Р Е Ш Е Н И Е
№ 34
гр. Перник, 30.01.2023 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд-Перник, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесети и пети януари през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар Е.В. и с участието на прокурор А. А.**
от Окръжна прокуратура-Перник, като разгледа докладваното от съдия Слава
Георгиева КАНД № 7 по описа за 2023 година на Административен съд-Перник, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на В.И.Е., с ЕГН: **********,
с адрес: *** против Решение № 95 от 11.11.2022 година, постановено по АНД № 234
по описа за 2022 година на Районен съд-Р.**.
С обжалваното решение е потвърден електронен фиш (ЕФ)
серия К, № 6113291, издаден от ОД на
МВР-Перник, с който е наложено на В.И.Е., с ЕГН: **********, с адрес: ***
административно наказание „глоба“ в размер на 800 /осемстотин/ лева за
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл.
182, ал. 4 от ЗДвП.
Касаторът счита, че първоинстанционното решение е
незаконосъобразно. Посочва, че
неправилно районният съд е приел, че е посочено точно мястото на извършване на
нарушение. Счита, че е налице нарушение на правото на защита, доколкото в
оспорения електронен фиш не е посочен вида на техническото средство, а само е
отбелязан номерът на същото. Наведени са доводи, че в електронния фиш липсва
ясно и точно описание на нарушените разпоредби, доколкото в него не е посочено
кое точно нарушение е извършено повторно, за да може да се определи глоба в
двоен размер, т.е. липсва привръзка с конкретна хипотеза от основния състав на
разпоредбата. Претендира присъждане на съдебни разноски, направени пред двете
съдебни инстанции.
Касационната жалба е връчена на ответната страна, която в
срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не представя отговор.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован,
не се явява и не изпраща представител. С молба с вх. № 246 от 24.01.2023г. адв. Я.С. ***, пълномощник на касатора излага
становище по съществото спора и иска касационната жалба да се уважи като се
отмени атакуваното решение и електронния фиш. Иска се присъждане на съдебни разноски, за което
представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание
ответникът по касационната жалба се
представлява от гл. юрисконсулт Звездалина В.**. Оспорва касационната жалба.
Пледира, решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Предлага на касационния съд да остави в сила решението на Районен съд – Р.**
като правилно и законосъобразно.
Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди доводите в
жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със
закона на обжалваното решение, след съвещание намери следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена
в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за
която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е
неоснователна.
След извършена проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и
допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма,
по допустима жалба. Същото е постановено при правилно прилагане на материалния
и процесуалния закон, а основанията за това са следните:
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд-Р.** е бил
Електронен фиш (ЕФ), Серия К № 6113291, издаден от ОД на МВР- П.** за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който
на В.И.Е. на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 800.00 / осемстотин/ лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1
от ЗДвП за това, че на 19.06.2022 година в 14:51 часа в град Р.**, ул. „***“
срещу бензиностанция *** с посока към град С. при ограничение на скоростта от
50 км/ч, валидно за населено място и отчетен толеранс от 3 км/ч в полза на
водача, управлява лек автомобил „***“ с рег. № ** със скорост 81 км/ч. Нарушението
е било извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила
на ЕФ К/5583561.
Електронния фиш е обжалван пред районния съд, който с
Решение № 95 от 11.11.2022 година,
постановено по АНД № 234 по описа за 2022 година на Районен съд-Р.** го е
потвърдил.
Първоинстанционният съд след установяване на фактическата
обстановка и извършена служебна цялостна проверка за законосъобразност е приел,
че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на
обжалвания ЕФ по отношение на условията за издаването му и изискванията към
съдържанието на същия, които са предвидени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като съдържанието му позволява формиране на
несъмнени изводи относно правилност на дадената правна квалификация на
нарушението. В тази връзка е отхвърлил доводите на жалбоподателя, като е приел,
че точно е посочено и установено мястото на извършване на нарушението,
превишаване на скоростта, времето на извършване на нарушението и е
индивидуализирано МПС, с което същото е извършено. Въз основа на тези изводи
решаващият състав е приел, че обсъдените доказателствени материали
удостоверяват с необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на
електронния фиш обстоятелства относно съответната пътна инфраструктура и
скоростен режим, измерваната скорост на движение, отчетеното превишаване по
отношение на разрешената максимална скорост и превозно средство, при
управлението на което е извършено нарушението съответстват на действителното
положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно в съответствие с
материалния закон. Приел е също така, че по безспорен начин са доказани
предпоставките, изискуеми по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, досежно изискването за „повторност“, като с оглед на това е
приел, че правилно е било и определено административното наказание, което е
наложено на жалбоподателя.
Решението е правилно.
При извършената касационна проверка по реда на чл. 218, ал.1 от АПК, въз основа на доводите в жалбата и по реда на чл. 218, ал.2, пр. последно от АПК – служебно за правилното прилагане на
материалния закон, не се установи наличие на основанията за отмяна на съдебния
акт по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока се прецениха доводите на жалбоподателя.
По доводите в касационната жалба:
Неоснователен е доводът в касационната жалба, свързан с
начина на индивидуализация в ЕФ на АТС, с което нарушението е установено,
съответно за недоказана относимост на приложеното като доказателство по делото
удостоверение за средство от одобрен
тип. Видно от съдържанието на ЕФ, в същият е посочен фабричен номер на системата, с която нарушението е заснето и установено –
11743d0. Тези данни кореспондират както с отразеното в снимковия материал,
изготвен от АТС с дата 19.06.2022 година, 14:51 часа (което по своята същност
представлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния
процес по аргумент от чл. 189, ал. 15 от ЗДвП), така и с данните, които са отразени в съставния за използване
на АТС на процесната дата протокол по чл. 10 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, в който посочено е използването на АТС – ARH
CAM S1 с № 11743d0 и на същата дата към посочения час, а също и с
приложените по делото доказателства във връзка с годността на използваната АТС
– удостоверение за одобрен тип средство за измерване- преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ARH CAM S1, вписано в регистъра под № 5126, с фабричен номер 1174d0. С оглед на това посочения в ЕФ номер 11743d0 на използваната система за скорост (СУПКС) се отнася до
преносима система за контрол на скоростта на МПС, с вградено разпознаване на
номер и комуникационен тип „ARH CAM S1“.
Неоснователни се явяват доводите на касатора, че в ЕФ не
е ясно определено въз основа на коя разпоредба административнонаказващия орган
е определил наказание на касатора в размер на 800 лева. В тази връзка се
споделят изводите на първоинстанционния съд за липса на допуснато нарушение на
материалния закон. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 4
от ЗДвП, когато нарушението па ал. 1, т.1-5, ал.2 и ал.3, т. 1-5 е повторно,
наказанието е предвидената за съответното нарушение „глоба“ в двоен размер, а
за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 –предвидената за съответното
нарушение „ глоба“ в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство за срок от три месеца. Както се установи, въз основа на
събрания и проверен доказателствен материал в хода на съдебното следствие,
реализирало се пред първоинстанционния съд при максимално допустима скорост на
движение в процесния участък от пътя /попадащ в населено място/ 50 км/ч
касаторът е превишил същата управлявайки автомобила с безспорно доказана
скорост от 81 км/ ч, при отчетен толеранс в полза на водача с 3 км/ч, т.е.
превишил е ограничената скорост с 31 км/ч. Посоченото поведение е съставомерно
по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, предвиждащо наказание „глоба“ в размер на 400
лева. Същевременно от събраните доказателства се установява и че касаторът е бил санкциониран за нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание
чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП с ЕФ серия К, №5583561, издаден от ОД на МВР-П.**,
който е влязъл в сила на 27.05.2022 година видно от направено изрично
отбелязване върху същия, което отбелязване кореспондира и с приложената по делото справка за
нарушител/водач. Въз основа на изложеното следва, че извършеното на 19.06.2022
година нарушение е осъществено при условията на „повторност“ по смисъла на §6,
т.33 от ДР на ЗДвП, доколкото е извършено в 1- годишен срок от санкционирането
на касатора за същото по вид нарушение. Следователно правилно е приел районния
съд, че с ЕФ законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП
и е наложена глоба в двоен размер, предвиден в чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, а
именно 800 лева. В обжалвания електронен фиш изрично не е направена връзка
между двете разпоредби, но описанието на нарушението ясно сочи, че
административнонаказателната разпоредба на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е обвързана
именно с разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Размерът на глобата е
правилно определен, доколкото същата е фиксирана в закона и липсва основание за
намаляването й.
Предвид горното, като е потвърдил ЕФ, районният съд е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. При извършената проверка на
съдебния акт не се установиха пороци във връзка с неговите валидност и
допустимост. Решението е постановено в процесуално законосъобразно съдебно
производство и при правилно приложение на материалния закон. Не са налице
релевираните в касационната жалба основания за отмяната му и съдебният акт ще се остави в сила.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото претенцията за присъждане на
съдебни разноски в полза на касатора е без основание.
Ответната страна не претендира присъждане на съдебни
разноски, поради което такива не се присъждат.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр.
с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Перник, касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 95 от 11.11.2022 година,
постановено по АНД № 234 по описа за 2022 година на Районен съд- Р.**.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/П/
ЧЛЕНОВЕ:/П/ /П/