Р
Е Ш Е
Н И Е
№.............
град Ш., 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Ш., в публичното заседание на
двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен
съдия: Снежина Чолакова
при секретаря Светла
Атанасова, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 278 по описа за 2022 година на Административен съд – гр.Ш., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за
устройство на територията, във връзка с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба рег.инд. ЖГ-00-119/07.08.2022г.
по описа на Община Ш., уточнена с допълнителни молби рег.№
ДА-01-2212/29.09.2022г.и рег.№ ДА-01-2279/07.10.2022г., двете по описа на
ШАдмС, депозирана от Н.Д.Г.,
с ЕГН **********, с адрес ***, против Заповед № РД-25-1676 от 25.07.2022г.,
издадена от Кмета на Община Ш.. С атакуваната заповед, издадена на основание чл.225а от ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж:
„Постройки и пристройки в ПИ с ид.№ 83510.672.90“, описан в точка 2 и точка 4 – находящ се в поземлен
имот с идентификатор 83510.672.90 по КК на гр.Ш. с адрес гр.Ш., ул.И.П.№ 9,
като предмет на обжалване по делото е горепосочената заповед само в частта й по т.2, с която е
разпоредено премахване на обект „Изградени колони на съществуващата тераса,
която се явява таван на антре с приблизителни размери 4,00х2,00 м и средна
височина 2,00 м, като едната е подпряна на тераса, прилежаща към втори жилищен
етаж“. В жалбата се
излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваната заповед, по същество
свеждащи се до издаването й в противоречие с целта на закона. В тази връзка се
твърди, че колоните са изградени с цел укрепване (подпиране) на терасата към
втория етаж, като едната колона я подпира, а другата не е довършена и не
изпълнява никакви функции. Счита се, че премахването на подпорната колона ще
създаде реална опасност от срутване на терасата, по която са се появили
напуквания. Въз основа на изложените аргументи се отправя искане за отмяна на
заповедта в обжалваната й част. В проведените съдебни заседания оспорващата се
явява лично и поддържа жалбата по изложените в нея аргументи. В допълнение
сочи, че заповедта е постановена и в противоречие с материалния закон,
доколкото за изграждане на колоните не се изисква издаване на разрешение за
строеж.
Ответната страна –
Кмет на Община Ш., редовно призован, не се явява лично. Същият се представлява
от старши юрисконсулт Б.П., която излага аргументи за неоснователност на
оспорването. В тази връзка твърди, че въпросните колони представляват строеж по
смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ и се явяват строеж от V категория, за чието изграждане се изисква издаване на
разрешение за строеж, каквото в случая не е налице. Сочи, че заповедта е
издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените
правила и изискванията за форма, както и при наличие на предпоставките на
чл.225, ал.2 от ЗУТ. По изложените съображения отправя искане за отхвърляне на
жалбата. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Заинтересованите
страни Н.Г.Д. и В.Д.Н., редовно призовани, се явяват лично в първото заседание по
делото, като застъпват становище за неоснователност на жалбата.
Заинтересованите
страни М.С.К. и М.Д.З., редовно призовани, не се явяват и не изпращат
представител, респективно не вземат становище по допустимостта и
основателността на жалбата.
Ш.ският
административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Съгласно приложените
по делото нотариален акт № 109, том VIII, рег.№
4596, дело 5719/1997г.; нотариален акт № 125, том ХVII, рег.№ 4365, дело 5480/1997г.; договор за доброволна делба на недвижим
имот от 09.02.2006г.; нотариален акт № 200, том VI, рег.№ 14519, дело 870/2020г. и нотариален акт № 157, том II, рег.№ 3431, дело № 284/2021г., жалбоподателката и
заинтересованите страни са съсобственици на поземлен имот с ид.№ 83510.672.90
по КК на гр.Ш., за който е отреден УПИ I-7562 в кв.444Б по плана на гр.Ш., с административен адрес гр.Ш., ул.И.П.№
9. Освен идеални части от поземления имот, жалбоподателката е собственик и на
втори жилищен етаж от изградената в имота жилищна сграда, ведно си прилежащото към него
таванско помещение.
На 04.08.2021г. и на
18.01.2022г. оспорващата депозирала жалби до Кмета на Община Ш. с твърдения за
незаконно строителство, осъществено в поземлен имот с ид. № 83510.672.90 по КК
на гр.Ш..
Във връзка със
същите от лицата Р.Б.Б.– старши експерт „КС“ в Дирекция „УТ“ при Община Ш. и Ю.С.С.
– главен специалист „КС“ в същата дирекция, била извършена проверка, при която
било констатирано, че в поземления имот съществуват четири обекта, които не
фигурират в документите за собственост и са изградени без строителни книжа. Констатациите
от проверката били обективирани в констативен протокол от 20.01.2022г.
Впоследствие горепосочените
длъжности лица извършили нова проверка, документирана с Констативен акт № 2 от
17.02.2022г., в който посочили наличието на следните строежи в имот с ид.№
83510.672.90 по КК на гр.Ш., изградени без строителни документи и разрешения за
строеж:
1. Изградена
пристройка към западната фасада на жилищната сграда с ид.№ 83510.672.90 по КК
на гр.Ш., масивна с ПВС врата и прозорец, покрив стоманобетонна плоча, с
приблизителни размери 4,00х2,00 м и средна височина 2,00 м, явяваща се входно
антре съм сутеренния етаж на сграда с ид.№ 83510.672.90.1.3 по КК на гр.Ш.;
2. Изградени колони
на съществуващата тераса, която се явява таван на гореописаното антре с
приблизителни размери 0,30х0,30 м и средна височина 2,00 м, като едната е
подпряна на тераса, прилежаща към втори жилищен етаж;
3. Изграден паянтов
навес в дъното на югоизточната част на имота с приблизителни размери 4,00х3,00
м и средна височина 2,00 м на граница със съседния имот;
4. Изграден паянтов
навес на гърба на съществуващ гараж с ид.№ 83510.672.90.5 по КК на гр.Ш. с
приблизителни размери 4,00х2,00 м и средна височина 2,00 м.
Във връзка с
направените констатации общинските служители, извършили проверката, предложили
иницииране на административно производство по реда на чл.225а от ЗУТ за
премахване на незаконно изградените обекти.
Констативен акт № 2
от 17.02.2022г. бил съобщен на жалбоподателката и на останалите заинтересовани
страни, видно от положените от последните подписи върху акта.
Срещу Констативния
акт било подадено възражение рег.инд.№ 94-00-1085/21.03.2022г. от
заинтересованата страна В.Д.Н., в което последната заявила, че стоманобетонната
плоча на терасата към първи жилищен етаж е изградена по време на надстрояването
на втория етаж по одобрени проекти, като впоследствие са заменени подпорните
колони, укрепена е терасата и като е използвана за стена тухления надзид на
входно стълбище към първи и втори жилищен етаж на жилищната сграда в имота и
зидани стени от итонг, е укрепена въпросната тераса от срутване, като така е
оформено входно антре към сутеренния етаж, а впоследствие е направен ремонт и е
остъклено входното антре.
Срещу Констативен
акт № 2 от 17.02.2022г. било подадено възражение рег.инд.№ 94-00-1108/27.03.2022г.
и от заинтересованата страна Н.Г.Д., който изразил становище, че не са налице
предпоставките на чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на обектите, описани в т.1
и т.4 от констативния акт, а досежно обекта, описан по т.2 заявил, че не е
давал съгласие за изграждане на колоните над антрето, поради което не възразява
същите да бъдат премахнати.
Със Заповед
№ РД-25-1676/25.07.2022г. Кметът на Община Ш. установил, че в поземлен имот с ид. № 83510.672.90 по КК на гр.Ш.
съществуват следните обекти, които не фигурират в документите за собственост и
са изградени без строителни книжа:
1. Изградена пристройка към западната фасада
на жилищната сграда с ид.№ 83510.672.90 по КК на гр.Ш., масивна с ПВС врата и
прозорец, покрив стоманобетонна плоча, с приблизителни размери 4,00х2,00 м и
средна височина 2,00 м, явяваща се входно антре съм сутеренния етаж на сграда с
ид.№ 83510.672.90.1.3 по КК на гр.Ш.;
2. Изградени колони
на съществуващата тераса, която се явява таван на гореописаното антре с
приблизителни размери 0,30х0,30 м и средна височина 2,00 м, като едната е
подпряна на тераса, прилежаща към втори жилищен етаж;
3. Изграден паянтов
навес в дъното на югоизточната част на имота с приблизителни размери 4,00х3,00
м и средна височина 2,00 м на граница със съседния имот;
4. Изграден паянтов
навес на гърба на съществуващ гараж с ид.№ 83510.672.90.5 по КК на гр.Ш. с
приблизителни размери 4,00х2,00 м и средна височина 2,00 м.
Приел, че обектите,
посочени в т.2 и т.4 от заповедта, са незаконни поради осъществяването им без
разрешение за строеж, поради което и на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ наредил
незаконен строеж: «Постройки и пристройки в ПИ с идентификатор 83510.672.90»,
описани в т.2 и т.4 – находящ се в ПИ с идентификатор 83510.672.90 по КК на гр.Ш.,
с адрес ул.И.П.№ 9, да бъде премахнат доброволно и за сметка на съсобствениците
Н.Д.Г., Н.Г.Д., В.Д.Н., М.С.К. и М.Д.З., в 60 дневен срок от получаване на
заповедта, като премахването да бъде осъществено въз основа на съгласуван
технически проект с Община Ш. и възстановяване в първоначален вид. В заповедта
било посочено също, че при неизпълнението й в указания срок, премахването ще се
осъществи принудително от общината по ред, определен с Наредба за
принудителното изпълнение на заповеди по чл.195, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗУТ за
поправяне, заздравяване или премахване на строежи или части от тях и заповеди
по чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на незаконни строежи или части от тях от
органите на Община Ш..
Заповедта била съобщена срещу подпис на М.С.К.
и М.Д.З. на 05.08.2022г., на В.Д.Н. на 15.08.2022г., на Н.Г.Д. на 22.08.2022г.,
а на Н.Д.Г. – на 24.08.2022г.
Несъгласна
със заповедта в частта й досежно разпореденото премахване на строеж «Изградени колони на
съществуващата тераса, която се явява таван на гореописаното антре с
приблизителни размери 0,30х0,30 м и средна височина 2,00 м, като едната е
подпряна на тераса, прилежаща към втори жилищен етаж“, описан в т.2 от
заповедта, Н.Д.Г.
я оспорила в тази й част пред Административен съд – гр.Ш. с жалба рег.инд.№
ЖГ-00-119/07.09.2022г. по описа на Община Ш.. Въз основа на тази жалба е
образувано настоящото адм.д.№ 278/2022г. по описа на ШАдмС.
В хода на съдебното производство по делото са
представени писмените доказателства, представляващи административната преписка
по издаване на оспорвания акт.
По искане на оспорващата по делото е изслушана
съдебно-техническа експертиза (СТЕ), която е приобщена към доказателствения
материал без оспорване от страните, като съдът кредитира нейното заключение
като компетентно и обективно дадено.
При така установените факти, от правна страна съдът
съобрази следното:
Жалбата е подадена в регламентирания в чл.215, ал.4 от ЗУТ 14-дневен срок за оспорване на заповедта, доколкото е връчена на жалбоподателката
Н.Д.Г. на 24.08.2022г., а жалбата срещу нея – депозирана на 07.09.2022г.
Същата е подадена от заинтересовано лице, разполагащо
с правен интерес от нейното оспорване. Съгласно разпоредбата на § 3, ал. 1 от
ДР на Наредба № 13/2001 година за принудителното изпълнение на заповеди за премахване
на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален
строителен контрол, адресати на заповедите по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ са
собствениците на терена, лицата с ограничено вещно право или извършителите на
незаконния строеж. Съгласно установената съдебна практика, посочените субекти
се явяват и лицата, чиито права и/или законни интереси могат да бъдат засегнати
от заповедите за премахване на незаконни строежи и които имат правен интерес от
оспорването на тези заповеди. Съдът приема, че оспорващата попада в кръга на
тези субекти, в качеството й на съсобственик на терена и собственик на
изградените колони, чието премахване е предмет на оспорената заповед в
обжалваната й част.
По
изложените съображения съдът приема, че жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, след проверка на
административния акт, съгласно чл.168, ал.1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, жалбата се явява основателна, по следните съображения:
На
първо място, процесната заповед в атакуваната й част е издадена от компетентен
административен орган по смисъла на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, доколкото по силата
на цитираната разпоредба, строежи от IV до VI категория се премахват със заповед на кмета на
общината или на упълномощено от него лице, а в случая, видно от СТЕ, процесните
колони не представляват част от носещата конструкция на сградата, но ако
отговаряха на конструктивните изисквания за носещ стоманобетонов елемент,
същите биха били причислени към пристройка или надстройка на жилищна сграда,
респективно биха били строеж от V категория съгласно чл.137, ал.1, т.5а от ЗУТ.
Атакуваната
заповед в обжалваната й част е издадена
в предвидената в чл.59, ал.1 от АПК писмена форма. Като фактическо основание за
нейното издаване е посочено наличието на извършен строеж без издадено
разрешение за строеж, а като правно основание – чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, във
вр.с чл.225а, ал.1 от с.з.
В хода на производството по
издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. По-конкретно, спазено е изискването на
чл.223, ал.2 от ЗУТ, доколкото същата е издадена въз основа констативен акт,
съставен от Р.Б.Б.– старши експерт „КС“ в
Дирекция „УТ“ при Община Ш. и Ю.С.С. – главен специалист „КС“ в същата
дирекция. Видно от представените от ответната страна трудови договори,
допълнителни споразумения, длъжностни характеристики и удостоверение №
22-002655/24.10.2022г. по описа на Община Ш., към датата на издаване на Констативен
акт № 2 от 17.02.2022г. същите са заемали въпросните длъжности и са притежавали
правомощие за установяване наличие на незаконни строежи, т.е. представляват
длъжностни лица по смисъла на чл.223, ал.2 от ЗУТ.
С оглед на това констративният акт е изготвен от компетентните за това
длъжностни лица. На следващо място,
констативният акт е съобщен на заинтересованите страни, в това число и
на жалбоподателката, като им е разяснена възможността да направят възражения и
да ангажират доказателства. Въз основа на изложеното съдът приема, че в хода на
административното производство не са допуснати нарушения на административно
производствените правила.
Заповедта
в обжалваната й част обаче е издадена в нарушение на материалния закон и
неговата цел, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал.
1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно
лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория,
незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ,
или на части от тях. В обжалваната заповед е
посочено, че административният орган е намерил
основание за обявяване на процесния строеж за незаконен по смисъла на чл. 225, ал.
2, т. 2 от ЗУТ, съгласно който, строеж или част от него е незаконен,
когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за
строеж.
По делото няма спор, а и се установява от
представените писмени доказателства, че оспорващата
е собственик на частта
от процесната сграда, към която е реализиран обект «Изградени колони на съществуващата тераса, която
се явява таван на гореописаното антре с приблизителни размери 0,30х0,30 м и
средна височина 2,00 м, като едната е подпряна на тераса, прилежаща към втори
жилищен етаж“.
Не е спорно, а и се установява от СТЕ, че двете колони са изградени без издадено
разрешение за строеж.
Спорът се свежда до необходимостта от издаване на
разрешение за строеж за изграждане на въпросните две колони.
Видно от
заключението по СТЕ, обектът «Изградени колони на съществуващата тераса, която се явява таван на
гореописаното антре с приблизителни размери 0,30х0,30 м и средна височина 2,00
м, като едната е подпряна на тераса, прилежаща към втори жилищен етаж“ се
намира в УПИ I-7562 в кв.444Б по действащия ЗРП
на гр.Ш.. Предвижданията за имота са за ниско жилищно строителство – триетажна
жилищна сграда с височина 10 метра, като в действащия ПУП не е отразена
пристройката – антре, върху която са изградени двете колони. Колоните са
изградени върху западния зид на антрето, като навлизат в зида на около 50 см
надолу. Колоните са изградени от кухи бетонови оградни блокчета с размери
22/20/20 см, в кухината им е поставена надлъжна армировка от 4 броя
горещовалцовани профили без оребряване клас А I с диаметър 8 мм и е излят бетон. Размерите на северната колона са
22/10/175 см до нивото на блокчетата и над тях е излят част от бетон с напречни
размери 20/22 см и височина 35 см. Тази колона опира до терасата на втория
етаж, като не може да се установи дали има съединителна връзка с бетоновата
плоча на терасата. Южната колона е с размери 22/20/200 см и над тази височина се
виждат 4 бр. от надлъжната армировка на колоната с височина около 10 см. Южната
колона стъпва точно на ъгъла на западната и южната зидария на антрето. Експертът
по СТЕ сочи също, че въпросните колони са изградени от блокчета YTONG, които се произвеждат от 1994г., от което е изведен
извод, че колоните са изградени след 1994г. Според вещото лице е очевидно, че
въпросните колони са предназначени за подпиране на терасата на втория етаж и нейното
удължаване, над антрето към сутерена, но по начина на изграждането им не могат
да изпълняват желаните функции. Към момента не е налице удължаване на терасата.
Поради това е заключено, че северната колона е изградена, за да поддържа в
изправност терасата на втория етаж от по-голямо провисване, без да е част от
носещата конструкция, а южната не изпълнява никакви функции. Вещото лице е
категорично, че въпросните две колони не представляват носещ стоманобетонов
елемент, доколкото според Приложение № 4 към чл.55 от Норми за проектиране на
сгради и съоръжения в земетръсни райони от 1987г., минималният размер на
напречното сечение на стоманобетонова колона е 250/250 мм и минималната
надлъжна армировка е 4 ф 14 мм, а процесните колони са с размер на напречното
сечение 200/200 мм и надлъжната им армировка е 4 ф 8 мм. Според СТЕ, същите
изисквания съществуват и към момента, съобразно Приложение № 7 към чл.59, ал.1
и ал.2 и чл.62 от Наредба № РД-02-20-2 от 27.01.2012г. за проектиране на сгради
и съоръжения в земетръсни райони (обн., ДВ, бр. 13
от 14.02.2012 г., в сила от 15.03.2012 г., попр., бр. 17
от 28.02.2012 г., бр. 23 от 20.03.2012 г.). Според чл.59, ал.1 от с.н.,
монолитните стоманобетонни конструкции (колони), които поемат сеизмичните сили,
се конструират при спазване изискванията на нормативните актове за проектиране
на бетонни и стоманобетонни конструкции и на Приложение № 7 – табл.7.1.
Съгласно § 1, т.9 от ДР на Наредба № РД-02-20-2 от 27.01.2012г., „неконструктивен
елемент“ е архитектурен компонент, който поради недостатъчна носимоспособност
или поради начин на свързване с конструкцията не се приема като носещ елемент
при сеизмичното въздействие. Въз основа на изложеното вещото лице приема, че
въпросните колони не могат да се окачествят като носещ елемент при сеизмично
въздействие, респективно не представляват част от носещата конструкция на
сградата.
Въз основа на констатациите на
експерта по СТЕ, чието заключение следва да се кредитира напълно като обосновано,
обективно и компетентно дадено, съдът приема, че изграждането на въпросните две
колони съставлява „текущ ремонт“по смисъла на § 5, т.43 от ДР на ЗУТ. Това е
така, защото съгласно цитираната разпоредба, "текущ ремонт" на строеж
е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките,
съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се
засяга конструкцията на сградата (б."а"); не се извършват дейности
като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях,
когато засягат конструкцията на сградата (б."б"); не се променя
предназначението на помещенията и натоварванията в тях (б"в"). А в
конкретния случай въпросните две колони са изградени след построяването на
жилищната сграда в имота, т.е. представляват ремонт на сградата, като в същото
време са предназначени да укрепят терасата на втория жилищен етаж, без по
някакъв начин да засягат конструкцията на сградата, както и без да променят
предназначението на помещенията и натоварванията в тях. Т.е. същите
представляват подобряване
и поддържане в изправност на
сграда, което не засяга нейната конструкция, нито води до премахване,
преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, нито променя
предназначението на помещенията и натоварванията в тях по смисъла, вложен в
цитираната разпоредба.
Обстоятелството, че по
своето естество изграждането на двете колони представлява „текущ ремонт“, обуславя
и извода, че същите не представляват "строеж" по смисъла, вложен в §
5, т.38 от ДР на ЗУТ. Според легалната дефиниция в цитираната правна норма,
"строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради,
постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи,
консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1
от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими
културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти,
реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. А в случая
въпросните две колони не притежават характеристиките на сграда, постройка,
пристройка, нито основен ремонт, реконструкция или преустройство на такива.
В този смисъл,
неоснователна се явява тезата на ответната страна, че въпросните колони
представляват строеж от V категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ, за
чието изграждане е необходимо издаване на инвестиционен проект и строително
разрешение. По-конкретно, чл.137, ал.1, т.5, б.“г“ от ЗУТ определя като V
категория строежи, представляващи реконструкции, преустройства, основни ремонти
и смяна предназначението на строежите от тази категория. А процесните колони са
прилежащи към жилищна сграда от V категория (за което по делото няма спор) и
същите, с оглед характеристиките си, не
представляват основен ремонт на жилижщната сграда, към която принадлежат.
Съгласно чл. 151, ал.
1, т. 1 от ЗУТ, не се изисква разрешение за строеж (което от своя
страна изключва и изискването за инвестиционен проект), за текущ ремонт на
сгради. Това означава, че за изграждане на въпросните две колони не е било
необходимо снабдяване със строителните книжа, визирани в чл. 225, ал.
2, т. 2 от ЗУТ, поради което и същите не биха могли да представляват незаконен строеж по смисъла на цитираната разпоредба,
респективно не подлежат на премахване по реда на чл. 225а от с. з.
Атакуваната
заповед се явява издадена и в противоречие с целта на закона. Целта на същия и
в частност на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, посочен като правно основание за
издаване на акта, е премахване единствено на строежи, за чието изграждане
законодателят е предвидил издаване на разрешение за строеж, а в случая е
безспорно установено, че досежно въпросните колони такова разрешение не се изисква.
В
обобщение на изложеното съдът приема, че оспорваната заповед в обжалваната й
част е издадена от компетентен орган, при липса на съществени нарушения на
изискванията за форма и на административно производствените правила, но в
нарушение на материалния закон и неговата цел, поради което следва да бъде
отменена, като незаконосъобразна.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба на Н.Д.Г., с ЕГН **********, с адрес ***,
Заповед № РД-25-1676 от 25.07.2022г., издадена от Кмета на Община Ш., в обжалваната й част, с която на основание
чл.225а от ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж, описан в точка 2 от заповедта,
находящ се в имот с идентификатор 83510.672.90 по КК на гр.Ш. с адрес гр.Ш.,
ул.И.П.№ 9, представляващ: „Изградени колони
на съществуващата тераса, която се явява таван на антре с приблизителни размери
4,00х2,00 м и средна височина 2,00 м, като едната е подпряна на
тераса, прилежаща към втори жилищен етаж“.
Решението подлежи на касационно
обжалване чрез Административен съд - гр.Ш. пред Върховен административен съд на
РБ - гр.София в 14-дневен срок от съобщаването му.
На основание чл.138,
ал.1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: