Р
Е Ш Е Н И Е
София, 02.03.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на .двадесети февруари през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 4086/2021 г., за да се произнесе, взе
пред вид:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от
К.Б.Б., ЕГН **********, чрез адв.
Е.И. - САК, съдебен адрес:***, против ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“ АД, ЕИК ******, София,
бул. “******, за присъждане на обезщетение за претърпени вреди от ПТП,
претендирани пряко от застрахователя, както следва: обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер 30 000 лв.., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 22.06.2019 г. до
окончателното й изплащане и обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер 191,89 лв., ведно със законна лихва,
считано от 08.07.2019 г. – датата на
постановения отказ до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски,
в това число и адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на 12.03.2019 г., около
11.35 ч. в София при управление на л.а., марка „БМВ“, модел „Х5“, Рeг. № СВ ****МА по ул. „Цар Симеон“ с посока на движение
от ул. „Опълченска“ към ул. „Одрин“ и в района на № 169 водачът А.Р.Д.И.Х.
нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 25, ал. 1 ЗДвП, предприемайки
маневра за навлизане в лентата за насрещно движение, за да заобиколи отляво
спрелия пред него лек автомобил, като не се съобразил с ищеца в качеството му
на пешеходец, и по непредпазливост му причинил средна телесна повреда, а именно
- счупване на скочната кост на дясното ходило с
изкълчване на субталарната става и талонавикуларната става, причинило му трайно затрудняване
на движенията на десния долен крайник за срок от около 2,5 - 3 месеца -
престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“б“, пр. 2, вр. чл.
342, ал. 1, пр. 3 НК.
Ищецът твърди, че виновният водач А.Р.Д.И.Х. е признат за
виновен в извършване на посоченото по – горе деяние с решение по НАХД № 2157/20
г. по описа на СРС, НО, 23-ти състав, потвърдено с решение № 260100 по ВАНД
4469/20 г. по описа на СГС, НО, 13 - ти въззивен състав, влязло в сила на
15.02.2021 г.
Според отразеното в исковата молба, за автомобила,
причинил ПТП, е налице сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” с ответното дружество по застрахователна полица
№ GO/68070400/69414485/72002173/73009714 със срок на действие от 06.09.2018 г.
до 06.09.2019 г.
Заявява, че с писмена застрахователна
претенция/уведомление от 19.03.2019 г., връчена на ответника на 22.03.2019 г.,
ищецът заявява, че го е уведомил за процесното застрахователно събитие и
претърпените от него неимуществени и имуществени вреди, за които претендира
обезщетение, но в законоустановения тримесечен срок, както и до настоящия
момент ответникът не му е изплатил дължимото обезщетение.
В тази връзка е предявил настоящия иск срещу застрахователя
с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за
заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди в
посочения по – горе размер, ведно със законните последици – лихви и разноски.
Представил е писмени доказателства. Ангажирала е гласни
такива.
Ответникът ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“ АД оспорва исковете по
основание и размер. Претендира разноски и юрк.
възнаграждение.
Признава за установено съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването на л.а.
„Фиат”, Рeг. № СВ ****КХ по силата на застрахователна
полица № BG/30/118002648779 от 06.09.2018 г..
Оспорва изключителната вина на водача на лекия автомобил А.Р.Д.И.Х.
за процесното ПТП. Счита, че той е бил поставен в невъзможност да предприеме
мерки за предотвратяване на ПТП, тъй като пешеходецът се е движил по пътното
платно, като е застанал на пътя на лекия автомобил и не се е съобразил с
приближаването му.
Счита, че претендираният от ищеца размер на обезщетение
за претърпените неимуществени вреди е необосновано прекомерно завишен.
Оспорва и твърдените с исковата молба травми, получени от
ищеца като вид и характер, както оспорва и твърденията за тяхната
продължителност. Оспорва всички травми да са в причинно - следствена връзка с
процесното ПТП, както и че той има оплаквания към настоящия момент. Според
него, не са представени никакви медицински документи за търсена медицинска
помощ и предписвани терапии за лечение.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия Константин Б., изразяващо се движение по пътното
платно, а не по тротоар или др., същият не се е съобразил с отстоянието и скоростта
на преминаващите автомобили, като е нарушил и чл. 95 ЗДвП. На следващо място,
твърди, че ищецът не е провел правилно и адекватно лечение на травмите си и
така е влошил състоянието си.
Оспорва иска за имуществени вреди. Счита, че същият е
недопустим, тъй като не е спазено рекламационното
производство по чл. 380, ал. 1 КЗ. Застрахователят не е сезиран по извънсъдебен
ред с искане за обезщетяване на направените разходи, като същите платежни
документи са представени за пръв път с исковата молба.
Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и
размера на претендиралите лихви, по аргумент за неоснователност на главния иск.
Ангажира доказателства и доказателствени искания –
писмени доказателства, свидетел и експертиза.
В хода по същество
моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан,
като му присъди разноски по списък.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди ведно със законните последици.
От събраните по
делото доказателства се установява, че деяние с решение по НАХД № 2157/20 г. по описа на
СРС, НО, 23 - ти състав, потвърдено с решение № 260100 по ВАНД 4469/20 г. по
описа на СГС, НО, 13 - ти въззивен състав, влязло в сила на 15.02.2021 г. А.Р.Д.И.Х.
е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“б“, пр. 2,
вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК – за това, че на 12.03.2019
г., около 11.35 ч. в София при управление на л.а., марка „БМВ“, модел „Х5“, Рeг. № СВ ****МА по ул. „Цар Симеон“ с посока на движение
от ул. „Опълченска“ към ул. „Одрин“ и в района на № 169, е нарушил правилата за
движение по пътищата - чл. 25, ал. 1 ЗДвП, предприемайки маневра за навлизане в
лентата за насрещно движение, за да заобиколи отляво спрелия пред него лек
автомобил, като не се съобразил с пешеходеца, и по непредпазливост му причинил
средна телесна повреда, а именно - счупване на скочната
кост на дясното ходило с изкълчване на субталарната
става и талонавикуларната става, причинило му трайно
затрудняване на движенията на десния долен крайник за срок от около 2,5 - 3
месеца.
В резултат на катастрофата,
е пострадал ищецът, получавайки описаните по – горе увреждания.
По делото е
прието за безспорно установено, че към датата на ПТП е налице валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
процесния автомобил по № GO/68070400/69414485/72002173/73009714 със срок на
действие от 06.09.2018 г. до 06.09.2019 г.
Доказа се, че ищецът е предявил извънсъдебна претенция за
заплащане на обезщетение за претърпените от него вреди по застраховката
„Гражданска отговорност“ на лекия автомобил, но до настоящия момент такова не е
изплатено от ответника.
За установяване
на претърпените неимуществени вреди ищецът поиска и съдът допусна до разпит свидетеля Н.Г.Г., негов
близък. В показанията си той заяви, че от 2011 г. са колеги с ищеца, бил му
е работодател. Знае за претърпяното от него през 2019 г. ПТП. Видял го е във
ВМА, в Спешното отделение, след катастрофата. Бил в тежко, критично състояние,
кракът му бил счупен, бил ударен в глезена, който бил обърнат и усукан, бил в
съзнание, с бинт на главата, със сцепена вежда. Изпитвал силни болки. На
следващия ден свидетелят го видял след операцията. Операцията била долу в
глезена и изпитвал силни болки. Притеснявал се дали ще проходи, главата му била
сцепена. Според свидетеля, К.Б. преседял в болницата една седмица, после го
изписали за домашно лечение. Закарали го вкъщи, купили му лекарства. За него се
грижели възрастните му родители, а свидетелят го карал на контролни прегледи.
След около седмица му поставили шина за обездвижване, която била махната на
петдесетия ден, но лекарят му казал, че сигурно още трябва да я носи, защото
кракът му изглеждал подут – като от слонска болест. Носил шината 90 дни, не
можел да стъпва на крака, а на втория месец му позволили да ползва патерици.
Вторият и третият месец били много тежки за Б., защото до третия месец бил
тотално обездвижен, а трябвало да ходи на рехабилитация, свидетелят му помагал,
водел го на преглед. Сле9дтова възстановяването му продължило в домашни условия
с рехабилитатор вкъщи. След една година започнал да ходи, но и досега накуцва.
Изпитва болки при промяна на времето. Свидетелят Георгиев заяви още, че след
травмата ищецът много се променил, защото разчитал финансово само на родителите
си, на техните пенсии и реално две години не е имал доходи. Сега вече работи.
Преди бил център на компанията, след това станал свит, и досега не иска да
излиза, затворил се в себе си.
Във връзка с
възраженията на ответника по механизма на станалото ПТП, по негово искане съдът
разпита свидетеля А.Р.И.Д.Х., водач на л.а., марка „БМВ“, модел „Х5“, Рeг. № СВ ****МА. Той заяви, че катастрофата е станала на
12.03.2019 г., след обяд. Свидетелят карал в София, по ул. Цар Симеон, посока от
ул. Опълченска към ул. Одрин и Константин Величков валяло сняг и дъжд. Скоростта
му била 30 – 40 км/ч. Пред него отдясно имало автомобил – м. Голф, софийска
регистрация, който карал в средата на пътя и спрял във втората лента, където
паркират колите. След като спрял, от този автомобил излязъл човек, без да са
пуснати аварийни светлини. Свидетелят не могъл да спре автомобила си, защото
гледал колата и отворената врата, в един момент чул удар, ударил спирачки и
колата леко се плъзнала към друга кола, тогава видял, че един човек седи на
земята, бил се ударил в огледалото му. Слязъл от колата и звъннал на полицията
и на те. 112. Според свидетеля, пешеходецът излязъл между колите и искал да
пресече, но той не го е видял, само чул удара. Пешеходецът паднал от лявата
страна на л.а., управляван от свидетеля, главата му била обърната към ул.
Опълченска, в обратната посока. На мястото няма пешеходна пътека и светофар, по
улицата има паркирани коли от двете страни, има място точно за две коли, можел
е да задмине л.а. Голф.
По делото бе изслушана и приета съдебна автотехническа експертиза.
Според вещото лице, пешеходецът К.Б. непосредствено преди произшествието се
е намирал до задна дясна врата на паркирания от него на ул. „Цар Симеон” в
дясната лентата за движение в посока от ул. „Одрин” към ул. „Опълченска” л.а.
м. „Рено” модел „5”, Рег. № ******АН. Б. е бил с гръб към посоката на движение
на л.а. БМВ. Няма данни за пресичане или внезапно изскачане от негова страна. Обективно
той е станал видим от момента, в който е излязъл от л.а. м. „Рено”. От момента
на излизане, затваряне на вратата и достигане при задната врата, до момента на
удара са изминали минимум 2,5 секунди. При 40 км/ч /11,11/ за 2,5 секунди
лекият автомобил е изминал 27,77 м. Следователно в момента, в който К.Б. е
станал видим за водача на л.а. „БМВ”, автомобилът се е намирал от пешеходеца
минимум на 28 м.
Ул. „Цар
Симеон” в района на произшествието е била предназначена за двупосочно движение
с по две ленти във всяка посока, разделени с единична прекъсната линия, като
двете крайни десни ленти били заети от паркирани автомобили. Пред автомобила,
управляван от А.И.Х., в същата посока се е движел л.а. „Фолксваген” модел
„Голф”, Рег. № *****АР. Този автомобил е
ограничавал видимостта на водача на л.а. „БМВ” напред пред неговия коридор на
движение.
По време
на ПТП видимостта е била добра, пътното платно
мокро.
Експертът е изчислил
опасната зона за спиране на
лекия автомобил „БМВ” и
заявява, че тя е била около 24 м. при скорост
на движение 40 км/ч. Техническото
време за реакция на водача в конкретната пътна обстановка е 0,8 сек. Това време
е по - малко от времето за възникване на опасността – излизането на водача на
л.а. „Рено” от автомобила – минимум 2,5 секунди, при което се установи, че в
този момент автомобилът „БМВ” се е намирал минимум на 28 метра от него и то в
насрещната пътна половина за движение.
При опасна
зона за спиране 24 метра следва изводът, че водачът на л.а. „БМВ“ е разполагал
с техническа възможност да предотврати удара с пешеходеца. Вещото лице прави
извод, че към момента на навлизане на л. а. „БМВ” в лявата пътна половина
пешеходецът е бил с гръб към него и не е могъл да възприеме опасната ситуация.
Следователно пешеходецът не е имал техническа възможност да предотврати ПТП-то.
Други, релевантни
към спора доказателства по делото не са представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени от
страните писмени, гласни доказателства и експертиза.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ са
за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди
вследствие настъпилото на 12.03.2019 г. ПТП пряко от застрахователя по
застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобила, чиито водач е причинил
катастрофата.
Според посочената разпоредба, увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя.
Съгласно нормата на чл. 45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а, според ал.2 на същия
текст, при всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи, при условията на кумулативност, следва да
бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както на прекия причинител,
осъществил деликта, така и на обвързания с гаранционно-обезпечителната
отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност,
вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от
нейната форма – умисъл или непредпазливост. Следователно основателността на
иска по чл. 45 от ЗЗД предполага установяване в съдебното производство на тези
елементи, съотнесени към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца.
В настоящия случай по безспорен начин се установява
наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Както бе посочено по – горе, по делото се доказа фактът
на непозволеното увреждане и причинените на ищеца вреди. Не се спори и относно
наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила, чиито водач е
причинил процесното ПТП.
От ответната страна бе направено възражение за съпричиняване от ищеца на вредоносния резултат и в
тази връзка бе изслушан свидетел и бе приета съдебна автотехническа
експертиза. Съдът, разглеждайки възражението, се съобрази с изводите на вещото
лице, които не бяха оспорени от страните, и, според които водачът на л.а. „БМВ“
е разполагал с техническата възможност да предотврати удара с пешеходеца, но пешеходецът
не е имал техническа възможност да предотврати ПТП-то. С оглед на това съдът
приема възражението за съпричиняване за недоказано.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди следва
да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, предвиждаща определянето му по
справедливост, като се вземат пред вид всички относими
обстоятелства, очертаващи действителните болки и страдания на пострадалия.
От събраните в настоящия процес писмени доказателства и показанията
на изслушания по искане на ищцовата страна свидетел,
които съдът изцяло кредитира, се установява, че ищецът е претърпял сериозни
увреди, които са й донесли сериозни и силни болки и страдания, продължили около
три месеца, като най – интензивните от тях са били около един месец, а до края
на третия месец на практика е бил обездвижен, придвижвал се е с помощни
средства и е бил зависим от хората, които са се грижили за него. Тези болки и
страдания съдът намира, че следва да бъдат обезщетени по справедливост,
съобразно нормите на чл. 52 ЗЗД и в съответствие със съществуващата съдебна и
практика и житейска ситуация в страната и общо възлизат на 25 000 лв. и за тази сума искът е основателен и
доказан и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от
26.06.2019 г до окончателното изплащане.
В останалата част, за разликата до пълния предявен размер
30 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Досежно претенцията за присъждане на имуществени вреди:
Съдът намира, че в хода на делото тези вреди не бяха
доказани. От ищцовата страна са представени документи
– фактури за извършени разходи, но липсват доказателства, че тези разходи са за
лечение, свързано именно с травмите, получени от процесния инцидент/.Искът в тазаи част е неоснователен и недоказан и следва да се
отхвърли.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят
разноски - адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска, в
размер 1 863, 10 лв.
Съобразно уважената част от иска, на ответника се следват
разноски по представен списък, както следва: 79, 40 лв. депозит за в.л. и
свидетел и 200 лв. ю.к. възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“ АД, ЕИК ******, София, бул. “******, да заплати на К.Б.Б., ЕГН **********, чрез
адв. Е.И. - САК, съдебен адрес:***, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата 25
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
претендирани пряко от застрахователя, ведно със
законната лихва, считано от 22.06.2019 г., до окончателното изплащане и разноски по компенсация - адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част от иска, в размер 1 863, 10 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата до пълния предявен размер
30 000 лв. в частта за неимуществените вреди и за сумата сумата 191,89 лв. -
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със
законната лихва, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА К.Б.Б. да заплати на ЗАД
„Д.Б.: Ж.И З.“ АД разноски, съобразно отхвърлената част от иска, както следва:
79, 40 лв. депозит за в.л. и свидетел и 200 лв. ю.к. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок
от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: