Решение по дело №424/2015 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 192
Дата: 24 юни 2016 г. (в сила от 6 април 2017 г.)
Съдия: Михаил Драгиев Русев
Дело: 20157240700424
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 октомври 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№170                                            24.06.2016 год.                    гр. Стара Загора

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД, седми състав, на  тридесет и първи май две хиляди и шестнадесета год. в публично заседание в състав:

        

                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАИЛ РУСЕВ

 

секретар З.Д. като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело №424 по описа на Административен съд Стара Загора за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

               

        Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.  

Производството по делото е образувано по жалба на "СТ хотелс"ЕООД, представлявано от управителя Г.М.К., срещу Разрешение №31/25.09.2015 год. на Вр ИД Кмет на Община Стара Загора, с която на основание чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗУТ е разрешено на Община Стара Загора и ЕТ”Н.Н.”*** поставяне на преместваем обект - павилион за монтаж и демонтаж на гуми, със разгъната и застроена площ 80.00 кв.м., в УПИ №І-3324 от кв. 2921 по плана на Стара Загора, представляващ поземлен имот с идентификатор 68850.503.324 по кадастралната карта на Стара Загора. В жалбата са изложени съображения за допуснати при издаването на административният акт съществени административнопроизводствени нарушения, постановяването му в противоречие му с целта на закона, както и че чрез издавеното на оспореното разрешение се цели заобикалянето на закона - основания за оспорване по смисъла на чл.146, т. 3 и 5 от АПК вр. чл.219, ал.1 ЗУТ. Въз основа на изложените оплаквания се иска прогласяването на нищожността на решението, алтернативно отмяната му като незаконосъобразно от съда и присъждане в полза на жалбоподателя на направените съдебни разноски.

    В проведените по делото открити съдебни заседания жалбата се поддържа от пълномощника на жалбоподателя адвокат П.К. и от Управителя на дружеството Г.К. лично.

 Ответника Кмет на Община Стара Загора, чрез пълномощника си юрисконсулт Даниела Желязкова, оспорва жалбата като недопустима, поради липса на правен интерес от обжалването, алтернативно излага съображения за неоснователността на жалбата.

Заинтересованата страна ЕТ”Н.Н.”, представляван от Н.И. Ненов, явява се лично и изразява становище за недопустимост на жалбата, алтернативно за нейната основателност.

    След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбоподателят „СТ хотелс”ЕООД твърди, че му е учредено право на строеж въз основа на договор №591/07.04.2014 год. между него и Община Стара Загора в ПИ №І-3324 с идентификатор 68850.503.324 по КККР на гр. Стара Загора, съответстващ на УПИ №І-3324, в кв. 2921 по плана на гр. Стара Загора за изграждане на обект за стопанска дейност с РЗП 135 кв.м. срещу посочена цена. Това свое твърдение доказва с приложените по делото писмени доказателства, което обстоятелство не се оспорва и от ответника по делото – договор за учредяване на право на строеж и протокол за предаване на владението. През месец септември 2015 год. е видял, че се подготвя терена, който е в съседство на терена, на който му е учредено право на строеж, за поставянето на преместваемо съоръжение. По този повод е разбрал, че е налице издадено разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение, представляващо павилион за монтаж и демонтаж на гуми. Счита че, разрешеният за поставяне павилион не е съобразен с учреденото му право на строеж и наличието му представлява пречка за реализирането на инвестиционните му намерения.

От страна на заинтересованата страна ЕТ„Н. Ненов” е подадено заявление до Община Стара Загора за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект в имот – общинска собственост вх. №19-39-34/24.09.2015 год. Заявлението е подадено въз основа на друго такова вх.№19-04-220 от 07.09.2015 год. за извършване на оценка за съответствие със съществените изисквания към строежите за обект: Преместваем обект – павилион за монтаж и демонтаж на гуми. На 205.2015 год., ЕСУТ е приело схемата за поставяне на ВТО – вулканизатор, съгласно приложените материали. Въз основа на заявлението и на Наредба за реда и условията за издаване на разрешения за поставяне на временни преместваеми съоръжения и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Стара Загора, във вр. с чл.56 от ЗУТ, Кмета на Община Стара Загора издал в полза на заинтересованата страна процесното Разрешение №31/25.09.2015 год. за поставяне на преместваем обект, представляващ павилион за монтаж и демонтаж на гуми.

По допустимостта на производството:

Като родово и местно компетентен съд е сезиран с предявено от процесуално легитимирано лице в преклузивния 14-дневен срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ оспорване на подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт по чл.214, т.1 от ЗУТ. Относно спазването на срока по чл.215, ал.4 ЗУТ съдът съобрази, че няма данни актът да е съобщен на търговското дружество - жалбоподател, а жалбата срещу решението според поставения печат на Община Стара Загора е депозирана на дата 09.10.2015 год. Видно от дата на издаване на разрешението и датата на депозиране на жалбата, макар и да не е съобщен акта, то оспорването е направено в 14-дневния срок от издаването му.

Що се отнася до наличието на правен интерес у жалбоподателят, то съдът намира, че същият е решен с определение №2937/16.03.2016 год. постановено по адм. дело №2785/2016 год. по описа на ВАС, поради което такъв е налице. Възражениятя на ответника и заинтересованата страна за недопустимост на жалбата са неоснователни. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки и отсъствието на отрицателни такива обуславя извод за допустимост на съдебното производство.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

На първо място, съдът намира, че процесното разрешение е издадено от компетентен орган. Съгласно чл.56, ал.1 от ЗУТ, разрешенията за поставянето на преместваеми съоръжения се издават по ред, установен с Наредба на Общинския съвет. Съгласно чл.8 от Наредбата за реда и условията за издаване на разрешения за поставяне на временни преместваеми съоръжения и елементи на градското обзавеждане, Кмета на Общината или упълномощено от него лице издават  разрешенията. В конкретния случай, разрешението е издадено от Вр ИД Кмет на Община Стара Загора Йордан Николов. С решение №2042 по протокол №48 от заседанието на Общински съвет Стара Загора, проведено на 17 септември 2015 год. на основание чл.21, ал.2 във вр. с чл. 42, ал. 6, във вр. с чл. 42, ал. 2, изр. 2, чл. 42, ал. 9 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и във връзка с регистрацията на Живко Веселинов Тодоров – Кмет на Община Стара Загора като кандидат за Кмет на Община Стара Загора на изборите за общински съветници и кметове, насрочени за 25 октомври 2015 год., общинският съвет избира Йордан Петров Николов – Заместник Кмет на Община Стара Загора за временно изпълняващ длъжността Кмет на Община Стара Загора до полагане на клетва от новоизбрания кмет на Община Стара Загора. Действително това решение не е приложено по делото, но тъй като решенията на общинския съвет са публични и са публикувани на сайта на Община Стара Загора, съдът намира, че това обстоятелство е общо известен факт и не е необходимо представянето на изрични доказателства за наличието му. Решението е достъпно на адрес: http://www.starazagora.bg/images/stories/municipal_council/decisions/prepis_2042.pdf .

 По делото е допусната и назначена тройно съдебно техническа експертиза, чието заключение съдът намира за компетентно дадено, прието е по делото като писмено доказателства и не е оспорено от страните. Съгласно същото, павилионът за който е издадено разрешение не представлява преместваем обект по смисъла на §5, т.80 от ДР на ЗУТ, а строеж по смисъла на §5, т.38 от същия закон. В този смисъл, за да е законосъобразно едно разрешение за поставяне на преместваем обект, първата материалноправна предпоставка, е този обект да отговаря на определението за преместваем обект, дадено в §5, т.80 от ДР на ЗУТ.

Законодателят е дал прецизна дефиниция на понятието преместваем обект по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ, и това е обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. В конкретния случай, предназначението на павилиона отговаря на законовото изискване като предназначение - за търговска дейност, но характера на изграждане на павилиона, чрез полагане на стоманобетонова основа, върху която ще се изпълнят довършителните работи по подове – гранитогрес, теракот, гланцирана циментова замазка и павета тип „паролин”; предвиждането на стоманобетонен цокъл под сандвич-панелите, както и предвиждането на  единични фундаменти под всяка една от деветте метални колони, изключват възможността обекта да бъде отделен от земната повърхност без да се наруши нейната цялост и да се измени субстанцията на земята. Обекта не може да бъде преместен в пространството, без да изгуби своята индивидуалност и възможност да бъде използван на друго място със същото предназначение. Всички тези обстоятелства са констатирани от назначената съдебно-техническа експертиза и водят до единствения извод, че павилиона за който е издадено разрешението за поставяне по реда на чл.56, ал.1 от ЗУТ, не представлява преместваен обект по начина си на изграждане, поради което и разрешаването му не следва да е по реда на чл.56, ал. и чл.57, ал.1 от ЗУТ и Наредбата за реда и условията за издаване на разрешения за поставяне на временни преместваеми съоръжения и елементи на градското обзавеждане, а чрез издаване на съответното разрешение за строеж. При така установеното, съдът намира, че е основателно направеното оплакване в жалбата, че чрез издаването на разрешението за поставянето на павилиона се цели заобикалянето на дългата процедура по разрешаване изграждането на един строеж. Евентуалното му разрешаване би изисквало и съгласието на жалбоподателят, доколкото като носител на ограничено вещно право – право на строеж в същия поземлен имот, в който е предвидено поставянето на павилиона, същият има качеството на заинтересована страна по смисъла на чл.131 от ЗУТ. Това от своя страна съдът намира за съществено процесуално нарушение, тъй като евентуалното му спазване, би могло да доведе и до друг правен резултат, различен от полученият.

В подкрепа на обстоятелство, че павилиона е строеж, е и факта, че в т.7 от обяснителната записка на внесеният в Община Стара Загора проект, е посочено, че обекта представлява пета категория строеж, съгласно чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ и чл.8, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 30.03.2003 год. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Доколкото тази обяснителна записка е представена в Община Стара Загора от заинтересованата страна, това изявление може да се приема като признание от негова страна, че павилиона представлява строеж.

Така констатираните нарушения са основание за отмяна на издаденото разрешение за поставяне на преместваем обект в имот – общинска собственост, като незаконосъобразно издадено. С оглед този изход на процеса в полза на жалбоподателят следва да бъдат присъдени претендираните по делото разноски, като в тази връзка съдът съобразява, представяния договор за адвокатско възнаграждение, видно от който, платена е сума в размер на 400.00 лв., 375.00 лв. възнаграждение за назначената единична и тройна съдебно – техническа експертиза, както и държавна такса от 5.00 лв. за издаване на съдебно удостоверение. Тъй като в представеният списък на разноските се претендират само 680.00 лв., от реално направените 825.00 лв., съдът намира, че същите следва да бъдат уважени само да претендираният размер.

    Воден от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И

 

    ОТМЕНЯ по жалба на "СТ хотелс"ЕООД, представлявано от управителя Г.М.К. Разрешение №31/25.09.2015 год. на Вр ИД Кмет на Община Стара Загора, с което на основание чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗУТ е разрешено на Община Стара Загора и ЕТ”Н.Н.”*** поставяне на преместваем обект - павилион за монтаж и демонтаж на гуми, със разгъната и застроена площ 80.00 кв.м., в УПИ №І-3324 от кв.2921 по плана на Стара Загора, представляващ поземлен имот с идентификатор 68850.503.324 по кадастралната карта на Стара Загора, като незаконосъобразно.

    ОСЪЖДА Община Стара Загора, представлявана от Кмета Живко Веселинов Тодоров да заплати на "СТ хотелс"ЕООД, представлявано от управителя Г.М.К. сумата от 680.00 /шестстотин и осемдесет/ лева, представляваща разноски по делото.

    Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по делото.

 

 

 

                                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: