№ 203
гр. Русе, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Александър Иванов
Членове:Пламен Дочев
Явор Влахов
при участието на секретаря Тодорка Недева
в присъствието на прокурора Я. Г. И.
като разгледа докладваното от Александър Иванов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20254500600728 по описа за 2025 година
Производство по глава двадесет и първа от НПК.
Образувано е по Протест на Районна прокуратура – Русе, против
Присъда № 81/23.07.2025г. постановена по НОХД № 65/25г. на Районен съд –
Русе, с която подсъдимия Е. Е. К., на основание чл.304 от НПК е признат за
невинен и оправдан в извършване на престъпление по чл.206 ал.2 вр. ал.1 от
НК – че на 26.02.2019г. в гр. Русе, противозаконно присвоил движима вещ,
която владеел - влекач марка ДАФ, модел ФТХФ 105.460, per. № Р 3628 КА,
рама № XLRTE47MS0E756829, двигател № М19209 на стойност 27 240лв/с
ДДС/, собственост на „Еркотранс- Е“ ЕООД, върху който е учреден особен
залог с договор за особен залог на движими вещи от 27.10.2017 г. в полза на
заложния кредитор „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД /понастоящем банка
„ДСК“ АД/, като го продал на Х.И.Х. от гр.Русе в качеството му на
пълномощник на „Атего Асистънс“ ЕООД, без да запази правата на заложния
кредитор.
В протеста и допълнителните съображения към него се твърди
1
неправилност на присъдата, поради необоснованост следваща от несъответна
оценка на доказателствената съвкупност и в частност, за несъобразяване
наличието на достатъчна такава, която да опровергае защитната теза. Прави се
искане за отмяна. на първоинстанционната присъда, и постановяване на нова
– осъдителна от въззивната инстанция, по текста, въведен с обвинението и
налагане на съответно наказание на К..
В съдебно заседание протеста се поддържа в цялост от
представител на Окръжна прокуратура - Русе, като се акцентира на
необоснованост на атакуваната присъда, поради неправилност на оценката
касателно съдържанието на и следващото от доказателствените източници,
като при съответна различна такава, по начин предлаган с допълнителните
съображения и в изложената пледоария в контролната инстанция, би се
достигнало до изводи за съставомерност на деянието и постановяване на
осъдителна присъда по отношение на подсъдимия.
Защитника на подсъдимия (адв.Б. Ж.) развива съображения за
несъставомерност съобразно установеното по фактите – поради липса на
обективни, както и на субективни признаци, обуславящи въведената с
обвинението, специфична форма на своене. В този смисъл, счита
постановената оправдателна присъда за правилна и пледира за
потвърждаването й от въззивната инстанция, в каквато насока е и
становището на подсъдимия.
Въззивната инстанция констатира, че изведеното по фактите в
атакуваната присъда е установено при липса на противоречие в съвкупността,
поради което не следва само да се повтаря и тук.
Въз основа установеното от доказателствената съвкупност, с
атакуваната присъда било прието, че е налице несъставомерност - поради
липса на основание да се приеме наличието на психологично отношение на К.
към процесновъведеното с обвинението, своене на заложения камион така, че
да е довело да изискваната обективна даденост по незапазване правата на
заложния кредитор (въведената с обвинението хипотеза). Акцентира се на
установеното, че разпореждането с него, подсъдимия извършил със
съгласието и съдействието на заложния кредитор (въпросната банка, в чиято
полза бил вписана тежестта върху вещта), което изключва намерение за
своене, съответно и обуславя поради несъставомерност основание за цялостно
2
му оправдаване на основание чл.304 от НПК, поради неизвършване на
престъпление. Независимо от сравнително кратката оправдателна
мотивировка на присъдата, тя е точна и даваща законосъобразен и правилен
отговор на обвинението, съобразно установеното по фактите.
Въззивната инстанция изцяло се съгласява с нея, освен което, в
подкрепа правилността на достигнатия краен извод по предмета на делото
изтъква наличието на поредица от действия от страна на подсъдимия и
настъпили обстоятелства в периода от времето, през което започнал да
изпитва затруднение да изплаща вноските по заема, до датата на която продал
камиона на „Атего Асистънс“ЕООД, конкретиката на които, противно на
обвинителната теза, както и доводите по протеста, обуславя
несъставомерност. Всъщност резкриват психологично отношение към
правомерен начин за отправянето на заложената вещ, в аспекта че обслужвало
желанието, намерението на подсъдимия (съгласувано, подкрепяно като
възможност, както и по своеобразен начин подпомогнато от служители на
банката залогоприемател) по този начин да плати задължението си по
банковия заем, предвид наченалото във времето затруднение да го извършва
обичайно, съобразно предвиденото в съответния договор за кредит, обезпечен
с въпросния залог.
Липсата на писмено уведомяване на банката за прехвърляне
собствеността на заложената вещ и без получено нейно изрично съгласие за
такова, извън контекста на конкретно развитие на обстоятелставата в
произволен подобен случай, поначало априори не би могло да се цени
изолирано като проявление на съставомерна дейност по чл.206, ал.2 от НК. В
конкретния случай по процесното дело е налице комплекс от дадености
(несъмнено установени като фактически положения въз основа на цялата
доказателствена съвкупност) свидетелстващ категорично за липса на
съставомерно субективно отношение у подс.К., а всъщност свидетелстващ, че
действията му по продажба на камиона не били израз на намерение за
въведеното с обвинението специфично своене на вещта, а израз на съвсем
друго намерение – за успешно изплащане на на заема, поради текущо
настъпилото затруднение за това. При сигурно установеното за макар и устна
комуникация между подсъдимия и служители на банковата институция, в
чиято полза била запорирана вещта, в обсъждане на начин на отправянето й с
цел погасяване на задължения по взетия заем и настъпили затруднения за
3
изплащането му към същата институция от страна на залогодателя, и в
частност оказваното съдействие от служители на последната чрез насочването
на подсъдимия към конкретна възможност чрез която това да се осъществи
(бил му препоръчан контакт с потенциален купувач на веща), управителя на
което от своя страна да го заплати чрез заем, по отпускането на който се
провеждала процедура пред същата тази банкова институция), чрез която
възможност именно да бъде реализирано намерението на подсъдимия за
изплащане на дължимото по заема (ползвайки сумата от очакваната продажна
цена), във връзка с който бил вписан залога върху веща, факта на липса на
писмено уведомление до и липсата на изрично съгласие от банката може да се
обсъжда единствено като нарушение на самия договор между подсъдимия и
кредитодателя, но в никакъв случай едновременно и като белег, обективиращ
намерение за своене. Последното от своя страна изключва съставомерност на
последвалите момента на това знание и своеобразно съдействие от страна на
служители на банката, разпореждане от страна на подсъдимия с камиона, чрез
прехвърляне на собствеността му на другото дружество (като последното
също попадало в знанието на служители на банката, като бъдещо, предстоящо
действие на подсъдимия спрямо заложената вещ). Едновременно с това,
фактите свидетелстват и за неналичие на изисквания от обективна страна
признак, свързан с незапазване правата на заложния кредитор. Освен правната
последица (следваща от законодателно уредения принцип, че тежестта следва
вещта), фактически в случая заложената вещ продължавала по същият начин
(както допреди прехвърлянето на „Атего Асистънс“ЕООД), обективно да
съществува и потенциално останала обезпечение, на практика оставена на
отговорно пазене при последното дружество - приобретател, като последица
от извършения по – късно, опис от ЧСИ В.Н., в хода на изпълнителното дело,
инициирано от банката.
Посоченото обуславя извод за правилност на протестираната
оправдателна присъда и мотивира решението на въззивната инстанция, тя да
бъде потвърдена.
Предвид това, въззивната инстанция упражнявайки правомощията си
по чл.314, ал.1 от НПК, след като извърши служебна проверка на атакуваната
присъда счита, че не са налице изменителни или отменителни основания,
4
поради което, на основание чл.338 от НПК, тя следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 81/23.07.2025г. постановена по НОХД
№ 65/25г. на Районен съд – Русе.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5