№ 39855
гр. София, 07.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110151295 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 126, ал. 1 ГПК вр. чл. 130 ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 256718/15.09.2023 г., пощенско клеймо от
12.09.2023 г., подадена от Е. Д. М., с която срещу С.г.с е предявен осъдителен иск за сумата
от **** лева, представляваща неимуществени вреди от противоправно деяние на ответника,
изразяващо се в отказ да разгледа подадена от Е. Д. М. жалба № *****28.08.2023 г. с правно
основание чл. 416, ал. 8 НПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуален представител, изразява
становище за недопустимост на предявения иск.
С Разпореждане № 133089/26.10.2023 г. с оглед задължението на съда да следи
служебно за допустимостта на производството и за целите на извършване на проверка дали
е налице процесуална пречка за развитие на същото, е изискана информация относно
страните, предмета и етапа на производствата по следните граждански дела, образувани в
СРС: гр.д. № 51291/2023 г. по описа на СРС, ГО, 140 състав; гр.д. № 51292/2023 г. по описа
на СРС, ГО, 157 състав; гр.д. № 51293/2023 г. по описа на СРС, ГО, 82 състав, и гр.д. №
51294/2023 г. по описа на СРС, ГО, 175 състав.
Установява се от представените от 140 състав документи, че производството по гр.д.
№ 51291/2023 г. по описа на СРС, ГО, 140 състав, е образувано въз основа на идентична
искова молба, като единствената разлика, която настоящият съдебен състав констатира е
номерът на жалбата, с която ищецът твърди да е сезирал ответника с искане да се произнесе
по чл. 416, ал. 8 НПК.
Установява се, че с исковите молби по горепосочените граждански дела ищецът
претендира обезщетения за едни и същи неимуществени вреди в размер на суми от по ****
лева от едно и също поведение на ответника, изразяващо се в отказ да разгледа подадена от
Е. Д. М. жалба № *****28.08.2023 г. с правно основание чл. 416, ал. 8 НПК.
Служебно извършената справка по гр.д. № 51291/2023 г. по описа на СРС, ГО, 140
състав, установи, че същото към датата на постановяване на настоящото определение
1
продължава да е висящо с оглед липата на влязъл в сила съдебен акт за прекратяване на
делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че са налице
предпоставките на чл. 126, ал. 1 ГПК и настоящото производство, като по-късно заведено,
следва да бъде прекратено. С тази разпоредба е установена забрана за едновременно
разглеждане от съда на две дела, които имат идентични страни и спорен предмет и в
рамките на които се търси идентична съдебна защита. Целта на забраната е да се
предотврати постановяването на противоречиви съдебни решения, съдържащи разнопосочно
произнасяне по повод на едно и също спорно право или правоотношение. За да се избегне
обвързването на страните с противоречива по съдържание сила на присъдено нещо, съдът,
пред който е образувано по-късно заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно, след
като констатира недопустимостта на предявения иск.
Такъв е и настоящият случай. Установено е от служебно приобщената в настоящото
производство информация, преписи от книжа и приложени съдебни актове, че преди
депозиране на исковата молба, по която настоящото производство е образувано, ищецът е
предявил множество идентични претенции, както и сезирал съда с множество идентични
искови молби, приети в СРС с входящ номер, следващ входящия номер на исковата молба,
послужила за образуване на производството пред настоящия състав.
Идентитетът на страните, предмета и искането между настоящото производство и
посочените по-горе производства и в частност с най-рано образуваното, известно на
настоящия състав - това по гр. д. № 51291/2023 г., е установен по несъмнен начин. Исковете
са предявени срещу един и същ ответник, в обстоятелствената част на исковите молби се
визира едно и също основание на претенцията – отказ да разгледа подадена от Е. Д. М.
жалба с правно основание чл. 416, ал. 8 НПК. Идентитет е налице и по отношение на
заявеното искане – да се присъди обезщетение за едни и същи неимуществени вреди в
размер на сума от **** лева по всяко дело. По отношение на посочените в исковите молби
периоди, за които се претендира присъждането на обезщетение, настоящият състав на
първоинстанционния съд приема, че с оглед принципа за присъждане на генерално
(интегрално) обезщетение за неимуществени вреди, то и посочването от страна на ищеца на
период, за който претендира такова обезщетение, не е индивидуализиращ претенцията му
белег.
Да се приеме, че отличителен белег на исковите претенции на ищеца е входящият
номер на жалбите, подадени до ответника с едно и също искане или посочването различен
на период, за който се претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
означава да се предостави на волята на ищеца пораждането на фактическия състав на
непозволеното увреждане, т. е. това да зависи от неговите собствени действия. Ако
хипотетично се допусне, че ищецът подаде в един и същи ден до конкретен държавен орган
10, 100 или 1000 искания да се извърши определено действие, означава ли това, че органът
ще дължи произнасяне по всяко едно от тях, респ. непроизнасянето по същите (или по някое
от тях) ще съставлява по отношение на ищеца отделно непозволено увреждане, пораждащо
2
за него право да претендира последиците от проявеното неправомерно бездействие. Според
настоящият съдебен състав отговорът на този въпрос е отрицателен. Такова становище е
застъпено и в Определение № 2128/13.07.2023 г. по к.ч.гр.д. № 2471/2023 г. по описа на
ВКС, III ГО, постановено по идентичен на настоящия случай. Със същото съставът на
касационния съд е възприел, че увреждащото деяние, в причинна връзка с което се твърди
причиняването на вреди, е едно и също. Въпросът с коя точно жалба, респективно колко
пъти СГС е бил сезиран с това искане, е относим към размера на дължимото обезщетение,
не и към правопораждащите го факти. С цитираното определение ВКС не е допуснал
касационно обжалване на Определение № 4011/28.03.2023 г. по ч. гр. д. № 2678/2023, СГС,
VІ-Ж с-в, с което е оставена без уважение частната жалба на Е. Д. М. срещу определение от
02.02.2023 г., постановено по гр. д. № 46805/2022 г. на СРС, 43 състав, с което
производството по делото е прекратено на основание чл. 126, ал. 1 ГПК. В същия смисъл е
и Определение № 3186 от 25.10.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 4288/2023 г. по описа на
ВКС, IV ГО, с което не е допуснато касационно обжалване на Определение №
12428/05.12.2022 г. по ч. гр. д. № 12176/2022 г. по описа на СГС, в което е прието, че
образуваните по посочените две искови молби дела имат обективен и субективен идентитет.
Разликата в номерата на жалбите не променя извода, тъй като и те са с едно и също
съдържание. Фактическото основание на исковите молби е напълно идентично, както и
претенциите (петитумите). Входирането на едни и същи молби в един и същи ден, с едно и
също съдържание, не обосновава извод, че евентуалното бездействие по тях от страна на
ответника поражда различни вземания за обезвреда в полза на ищеца.
По изложените съображения съдът приема, че е налице пълен идентитет между
настоящото и най-рано образуваното в СРС производство (известно на настоящия
докладчик), а именно това по гр. д. № 51291/2023 г. по описа на СРС, 140 с-в, с оглед което
производството по гр. д. № 51295/2023 г. по описа на СРС, 167 с-в, следва да бъде
прекратено.
При този изход на ответника се дължат разноски за процесуално представителство в
размер на 100 лв., на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, определени по реда на чл. 78, ал. 8 от
ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 126, ал. 1 ГПК вр. чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 51295/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, I ГО, 167 състав.
ОСЪЖДА Е. Д. М., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. „********* да заплати
на С.г.с, с адрес: гр. София, бул. „В-* представляван от председателя А.Т., на основание чл.
78, ал. 4 вр. ал. 8 ГПК, сумата в размер на 100 лв., представляваща възнаграждение за
процесуално представителство за производството пред СРС.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред С.г.с в едноседмичен
3
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4