Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1792 Година 16.11.2021г. Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Бургас, ХVІ-ти състав, на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и
първа година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин ЕНЧЕВ
2.Димитър
ГАЛЬОВ
Секретаря: К.Л.
Прокурор: Андрей Червеняков
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен
характер дело номер 1917 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото
е образувано по касационна жалба на Н.Л.Е.
*** против решение № 34/01.06.2021г., постановено по н.а.х.д. № 247/2021г. по
описа на Районен съд Несебър. Счита решението за постановено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон. Твърди, че се касае за продължено административно нарушение
и отговорността на водача следва да се ангажира само веднъж. Възразява за
неяснота досежно място на извършването и начинът на установяване на
нарушението, съответно счита, че същото е неправилно описано, като липсва
конкретно изпълнително деяние. С жалбата и представено писмено становище се
иска отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът – Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Бургас, редовно уведомен, не
изразява становище по касационната жалбата.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Административен
съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена
в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение
Районен съд Несебър е потвърдил електронен фиш серия Г №0027591 на ОДМВР
Бургас, с който на касатора за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за
застраховането (КЗ) и на основание чл.638, ал.4 вр. ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1
от КЗ, е наложено административно наказание „глоба“ в размер от 250лв. Съдът е
приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, като нарушението е правилно квалифицирано, изпълнителното деяние е
ясно и точно описано, не е налице неяснота досежно мястото му на извършване,
както и не е налице нарушение на чл.17 от ЗАНН. По същество е съдът е обосновал
извод за съставомерност на деянието, надлежно установено с годно техническо
средство при спазване реда и условията за това. Възражението за приложение на чл.28 от ЗАНН е прието
за неоснователно, тъй като по делото не са представени доказателства, че деянието
се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от
този вид.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд
на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218
от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Възраженията на
касатора са неоснователни.
Съдебното решение
не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и
процесуалните правила.
Задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите по раздел ІІ буква „А”,
т.10.1 от приложение № 1 е въведена с нормата на чл.461, т.1 от КЗ. От своя
страна съгласно даденото в §1, т.33 от КЗ, легално определение на понятието
„автомобилист” – това е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на
моторно превозно средство, който във връзка с притежаването или използването му
може да причини вреди на трети лица. Съгласно чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, договор
за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е длъжно да сключи
всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е било спряно от движение.
Отговорността на
касатора е ангажирана в хипотезата на чл.638, ал.4 във вр. ал.1, т.1 от КЗ, която разпоредба предвижда налагане на
глоба от 250 лв. – за физическо лице, съответно имуществена
санкция от 2 000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец за собственик
на МПС, когато с автоматизирано техническо средство или
система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „ГО“ на
автомобилистите. Видно е, че нормата не държи сметка за водача на МПС, в
каквато насока възразява касатора и с което обосновава неправилна правна
квалификация и неяснота досежно изпълнителното деяние за което е ангажирана
отговорността му. Аргумент в тази насока е и
разпоредбата на чл.647 ал.3 от КЗ, с която е дерогирано правило на чл.189 ал.5
от ЗДвП за издирване на водача на МПС, когато управлението е установено с
техническо средство по реда на чл.189 ал.4 от ЗДвП, тъй като при установено с
техническо средство управление на МПС, собственика му носи
отговорност за бездействието си да сключи застраховка „ГО“, по силата на чл.
638 ал.4 вр. с ал.1 от КЗ, както в случая е процедирал и административнонаказващия
орган.
Неоснователно е възражението
на касатора за ограничаване правото му на защита обосновано с неяснота на
мястото на извършване на нарушението, доколкото същото е надлежно описано, а
именно гр.Несебър, ж.к.Черно море-3.
Неоснователно е
и възражението касаещо системата за установяване на нарушението, с което
касаторът обосновава несъставомерност на деяние. Установено е по делото, че
АТСС, с което е заснет лекия автомобил е
автоматизирано техническо средство – пътна радарна система тип m*SpeeDet 2D, инсталирана в патрулен
автомобил, което е одобрен тип средство за измерване съгласно е Удостоверение №
18.02.5133, преминало метрологична проверка.
Собственият на Н.Е.
автомобил с рег.№СМ4567АН е заснет на 02.10.2020г. в движение, в гр.Несебър, с
точни координати на приложената снимка от mOffice
справка и след проверка, извършена в Гаранционен фонд за същия автомобил е установено,
че не е имал валидно сключена и действаща застраховка
„Гражданска отговорност“ към тази дата, видно от разпечатката за справка в ГФ,
т.е налице е нарушение на нормата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, тъй собственикът
на МПС не е изпълнил задължението си да сключи задължителната застраховка ГО. Без значение за съставомерността
на нарушението е кога е възникнало задължението за сключване на застраховката, като
релевантен е факта, че към процесната дата това задължение не е изпълнено. В
случая, автомобилът е бил заснет в движение, което е изрично посочено в
електронния фиш, поради което не е налице съществено процесуално нарушение,
като не посочено, че автомобила се управлява. Действително тази формулировка е
неприцизна, но с посочването, че автомобила е в движение, се установява
приложимостта на посочената санкционна норма на чл.638, ал.4 от КЗ.
По отношение
възраженията на касатора за приложение на чл.17 от ЗАНН и неправомерното му
санкциониране с предходно издаден ЕФ и последващо издадено НП за установено
липса на застраховка „Гражданска отговорност“ , следва да се посочи, че ЗАНН не
допуска съществуването на “продължавано” административно нарушение по аналогия
с продължаваното престъпление по чл.26, ал.1 от НК. Когато деянието е извършвано при една и съща обстановка,
многократно и осъществява състава на едно и също нарушение, то се доближава до
т.н. “продължавано престъпление“ по смисъла на чл.26 от НК, но разпоредбата на
чл.18 от ЗАНН изключва приложимостта в административнонаказателното право на
институтите “множество престъпления” или “продължавано престъпление”. Съгласно
чл. 18 от ЗАНН, когато едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения,
наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Всяко едно
управление на МПС, без сключена задължителна застраховка ГО е отделно
административно нарушение. В този смисъл е и ТР№ 77/1984г. на ОСНК на ВС,
според което “в административнонаказателната отговорност не се прилагат
разпоредбите на чл.23-26 от НК”.
С оглед
изложеното и на основание чл.221, ал.2,
предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното
решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от
горното, Административен съд Бургас, ХVІ-ти състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 34/01.06.2021г., постановено по н.а.х.д. №
247/2021г. по
описа на Районен съд Несебър.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.