Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр.
София, 06.07.2018 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря С. Влахова, като разгледа т.д. № 718/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД.
Ищецът Б.Е.ЕАД твърди, че в качеството си на производител електрическа енергия от слънчева енергия бил задължен на основание чл. 35а, ал. 3 ЗЕВИ да заплаща такса за произведената енергия. Таксата следвало да се удържа и внася от обществения доставчик или от крайния снабдител в държавния бюджет до петнадесето число на тримесечието, за което се отнася. Поддържа, че с решение на Конституционния съд на Р.Б.(РКС) № 13/2014 г., влязло в сила на 10.08.2014 г., разпоредбите на чл. 35а – чл. 35в ЗЕВИ, установяващи дължимостта на таксата, размера й и реда за внасянето й, били обявени за противоконституционни. Въпреки това на 15.10.2014 г. крайният снабдител внесъл удържаната за периода 01.07.2014 г. – 10.08.2014 г. такса в общ размер от 121 725,67 лв. в държавния бюджет. Ищецът счита, че внасянето на таксата е извършено без годно правно основание, тъй като към датата на внасянето й разпоредбите на чл. 35а-35в ЗЕВИ не са се прилагали – към този момент било отменено както материалноправното основание за дължимостта на таксата (чл. 35а), така и процедурата по удържането и внасянето й (чл. 35б – чл. 35в ЗЕВИ) и това е довело до невъзможност да се довърши фактическия състав. Поддържа също, че с получаване на таксата държавата се е обогатила за сметка на обедняването на ищеца, който не е получил пълния размер на дължимата му преференциална цена за произведената от него електроенергия. Ето защо моли съда да осъди държавата да върне получената без основание такса, а в евентуалност – да върне таксата до размера на обедняването на ищеца. Претендира законна лихва и разноски.
Ответникът Р.Б.оспорва исковете при твърдението, че РКС № 13/2014 г. действа занапред, т.е. до влизането му в сила е налице основание за заплащане на таксата (а именно – наличие на произведена електроенергия за периода, за който таксата е удържана). Твърди, че отношенията, за които е събрана процесната такса, са се развили и приключили преди влизане на РКС в сила, тъй като действията по удържане и внасяне на таксата в бюджета имат само технически характер и не са част от фактическия състав на вземането за такса. Ето защо моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Безспорно между страните е, че ищецът е производител на електрическа енергия от слънчева енергия. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в изпълнение на разпоредбите на чл. 35а-чл. 35в ЗЕВИ крайният снабдител ЕВН Б.Е.ЕАД е удържал такса в размер на 20 % от цената, дължима по фактура 45/31.07.2014 г. (за произведена енергия за м. юли 2014 г.) и по фактура 46/31.08.2014 г. (за произведена енергия за м. август 2014 г.) – общо 121 725,68 лв. Така удържаната такса е преведена по сметка на КЕВР на 15.10.2014 г.
Междувременно с РКС № 13/31.07.2014 г. разпоредбите на чл. 35а-чл. 35в ЗЕВИ са обявени за противоконституционни. Решението е обнародвано на 06.08.2014 г. и е влязло в сила на 10.08.2014 г. (чл. 151, ал. 2, изр. 2 КРБ).
На основание чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ противоконституционният закон не се прилага от деня на влизане на решението в сила, което означава, че същият е действал в периода, в който е произведена електроенергията, за която е удържана и платена процесната такса. Впрочем, ищецът не твърди към този момент да е липсвало основание за плащане на таксата, нито основанието да е отпаднало с обратна сила. Поради това изложените в писмената защита на ответника аргументи – че решението на Конституционният съд действа занапред и не засяга действията, извършени до влизането му в сила, макар и напълно съответно на закона, се явява неотносимо към настоящия правен спор. Ищецът обосновава възникване на процесното вземане (по главния иск) единствено с твърдението, че към датата на превеждане на сумите в бюджета липсва правно основание за това, тъй като към тази дата не е налице законово уредена процедура по начисляване, определяне на размера и внасяне на таксата.
От изложеното е видно, че спорните между страните въпроси са правни, а именно: 1). към кой момент следва да е налице основание за получаване на таксата – към момента на произвеждане на енергията или към момента на удържането и внасянето на таксата в бюджета, и 2). кои факти са част от основанието за получаване от ответника на процесната такса.
По тези въпроси съдът приема следното:
1). Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД включва даване и получаване на „нещо“. Неоснователното обогатяване, което следва да бъде отстранено по пътя на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, настъпва не в момента на даването, а в момента на получаването. Следователно наличието на основание за разместването следва да се преценява не към момента на даването, а към момента на получаването.
Обикновено тези два момента съвпадат, но не всякога е така. В настоящия случай таксата съгласно чл. 35б ЗЕВИ се „удържа и внася“ от обществения доставчик/крайния снабдител. Действително, както сочи и ответникът в писмената си защита, неговата роля е техническа, тъй като юридическият платец е производителят на енергията. Това обаче не променя момента, в който настъпва „получаването“ за държавата, а води единствено до разграничаване на момента на даването от момента на получаването. По отношение на ответника фактическият състав на разместването на блага завършва в момента на внасяне на таксата от третото лице.
Ето защо преценката за наличие на основание за получаване на таксата следва да се прави към датата, на която е следвало задължението за внасяне да бъде изпълнено (15.10.2014 г.) и към датата, на която то действително е изпълнено (15.10.2014 г.). Към този момент настъпва разместването на благата чрез „получаване“ на „нещо“ по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
2). За да се отговори на въпроса, било ли е налице основание за получаване на таксата от ответника към 15.10.2014 г., следва да се установи кое е основанието за получаване на публично вземане за такса.
Основанието по чл. 55 ЗЗД е преди всичко юридическият факт, от който следва задължението за даване. Съгласно чл. 35а, ал. 1 ЗЕВИ процесната такса се събира „за производство на вятърна и слънчева енергия“. Следователно произвеждането на такава енергия е основание за дължимост на таксата, но самият факт на производство не е юридическото основание за даване. Такова е задължението, вменено на производителя със закон. Следователно основанието за плащане на таксата не е самото производство на енергията, а законоустановеното задължение за нейното внасяне при реализиране предпоставките на съответната разпоредба.
Този извод може да бъде подкрепен и с мотивите по т. 1 на Постановление 1/1979 г. на Пленума на ВС – „Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта …“ От тези мотиви е видно, че основанието, което липсва, е юридическият акт, който се е считал за източник на задължението за даване.
В настоящия случай юридическият акт е законът, а произвеждането на енергията е част от фактическия състав, но не и самостоятелно основание за даването. В настоящия случай към момента на настъпване на изискуемостта на задължението за превеждане на удържаната такса в полза на държавния бюджет (до 15-то число на месеца, следващ тримесечието, за което таксата се отнася – чл. 35б, ал. 4 вр. ал. 3 ЗЕВИ) юридическото основание за изпълнение на това задължение не е налице (противоконституционният закон „не се прилага“ към тази дата – чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ). Това означава, че третото лице-технически платец е изпълнило едно задължение към момент, към който това задължение не е предвидено в закона. Получаването следователно е без основание. (в този смисъл съдът споделя и мотивите, изложени в решение по т.д. 709/2017 г. на СГС, ТО, 10).
Следва да се отбележи, че този извод е съответен на разпоредбата на чл. 60, ал. 1 КРБ, която установява принципа на законоустановеност на публичните задължения за данъци и такси – законоустановеността включва наличие на законово задължение за плащане на таксата не само към момента, към който се осъществяват фактите, поради които тя се дължи, но и към момента на настъпване на изискуемостта на задължението.
Ето защо искът за връщане на полученото без основание е основателен и следва да бъде уважен без да се разглежда претенцията по чл. 59 ЗЗД.
По разноските:
Ответникът следва да заплати на ищеца разноски за държавна такса, вещо лице и адвокат в размер на 12 149,03 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Р.Б., представлявана от М.на Ф., да заплати на Б.Е.ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 121 725,67 лв., представляваща получена без основание такса за произведена в периода юли-август 2014 г. енергия от възобновяем източник, внесена на основание чл. 35а ЗЕВИ (обявен за противоконституционен с РКС № 13 от 2014 г. - ДВ, бр. 65 от 2014 г.), ведно със законната лихва от 13.02.2017 г. до погасяването, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 12 149,03 лв. разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: