЛК при ІІ МБАЛ – София ЕАД, се установява, че на ищеца А.М.М. след
освидетелстване е поставена диагноза: първична коксартроза, двустранна. Състояние след алопластика на двете ТБС, след
алопастика на лява раменна става. Състояние след алопластика на дясно коляно. Дадена
оценка на работоспособността: 95% трайна степен на увреждане, без чужда помощ –
пожизнено. /л.44-л.45 от делото/
Приета е претенция
вх. № ОК-376481 от 27.06.2019г., с която ищецът А.М. е предявил пред ответното „Б.И.“
АД искане за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, вследствие ПТП от 16.12.2018г., като с писмо от
24.01.2020г. е представил допълнителни документи, в т.ч. и банкова сметка. /***.46-л.50/
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди и причинно-
следствената им връзка с пътнотранспортното произшествие на основание чл. 195 ГПК е изслушана СМЕ, изготвена от вещо лице д-р Б. Т. Б.- хирург, ортопед
травматолог, неоспорена от страните и чието заключение съдът кредитира като
обективно, компетентно дадено. От заключението се установява, че в следствие на
претърпяната пътно-транспортна злополука, ищецът е получил следните травматични
увреждания: „Многофрагментно вътреставно счупване на лявата раменна кост в
горната и част. Контузия на дясната колянна става и дясната подбедрицата.
Фрактура на медиалния (вътрешния) кондил на десния голям пищял.“ Вещото лице
обосновава извод, че уврежданията на ищеца имат пряка причинна връзка с
претърпяното на 16.12.2018г. ПТП. Д-р Б. описва, че спешна медицинска помощ и
лечение пострадалият е получил в УМБАЛ „Царица Йоанна“ София. Вещото лице
пояснява, че въпреки контузията и оплакванията на ищеца в областта на дясното
коляно, рентгенографии на тази област не са били направени. При извършеният
медицински преглед на ищеца са били констатирани и някои предходни и
придружаващи заболявания: ендопротези на двете тазобедрени стави и артериална
хипертония. Поради тежката многофрагментна фрактура на лявата раменна кост е
било взето решение за оперативно лечение в планов порядък. След проведена
предоперативна подготовка, ищецът е бил опериран на 18.12.2018г. Извършено ендопротезиране на лявата раменна става.
Проведена е била инфузионна, антибиотична, антикоагулантна, седативна и
обезболяваща терапия. Изписан от болницата на 21.12.2018г., като лечението му е
продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан режим и
поддържащи лекарства. Лечението на фрактурата на лявата раменна кост е
приключила за срок от 3 месеца.
Сочи се още, че на 17.01.2019г. ищецът е провел нов ортопедичен преглед при
Д-р К.Ч.УМБАЛ- Горна баня поради продължаващи болки в дясното коляно. При
прегледа е била установена „ вклинена
фрактура на вътрешния кондил на десния голям пищял“, фрактура, която е била
пропусната непосредствено след
злополуката. На 4-ия месец от ПТП, пострадалият А.М. е потърсил болнична помощ и
бил приет за болнично лечение в УМБАЛ-Горна баня в периода от 08.04.2019г. до
15.04.2019г. с приемна диагноза: „Гонартроза
на дясната колянна става след фрактура на вътрешния кондил на тибията с
варус на ставата 30 градуса.“ При
извършеното рентгеново изследване на ставата са били установени: „порочно зараснала фрактура на медиалния
(вътрешния) кондил на големия пищял, стеснена стаена междина и ръбцови
зашипявания в областта на колянната става). При прегледа са били констатирани и
предходни и придружаващи заболявания: състояние след двустранно ендопротезиране
на двете тазобедрени стави по повод двустранна коксартроза. Състояние след
фрактура на лявата раменна кост в областта на раменната става, наложило частично
ендопротезиране на лявата раменна става, стара зараснала нелекувана фрактура на
вътрешния кондил на десния голям пищял, довел до гонартроза. На 09.04.2019г.
пациентът е бил опериран - извършена е алопластика (поставена ендопротеза) на
дясната колянна става и на 15.04.2019г. ищецът е изписан от болничното заведение,
като лечението му е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи,
предписан режим и лекарства.
Вещото лице д-р Б. пояснява, че от прегледа на представените по делото
рентгенографии се установява, че в областта на вътрешния (медиалния) кондил на
десния голям пищял има порочно зараснала фрактура, която не е била
диагностицирана в УМБАЛ „Царица Йоанна“ непосредствено след злополуката, тъй
като не са били извършени рентгенографии на дясното коляно, въпреки че ищецът е
дал оплаквания за болки и тези оплаквания са отбелязани в издадената от
болницата епикриза. Сочи, че в продължение на 30 дни ищецът е търпял болки и
чак на 31-ия ден след ПТП фрактурата е била установена от Д-р К.Ч.на
извършеният извънреден ортопедична преглед. Поради
това, че фрактурата е била по вид -вклинена и нелекувана, това е наложило
подмяната на дясната колянна става с ендопротеза. Според СМЕ травматични
увреждания са довели на ищеца А.М. - болки и страдания за срок до 5 месеца,
като през първите 30 дни непосредствено след всяка от извършените операции,
болките са били с интензивен характер. Интензивни са били болките и в
продължение на 2 месеца по време на проведената рехабилитация. Извън тези
периоди, болките при ищеца са били само периодично явяващи се в зоната на
лявата раменна става и дясното коляно при преумора и както и при рязка промяна
на времето — при студено и влажно време, което е налагало през тези периоди
ищецът да ползва седативни и обезболяващи средства. Пояснено е, че наред с претърпените болки,
през първите 2 месеца ищецът не е можел да си служи с лявата ръка, а поради
подмяната на ставата с ендопротеза на дясното коляно, натоварването на десния
крак е започнало в началото на 2-рия месец след операцията, което му е довело
значителни затруднения при обслужването му в ежедневието.
Вещото лице допълва, че на
15.12.2020г. при извършен личен преглед на ищеца, е установено, че лявата раменна става е подменена с ендропротеза,
като движенията са ограничени съобразно възможностите на ендопротезата. При
екстензия - възможностите са само до 90 градуса, а при абдукция (отвеждане
встрани) -до 45 градуса. Отпред на лявото рамо има S-образен остатъчен белег от
извършеното ендопротезиране с дължина - 16 см. Цялата мишница е състояние на изразена хипотрофия. Д-р Б. установява още,
че дясната колянна става е деформирана,
палпаторно болезнена, с предно медиална нестабилност, въпреки проведеното
ендопротезиране. Констатирани са остатъчни белези от извършената операция-
13-14 см., както и скъсяване на дясното ходило от 2 см. Сочи се, че подбедрицата като цяло е саблевидно извита.
Д-р Б. пояснява, че ищецът не може да кляка и трудно изкачва стълби. Предвижва
се с помощта на бастун с видимо накуцваща походка на дясно. Има изкривяване на
десния крак и скъсяването е причина за порочната походка, която за сега остава
трайна. Експертът обобщава, че предвид процесното счупване на лявата раменна
кост в горната и част и подмяната на ставата с частична ендопротеза, както и
енддоротезирането на дясната колянна става определят на ищеца една прогнозата за бъдеще
- сериозна и твърде неблагоприятна. В тази връзка, ищецът е бил
освидетелстван от ТЕЛК, който със свое Експертно решение № 2388/135 от
22.08.2019г. за получени травматични увреждания и дегенеративни заболявания на
опорно-двигателния апарат, като на М. е била определена „ по съвкупност“ – 95%
трайна степен на увреждане без право на придружител – пожизнено.
От заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-автотехническа
експертиза, изготвена от в.л. инж. М.М., се
установява, че към момента на удара пешеходецът се е намирал: по дължина на
пътното платно на разстояние около 11 м. преди края на мантинелата, гледано по
посока на огледа; по широчина на пътното платно на около 1,00 - 1,50 м. вляво
от мантинелата, гледано по посока на огледа. Вещото лице посочва, че в района
на ПТП няма тротоар за движение на пешеходци. Вдясно от платното за движение,
гледано спрямо посоката на огледа, има банкет с широчина 1,80 м, който към
момента на ПТП е бил покрит със сняг. Пешеходецът се е движил по ул. „Христо
Ботев“ в с. Искрец, община Своге в посока от гр. Своге към с. Бучин проход,
срещуположно на движението на л. а. „Волво“. инж. М. посочва, че увреждането в
решетката при предна броня на л. а. „Волво“, модел „В70“ с рег. № ******
съответства да е получено от удар с твърд предмет с малко напречно сечение,
съответстващ на тръбните профили от количката на А.М..
В проведеното на 19.10.2021г. о.с.з., вещото лице инж.М. пояснява, че ударът е настъпил в зоната на банкета.
Допълва още, че мястото на удара е определила, като е съобразила траекторията
на движението на тялото и на количката след удара.
Заключението на САТЕ изготвено от инж. М., съдът възприема, като обективно
и компетентно дадено.
За претърпени от ищеца неимуществени вреди е допуснат свидетеля
Д. Р.Д. - зет на ищеца. Свид. Д. се спомня, че за инцидент разбрал от тъщата
му, която им съобщила, че А. ще го закарат в болница в София. Св. Д. сочи, че А. бил приет в
болниица „Царица Йоанна - ИСУЛ” в доста тежко състояние, неадекватен. Когато пристигнали
в болницата го вкарали за снимка, от която се установило, че ключицата му е
счупена. Оплаквал се от болки в коляно, не можел да стъпва и да ходи, но снимка
на него не са направили. В ИСУЛ му правили операция – сменена раменна става.
След изписването, ищецът се предвижвал с патерици повече от година. В момента ползва
бастун. Свидетелят заявява, че се налага втора операция на коляното.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелят Д. Р.Д., включително и след
преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй като възприятията на свидетеля са
непротиворечиви, почиват на преки лични възприятия и не се опровергават от събраните
по делото доказателства.
По почин на ответника, в хода на съдебното дирене е разпитан свидетелят Д.Д.Г..
Свидетелят Г. посочва, че през 2018г., участвал в ПТП. Инцидентът станал на
входа на с. Искрец. Пътната обстановка била изключително тежка – имало една
педя сняг и продължавало да вали. Той управлявал л.а. „Волво“. Малко след
табелата на ляв завой колата поднесла и той ударил човека. Станало с предната
част на автомобила. Човекът се намирал отдясно на пътното платно. Там нямало
банкет – само асфалт и мантинела. Човекът бил до мантинелата. Бутал количка, той
ударил количката. Човекът излизал от селото, бил срещу него. Движел се по
платното за движение, вдясно. Свидетелят заявява, че се движил с ниска скорост
под 40 км/ч. Забелязал човека, когато излязъл от завоя. Преди това не го е видял.
Човекът се движел бавно. Съприкосновението станало с предната част на автомобила /централната/,
ударил количката. Пояснява, че лекият автомобил не се е удрял в мантинелата, а е
спрял. Имало около 20 см. сняг. Нямал съприкосновение с мантинелата. Човекът се
оплакал от болки в рамото. След удара той паднал през мантинелата, количката го
блъснала и той падна от другата страна на мантинелата. Споделил, че е имал
операция на краката. Свидетелят заявява още, че ищецът се е движел по платното
за движение на около 1 м. от мантинелата.
Не е имало удар между автомобила и пешеходеца. След като ударил количката
тя се преместила леко настрани и избутала човека.
По реда на чл.146, ал.1 т.3 ГПК по
делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
към 16.12.2018 г. е било налице валидно правоотношение по ЗЗ „Гражданска отговорност“ между собственика
на автомобил „Волво“ с рег. № ****** и
ответното дружество. Това се установя и от справка от базата данни на
Информационен регистър към ГФ, установяваща наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за посочения лек автомобил към
16.12.2018г.
Представена е и претенция до
ответника от 27.06.2019г., с която ищецът е сезирал ответното застрахователно
дружество - З. „Б.И.” АД да му изплати обезщетение за търпените неимуществени
вреди. /л.46/
С писмо от 10.07.2019г. ответното З.
„Б.И.” АД уведомило ищеца, че по претенциято му е заведена щета, но представените
документи не са достатъчни за изплащане на обезщетение./л.49/
Така установеното от фактическа страна,
сочи на следните правни изводи:
По
допустимостта: Предявения пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ/ в
сила от 01.01.2016 г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е процесално допустим. Съгласно
нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, установяваща абсолютна
положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател,
увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да
отправи първо към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на
чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да
плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение пострадалият може да предяви
претенцията си пред съда. Установи се по делото, че сочените предпоставки са
налице – писмена претенция на л. 46-48 от 27.06.2019 г. и липса на възражения и
ангажирани доказателства от страна на ответника, които да изключват
допустимостта на процеса. Не е оспорена и материално – правната легитимация на
ответника.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на
следните факти: 1/.настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното
поведение на виновния водач, 3./
претърпените неимуществени вреди и 4./ наличието на пряка причинна
връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на
гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. Вината съгласно
установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
доказателства намира, че е налице кумулативното наличие на елементите от
фактическия състав на деликта.
Безспорно се установи по делото
настъпването на пътно - транспортно произшествие на - 16.12.2018 г., при което е пострадал ищецът
А.М.. С постановеното Решение № 50 от
06.11.2019г., по а.н.д. № 186/2019г. по
описа на РС- Своге, ценено съгласно чл.413 НПК и чл.300 ГПК, е установено, че е
налице противоправно деяние от страна на деликвента, изразяващо се в нарушаване
на правилата на ЗДвП, извършено виновно; процесните неимуществени вреди и
причинно – следствена връзка между деянието и вредите. Установи се, че Д.Д.Г. е признат за виновен, за това, че на 16.12.2018 г.,
около 12.05 часа в землището на с. Искрец, общ. Своге, Софийска област, но път
111-164, ул. „Христо Ботев", при управление на МПС -лек автомобил, марка
„Волво", модел „В 70", с per. № ******,, е нарушил правилата за
движение по пътищата, посочени в ЗДвП, а именно: - чл. 5, ал. 1, т. 1 - „Всеки
участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности
и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди"; - чл. 5, ал. 2, т. 1 - „Водачът
на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на
двуколесни пътни превозни средства; - чл. 20, ал. 2, изр. 2 - „Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.”; - чл. 116 - „Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към
децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат
с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат е червено-бял бастун и към
престарелите хора” и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на А.М..
Предвид горното, съдът приема за безспорно
установени в производството елементите от фактическия състав за пораждане на
деликтната отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на
вредата.
По отношение на останалите предпоставки
за ангажиране отговорността на ответното дружество: не е спорно между страните,
че З. „Б.И.“ АД е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” за процесния период на водача на автомобила, с който е причинено
ПТП, с оглед на което иска с правно основание чл.432 , ал.1 от КЗ е доказан по
основание.
По размера на обезщетението:
Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Поначало, причинените неимуществени вреди,
които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не
биха могли да бъдат възстановени или поправени, а само да бъдат възмездени чрез
парично обезщетение за доставяне на други блага, което придава на обезщетението
характер не на компенсаторно, а на заместващо такова. Тази заместваща облага
във всеки конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на
конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва да
бъдат определени по тяхната афектационна стойност.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението - възрастта на
пострадалия към момента на настъпване на вредите, общественото му положение,
общественото разбиране за справедливост и др. За ориентир при определяне размера
на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъдат отчетени конкретните
икономически условия и съответните нива за застрахователно покритие към
релевантния момент за определяне на обезщетението - настъпилото ПТП.
Ищецът е бил на 70 години към датата на инцидента. Препърпял е комплексна
травма – многофрагментно
вътреставно счупване на лявата раменна кост в горната и част; контузия на
дясната колянна става и дясната подбедрицата; фрактура на медиалния (вътрешния)
кондил на десния голям пищял, свързани с продължителни и силни болки и
страдания. Претърпените травми са
лекувани оперативно - раменна става е подменена с ендропротеза, на дясна
колянна става е извършена алопластика, като ищецът е търпял болки и страдание
за слок до 5 месеца. Липсва пълно
възстановяване - движенията са ограничени съобразно възможностите на
ендопротезата; цялата мишница е състояние на изразена хипотрофия; дясната
колянна става е деформирана, с предно медиална нестабилност, въпреки
проведеното ендопротезиране; дясното ходило стъпва по външния ръб и има
скъсяване от 2 см., а подбедрицата като цяло е извита. Ищецът не може да кляка,
трудно качва стълби, придвижва се с помощта на бастун, с накуцваща походка.
Съдът съобрази дадената в СМЕ прогнозата -
сериозна и твърде неблагоприятна за иищеца. В тази връзка, ищецът е бил
освидетелстван от ТЕЛК, който със свое Експертно решение № 2388/135 от
22.08.2019г. за получени травматични увреждания и дегенеративни заболявания на
опорно-двигателния апарат, като на М. е била определена „ по съвкупност“ – 95%
трайна степен на увреждане без право на придружител – пожизнено.
Горната съвкупност от фактори следва да се преценява в контекста на зрялата
възраст на пострадалия, с вече развити дегенеративни заболявания, които наред с получените при ПТП травми и две
сменени стави с еднопротези влошават като цяло качеството му живот и
възможността му да се движи свободно.
В съответствие с изложеното, съдът намира, че сумата от 70 000 лева се
явява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Не на последно място, съдът отчита и социално-икономическите
условия в страна към 2018г. - момента на пътното произшествие, намерили израз в
нивата на застрахователните лимити. Отчетено е още, че настъпилото усложнение -
Гонартроза на дясната колянна става след фрактура на вътрешния кондил на
тибията, не е в причинна връзка с действията на деликвента, а се дължи на
непълната диагноза, респ. лечение непосредствено след пътния инцидент./вж.
заключение СМЕ/
По възражението за съпричиняване по см.
на чл.51, ал.2 ЗЗД.
За да
е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до
увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване
от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на
пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да
бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за
произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за
съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия
е създал предпоставки за възникване на вредите.
В
конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел
възражение за съпричиняване по см. на
чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото пострадалия се движил по пътното платно, а не
върху пътния банкет или възможно най-вдясно. Не се е съобразил с посоката и
скоростта на приближаващото го МПС. Не е изпълнил задълженията по чл. 113 и чл.
108 от ЗДвП, като се е поставил в превишен риск.
Установи
се от приетото, неоспорено заключение на САТЕ с вещото лице инж. М., че пешеходецът се е движил по ул. „Христо Ботев“
в с. Искрец, община Своге в посока от гр. Своге към с. Бучин проход,
срещуположно на движението на л. а. „Волво“. Установи се още, че в района на
ПТП няма тротоар за движение на пешеходци. Вдясно от платното за движение,
гледано спрямо посоката на огледа, има банкет с широчина 1,80 м, който към
момента на ПТП е покрит със сняг. Нещо повече, свидетелят Д. сочи в показанията
си, че ищецът е бил отдясно на пътното платно – срещу него, като там липсвал
банкет. Движел се до мантинелата.
С
оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира такава наведеното възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца за неоснователно.
По акцесорния
иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД:
Предвид доказаността на главната претенция, основателен е акцесорния иск
с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Неоснователно е обаче искането за присъждане на лихва, считано от – 28.09.2019г.
Съобразно
нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
По
аргумент от разпоредбите на чл. 429, ал. 3 от КЗ, лихвата за забава, която се
покрива от застраховката "Гражданска отговорност на автомобилистите",
се дължи считано от момента на уведомяването на застрахователя, за настъпването
на застрахователното събитие, а не от някакъв по- ранен момент. Разпоредбата на
чл. 380, ал. 1 от КЗ определя изричното задължение на претендиращия
застрахователно обезщетение, да представи пред застрахователя доказателства за
настъпването на застрахователно събитие по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" както и да посочи своя
банкова сметка, ***етение. На свой ред, разпоредбата
на чл. 496, ал. 1 от КЗ определя краен тримесечен срок за произнасяне на
застрахователя по такава претенция, който срок тече от момента на предявяването
на писменото искане пред застрахователя и на номера на банковата сметка на
претендиращия. Внимателният анализ и систематическото тълкуване на нормативната
уредба на чл. 497, ал. 1 от КЗ мотивира извода, че считано от момента на
изтичането на определения в чл. 496, ал. 1 от КЗ тримесечен срок за произнасяне
- самият застраховател би изпаднал в забава на собствено основание, ако не се
произнесе по надлежно предявената пред него претенция по чл. 380, ал. 1 от КЗ. По аргумент от чл. 380, ал. 3 от КЗ
последиците на забавата му обаче биха били преодолени в хипотеза на забава на
кредитора т.е. ако не е изпълнено надлежно задължението на претендиращото лице
да посочи и представи всички необходими документи за установяване на фактите
относно заведената щета.
В разглеждания
случай, тримесечния срок е изтекъл на 27.09.2019г., поради което претенцията за
законна лихва считано от 28.09.2019г. е доказана.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и
двете страни в процеса, ищеца съразмерно уважената част, ответникът съответно
на отхвърлената. Ищецът е освободен от държавна такса, съгласно чл. 83, ал.4 ГПК.
С оглед частично уважените искове, на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, на упълномощения от ищеца адв. П.Г.
- САК, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съобразно уважената
част от иска в размер на 2 471 лева.
В полза на ответното дружество, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 384.80 лева,
съразмерно отхвърлената част на иска, като общо сторените разноски са в размер
на 5 180 лева. Съдът намира,
наведеното от страна на пълномощника на ищеца възражение за прекомерност за
основателно. При отчитане на действителната фактическа и правна сложност на делото
и нормативно определения минимален размер на адвокатското възнаграждение, с
оглед материален интерес на делото, определено по реда на чл.7, ал.2, т. 4
Наредба № 1/2004г. на ВАС, адвокатско възнаграждение възлиза на 4 236 лева с
вкл. ДДС, а в случая се претендира 4 800 лева с ДДС.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът дължи заплащане на държавна такса на
СГС за уважената част от исковете в размер на 2 800 лв., съразмерно уважената
част, както и сумата от 350 лв., представляваща съдебно деловодни разноски
заплатени от бюджета на съда.
Водим от горното, Софийски градски съд, I- 7 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. “Б.И.” ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.М.М.,
ЕГН **********, на основание чл. 432,
ал.1 КЗ, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД,
сумата 70 000 /седемдесет
хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от травматични
увреди в резултат на ПТП, реализирано на
16.12.2018 г. по вина на водача на л.а. марка „Волво“, с рег. № ******, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.09.2019г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди за разликата над 70 000лв. до пълния предявен
размер от 100 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА З. “Б.И.” ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. П.Г., на
основание чл.38, ал.2 от ЗА, сумата 2 471
лв., представляваща адвокатско
възнаграждение пред СГС.
ОСЪЖДА А.М.М., ЕГН **********,
да заплати на З. “Б.И.” ЕИК ******, разноски
пред СГС, в размер на 1 384.80 лв.,
съобразно отхвърлената част от иска, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА З. “Б.И.”, ЕИК ******, да заплати на Софийски градски съд, на
основание, чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса в размер на 2 800 лв., както и сумата
от 350 лв., представляваща съдебно
деловодни разноски заплатени от бюджета на съда
Присъдените
на ищеца суми могат да се преведат по посочена банкова сметка ***.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: