Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер ………..........… Година 2012, 07.06 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски
окръжен съд………………….......…граждански състав …...........………………
На двадесет и втори ноември..................………....
Година две хиляди и единадесета
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: ..………………………….
Съдебни заседатели:
..………………………….
Секретар ……………………….Жана Кметска......................…………………………………
Прокурор
………………………………..................................………………………….………
като разгледа докладваното от
……...……….........Р. Калиманова..………..……….……
гражданско дело номер …..……1109….…………
по описа за ……2010..….. година.
Производството по настоящото
дело е образувано по повод исковите претенции на „Аква тур 21”АД със седалище
град София и адрес на управление бул. ”Никола Вапцаров”№53а, представлявано от К.В.З.
чрез процесуалния му пълномощник със съдебен адрес град Бургас, ул.”Патриарх
Евтимий” №2, вх.1, ет.1 против Община Приморско с адрес за призоваване град
Приморско, ул.”Странджа” №16, представлявана от Кмета на същата Л.Д. за
приемане за установено, че ответната по делото страна не е собственик на
поземлен имот с идентификатор №37023.501.125, с площ от 17193 кв.м. и на
поземлен имот с идентификатор №37023.501.131, с площ от 244 кв.м. по
кадастралната карта на град Китен, област Бургаска, одобрена със Заповед
№РД-18-94 от 19.12.2007 година на изпълнителния директор на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър, както и да бъде осъдена същата да заплати на
предявилото иска търговско дружество направените от него съдебно-деловодни
разноски. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.
Твърди се в исковата молба, по
повод на която е образувано настоящото производство, че „Кремиковци”АД - в
несъстоятелност е собственик на имот с площ от 26008 кв.м., ведно с изградените
върху част от този терен сгради и съоръжения. Същото установява това свое право
на собственост с актове за държавна собственост /АДС/ на недвижими имоти №№8078
от 12.06.1968 година и 1121 от 17.11.1993 година. По кадастралния план на
с.Китен, действал към датата на издаване на първия от двата посочени по-горе
акта, т.е. към 1968 година този терен е бил с площ от 19619 кв.м. и е включвал
общо 11 имота, чиито планоснимачни номера са изброени в акт за държавна
собственост. В последващия такъв, този от 1993 година, прилежащия терен към
почивната база е посочен с площ от 26008 кв.м. Със заповед № РД-02-14-2184 от
20.12.2000 година на Министъра на регионалното развитие и благоустройството на
Република България е бил одобрен нов кадастрален план на с.Китен, област
Бургаска, в който оградения на място терен на почивната база „Кремиковци” е
отразен като имот с пл.сн.№10, с площ от 25457.87 кв.м. и в регистъра на
имотите към плана като негов собственик е записан „Кремиковци”АД - в
несъстоятелност на основание АДС №1121 от 17.11.1993 година. Със заповед
№РД-18-94 от 19.12.2007 година на Агенцията по геодезия, картография и кадастър
е одобрена действаща и в момента кадастрална карта на землището на град Китен,
в която имот пл.сн.№10 с площ от 25457.87 кв.м. не е нанесен като самостоятелен
обект, а в границите му са нанесени общо осем поземлени имота, от които в
имотния регистър имоти с идентификатори №№ 37023.501.125 с площ от 17193 кв.м.
и 37023.501.131 с площ от 244 кв.м. са записани като собственост на Община
Приморско. Това записване следва да се разглежда като оспорване на правото на
собственост на дружеството по отношение на същите от последната и от своя
страна поражда спор и съответно интерес от предявяването на иск против нея за
установяване, че тя не е собственик на тези процесни недвижими имоти.
Конституираното по делото като
страна-съищец „Кремиковци” АД - в несъстоятелност със седалище град София 1870
и адрес на управление община Столична, район „Кремиковци”, ж.к. „Ботунец” счита
предявената искова претенция основателна и моли като такава същата да бъде
изцяло уважена. Също представя доказателства в подкрепа на така изразеното от
нея становище.
Сочи се от него в депозирания по
делото отговор, че то е собственик на процесните недвижими имоти, тъй като
видно от записването в АДС №8078 от 12.05.1968 година имотите, описани в него
са били предадени за ползване на металургичен комбинат „Кремиковци” - град
София. Съгласно Указ №56 за стопанската дейност, металургичен комбинат
„Кремиковци” - град София е бил преобразуван в държавна фирма, а с решение №1
от 09.01.1992 година на Софийски градски съд последната е преобразувана в еднолично
държавно дружество в съответствие с разпоредбите на Закона за образуване на
еднолични търговски дружества с държавно имущество /ЗОЕТДДИ/. С решение №13 от
04.09.1997 година на СГС е вписана промяна в наименованието на дружеството,
като занапред същото е „Кремиковци”АД. Освен това, описаните в АДС №1121 от
17.11.1993 година имоти са предоставени за оперативно управление на
„Кремиковци”АД. Съгласно чл.17а от ЗППДОП /отм./, при преобразуване на
държавните предприятия в еднолични търговски дружества тези имоти се
предоставят в собственост на тези дружества. Наред с това, от представеното
извлечение от баланса на „Кремиковци”АД е видно, че процесните имоти са
включени в него и са част от масата на несъстоятелността.
Ответната Община Приморско чрез
процесуалния си представител счита предявения иск неоснователен и недоказан,
поради което и отправя искане като такъв същия да бъде отхвърлен. Също сочи
доказателства.
С депозирания от нея по делото писмен отговор на
исковата молба същата е въвела на първо място твърдението, че иска е
недопустим. Това е така, тъй като липсва правен интерес от предявяването на
такъв от страна на процесуалния субституент поради това, че дружеството в
производство по несъстоятелност не е собственик на процесните имоти. Сочи се в
тази връзка, че от представените два акта за държавна собственост не би могъл
да бъде направен категоричен извод за идентичността на описаните в тях терени с
процесните имоти. Дори и такава да бъде установена в хода на производството по
делото, то тези актове не легитимират дружеството - съищец като собственик на
същите. С акта от 1993 година са актувани само сгради, а не и прилежащ терен,
което обстоятелство се установява от изричното отбелязване в акта за това, че в
цената на актувания имот не е включена стойността на земята. Този акт е
съставен при действието на НДИ /отм./ и не удостоверява правото на собственост,
а правото на „стопанисване и управление”, съобразно чл.81 и чл.84 от същата.
Ищцовата страна нито е представила, нито е посочила акта, с който предоставения
за управление и стопанисване имот е бил внесен в капитала на дружеството или е
бил придобит по друг начин. Дружеството в несъстоятелност не би могло да се
ползва от сочената от него норма на чл.17а от ЗППДОП /отм./, тъй като същата
няма обратно действие. Тя е влязла в сила през 1994 година, а дружеството е
преобразувано на 09.01.1992 година - още преди приемането и обнародването на
ЗППДОП /отм./ в ДВ, бр.38 от 08.05.1992 година. Неговото преобразуване е
съгласно ЗОЕТДДИ, която не съдържа аналогична на чл.17а от ЗППДОП /отм./ норма.
Капиталът на преобразуваните по този ред дружества е формиран по общия ред. Ако
се касае за непарична вноска, то същата е следвало да бъде извършена по реда на
чл.73 от Търговския закон и описана в устава.
При условията на евентуалност исковете са оспорени
като неоснователни. Изтъква се, че общината е собственик на поземлени имоти с
идентификатор 37023.501.125 и 37023.501.131 по кадастралната карта на град
Китен. Както е посочено и в акта за държавна собственост от 1968 година, тези
имоти са бивша държавна собственост, придобити на основание чл.6 от ЗС в
редакцията му до изменението на закона, направено с ДВ, бр.31 от 17.04.1990
година. Впоследствие, съобразно &7 ал.1 т.4 от ПЗР на ЗМСМА спорните терени
са станали собственост на общината. Сочи се допълнително, че още с изменението
на ЗС, извършено с цитирания по-горе параграф от ПЗР на ЗМСМА улиците и
зелените площи за обществено ползване са преминали в собственост на общините.
Предназначението на поземлените имоти се определя от регулационните планове.
Първият такъв на зоната, в която попадат спорните имоти, е бил одобрен през
1970 година. С него е била одобрена само уличната регулация - без обособяване
на отделни дворищно-регулационни парцели, отредени за почивни бази. С оглед на
това обстоятелство, следва да се съобрази и вземе предвид нормата на чл.35 от
ЗПИНМ /отм., в сила към 08.07.1979 година/. Според плана от 1970 година, цялата
зона около почивните бази в *** е устроена като улици, алеи и зелени площи за
обществено ползване, както и за битово, спортно и комунално обслужване на
населението, т.е. като „свободна площ за широко обществено ползване” по смисъла
на &208 т.1 от ППЗПИНМ /отм., в сила към одобряването на плана от 1970
година/. От така изложеното, според ответника е видно, че след влизане в сила
на &7 от ПЗР на ЗМСМА, правото на собственост върху имота вече е било в ***
/към този момент/. Поради това, дори и условно да се приеме, че упражняващият
правата на едноличния собственик на капитала орган е заявил воля за апортиране
на процесните имоти в капитала на „Кремиковци”АД-в несъстоятелност, то
последното не е станало собственик на държавните имоти. Съгласно чл.73 ал.4 от
Търговския закон, правото върху вноската се придобива от момента на възникване
на дружеството, а то е вписано след влизането в сила на ЗМСМА. Към този момент
имотите вече са били общински, поради което и държавата не е могла валидно да
се разпорежда с тях.
При условията на евентуалност се
твърди от ответника, че същият е придобил правото на собственост по отношение
на процесните имоти /първоначално Община Царево, а впоследствие Община
Приморско/ на основание &42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. Към влизане в сила на
тази разпоредба, предназначението на имотите е било установено с
уличнорегулационния план, одобрен със Заповед №584 от 08.07.1970 година.
Съобразно вече посоченото в отговора, теренът в зоната на почивните бази в ***
е предназначен за улици, алеи и зелени площи за обществено ползване, както и за
битово, спортно и комунално обслужване на населението. Това са все предвиждания
за изграждане на обекти, свързани с общински обществени и благоустройствени
мероприятия. Под „обществени мероприятия” на съответната община следва да се
разбира изграждането на обекти за обществено обслужване. Примерно изброяване на
такива обекти се съдържа в чл.32 от Наредба №5 от 17.05.1995 година за правила
и норми по териториално и селищно устройство /отм./. Тези строежи осигуряват
основни граждански, обществени и социални дейности от следните видове:
образование, здравеопазване и социални грижи, култура, религия, масов спорт,
административни услуги, търговия, обществено хранене, битови услуги или други
обществено-обслужващи дейности. Тази сочена от ответника разпоредба
кореспондира на изричната разпоредба на &36 ал.2 от ППЗПИНМ /отм./
Бургаският окръжен съд прецени
представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
исканията и доводите на страните и като се съобрази и с разпоредбите на закона,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Както е посочил съдът в
определението си по чл.140 от ГПК, предявената
искова претенция с правно основание чл.134 от ЗЗД във връзка с чл.124 от ГПК е допустима и не съществува пречка да бъде разгледана по същество. Наведените
от ответната страна с отговора доводи практически не са свързани с
допустимостта, а с основателността на предявената претенция. Те са изведени от
материалното право и по същество са оспорвания на същото, което именно ги
отнася към съществото на спора. Тези твърдения не касаят липса на право на иск
в патримониума на процесуалния субституент, изведена от съответна правна норма.
Това е така, тъй като липсата на правен интерес е обоснована с липсата на право
на собственост по отношение на процесните имоти в патримониума на служебно
конституирания по делото съищец. Безспорно, изискването за интерес от търсената
с иска защита е процесуална предпоставка за всички видове искове и в най-голяма
степен е предпоставка за допустимостта на установителните искове. Правен
интерес при исковия съдебен процес е налице при наличие на правен спор:
неоснователно отричане на право, което съществува и/или неоснователно
претендиране на право, което не съществува. Чрез исковото производство се цели
именно установяване на действителното правно положение между спорещите със сила
на присъдено нещо; придаване на изпълнителна сила за удовлетворяване на
субективното право при осъдителните искове и предизвикване на правна промяна
при конститутивните искове. В случая се твърди, че ищецът е носител на
субективно вещно право, което неоснователно му се оспорва от насрещната страна.
Такъв спор действително е налице - видно от поведението на ответната страна
преди завеждане на исковата молба със записването на процесните имоти в имотния
регистър като нейна собственост, а и от изразеното от нея с депозирания по
делото писмен отговор становище.
По съществото на спора:
Предявена е пред настоящата
инстанция искова претенция - отрицателен установителен иск за собственост върху
недвижим имот с правно основание чл.124
ал.1 от ГПК, като процеса е иницииран от процесуалния субституент „Аква тур 21”АД
- купувач по предварителен договор за продажба на процесния недвижим имот. Продавач
по същия договор е „Кремиковци” АД - в
несъстоятелност, конституиран като съищец
в процеса.
Както бе посочено по-горе, в
исковата молба се твърди, че двата поземлени имота, предмет на спора принадлежат
на дружеството-продавач. Твърди се, че имотите са били държавна собственост,
предоставени в оперативно управление на
държавното предприятие Металургичен комбинат „Кремиковци”, като правото
на собственост на държавата се установява с АДС №8078 от 12.06.1968 година и
АДС №1121 от 17.11.1993 година. С акта от 1968 година са актувани масивна
сграда, застроена на площ 791 кв.м. и общо дворно място от 19619 кв.м. от имоти
с пл.№ 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 55 и 57 по плана на селото и е
посочено, че имотът е предоставен за ползване на Металургичен комбинат
„Кремиковци” - София. С АДС от 1993 година е актувана почивна база, състояща се
от масивна сграда - блок А, масивна сграда - блок Б и масивна сграда на 1 етаж
- кухня, столова, а също така прилежаща територия, съгласно протокол №16 от 10.09.1993
година на ЕСКИТЕ към община Царево с
площ 26008 кв.м. Съгласно одобрената със заповед № РД-18-94 от 19.12.2007 година
на Изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта на землището на град Китен,
два от имотите, за които се твърди, че принадлежат на „Кремиковци”АД - в несъстоятелност са
записани като собственост на ответната община Приморско - ПИ с
идентификатори №№37023.501.125 с площ
17193 кв.м. и 37023.501.131 с площ от 244 кв.м. Това са спорните имоти в
настоящия процес и записването им като
собствени на общината поражда правния интерес от воденето на настоящото
дело, както бе посочено по-горе. Тъй като е предявен отрицателен установителен
иск за собственост, в *** е да установи при условията на пълно и главно
доказване правото на собственост върху процесните имоти на твърдените от нея основания.
В отговора на исковата молба се твърди, че общината е собственик на двата
недвижими имота на основание §7 ал.1 т.4 от ПЗР на ЗМСМА - като зелена площ за
обществено ползване, която преди влизане в сила на горе цитираната разпоредба е
била държавна собственост, а след това по силата на цитираните законови
разпоредби е станала общинска
собственост. От значение е, според общината, какво е било
предназначението на поземления имот по действащия към този момент регулационен
план. При условията на евентуалност се твърди, че правото на собственост е
придобито на основание §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. Към влизане в сила на тази
законова разпоредба теренът е бил предназначен за улици, алеи и зелени площи за
обществено ползване, съобразно предвижданията на действащия улично-регулационен
план на с.Китен от 1970 година. В подкрепа на това са представени два акта за
частна общинска собственост №440 от 01.06.2005 година за имот пл.№ 10 по
кадастралния план на село Китен, одобрен със Заповед от 20.12.2000 година, с
площ 25458 кв.м. и акт за частна общинска собственост №1211 от 27.08.2009 година за ПИ с
идентификатор №37023.501.131 /единият от спорните имоти/ с площ 244 кв.м.,
съобразно одобрената кадастрална карта от 2007 година. В първия АЧОС е посочено
основание чл.2 ал.1 т.5, чл.2 ал.2 т.1 от ЗОС във връзка с чл.58 от ЗОС, а във
втория - чл.2 ал.1т.1 от ЗОС, §42 от ЗИД на ЗОС. Освен това се твърди, че
дружеството „Кремиковци”ЕАД с изцяло държавен капитал, създадено по силата на РМС №40/06.01.1991 година
и вписано по фирмено дело № 28262/91 година по описа на Софийски градски съд с
решение от 09.01.1992 година не е станало собственик на посочените имоти и
съответно държавата не може да апортира тези имоти в неговия капитал, тъй като към
този момент те вече са станали общинска собственост по силата на закона и
държавата не може валидно да се разпорежда с тях.
За установяване на правнорелевантните
обстоятелства страните са поискали и съдът е допуснал извършването на съдебно-техническа
експертиза, вещото лице по която в депозираното по делото заключение е посочило,
че за град Приморско е изработен кадастрален и регулационен план, одобрен със
заповед №1092 от 25.07.1962 година на Държавния комитет по строителство и
архитектура - град София, в който план влиза и процесния терен, находящ се в
с.Китен. За с.Китен е изработен общ идейно-застроителен план, одобрен със
заповед №584 от 08.07.1970 година на Председателя на ОбНС - град Бургас. В
плана са нанесени строителни петна с посочени номера на изградените и предвидените
за изграждане сгради, зелени площи, алеи и улици, като за изграждане на
процесната почивна база е бил отреден терен под №№8, 8а и 8б. Със същата
заповед от 1970 година е изработен и одобрен уличнорегулационен план на
с.Китен, като за процесния терен не е отреден парцел. За град Китен е изработен
и одобрен със Заповед от 20.12.2000 година на
Министъра на регионалното развитие и благоустройството кадастрален план,
в който е нанесена почивната база и терен с пл.№10, записани в разписния лист към
плана на името на „Кремиковци”АД. Площта на имот пл.10 е 25457.87 кв.м. За град Китен е изработена и одобрена кадастрална
карта от 2007 година, като двата поземлени имота, предмет на спора по делото,
са записани като общинска собственост. Вещото лице посочва, че ПИ с
идентификатор №37023.501.125 е част от
актувания с АДС №8078 от 12.06.1968 година имот. Другият спорен имот с
идентификатор №37023.501.131 не е част от актувания с посочения АДС имот. И
двата спорни имота представляват част от имот с пл.№10 по одобрения кадастрален
план от 2000 година, записан на името на
„Кремиковци”АД. Имот с пл.сн.№10 с площ 25457.87 кв.м. е актуван с АДС
№1121/1993 година. Съгласно ПУП, одобрен с решение №141 от 29.10.2009 година на
Общински съвет - град Приморско, за новообразуваните кв.47 и 47а по плана на град
Китен, част от поземлен имот с идентификатор №37023.501.125 по кадастралната
карта на град Китен попада в УПИ ХVІ-125
в кв.47, отреден за хотел, част попада в терен, отреден за паркинг и
улици, а част от поземлен имот с идентификатор №37023.501.131 попада в УПИ
ІІ-130 кв.47А, отреден за жилищно строителство и част в ***.
Във връзка с установяване на
правоприемството и обстоятелството дали
имотът се е водел по баланса, бил ли е включен в уставния фонд и в капитала
на дружеството „Кремиковци”АД - в несъстоятелност по делото е допусната съдебно-икономическа
експертиза, вещото лице по която в представеното по делото заключението е посочила,
че счетоводните книги на дружеството са водени редовно, като процесната земя е
заприходена в активите на държавното предприятие за пръв път на 30.11.1971 година
въз основа на АДС №8078 от 12.06.1968 година. През 1999 година земите са били
включени в сторно операцията в МО №14 от 30.11.1999 година и с последваща
операция са повторно заприходени.
При така изяснената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
На първо място, позовавайки се
на разпоредбата на §7 ал.1 т.4 от ПЗР на ЗМСМА общината счита, че от значение е
какво е било предназначението на поземления имот по действащия към момента на
влизане в сила на тази законова разпоредба регулационен план. По отношение на
имуществото, за което се твърди, че е включено в уставния фонд на фирма с
държавно имущество, преобразувана впоследствие в търговско дружество, разпоредбите
на §7 ал.1 т.4 от ПЗР на ЗМСМА намират приложение, но преценката за
принадлежността на правото на собственост
към 17.09.1991 година следва да се извърши с оглед конкретното
предназначение на имуществото към този момент, т.е. с оглед на нуждите, които
това имущество е обслужвало, като първоначалното отреждане е ирелевантно /в
този смисъл и решение №150 от 07.05.2012 година по гражд. дело №1052/2011 година
по описа на ВКС на РБ, ІІ г.о./ От заключението на вещото лице по делото се
установява, че в действащия към 17.09.1991 година регулационен план на с.Китен,
одобрен със заповед №548 от 08.07.1970 година, за процесния имот не е отреден
самостоятелен парцел. От значение, обаче не е естеството на общото отреждане по
идейно- застроителния план на селото-за свободни площи за широко обществено
ползване, паркове, градини, улични насаждения, паркове за култура и отдих
/отговора на шести въпрос от вещото лице/, а обстоятелството, че върху терена
са нанесени строителни петна на изградените и предвидените за изграждане сгради - почивна база на дружеството, като
тези сгради следва да разполагат и с прилежаща обслужваща площ. При наличие на
строително петно, т.е предвиждане за построяване на почивна станция и
предназначение за широко обществено ползване, преценката следва да бъде извършена въз основа на установеното към
датата на влизане в сила на ЗМСМА фактическо ползване на терена около
изградената почивна база. От показанията на разпитания по делото свидетел Петков
се установява, че от 1976 година до 2008 година същият е работил като управител
на почивната станция на „Кремиковци”. Свидетелят заявява, че прилежащата
територия е била оградена с масивна ограда, като през 1990 година по време на
основния ремонт оградата е била подменена с тази, която е в момента на място. Строителното
разрешение е било за временна ограда, но свидетелят е категоричен, че дворът на
почивната станцията винаги е бил ограден. Поради това, според настоящия състав,
може да се направи извод, че предназначението на терена към влизане в сила на
ЗМСМА не може да бъде свързано само с нуждите на населението на съответната
община, макар в идейно-застроителния план да е посочено като зона за широко
обществено ползване. За да се приеме, че правото на собственост върху терена е
преминало в патримониума на ответната община по реда на §7 ал.1 т.4 от ПЗР на
ЗМСМА, следва да бъде установено по делото, че към момента на влизане в сила на
закона този терен има посоченото в разпоредбата предназначение - в случая само
за зелени площи за обществено ползване, както се твърди от общината. Доказателства
за подобно фактическо ползване на имота с такава цел не са ангажирани по
делото. Действително, територията, в която се намират имотите е с общо
отреждане като свободна площ за широко обществено ползване, но извършеното
застрояване и необходимостта от обособяване на
прилежаща площ за обслужване на построената сграда, както и установеният
факт, че теренът около почивната база е бил ограден и се е ползвал фактически
като обслужващ нуждите на почиващите в станцията, водят до извода, че двата
имота не са били с предназначение за обществено ползване по смисъла на §7 ал.1 т.4
от ПЗР на ЗМСМА. Следва също така да се отбележи, че конститутивното действие
на ал.1 настъпва само при липса на предвидените в хипотезата на ал.2 на §7 от
ПЗР на ЗМСМА юридически факти - ако имотите са били предоставени по реда на НДИ
/отм./ на държавно предприятие, водят се по баланса и са част от уставния фонд или са включени в капитала на преобразуваното
търговско дружество, то те не могат да преминат в собственост на общината. Установеното
по делото, а именно, че двата терена са били заприходени в активите на
държавното предприятие още през 1971 година и към момента на образуването на
държавната фирма „Кремиковци” през 1989 година по реда на Указ №56 за
стопанската дейност, регистрирана с решение от 20.04.1989 година по фирмено
дело №340/1989 година с уставен фонд 739823 хиляди лева няма данни по делото
спорните терени да не са били част от дълготрайните материални активи по баланса
на фирмата към 28.02.1989 година /съобразно решение №50 от 30.03.1989 година на
МС/, след като са заприходени през 1971 година означава, че е налице пречка за
общината да придобие собствеността върху тях на посоченото от нея основание. Видно
от отбелязването върху представения АДС
от 1968 година, имотът е бил предоставен в оперативно управление на държавното
предприятие „Кремиковци” и това в съвкупност с установеното, че към
17.09.1991 година е било част от дълготрайните материални активи на държавната фирма и част от уставния й фонд означава,
че общината не може да придобие на посоченото законово основание собствеността
върху тези имоти. Включването им в уставния фонд на държавната фирма към датата
на влизане в сила на ЗМСМА запазва правото на собственост върху този имот в
патримониума на държавата, а оттам и възможността за последващо включване в
капитала на преобразуваното търговско дружество, дори ако към този момент
имотът е имал предназначение, посоченото в ал.1 на §7 от ПЗР на ЗМСМА. В този
смисъл е и трайно установената
практика на ВКС на РБ, обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК /решение №197 от 28.06.2010 година по гражд.дело №875/2009 година на ВКС на РБ, І г.о.,
решение №713 от 18.10.2010 година по гражд. дело №450/2009 година на ВКС на РБ, І г.о., решение №97 от 25.02.2010
година по гражд. дело №99/2009 година
ВКС на РБ, І г.о., решение №83 от 15.05.20 10 година по гражд.дело №68/2010 година на ВКС на РБ, ІІ г.о., решение
№943 от 04.03.2010 година по гражд.дело
№2809/2008 година на ВКС на РБ, ІІІ г.о., решение №52 от 03.11.2011 година по търг.дело №325/2009 година на ВКС на РБ, ІІ т.о./. Настоящият състав
напълно споделя изразеното в тези решения
становище, че целта на законодателя е да преминат в собственост на
общините тези имоти, които са изградени със средства от общинския бюджет, целеви
средства от заеми на общините, със средства от самооблагане на населението или
с негов труд, както и такива, които
държавата безвъзмездно е предоставила на общините. За имотите, които са
строени със средства на юридически лица с държавно имущество, обаче законодателят е изключил възможността да
станат собственост на общините, дори
те да се ползват за целите, посочени в ал.1 на §4 ПЗР от ЗМСМА. Дори
имуществото да е било ползвано за целите, посочени в тази разпоредба, правото на собственост върху него не
преминава в патримониума на общината
с влизане на ЗМСМА в сила, ако към този момент същото е включено в уставния фонд на държавна фирма или предоставено в оперативно управление и ползване на
държавно предприятие, респективно включено в баланса или в капитала на
търговско дружество с държавно
имущество, което удостоверява произхода на средствата за изграждането му, обвързвайки диференцирането на общинската
собственост от държавната и с конкретното му предназначение, т.е. с конкретните
нужди, които то обслужва. От безспорно установеното по делото, а именно, че
имотите са били част от ДМА на държавното предприятие към 1971 година,
предоставени са за оперативно управление на това предприятие и към влизане в
сила на разпоредбата на §7 ал.1 т.4 от ЗМСМА са били включени в уставния фонд
на държавната фирма „Кремиковци” следва да се направи извод, че те не могат да
станат общинска собственост въз основа посочената по-горе законова разпоредба. Държавата
е запазила правото на собственост върху сградите, изградени със средства на
юридическото лице с държавно имущество и върху прилежащата площ към тези
сгради, определен с решение на ЕСКИТЕ от 11.06.1993 година по реда на §7 ал.1 т.4
от ПЗР на ЗМСМА и след включването му в капитала на дружеството е станала негова собственост.
Второто основание, на което се позовава ответната
община за придобиване на правото на собственост е §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, в
сила от 1.07.2006 година. Съобразно тази законова разпоредба застроените и незастроените парцели и имоти - частна
държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и
благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на
действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни
градоустройствени планове, преминават в собственост на общините.
Последната има за предмет както застроени,
така и незастроени имоти, частна държавна собственост, като се изисква към
момента на влизане в сила на тази разпоредба от закона, за тези имоти, съгласно
предвижданията на действащите към този момент подробни градоустройствени
планове на населеното място, последните да са отредени за обществени и
благоустройствени мероприятия на общините. При наличие на така предвидените в тази
разпоредба условия с влизането й в сила, т. е. по силата на този закон,
настъпва трансформация на частната държавна собственост в частна общинска
собственост за съответните имоти, предмет на същата. От това следва, че в
рамките на така предвиденото е необходимо по отношение на процесния имот, за да
настъпи тази трансформация на правото на собственост, процесният имот да е
заварен като имот-частна държавна собственост и да е отреден по силата на
действащия към този момент подробен градоустройствен план за посочените нужди
на общината, без значение дали имота е застроен или незастроен /така и в решение
№ 900 от 17.12.2009 година по гражданско дело №715/2009 година, II г. о./. Тъй като е установено по делото, че процесните два
имота са били част от дълготрайните материални активи на държавното предприятие
към 1971 година, впоследствие същите
стават част от капитала на едноличното
търговско дружеството, на
основание чл.17а от ЗППДОП /в сила от 1994 година/, т.е. към влизане в
силата §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС през
2006 година имотите не са били частна държавна собственост, тъй като вече са
били част от капитала на самостоятелен правен субект - еднолично търговско
дружество с държавен капитал. С включването в капитала на преобразуваното
дружество на предоставеното в оперативно
управление имущество, то става
собственост на това дружество от момента на вписване на акта за преобразуването
му. С разпореждането на МС от 6.11.1991 година фирмата с държавно имущество
„Кремиковци” е преобразувана в еднолично акционерно дружество „Кремиковци”, което
поема активите и пасивите на фирмата „Кремиковци”. Преобразуваното дружество е
вписано с решение от 09.01.1992 година по фирмено дело №28262/91 година по
описа на СГС. Тъй като е безспорно, че към този момент имотите са били в уставния фонд на държавната
фирма /няма данни за обратното/, по силата законовата разпоредба на чл.17 а
ЗППДОП /отм./ те стават част от капитала на това дружество и са били такива и
към момента на влизане в сила на §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, т.е. не са били
частна държавна собственост. Поради това и на второто посочено основание
ответната община не може да придобие собствеността върху двата поземлени имота.
Ето
защо, по горните доводи и съображения, съдът намира, че предявеният иск се
явява основателен и доказан, поради което и като такъв същият следва да бъде
уважен.
С
оглед изхода от спора, направеното в тази насока искане и на основание чл.78 ал.1
от ГПК на „Аква тур 21”АД следва да бъде присъдена сумата от 11110.50 лева,
представляваща направени от него съдебно-деловодни разноски. В същата се
включва реално изплатеното възнаграждение на ангажирания по делото един
адвокат, дължимата и внесена за разглеждане на делото държавна такса,
възложените в негова тежест възнаграждения на вещите лица по допуснатите и
извършени експертизи, както и внесените такси за снабдяване с копия от книжа по
делото. Такса за вписване на исковата молба в Агенция по вписванията не следва
да бъде присъждана, тъй като няма доказателства такова да е платена от това
търговско дружество.
На
служебно конституираното по делото като съищец „Кремиковци”АД - в
несъстоятелност, с оглед изхода на делото и направеното от него в тази насока
искане следва да бъде присъдена сумата от 11455.18 лева, представляваща
направени от него съдебно-деловодни разноски. В тази сума се включват заплатените
от него възнаграждения на вещите лица по допуснатите експертизи, юрисконсултско
възнаграждение и командировъчни разходи във връзка с провеждането на съдебните
заседания.
Мотивиран
от горното и на основание чл.124 от ГПК
във връзка с чл.134 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Аква тур 21”АД със седалище град
София и адрес на управление бул.”Никола Вапцаров”№53а, представлявано от К.В.З.
чрез процесуалния му пълномощник със съдебен адрес град Бургас, ул.”Патриарх
Евтимий” №2, вх.1, ет.1 и „Кремиковци” АД - в несъстоятелност със седалище град
София 1870 и адрес на управление община Столична, район „Кремиковци”, ж.к.
„Ботунец”, че Община Приморско с адрес за призоваване град Приморско,
ул.”Странджа” №16, представлявана от Кмета на същата Л.Д. не е собственик на
поземлен имот с идентификатор №37023.501.125, с площ от 17193 кв.м. и на
поземлен имот с идентификатор №37023.501.131, с площ от 244 кв.м. по
кадастралната карта на град Китен, област Бургаска, одобрена със Заповед
№РД-18-94 от 19.12.2007 година на изпълнителния директор на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър.
ОСЪЖДА Община Приморско с адрес
за призоваване град Приморско, ул.”Странджа” №16, представлявана от Кмета на
същата Л.Д. да заплати на „Аква тур 21”АД със седалище град София и адрес на
управление бул.”Никола Вапцаров”№53а, представлявано от К.В.З. чрез
процесуалния му пълномощник със съдебен адрес град Бургас, ул.”Патриарх
Евтимий” №2, вх.1, ет.1 сумата от 11110.50 /единадесет хиляди сто и десет
лева и петдесет стотинки/ лв., а на „Кремиковци” АД - в несъстоятелност със седалище град София 1870 и
адрес на управление община Столична, район „Кремиковци”, ж.к. „Ботунец” сумата
от 11455.18 /единадесет хиляди четиристотин петдесет и пет лева и осемнадесет
стотинки/ лв.,
представляваща направени от тях съдебно-деловодни разноски.
Настоящото
решение подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: