РЕШЕНИЕ
№ 337
гр. Перник, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рени Ковачка
Членове:ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА
МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА Въззивно
гражданско дело № 20211700500272 по описа за 2021 година
С решение № 260076/29.12.2020 г., постановено по гр. дело № 34/2020 г.,
Районен съд – гр.Радомир е признал за установено по отношение на ответника К. М.
М., че дължи на ищеца „Софийска вода” АД, гр. С., ЕИК *********, сумата в размер
на 1505.65 лева, начислена по фактура № *** г. за периода от 23.04.2019 г. до
23.05.2019 г. и периода на фактурираните и неплатени В и К услуги от 22.06.2019 г. до
30.06.2019 г., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК- 07.08.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.Със същото решение
съдът е осъдил К.М. да заплати на „Софийска вода” АД, сумата в размер на 80.11 лева -
направени разноски по ч.гр.д. № 46071/2019 г. на СРС и сумата от 680.11 лева -
направени разноски по исковото производство.
Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът - К. М. М.,
който, чрез адв. М., го обжалва изцяло. По изложени в жалба съображения за
неправилност поради незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното
решение, се иска неговата отмяна, и постановяване на ново решение, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени. Алтернативно моли въззивната инстанция да
върне делото на компетентният СРС, поради допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила. Във въззивната жалба поддържа, че предявеният иск
не е бил доказан пред първоинстанционният съд, който при постановяване на
решението не е обсъдил всички направени в отговора на исковата молба възражения.
Твърди, че не са му били връчвани фактури от страна на „Софийска вода“ АД, като не
1
били издавани и не му били предоставяни за процесните суми данъчни фактури.
Излага доводи, че не било потребено отразеното количество вода, и сочи, че
заключението на съдебно- икономическата експертиза било неправилно, поради което
пред първоинстанционният съд е поискал допълнително такова, за което неправилно
районният съд приел, че невнасянето на депозит от негова страна за допълнителната
експертиза е довело до неизготвянето и. Сочи, че през периода на разглеждане на
делото пред първоинстанционния съд страната ни е била в постоянна епидемиологична
обстановка, което е довело да затруднения при спазването на срока за внасяне на
депозита, като поддържа, че РРС е следвало да удължи срока за неговото внасяне.
Твърди, че била нарушена разпоредбата на чл.105 от ГПК, тъй като пред
първоинстанционният съд въззивният жалбоподател е направил възражение срещу
местната подсъдност за разглеждане на предявения иск, поради това, че всички страни
в процеса били с адрес ***, но неправилно районният съд е приел за разглеждане
предявения иск в РРС.
Въззиваемото дружество - „Софийска вода” АД не е депозирало писмен отговор
в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи,
че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са налице
основания за обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка
относно правилността му въз основа на наведените в жалбата доводи.
Пред районния съд е предявен и разгледан установителен иск по чл.422 от ГПК,
след проведено заповедно производство. Поискано е да бъде признато за установено по
отношение на К.М., че дължи на „Софийска вода” АД сумата в размер на 1505.65 лева,
начислена по фактура № *** г. за периода от 23.04.2019 г. до 23.05.2019 г., и периода
на фактурираните и неплатени В и К услуги от 22.06.2019 г. до 30.06.2019 г., както и
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
от *** г. по ч.гр.д.№ 46071/2019 г. по описа на СРС, 161 състав.
Твърди, че между страните били налице фактически отношения, свързани с
доставянето на В и К услуги до имот с адрес: *** (ПИ, пл. № ***, идентификатор
62134.2042.2046), на който ответника бил собственик. Твърди, че за предоставените В
и К услуги били начислени суми по фактура № *** г. Сочи, че М. имал качеството
„потребител“ на В и К услуги за посочения имот, по смисъла на § 1, ал.1, т.2, б. „б“ от
ЗР на ЗРВВУ, чл.З, ал.1 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите за ползване на водоснабдителни и канализационни системи и чл.2 от
действащите по силата на чл.8 от Наредба № 4, публично известни Общи условия за
предоставяне на В и К услуги на потребителите на В и К услуги, поради което твърди,
че между страните съществува валидно облигационно правоотношение. Твърди, че за
процесния период по партидата на имота била открита договорна сметка № ***,
отнасяща е за просрочените задължения на ответника в размер цената на иска, на
основание чл.7, т.6, вр. чл.31 от ОУ, като ищецът редовно е издавал ежемесечни
фактури за потребените и начислени В и К услуги в процесния имот за периода от
23.04.2019 г. - 23.05.2019 г., която не била платена, и на стойност от 1505.65 лева.
Ответникът, чрез адв. М., е оспорил иска по основание и размер. В отговора е
заявил становище, че исковата молба е правно недопустима и неоснователна, като е
заявил, че изложените в исковата молба обстоятелства не отговарят на истината.
2
Твърди, че фактурата се отнася за периода от 18.01.2017 г. до 10.04.2019 г., като според
ответника същата представлява документ с неистинско съдържание. Сочи, че
фактурата не му била връчена по съответния ред, като по този начин бил лишен от
възможност да изложи възраженията си срещу нея, била издадена без засичане на
измервателния уред, като между страните имало договорни отношения от *** г., като
от тогава до датата на депозиране на отговора на исковата молба, били извършвани
само две проверки на измервателния уред на абоната, като се претендирало, че се
дължи заплащане на потребено количество вода. Сочи, че през 2017 г. била извършена
смяна на измервателния уред - водомер, което следвало да бъде отразено с надлежен
протокол в системата на ищеца, като сочи, че може би през 2018 г. и през 2019 г., били
последвали две проверки на годността на измервателния уред от длъжностни лица,
представители и служители при ищеца, които съставили необходимите протоколи, и
следвало да бъдат приобщени към партидната история на ответника. В отговора е
заявил становище за неоснователно на иска, тъй като процесната фактура е за период
от 18.01.2017 г. до 10.04.2019 г. По изложеното в отговора е поискал от съда да бъде
отхвърлен и оставен без разглеждане предявения иск.
Пред районният съд е приета комплексна съдебна икономико-техническа
експертиза, от която се установява, че съгласно представените по делото копия от
протоколи се установява отчет на потребеното количество питейна вода и към момента
на съставянето на протоколите демонтираните прибори не подлежат на съхранение,
като измервателния уред е разрешен за използване на Република България. Относно
стойността на доставеното количество вода, експертите са дали заключение, че
стойността на доставената вода от страна ищеца по процесната фактура е в размер на
1505.65 лева, а абоната е заплащал само стойността по цени определени от ДКЕВР
през процесния период с включен ДДС.
В съдебно заседание, проведено на 08.07.2020 г., ответникът чрез
пълномощника си – адв. М. е поискал от съда да бъде допусната допълнителна съдебно
технико – икономическа експертиза, която да отговори на поставените задачи, което
искане съдът е уважил, като е определил и депозит в размер на 400.00 лева, вносим от
ответника в едноседмичен срок от съдебното заседание. Определеният от съда депозит
за допуснатата допълнителна съдебна експертиза не е внесен от страната, поради което
в следващото проведено по делото на 23.09.2020 г. открито съдебно заседание, след
изявление от вещото лице, че не им е бил осигурен достъп до имота и не бил внесен
определения депозит, съдът е приел делото за изяснено от фактическа страна, поради
което е приключил съдебното дирене и дал ход на устните състезания.
С оспореното решение, първоинстанционният съд е уважил предявените искове.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се
уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл.14 от
тази Наредба, отношенията се уреждат с писмен договор, който се предлага от
водоснабдителното предприятие. Наредбата касае потребителите, които се
присъединяват към водоснабдителната мрежа при нейното действие. С влизане в сила
на Наредба № 4, в § 3 от същата, е предвидено, че условията и редът, при който
съществуващите водопроводни и канализационни отклонения, собственост на
3
потребителите се предоставят за експлоатация на оператора, се определят с общите
условия за получаване на услугите В и К и се конкретизират с договорите за
предоставяне на услугите В и К. От тук следва извода, че за заварените потребители,
които не са сключили предвидените в чл.3 на Наредба № 9 и в чл.14 на Наредба № 4
договори, намират приложение общите условия на доставчика, като ако потребителят
желае различни условия от общите, последните следва да бъдат обективирани в писмен
договор. Гореизложеното налага извод, че когато обектът е свързан към
водопроводната мрежа преди влизане в сила на Наредбата и ползва услугите на
водоснабдителното предприятие, то самият факт на ползване е достатъчен да се
приеме, че е налице облигационна връзка между страните, уредена с общите условия
на доставчика.
Районният съд е приел, че между страните през процесния период, е
съществувало облигационно правоотношение във връзка с предоставяне на ВиК услуги
до процесния имот, по което ответникът е неизправна страна. Двете страни не спорят
относно факта, че по между им е налице валидно облигационно правоотношение. За
наличието и валидността на съществуващото между страните облигационно
правоотношение във връзка с предоставени В и К услуги първоинстанционният съд е
изложил мотиви, които въззивната инстанция напълно споделя, и към които препраща
на основание чл.272 от ГПК.
Относно размерът на дължимата сума, първоинстанционният съд е възприел
изводът на експертите от изслушаната комплексна съдебна икономико-техническа
експертиза, като е приел, че съвпадат с тези, обективирани във фактура № *** г., с
период на фактурата от 23.04.2019 г. до 23.05.2019 г., и е в размер на 1505.65 лева.
Неоснователно е възражението на жалбоподател, че съдът не е съобразил
направеното оспорване на експертизата. Това е така защото страната при изслушване
и, в проведеното на 08.07.2020 г. открито съдебно заседание е изразила становище, че
експертизата следва да бъде приета. Това обстоятелство се установява от протокола от
проведеното на 08.07.2020 г. открито съдебно заседание пред районният съд, който по
силата на чл.152 от ГПК, представлява доказателство за извършените в съдебното
заседание съдопроизводствени действия. Видно от протокола в него няма отразяване,
адв. М., в качеството му на процесуален представител на ответника, да е оспорил
достоверността на изводите на вещите лица. Напротив, от него се установява, че адв.
М. е заявил становище „..да се приеме заключението в този вид, с тези въпроси.“, като
е направил доказателствено искане за допускане изслушването на допълнителна
комплексна съдебна икономико-техническа експертиза, което искане,
първоинстанционният съд е уважил. По аргумент от чл.152, изр.2 от ГПК,
неудостоверените в протокола действия се смятат за неизвършени, поради което и
следва да се приеме, че ответникът не е оспорил приетото от районният съд
заключение по комплексната съдебна икономико-техническа експертиза.
Що се касае до искането за допускане на допълнителна експертиза, направено от
адв.М., правилно и законосъобразно съдът я е допуснал, но също така правилно и
законосъобразно е съобразил обстоятелството, че не е осигурен достъп до имота, а
също така и не е внесен депозита за изготвянето й, поради което и не е изготвена.
Първоинстанционният съд изцяло се е съобразил с разпоредбата на чл.160 от ГПК и с
оглед невнасяне на определения депозит правилно не е събрал поисканото от страната
доказателство.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че съдът е следвало да
4
прецени и съобрази нетипичната обстановка в страната и да удължи определения срок
за внасяне на гаранцията. За да може съдът да узнае, че за страната съществува пречка
за внасяне на депозита, то самата страна следва да уведоми съда, че е налице пречка за
неговото внасяне в определения срок, и съответно да поиска продължаване на срока
или дори освобождаване от задължението да внесе депозит. Но доколкото от
материалите по делото не се установява ответника да е уведомил районният съд за
наличие на пречка за внасяне на депозита за експертизата в срок, и не е направил
искане за продължаване на срока за внасянето му, то и за съда не е съществувало
задължение за продължаване на срока за внасяне на депозита и правилно
производството е продължило без събиране, респ. изготвяне и изслушване на
допусната допълнителната експертиза.
Неоснователни са и твърденията на процесуалния представител на
жалбоподателя, че РС – гр.Радомир, в разрез със закона, не е открил производство по
оспорване на процесната фактура. Видно от съдържанието на отговора на исковата
молба и на протоколите от проведените открити съдебни заседания, не е било
надлежно заявено от процесуалния представител на ответника, че същият инициира
производство по реда на чл.193 от ГПК. Смисълът на производството по чл.193-чл.194
от ГПК е една от страните да се противопостави на доказателствената сила на
документ, който ползва другата страна. Предмет на производството е именно
доказателствената сила на документа, която оспорващият се домогва да преодолее.
Бланкетно заявеното оспорване на част от приложените по делото документи, не
представлява оспорване на конкретен документ по смисъла на чл.193 от ГПК. С оглед
на това, правилно първоинстанционният съд не е обсъдил това твърдение на
ответника.
Несъстоятелни са оплакванията във въззивната жалба и относно недостатъчни
мотиви в първоинстанционното решение. Настоящият състав счита, че съдът е обсъдил
всички правнорелевантни факти за спора в своя акт, като са анализирани събраните в
хода на производството доказателства, а изводите на съда са формирани в следствие на
съпоставка между доказателствата и твърденията на страните.
Настоящият състав не споделя твърдението, изложено във въззивната жалба, че
спорът е следвало да бъде разгледан от С. районен съд. От материалите по делото се
установява, че действително производството е започнало пред С. районен съд. В хода
на заповедното производство по гр.д.№ 68418/2019 г. по описа на СРС е установено от
извършената служебна справка по реда на Наредба № 14/2209 г., че към датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК настоящият адрес на ответника - К.М., е в
***. Предявеният иск безспорно е срещу потребител на В и К услуги, поради което за
местната му подсъдност е приложима разпоредбата на чл.113 от ГПК и правилно
спорът е разгледан от Районен съд – гр.Радомир.
Предвид изложеното съдът намира за доказано по делото, че ответникът е
неизправна страна по договорното правоотношение с ищеца, като задължението му
възлиза на сумата от 1505.65 лева, начислена по фактура № *** г., както и законната
лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Достигайки до същия извод, районния съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
Страните не са поискали присъждане на разноски, поради което и въззивната
5
инстанция не се произнася по тях.
Предвид цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1 във вр. с 69, ал.1, т.1 от ГПК.
Водим от гореизложеното , Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260076/29.12.2020 год., постановено по гр.дело №
00034/2020год. по описа на Районен съд – гр.Радомир.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6