№ 9620
гр. С..........., 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110128007 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410 КЗ от „......................“ ЕАД
срещу ............ за сумата от 549,69 лева, представляваща заплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско+“ в размер на 534,69 лева и 15 лева ликвидационни
разходи, ведно със законната лихва върху нея считано от датата на предявяване на иска –
23.05.2023г., до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на ................. водачът ............... управлявайки лек автомобил марка
.................. застрахован по имуществена застраховка „Каско +“ .............. при ищеца,
движейки се в гр. С........... по ул. „........... попада в несигнализирана и необезопасена дупка
на пътното платно, вследствие на което на МПС-то са нанесени материални щети.
Нанесените в резултат на ПТП-то щети били описани в уведомление по щета №
44012132219721 от 19.07.2022г., описи на претенция и опис-заключение по щета. Били
увредени следните части по автомобила- предна дясна гума, задна дясна гума, предна дясна
джанта и задна дясна джанта. За причинените вреди бил изготвен опис като с
ликвидационен акт от 22.07.2022г. била одобрена сума в размер на 534,69 лева, която била
прихваната с насрещно задължение на застрахования за дължима застрахователна премия по
процесната полица. Поддържа, че с изплащането на застрахователното обезщетение е
встъпил в правата на застрахования собственик на увреденото имущество срещу ............. До
ответника била изпратена регресна покана с изх. № 92-11206/19.08.2022г. за възстановяване
на заплатеното обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лева, като писмото
било получено на 13.09.2022г., но вземането не било погасено. Искането към съда е да
уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорва предявения иск. Оспорва наличието на застрахователно правоотношение.
Сочи, че не ставало ясно по категоричен начин, че причина за процесното ПТП е
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. Поддържа, че по делото няма
представен протокол за ПТП, като изготвянето му било задължително. Твърди, че не се
установявало дали преди ПТП автомобилът е бил технически изправен. Твърди, че не може
1
да бъде безспорно обоснован механизма на ПТП и наличието на причинна връзка между
увреждането и твърдяната неравност на пътното платно. Поддържа, че водачът е бил длъжен
да се движи със скорост, която да му позволява спиране при наличие на опасност, както и да
му позволява да наблюдава непрекъснато пътното платно. Счита, че водачът е допринесъл за
настъпване на процесното ПТП като не се е съобразил с пътната обстановка. Оспорва
размера на причинените вреди. Сочи, че представените по делото общи условия не са
подписани от застрахования. Поддържа, че липсвали доказателства да са сторени
ликвидационни разходи, а отделно от това същите не се дължали от ............. Искането към
съда е да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Ангажирането на отговорността по 410 КЗ вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е
обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1/. наличието на
валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното
дружество /ищец/; 2/. заплащане на застрахователното обезщетение от страна на
дружеството-ищец; 3/. предпоставките по чл. 49 от ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени
от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени
вследствие противоправно деяние /действие или бездействие/ при или по повод на
възложената работа; причинителят да е действал виновно. Вината се предполага – чл. 45, ал.
2 от ЗЗД.
В настоящия случай с определение от 01.09.2023г. по чл. 140 ГПК, в което е
обективиран проектът за доклад по чл. 146 ГПК, обявен за окончателен в проведеното
съдебно заседание на 29.01.2024г., е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК извършеното от ищеца плащане на обезщетение в размер
на 534,69 лева.
От приетия препис от застрахователна полица .............. от 16.07.2022г. се установява,
че лек автомобил „Мерцедес С 350“, рег. № СВ5004АН е бил застрахован при ищцовото
дружество по застраховка „Каско“ с период на застрахователно покритие по имуществената
застраховка от 17.07.2022г. до 16.07.2023г.
С оглед на което съдът намира, че към датата на процесното ПТП /................./ е бил
налице сключен валиден застрахователен договор с предмет имуществено застраховане на
увредения автомобил.
На следващо място въпросът за обстоятелствата, при които е настъпило
произшествието се изяснява от свидетелските показания на св. Р., водач на увредения
автомобил по време на настъпване на ПТП-то, както и от приетите писмени доказателства и
САТЕ.
Св. .............. е посочил, че е управлявал ............. класа, минавал покрай ........... мол и
влязъл в дупка, спукали се и двете гуми. Било светло, след обяд, сухо време. Дупката не се
виждала, била много лоша, като бил изяден асфалта на новия булевард зад мол „...........“.
Щетите били двете десни гуми, които се спукали. Обадил се на застрахователя и извикал
пътна помощ. Сменил гумите заедно с джантите. Сочи, че през дупката минал с 40 км/ч,
2
нормална скорост. Твърди, че като влязла колата вътре в дупката с гумите и джантата, при
самото излизане от дупката имало едно ръбче и когато тръгнал да излиза от дупката се
наранила джантата с гумата. Имало още две-три коли преди него, които били спрели със
спукани гуми. Сочи, че нямало как да избегне дупката, защото имало коли срещу него.
Когато треснала колата тогава разбрал за дупката. Нямало обозначение, нито обезопасяване,
това било точно преди да се направи ремонт на булеварда.
От приетата САТЕ се установява, че обстоятелсвата и причините, при които е
настъпило произшествието, отразено в уведомлението за щета, били следните: на .................
около 19:15 часа лек автомобил „..................... се движил по ул. „..........., където превозното
средство преминало през необезопасена дупка на пътното платно. Видимите щети по
автомобила, отразени в уведомлението за щета били следните: предна дясна гума, предна
дясна джанта, задна дясна гума и задна дясна джанта. Вещото лице е посочило, че щетите по
лек автомобил „..........., се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на
................. произшествие в гр. С............
Действително, съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП, водачът на пътно
превозно средство, който е участник в ПТП, е длъжен, когато при произшествието са
причинени само имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието. Когато между участниците в произшествието има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за ПТП и съвместно уведомяват съответната служба за контрол на МВР на
територията, на която е настъпило произшествието /чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б" от закона/, а
когато такова съгласие не може да бъде постигнато между участниците в произшествието, те
уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания /чл.
123, ал. 1, т. 3, б. "в" от закона/. Съответно службите за контрол на МВР имат задължението
да посетят мястото на ПТП в случаите, установени в чл. 125 ЗДвП, в т. ч., когато между
участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него, а
едно от моторните превозни средства не е в състояние да се придвижи на собствен ход
поради причинените му при произшествието щети /т. 7/ и когато произшествието е с един
участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход
поради причинените му от произшествието вреди /т. 8/. На основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП и
във връзка с чл. 294, ал. 7 КЗ е издадена Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г. за документите и
реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния
център към Гаранционния фонд. В този подзаконов нормативен акт са регламентирани
видовете документи, които се съставят за настъпило ПТП, а именно: 1/ констативен
протокол за ПТП с пострадали лица; 2/ протокол за ПТП с материални щети и 3/ двустранен
констативен протокол за ПТП /чл. 2, ал. 1/. Съгласно чл. 5, ал. 1 от наредбата, когато при
произшествието са причинени само материални щети, които не възпрепятстват движението
на МПС на собствен ход, и между участниците в произшествието има съгласие относно
3
обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за ПТП. По аргумент за противното от чл. 6, т. 4, протокол за ПТП с материални
щети следва да бъде съставен от органите на МВР след посещение на място, когато
повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и
МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход. В конкретния случай свидетелят
............................. е посочил, че е извикал пътна помощ, както и че е сменил гумите и
джантите и не е извикал полиция. По делото не е представен протокол за ПТП.
Съдът намира, обаче, че механизмът на процесното ПТП се установява от събраните
по делото гласни доказателствени средства. Следва да бъде посочено, че спорът относно
настъпването на ПТП не може да се реши само въз основа на съставения от органите на
МВР протокол за ПТП и отбелязванията в него за нарушаването на правилата за движение.
При спор между страните, доказването на фактите с правно значение може да се осъществи
и с други доказателствени средства извън ползващия се с формална доказателствена сила
протокол за ПТП, като всички доказателствени средства за механизма на настъпване на ПТП
са допустими, ако протокол за ПТП не е бил съставен, какъвто е настоящия случай. Така и
Решение № 85/28.05.2009г. по т. д. № 768/2008г. на ВКС, Търговска колегия, II отд.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК. При това положение и кредитирайки събраните по
делото доказателства, в това число свидетелските показания, дадени добросъвествено и
кореспондиращи с изслушаната авто-техническа експертиза, както и събраните писмени
доказателства, съдът приема, че при управлението на застрахования автомобил са
причинени вреди от навлизането в нарушена цялост на пътното платно /дупка/. Съдът
намира, че при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, а именно
свидетелските показания на св. ............................., както и уведомление за щета се
установява, че процесният автомобил е преминал през неравност на пътното платно на ул.
„..........., която е представлявала дупка.
С оглед гореизложеното съдът намира наличието и механизма на ПТП за безспорно
установени по делото.
Относно причинно-следствената връзка между процесното ПТП и претендираните
вреди, съдът кредитира изцяло изготвеното експертно заключение по допуснатата САТЕ
като пълно, ясно и компетентно изготвено и съответстващо на останалия доказателствен
материал по делото. Според заключението на вещото лице щетите по лекия автомобил
„.........“ се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на .................
произшествие в гр. С............
По делото се установи и размерът на причинените от ПТП вреди. Обезщетението
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Съгласно
така кредитираното експертно заключение по САТЕ стойността, необходима за
възстановяване на лек автомобил „.........“, изчислена на база средни пазарни цени към датата
на ПТП, е 797,51 лева. Видно от експертното заключение при определяне стойността на
вредите по средни пазарни цени е взета предвид възрастта на автомобила към датата на
ПТП. От заключението се установява, че вещото лице е взело предвид, че към датата на
4
застрахователното събитие автомобилът е бил в експлоатация 8 години, 10 месеца и 5 дни.
На следващо място по делото е безспорно обстоятелството, че улицата, на която е
реализирано произшествието, представлява част от уличната мрежа на населеното място
съгласно чл. 77 ЗУТ – публична общинска собственост по смисъла на 3, ал. 2 ЗОС, поради
което следва да се приеме, че задължен да осъществява дейностите по поддържането и
ремонта на улицата е именно ответникът ............. В случая ПТП-то е настъпило в гр.
С..........., на ул. „..........., което е общински път и пасивно легитимиран да отговаря по
предявения иск е именно ответникът. Според § 1, т. 19 ППЗДвП, "Препятствие на пътя" е
нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни,
които се намират на пътя и създават опасност за движението. В случая, установената дупка
представлява препятствие по смисъла на посочената разпоредба, която е създавала опасност
за движението. Според чл. 52, ал. 1 от ППЗДвП, пътен знак Г11 се поставя пред препятствие
на пътя, когато водачите могат да заобиколят препятствието отдясно или отляво, за да
продължат движението си, какъвто в случая не се установи да е имало, а в тежест на
ответника е да установи това обстоятелство с оглед доказаното съществуване на процесната
неравност на собствения на ответника път. Общината като юридическо лице осъществява
дейностите по чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложил
изпълнението. В случая именно бездействието на последните във връзка с поддържане на
пътя, вкл. във връзка с възлагане извършването на ремонтни дейности и сигнализиране на
пътя до завършването им, е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП и
чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за
причинените вреди при процесното ПТП.
На последно място, релевираното от ответника възражение за съпричиняване на
вредите е неоснователно. На първо място, въведеното от ответника възражение е бланкетно,
доколкото се твърди, че препятствието е следвало да бъде избегнато от водача. Принос по
смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД има винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо
е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие/. В конкретния случай в хода на
съдебното дирене по делото не се събраха каквито и да било данни и доказателства, от които
може да се изведе заключение за съпричастност на водача на увреденото МПС към
възникването на вредите и техния обем, а това обстоятелство е в доказателствена тежест на
ответника. От свидетелските показания на св. ............................. се установи, че дупката не е
била обозначена или обезопасена, както и че не е могъл да я избегне, тъй като имало коли
срещу него. Не се установи по делото водачът на автомобила да е управлявал същия с
несъобразена скорост, респ. да не се е съобразил с пътната обстановка, същият е посочил, че
е управлявал автомобила със скорост от 40 км/ч, още повече, несигнализираните неравности
на пътя не представляват предвидимо за водача на МПС препятствие по смисъла на чл. 20,
ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да
5
спре.
С оглед на гореизложеното, доколкото се установиха фактите, че процесното ПТП е
причинено в следствие на необезопасена неравност /дупка/, намираща се на улица от
уличната мрежа в населено място – гр. С..........., от което ПТП са настъпили процесните
вреди, които са били обезщетени от застрахователя- ищец, то на основание чл. 410 КЗ вр. чл.
49 ЗЗД застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу ............ за вредата до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
отстраняване. Съдът намира възражението на ответника, че не отговаря за сторените
ликвидационни разноски за неоснователно, доколкото при образуване на щета
застрахователят по застраховка „Каско“ реализира ликвидационни разноски в размер от 15
до 25 лева за образуване на щетата. В проведеното съдебно заседание на 29.01.2024г.
вещото лице е посочило, че разноски в описания размер са обичайни. Сторените разноски са
в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие, поради което
същите следва да бъдат възложени в тежест именно на ответника, доколкото неговото
бездействие е довело до настъпване на процесното произшествие.
В настоящата хипотеза стойността на нанесените вреди по средни пазарни цени към
датата на ПТП надхвърля размера на платеното от ищеца обезщетение, поради което следва
да бъде възстановено заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение. Поради което при
спазване на принципа на диспозитивно начало, регламентиран в чл. 6, ал. 2 ГПК,
предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът. Същият е сторил
разноски за държавна такса в размер на 50 лева, депозит за САТЕ в размер от 250 лева,
депозит за свидетел в размер на 50 лева и претендира адвокатско възнаграждение в размер
на 480 лева с ДДС, като са представени и доказателства за сторените разноски, а именно-
договор за правна защита и съдействие № 210263 от 21.04.2023г., както и фактура №
********** от 24.04.2023г., както и платежно нареждане от 27.04.2023г. Т.е. общо са
сторени разноски в размер от 830 лева, които следва да бъдат присъдени на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ............, ЕИК ........................., с адрес: гр. С..........., ул. „..........., да заплати
на „......................“ ЕАД, ЕИК ................ със седалище и адрес на управление: гр. С..........., ул.
................ на основание чл. 410 КЗ сумата от 549,69 лева, представляваща регресно вземане
по изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка
„..............“ за ПТП, настъпило на ................. в гр. С..........., при което движейки се по ул.
„..........., водачът на лек автомобил „............., е преминал през необезопасена дупка на
пътното платно, която е увредила автомобила- щета № ...................... ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба- 23.05.2023г., до окончателното изплащане
на сумата.
6
ОСЪЖДА ............, ЕИК ........................., с адрес: гр. С..........., ул. „..........., да заплати
на „......................“ ЕАД, ЕИК ................ със седалище и адрес на управление: гр. С..........., ул.
................ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 830 лева, представляваща сторените по
делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7