Решение по дело №2842/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалбата на Г. П. Т., [ЕГН], гр. Варна, [жк], [адрес], против Заповед № 365з-***/11.12.2023г. на Директора на ОДМВР - Варна, с която за тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 ЗМВР - неизпълнение на служебните задължения, съставомерни по чл.203, ал.1 ЗМВР - т.7, пр.2, алт.1 - използване на служебното положение за лична облага“ и т.8, пр.2 - злоупотреба с доверие, и по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР /ЕК/, съставомерни по чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, на основание чл.204, т.3, чл.206, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.4, чл.226, ал.1, т.8 и чл.227 ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание „УВОЛНЕНИЕ“ и е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта - 14.12.2023г.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваната заповед по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с неговата цел. Твърди, че дисциплинарното производство не е приключило в установените от закона срокове, както и че фактите и обстоятелствата, въз основа на които е наказан, са установени въз основа на недопустими доказателства – веществени доказателствени средства, изготвени посредством използването на специални разузнавателни средства /СРС/, които по арг. от чл.177, ал.2 НПК, не могат да бъдат използвани извън искането, за което са допуснати. В тази връзка твърди, че изводът на дисциплинарнонаказващият орган /ДНО/ за нарушение на ЗМВР и на правилата от ЕК, е основан единствено на необосновано предположение, че е извършител на деянията, за които е образувано досъдебното производство, като липсват конкретни факти, които освен престъпление да съставляват дисциплинарно нарушение. Счита, че макар дисциплинарната отговорност да се реализира независимо от наказателната, в конкретния случай липсва яснота относно приетите от ДНО за извършени нарушения, които да са различни от престъплението „подкуп“, което е предмет на установяване в наказателното производство. Сочи, че формалното цитиране на разпоредби от ЕК не освобождава ДНО от задължението по чл.210 ЗМВР да опише точно дисциплинарното нарушение, като на практика е наказан дисциплинарно за извършено престъпление. По арг. от разпоредбите на чл.195, ал.5 ЗМВР и чл.203, ал.1, т.1 ЗМВР, намира това за недопустимо и целящо заобикаляне на закона с подвеждане на съставомерните елементи на престъпление под разпоредбите на чл.203, ал.1, т.7, 8 и 13 ЗМВР.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. И. С., който поддържа жалбата, с уточнения в с.з и в писмени бележки С.д. № 3176/05.03.2024г. Моли за отмяна на обжалваната заповед и претендира присъждане на разноски съгласно представен списък.

Ответната страна – директорът на Областна дирекция на МВР – Варна, чрез юрк. Б. Й., оспорва жалбата. Сочи, че от събраните доказателства безспорно се установява, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, при стриктно спазване на разпоредбите на ЗМВР и подзаконовите актове по прилагането му, като нарушенията, за които е наложено дисциплинарното наказание, са безспорно установени. Излага съображения за неоснователност на жалбата в представени писмени бележки С.д. № 3327/07.03.2024г. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

С писмо № СП-****/2021г. от 19.05.2023г., входирано в ОДМВР-Варна с УРИ ***/23.05.2023г., прокурор Г.М. при Окръжна прокуратура - Варна, представила в ОДМВР-Варна 4 бр. заверени преписи от постановления за привличане в качеството на обвиняем на лицата П. П. Ц., П. Г. Н., Г. П. Т. и Н. К. Н..

Видно от Постановление за привличане на обвиняем и определяне на мярка за неотклонение от 16.05.2023г. /стр.106/ по ДП № ***/2021г., жалбоподателят Г. П. Т. е привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер по чл.302, т.1, б. „а“, вр. чл.301, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 НК, а именно:

За това, че в периода 14.02.2022г. - 03.04.2022г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение - полицейски орган - полицай в група „Охранителна полиция“ към Пето РУ на ОДМВР - Варна, като служител от съвместен наряд /автопатрул № ***/, осъществяващ функции по контрол на пътното движение на територията на Пето РУ-ОД-МВР-Варна, в съучастие като извършител с други длъжностни лица, които заемат отговорно служебно положение - Н. К. Н. - мл.автоконтрольор І-ва степен в група „Охранителна полиция“ на Пето РУ при ОДМВР - Варна и П. П. Ц. - мл.автоконтрольор І-ва степен в група „Охранителна полиция“ на Пето РУ при ОДМВР - Варна, като извършители, поискал от М. Л. М., Д. И. К. и М. Д. Л. - поданик на К. В., чрез С. У., и приел от водачите на МПС - М. Л. М., Д. И. К. и М. Д. Л. дар - парична сума в общ размер на 100,00лв., който не му се следва, за да не извърши действия по служба, вменени му като задължения в чл.189, ал.1 ЗДвП, а именно да не състави акт за установяване на административно нарушение или да не наложи наказание с известие за глоба с фиш, каквито са задълженията му по чл.186, ал.1 ЗДвП за констатирани нарушения по Закона за движение по пътищата на нарушителите, въпреки предвидените в същия закон основания за това, както следва:

1) На 14.02.2022г. в гр. Варна, в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение – полицейски орган – полицай в група „Охранителна полиция“ към Пето РУ – Златни пясъци при ОДМВР – Варна, като служител от съвместен наряд /автопатрул № ***/, осъществяващ функции по контрол на пътното движение на територията на Пето РУ, в съучастие като извършител с друго лице, което заема отговорно служебно положение - полицейски орган - Н. К. Н. - младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ към Пето РУ като извършител, поискал и приел от М. Л. М. дар – парична сума в размер на 30,00лв., който не му се следва, за да не извърши действията по служба, вменени му като задължения в чл.189, ал.1 ЗДвП, а именно - да не състави на М. Л. М., като водач на микробус „Рено мастер“ с рег. № [рег. номер], АУАН за констатирано нарушение на чл.21, ал.2 ЗДвП – превишаване на разрешената максимална скорост за движение извън населено място, въведено с пътен знак В26, въпреки наличието на основанието по чл.182, ал.2, т.3 ЗДвП.

2) На 14.02.2022г. в гр. Варна, в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение – полицейски орган – полицай в група „Охранителна полиция“ към Пето РУ – Златни пясъци при ОДМВР – Варна, като служител от съвместен наряд /автопатрул № ***/, осъществяващ функции по контрол на пътното движение на територията на Пето РУ, в съучастие като извършител с друго лице, което заема отговорно служебно положение - полицейски орган - Н. К. Н. - младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ към Пето РУ, поискал от М. Д. Л. – поданик на К. В. чрез С. У. и приел от М. Д. Л. – парична сума, в размер на 50,00лв., която не му се следва, за да не извърши действията по служба, вменени му като задължение в чл.189, ал.1 ЗДвП, а именно - да не състави на М. Д. Л., като водач на л.а. Тойота RAV4 с рег. № [рег. номер] АУАН за нарушение на чл.143, ал.10 ЗДвП – управление на МПС със служебно прекратена регистрация, въпреки наличието на основанието, предвидено по чл.175, ал.3 ЗДвП.

3) На 03.04.2022г. в гр. Варна, в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение – полицейски орган – полицай в група „Охранителна полиция“ към Пето РУ – Златни пясъци при ОДМВР – Варна, като служител от съвместен наряд /автопатрул № ***/, осъществяващ функции по контрол на пътното движение на територията на Пето РУ, в съучастие като извършител с друго длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение - полицейски орган - П. П. Ц. - младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ към Пето РУ Златни пясъци при ОДМВР-Варна, като извършител, поискал и приел от Д. И. К. дар – парична сума, в размер на 20,00лв., който не му се следва, за да не извърши действията по служба, вменени му като задължение в чл.189, ал.1 ЗДвП, а именно да не състави на К , като водач на л.а. Ауди А3 с рег. № [рег. номер], АУАН за констатирано нарушение на правилата за движение по пътищата по чл.103 ЗДвП – неспиране на подаден сигнал от контролни органи, въпреки наличието на основанието по чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП.

След запознаване с постъпилите от ВОП материали, на основание чл.40, ал.3 от Инструкция № 8121з-***/06.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, директорът на ОДМВР – Варна приел, че постъпилите предварителни данни сочат на извършени тежки нарушения на служебната дисциплина от мл.инсп. Г. Т., свързани с деянията, за които е привлечен като обвиняем. Прието е, че тези деяния съставляват тежки дисциплинарни нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 ЗМВР, съставомерни по чл.203, ал.1, т.7, пр.2, алт.1 ЗМВР – използване на служебното положение за лична облага и по чл.203, ал.1, т.8 ЗМВР – злоупотреба с доверие, за които е предвидено наказание „уволнение“.

Отделно е прието и че деянията на Т. са станали достояние на широк кръг лица от Съд, Прокуратура, МВР и неограничен брой граждани, като с поведението си е създал впечатление в обществеността, че полицейските служители не съобразяват законността на действията, които предприемат, вместо да изпълняват задълженията си и разкриват престъпления, сами участват в извършването на противоправни деяния. Служителят не е опазил доброто име на институцията, която представлява, не е дал личен пример с поведението си да насърчава гражданите да спазват закона. Служителят е бил подкупен и се е възползвал от правомощията си и от служебното си положение с цел лично облагодетелстване, участвал е в корупционна проява и не е проявил нетърпимост към корупционно поведение на „горепосоченото лице“ /съгласно извършената поправка/.

Прието е, че деянията на служителя са несъвместими с етичните правила за поведение и не са изпълнени задълженията в т.15, 19, 20, 42, 49 и 50 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Неспазването на тези етични норми е довело до уронване на престижа на службата и представляват тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР – неспазване на правилата на ЕК, за което на основание чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР – деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители, уронващи престижа на службата, се предвижда дисциплинарно наказание „уволнение“.

По изложените съображения, във връзка с постъпилото в ОДМВР – Варна писмо СП-***/2021г. от 19.05.2022г. по описа на Окръжна прокуратура – Варна (УРИ ****/23.05.2023г. по описа на ОДМВР-Варна), с приложен към него заверен препис от постановление от 16.05.2022г. на следовател при ОСлО към ВОП за привличане на Г. Т. в качеството на обвиняем и определяне на мярка за неотклонение по ДП № **/2021г., със Заповед № 365з-***/30.05.2023г. на директора на ОДМВР - Варна /стр.16/, поправена и допълнена със Заповед № 365з-***/15.06.2023г. /стр.26/, на основание чл.207, ал.1, т.2 и ал.2, чл.214, ал.1, т.1 ЗМВР, вр. с чл.40, ал.3 и чл.44, ал.1 от Инструкция № 8121з-***/06.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, е образувано дисциплинарно производство срещу младши инспектор Г. П. Т. – старши полицай в група „Охранителна полиция“ на Пето РУ – Златни пясъци при ОДМВР-Варна, и е разпоредено отстраняването му от длъжност считано от връчване на заповедта.

Определен е дисциплинарно разследващ орган (ДРО) в състав: председател – гл.инсп. В. А. Ж. – н-к на сектор „Охранителна полиция“ в Четвърто РУ – Варна и членове: ст.инсп. И. Л. Т. – н-к. група „Териториална полиция“ към сектор „Охранителна полиция“ в Четвърто РУ – Варна и ст.инсп. Д. Н. Т. – н-к на група „Охранителна полиция“ към Пето РУ – Златни пясъци, като е указано ДРО да изготви становище относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност спрямо Т., което да се докладва ведно със събраните доказателства, в срок от три месеца от издаване на заповедта.

Заповед № 365з-****/30.05.2023г. и Заповед за поправка и допълване № 365з-****/15.06.2023г., са съобщени на Г. Т. на 22.06.2023г., като на разписките за връчване на двете заповеди, Т. е вписал „С особено мнение, не желая да подпиша!“. Отказът за подписване на заповедта за поправка и допълване, е удостоверен с подпис на свидетел – инсп. И. М..

С рег. № 4422р-****/19.06.2023г. /стр.114/ ДРО изготвил покана до Т. за запознаване със Заповед № 365з-3555/30.05.2023г. за образуване на дисциплинарно производство, в която посочил, че се проверяват данни за извършени тежки нарушения на служебната дисциплина. На основание чл.207, ал.8 ЗМВР е указано правото му да представя доказателства да дава, или откаже да дава обяснения. Предоставена е възможност след запознаване със заповедта и посочените в нея факти, и правни квалификации, да даде писмени обяснения до директора на ОДМВР – Варна, както и да представя доказателства за твърдените обстоятелства. Поканата е връчена на 22.06.2023г.

С рег. № 442000-***/19.06.2023г. /стр.202/, председателят на ДРО изискал от Окръжна прокуратура - Варна, заверени копия от всички материали, съдържащи се в сл.д. № ***/2021г., свързани със случаите на приемане на парични суми от полицейски служители, с уточнението, че същите са необходими за изясняване на всички факти и обстоятелства, и за установяване на данни за извършено дисциплинарно нарушение от служителите.

С писмо СП-***/21/20.06.2023г. до ОСлО при ОП-Варна, искането е препратено на водещия разследването следовател с вписано разрешение по чл.198, ал.1 НПК на наблюдаващия прокурор за предоставяне на копия от доказателствени материали за нуждите на дисциплинарната проверка.

В тази връзка са представени и по дисциплинарната преписка са приобщени: протоколи за разпит като свидетел на М. Л. М. от 30.03.2022г. и 05.04.2022г. /стр.206-209/; протокол за разпознаване на лица по фотоснимки от 05.04.2022г. и опис № ***към него /стр.210-212/; веществени доказателствени средства, изготвени чрез използването на СРС /стр.213/; протокол за разпит като свидетел на М. Д. Л. от 30.03.2022г. /стр.217/; веществени доказателствени средства, изготвени чрез използването на СРС /стр.220-229/; протокол за разпит като свидетел на С. У. от 21.04.2023г. /стр.230/; протокол за разпит като свидетел на Д. И. К. от 20.04.2022г. /стр.234-237/; протокол за разпознаване на лица по фотоснимки от 20.04.2022г., ведно с опис №***към него /стр.238-241/; веществени доказателствени средства, изготвени чрез използването на СРС /стр.242-255/; протоколи за разпит като обвиняем от 16.05.2023г. на П. П. Ц., на Г. П. Т. и Н. К. Н., от 15.04.2022г. на Н. К. Н. /стр.256-265/.

С писмо рег. № 442р-***/03.07.2023г. /стр.153/ председателят на ДРО изискал от н-ка на Пето РУ - Златни пясъци, заверени копия от: окончателните месечни/седмични графици за м.02 и м.04 2023г; ежедневни ведомости за 14.02.2022г. и 03.04.2022г; информационна карта на наряда от 14.02.2022г. и 03.04.2022г. дневни смени за съвместни автопатрули с позивна ***в състав Г. Т. и Н. Н., и Г. Т. и П. Ц.; часови график за посочените дати; ежедневната форма на отчет за двата наряда чрез РСОД за посочените дати или заверено копие на ежедневна форма на отчет - Приложение 11 към чл.75, ал.1, т.1; доклад за проверени лица - Приложение № 7 по чл.33, ал.2, т.2 от ИППД за посочените дати и наряди; график за дежурство в РУ за посочените месеци; извлечение от дневник за получени и предадени сигнали и разпореждания в ОДЦ/ОДЧ - приложение № 4 и дневник за извършени справки в информационните фондове на МВР за дежурствата на посочените дати; разписка за предадено служебно оръжие на Г. Т..

Изисканите документи са представени и приобщени към дисциплинарната преписка - стр.156-201.

С рег. № 365р-***/03.07.2023г. /стр.287/, по дисциплинарната преписка е представена Кадрова справка за мл.инсп. Г. Т., според която по време на службата си в МВР, считано от 20.06.2012г., многократно е награждаван с „писмена похвала“ и „парична награда“, и не са му налагани дисциплинарни наказания, вкл. такива, които да са заличени.

В хода на дисциплинарното производство са изготвяни призовки за явяване пред председателя на ДРО за даване на писмени сведения до лицата: С. У., Н. К. Н., П. П. Ц., М. Л. М., М. Д. Л. /стр.293-322; 332-345/;

В хода на дисциплинарното производство са дадени писмени сведения, както следва: на 01.08.2023г. от Д. И. К. /стр.142/, в които е посочила, че потвърждава казаното при разпита пред следовател; на 04.08.2023г. от С. У. /стр.144/, в които е заявила, че каквото помни, го е казала пред следовател в ОСлО и не може да възпроизведе подробно фактите и обстоятелствата, които са й станали известни по повод цитирания случай и не желае да описва отново всичко, което е заявила в протокола за разпит в следствието. Потвърждава всичко казано от нея; на 31.07.2023г. от П. П. Ц. /стр.145/, в които е заявил, че не желае да дава писмени обяснения по образуваното срещу Г. Т. дисциплинарно производство; на 31.07.2023г. от Н. К. Н. /стр.146/, в които заявил, че не си спомня конкретните случаи. Заявява, че не е виждал Т. да иска и да получава дар по време на дежурството му.

С рег. № 442р-***/31.07.2023г. /стр.117/ е изготвена справка относно извършена проверка за постъпили обяснения и възражения, според която Т не е депозирал обяснения и възражения.

За посочените обстоятелства е съставен и протокол рег. № 442р-***/31.07.2023г. /стр.119/.

С писмо рег.№ 442р-***/02.08.2023г. /стр.266/ председателят на ДРО изискал от н-ка на Пето РУ - Златни пясъци при ОДМВР - Варна информация за това, на 14.02.2022г,. за времето от 08:00 часа до 20,00 часа, на автопатрул в състав мл.инсп. Н. Н. и мл.инсп.Г. Т., било ли е предоставено автоматизирано техническо средство за контрол на скоростните режими. Ако екипът е бил оборудван с такова - да се посочи вида и техническите спецификации, от които да става ясно дали в реално време полицейски служител може да установи скоростта, с която преминават автомобилите.

В тази връзка е постъпил отговор рег. № 460р-***/04.08.2023г. /стр.268/, според който не е било предоставяно автоматизирано техническо средство за контрол на скоростните режими, което обстоятелство е отразено в приложена към отговора справка АИС ПП /стр.269-271/.

С писмо рег. № 442р-***/14.08.2023г. /стр.275/, председателят на ДРО изискал от н-ка на Пето РУ - Златни пясъци информация за това дали има изготвени и регистрирани в РУ, докладни записки от мл.инсп. Г. Т., за това, че съответно на 14.02.2022г. и 03.04.2022г., е станал свидетел на действия от страна, съответно на Н. К. Н. и П. П. Ц., свързани с искане/приемане на дар, който не им се следва, за да не извършат действия по служба - да не санкционират водачи на МПС за нарушение по ЗДвП. В случай че има такива, са изискани копия.

Постъпил е отговор рег. № 460р-***/14.08.2023г. от н-ка на Пето РУ /стр.277/, според който няма регистрирани данни за изготвяни докладни от Г. Т. по отношение на Н. Н. и П. Ц..

С рег. № 442р-***/17.08.2023г. /стр.121/ ДРО изготвил до директора на ОДМВР – Варна докладна записка за промяна на фактическата обстановка по воденото дисциплинарно производство, към която са приложени писмени доказателства, събрани в дисциплинарното производство: призовки до лица за обяснения във връзка с дисциплинарното разследване; кадрови справки; протоколи за доброволно предаване; писмени сведения от Д. К., С. У., П. Ц., Н. Н.; справка от н-ка на Пето РУ относно графици ППД, отчетни форми, отчетни месечни графици, ежедневни ведомости, разпореждания, списъци, ежедневни форми на отчет, часови графици, доклади за проверени лица и др. във връзка с организацията на постовата служба и наряда; материали, предоставени от Окръжна прокуратура – Варна (с разрешение ****/20.06.2023г. на прокурор при ВОП) от воденото срещу Т. досъдебно производство, в т.ч. протоколи за разпити, фотоалбуми от разпознаване, веществени доказателствени средства, изготвени чрез използването на СРС.

Със Заповед № 365з – ***/21.08.2023г. на директора на ОДМВР – Варна /стр.30/, съобщена на Т. на 28.08.2023г., във връзка с постъпило искане УРИ 442р-***/16.08.2023г /стр.351/., срокът за извършване на дисциплинарното производство е удължен до 30.09.2023г.

Със Заповед № 365з-***/22.08.2023г. /стр.33/ на директора на ОДМВР – Варна, съобщена на Т. на 28.08.2023г., срокът за временното отстраняване от длъжност на Т е удължен с един месец, считано от 23.08.2023г. до 23.09.2023г.

Със Заповед № 365з-***/05.09.2023г. /стр.37/ на директора на ОДМВР – Варна, съобщена на Т. на 21.09.2023г., е извършено изменение и допълнение на заповедта за образуване на дисциплинарно производство по чл.207, ал.1, т.2 ЗМВР и за временно отстраняване от длъжност. Прието е, че в хода на разследването, от събраните и приобщени доказателства, съдържащи се в ДП № ***/2021г. по описа на ОСлО при ВОП, ДРО е установил промяна на фактическата обстановка, предвид постъпили в хода на дисциплинарното производство са постъпили нови данни.

ДНО е анализирал събраните от ДРО доказателства - документи, приложени към отговор рег.№ 460р-***/23г. на н-ка на Пето РУ – Варна - графици, справки, ежедневни форми за отчет, дневници за проверени лица, както и доказателствата от ДП № ***/2021г., представени на ДРО с разрешение на наблюдаващия прокурор - протоколи за разпит на свидетели по ДП, за разпознаване по фотоалбуми и веществени доказателства, изготвени посредством използването на СРС, и приел, че от същите действително се установява промяна на фактическата обстановка, което обуславя промяна на квалификацията на деянията и необходимост от квалификация на новооткрити деяния, по които да се извърши проверка, поради което със Заповед № 365з-***/05.09.2023г. изменил и допълнил Заповед № 365з-***/30.05.2023г., както следва:

1) На 14.02.2022г. в гр. Варна, в качеството си длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение – полицейски орган – Г. П. Т. – старши полицай в група „Охранителна полиция“ към Пето РУ – Златни пясъци, ОДМВР – Варна, като служител от съвместен наряд /автопатрул № ***/, осъществяващ функции по контрол на пътното движение на територията на Пето РУ – Златни пясъци – на която дата по данни от писмо рег. № 460р-***/23г. на н-ка на Пето РУ, нарядът не е бил оборудван с техническо средство за контрол на скоростта и такова не е било зачислявано в АИС „Пътна полиция“, в съучастие като извършител с друго длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение – Н. К. Н. – мл.автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ към Пето РУ – Златни пясъци при ОДМВР – Варна, като извършител поискал и приел от М. Л. М. дар – парична сума, в размер на 30,00лв., който не му се следва. Т. извършил това след като заблудил М., че следва да извърши действие по служба по чл.189, ал.1 ЗДвП – да не състави на М. като водач на микробус „Рено мастер“ с рег. № [рег. номер], АУАН за констатираното нарушение по чл.21, ал.2 ЗДвП /превишаване на разрешената максимална скорост за управление на МПС извън населено място, въведено с пътен знак В36/, въпреки наличието на основанието, предвидено в чл.182, ал.2, т.3 ЗДвП, и по чл.137а, ал.1 ЗДвП /използване на обезопасителен колан/, въпреки наличието на основанието в чл.183, ал.4, т.7 ЗДвП.

Прието е, че описаното деяние сочи, че на 14.02.2022г. в [населено място] е използвал служебното си положение на полицейски служител, като е получил сума в размер на 30,00лв. от М. Л. М., след като го заблудил, че следва да извърши действие по служба – да го санкционира за извършено нарушение по ЗДвП. Получената сума е облага, която не се следва – тежко нарушение на служебната дисциплина по чл.194, ал.2, т.2 ЗМВР, съставомерно по чл.203, ал.1, т.7, пр.2, алт.1 ЗМВР.

Отделно е прието, че като е използвал служебното си положение за да получи облага за себе си, след като заблудил лицето М. М., че следва да извърши действие по служба – да го санкционира за нарушение на ЗДвП, Т. е злоупотребил с доверието, оказано му от органа по назначаване при назначаването му като държавен служител в МВР, т.к. съзнателно, преднамерено и неправомерно се е възползвал от служебното си положение и е извлякъл материална облага за себе си и се е поставил в по-благоприятно положение, чрез използване на оказаното му доверие – тежко нарушение на служебната дисциплина по чл.194, ал.2, т.2 ЗМВР, съставомерно по чл.203, ал.1, т.8, пр.2 ЗМВР.

Съобразено е и че деянието на Т. е станало достояние на широк кръг лица от Съд, Прокуратура, МВР и неограничен брой граждани, като с поведението си е създал впечатление в обществеността, че полицейските служители не съобразяват законността на действията, които предприемат, вместо да изпълняват задълженията си и разкриват престъпления, сами участват в извършването на противоправни деяния. Служителят не е опазил доброто име на институцията, която представлява, не е дал личен пример с поведението си да насърчава гражданите да спазват закона. Служителят е бил подкупен и се е възползвал от правомощията си и от служебното си положение с цел лично облагодетелстване, участвал е в корупционна проява и не е проявил нетърпимост към корупционно поведение на граждани – деяния несъвместими с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР.

Прието е, че с горепосочените деяния Т. не е изпълнил задълженията си по т.15, 19, 20, 42, 49 и 50 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Неспазването на тези етични норми е довело до уронване на престижа на службата и представляват тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР – неспазване на правилата на ЕК, за което на основание чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР – деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители, уронващи престижа на службата, се предвижда дисциплинарно наказание „уволнение“.

Прието е и че на 14.02.2022г. при изпълнение на служебните си задължения, мл.инсп. Г. Т. е извършил проверка на лице и автомобил, и не е попълнил изискуемата форма за отчет – нарушение на служебната дисциплина по чл.194, ал.2, т.1, пр.2 ЗМВР – не е спазил чл.33 от Инструкцията за ИППД, резултатите от работата на нарядите на полицейските органи, изпълняващи ППД, да се отчитат за всяка смяна, съставомерно по чл.200, ал.1, т.15, пр.2 ЗМВР, за което се предвижда налагане на наказание „порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година.

2) На 14.02.2022г. в гр. Варна, в качеството си длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение – полицейски орган – на Г. П. Т. – старши полицай в група „Охранителна полиция“ към Пето РУ – Златни пясъци, ОДМВР – Варна, като служител от съвместен наряд /автопатрул № **/, осъществяващ функции по контрол на пътното движение на територията на Пето РУ – Златни пясъци, е станало известно, че колегата му в наряд води разговор с водач на автомобил спрян за проверка по ЗДвП, който разговор има насока за получаване на парична сума, за да не извърши действия по служба – да не състави АУАН. …. Като му е станало известно, че друго длъжностно лице – Н. К. Н. – мл.автоконтр. в група „Охранителна полиция“ към Пето РУ – Златни пясъци, поискал от М. Д. Л., чрез С. У., парична сума в размер на 50,00лв., която не му се следва, за да не извърши действие по служба, вменени му като задължения по чл.186, ал.1 и чл.189, ал.1 ЗДвП – да не състави фиш или акт за нарушение на чл.70, ал.3 ЗДвП, за което е предвидена санкция по чл.185 ЗДвП, не е докладвал на своите началници по установения ред за това деяние.

Деянието на Т. е станало достояние на широк кръг лица от Съд, Прокуратура, МВР и неограничен брой граждани, като с поведението си е създал впечатление в обществеността, че полицейските служители не съобразяват законността на действията, които предприемат, вместо да изпълняват задълженията си и разкриват престъпления, сами участват в извършването на противоправни деяния. Служителят не е опазил доброто име на институцията, която представлява, не е дал личен пример с поведението си да насърчава гражданите да спазват закона. Служителят не е проявил нетърпимост към корупционно поведение като действията му са несъвместими с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР.

Прието е, че с горепосочените деяния Т. не е изпълнил задълженията си по т.15, 19, 20, 42, 49, 50 и 51 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Неспазването на тези етични норми е довело до уронване на престижа на службата и представляват тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР – неспазване на правилата на ЕК, за което на основание чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР – деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители, уронващи престижа на службата, се предвижда дисциплинарно наказание „уволнение“.

Прието е и че на 14.02.2022г. при изпълнение на служебните си задължения, мл.инсп. Г. Т. е извършил проверка на лице и автомобил, и не е попълнил изискуемата форма за отчет – нарушение на служебната дисциплина по чл.194, ал.2, т.1, пр.2 ЗМВР – не е спазил чл.33 от Инструкцията за ППД, резултатите от работата на нарядите на полицейските органи, изпълняващи ППД, да се отчитат за всяка смяна, съставомерно по чл.200, ал.1, т.15, пр.2 ЗМВР, за което се предвижда налагане на наказание „порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година.

3) На 03.04.2022г. в гр. Варна, в качеството си длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение – полицейски орган – на Г. П. Т. – старши полицай в група „Охранителна полиция“ към Пето РУ – Златни пясъци, ОДМВР – Варна, като служител от съвместен наряд /автопатрул № ***/, осъществяващ функции по контрол на пътното движение на територията на Пето РУ – Златни пясъци, е станало известно, че друго длъжностно лице – П. П. Ц. – мл.автоконтр. в група „Охранителна полиция“ към Пето РУ – Златни пясъци, като извършител поискал и приел от Д. И. К., парична сума в размер на 20,00лв., която не му се следва, за да не извърши действие по служба, вменени му като задължения по чл.186, ал.1 и чл.189, ал.1 ЗДвП – да не състав акт за нарушение на чл.103 ЗДвП, въпреки предвиждането на санкция по чл.175, ал.1, т.4. ЗДвП, не е докладвал на своите началници по установения ред за това деяние.

Деянието на Т. е станало достояние на широк кръг лица от Съд, Прокуратура, МВР и неограничен брой граждани, като с поведението си е създал впечатление в обществеността, че полицейските служители не съобразяват законността на действията, които предприемат, вместо да изпълняват задълженията си и разкриват престъпления, сами участват в извършването на противоправни деяния. Служителят е бил подкупен и се е възползвал от правомощията си и от служебното си положение с цел лично облагодетелстване, участвал е в корупционна проява и не е проявил нетърпимост към корупционно поведение на граждани, като действията му са несъвместими с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР.

Прието е, че с горепосочените деяния Т. не е изпълнил задълженията си по т.15, 19, 20, 42, 49 и 50 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Неспазването на тези етични норми са довели до уронване на престижа на службата и представляват тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР – неспазване на правилата на ЕК, за което на основание чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР – деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители, уронващи престижа на службата, се предвижда дисциплинарно наказание „уволнение“.

Прието е и че на 14.02.2022г. при изпълнение на служебните си задължения, мл.инсп. Г. Т. е извършил проверка на лице и автомобил, и не е попълнил изискуемата форма за отчет – нарушение на служебната дисциплина по чл.194, ал.2, т.1, пр.2 ЗМВР – не е спазил чл.33 от Инструкцията за ППД, резултатите от работата на нарядите на полицейските органи, изпълняващи ППД, да се отчитат за всяка смяна, съставомерно по чл.200, ал.1, т.15, пр.2 ЗМВР, за което се предвижда налагане на наказание „порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година.

Със Заповед № 365з-***/28.09.2023г. /стр.60/, връчена на Т на 05.10.2023г., във връзка с постъпило предложение УРИ 442р-***/20.09.2023г. /стр.369/, директорът на ОДМВР – Варна удължил срока за извършване на дисциплинарното производство до 30.10.2023г.

С УРИ № 442р-***/04.10.2023г. /стр.71/ за проведеното дисциплинарно производство е изготвена Обобщена справка. В същата е посочено, че служителят не се е възползвал от предоставената му възможност да упражни в пълен обем правото си на защита по чл.205, ал.3, чл.207, ал.8, т.6, вр. ал.10 ЗМВР – отказал е да подпише заповедта за образуване на дисциплинарно производство и за поправка, и допълване на същата. Според справка рег.№ 442р-****/31.07.2023г. и Протокол рег. № 442р-****/31.07.2023г., след връчена покана рег. № 442р-****/19.06.2023г., Т не се явил и не е представил писмени обяснения или възражения. ДРО е приел, че анализът на всички материали по дисциплинарното производство, сочи, че са доказани деяния, съставляващи нарушения на служебната дисциплина – както са описани в Заповед № 365з-***/05.09.2023г. на директора на ОДМВР – Варна, съобщена на Т на 21.09.2023г., е извършено изменение и допълнение на заповедта за образуване на дисциплинарно производство. Прието е, че нарушенията са извършени умишлено – при пряк умисъл.

По отношение на деянията, които съставляват тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 ЗМВР - неизпълнение на служебните задължения, съставомерни по чл.203, ал.1 ЗМВР - т.7, пр.2, алт.1 - използване на служебното положение за лична облага“ и т.8, пр.2 - злоупотреба с доверие, и чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР /ЕК/, съставомерно по чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, ДРО е предложил на Г. Т. да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и да се прекрати служебното му правоотношение.

С рег. № 442р-****/04.10.2023г. /стр.110/ била изготвена покана до Т за запознаване с обобщената справка и с материалите по дисциплинарното производство, с указание, че може да представи писмени обяснения или възражения, в срок от 24-часа. Поканата е връчена на 05.10.2023г.

С УРИ № 442р-****/06.10.2023г. /стр.112/ бил съставен протокол от ДРО, с който е удостоверено, че Т не се е явил за запознаване с обобщената справка и с материалите по дисциплинарното производство.

С УРИ № 442р.****/12.10.2023г. /стр.62/ ДРО изготвил до директора на ОДМВР – Варна становище относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност спрямо държавен служител от ОДМВР – Варна. Със същото, на основание чл.207, ал.12 ЗМВР ДРО направил предложение на Г. Т. да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл.226, ал.1, т.8 ЗМВР да бъде прекратено служебното му правоотношение за заеманата длъжност.

С рег. № 365р-****/29.11.2023г. директорът на ОДМВ – Варна, в качеството му на ДНО, изготвил до Т покана за изслушване на 04.12.2023г., връчена на 01.12.2023г.

С рег. № 365р-****/04.12.2023г. бил съставен протокол за изслушване на Т, в присъствие на посочените свидетели. При изслушването

Въз основа на изготвената обобщена справка и становището на ДРО, на 11.12.2023г. директорът на ОДМВР – Варна издал Заповед № 365з-***/11.12.2023г., с която на основание чл.204, т.3, чл.206, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.4, чл.226, ал.1, т.8 и чл.227 ЗМВР, за деяния, квалифицирани като тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 ЗМВР - неизпълнение на служебните задължения, съставомерни по чл.203, ал.1 ЗМВР - т.7, пр.2, алт.1 - използване на служебното положение за лична облага“ и т.8, пр.2 - злоупотреба с доверие, и чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР /ЕК/, съставомерно по чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, на основание чл.204, т.3, чл.206, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.4, чл.226, ал.1, т.8 и чл.227 ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание „УВОЛНЕНИЕ“ и е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта - 14.12.2023г.

В обжалваната заповед деянията, за които се налага наказанието „уволнение“ са описани по идентичен начин като в обобщената справка и в Заповед № 365з-****/05.09.2023г. за извършената промяна във фактическата обстановка – деянията, за които е повдигнато дисциплинарното обвинение, порази което не следва да бъдат повтаряни отново.

ДНО е приел също, че от материалите по дисциплинарното производство се установява едновременно извършени дисциплинарни нарушения, за които в ЗМВР са определени различни по вид дисциплинарни наказания – „порицание“ и „уволнение“, поради което се налага по-тежкото от тях.

В изпълнение на разпоредбата на чл.206, ал.2 ЗМВР при определяне на вида и размера на наказанието, ДНО е взел предвид следните обстоятелства: „тежест на нарушението“ – нарушението е тежко, защото засяга обществените отношения, свързани с доверието от страна на обществото в полицейската институция, законосъобразното функциониране на МВР като администрация, уронва престижа на МВР, с което се намалява общественото доверие спрямо органите на МВР; „обстоятелства, при които е извършено нарушението“ – като е използвал служебното си положение на полицейски служител, извършващ проверки на водачи на МПС, е получил облага за себе си, както и не е докладвал за получена облага от друг служител; „настъпилите последици“ – действията на служителя са станали достояние на полицейски органи, граждански лица и органи на съдебната власт, с което е увредил доброто име на МВР, тъй като околните са придобиви впечатление, че полицейските служители са пренебрегнали законово установени норми за поведение. Деянията водят до загубване на общественото доверие, уронват престижа на МВР, злоупотребено е с доверието, което е възложено на служителя, като е назначен на държавна служба със задължение да прилага и спазва законите; „форма на вината“ – служителят е извършил нарушението умишлено (при пряк умисъл) – съзнавал е противоправния му характер, предвиждал е произтичащите от него вредни последици и е искал, и целял настъпването им. Мл. инсп. Г. Т. е знаел, че поведението му е незаконосъобразно; „цялостното поведение на служителя“ – мл.инсп. Т по време на службата си в МВР, няма налагани наказания. Награждаван е осем пъти с отличие „Индивидуална парична награда“, един път с отличие „Колективна парична награда“ и пет пъти с отличие „Писмена похвала“. Тези данни показват, че в досегашната си дейност служителят е спазвал служебната дисциплина.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

При извършване на служебната проверка по чл.168 АПК, съдът констатира, че обжалваната заповед не страда от пороци, влечащи нейната нищожност. Заповедта е издадена от компетентен орган – директорът на ОДМВР-Варна, в качеството му на ръководител на териториална структура по чл.37, ал.1, т.2 ЗМВР, който съгласно чл.204, т.3 ЗМВР е компетентен да наказва с всички наказания по чл.197 ЗМВР служителите на младши изпълнителски длъжности - каквато е заемал жалбоподателя.

С оглед датите, на които е прието, че са извършени нарушенията (14.02.2022г. и 03.04.2022г.), заповедта е издадена в сроковете по чл.195, ал.1 и ал.2 ЗМВР.

Обжалваната заповед е издадена в изискуемата от закона писмена форма, като формално съдържа задължителните реквизити по чл.210, ал.1 ЗМВР, чл.62 и чл.63 от Инструкция № 8121з-***от 06.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи. Заповедта отговаря и на общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл.59, ал.2 АПК – посочен е издателят на акта, неговият адресат, фактическите и правни основания за издаване на заповедта, разпоредителна част, както и е указан редът за нейното обжалване.

При провеждане на дисциплинарното производство, процедурата по установяване и санкциониране на вмененото дисциплинарно нарушение е частично спазена.

В изпълнение на императивното изискване на чл.207, ал.1, т.2 ЗМВР, дисциплинарното производство е открито със Заповед № 365з-****/30.05.2023г. на директора на ОДМВР - Варна, поправена и допълнена със Заповед № 365з-***/15.06.2023г. В изпълнение на изискването по чл.207, ал.8 ЗМВР, двете заповеди са предявени на жалбоподателя на 22.06.2023г., като изявлението му, че „не желае да подпише“, в т.ч. удостоверено с подпис на свидетел, не обосновава нарушена процедура. Изготвена е нарочна покана рег. № 4422р-****/19.06.2023г. от ДРО до Т , връчена на 22.06.2023г., за запознаване със заповедта за образуване на дисциплинарното производство, в която му е указано правото по чл.207, ал.8 ЗМВР да се запознае с материалите, да представя доказателства, да дава, или откаже да дава обяснения. Жалбоподателят не се е възползвал от това право, което е документирано със Справка рег. № 442р-***/31.07.2023г. и Протокол рег. № 442р-****/31.07.2023г.

Със заповедта за образуване на дисциплинарното производство на основание чл.205, ал.2 ЗМВР е разпоредено извършването на разследване от назначения със Заповедта дисциплинарно разследващ орган, в срок до три месеца от издаване на заповедта (смятано от 30.05.2023г. до 30.08.2023г.), който срок впоследствие е удължаван: със Заповед № 365з-****/21.08.2023г. - до 30.09.2023г. и със Заповед № 365з-****/28.09.2023г. - до 30.10.2023г. Заповедите за удължаване на срока на проверката по чл.205, ал.2 ЗМВР са издадени в изпълнение и при спазване на разпоредбата на чл.24 от Инструкция № 8121з-***/06.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР - заповедите са издадени въз основа на мотивирано предложение от ДРО и служителят, срещу когото се води дисциплинарното разследване, е запознат с тях - видно от положените подписи на Т.

За резултатите от проверката ДРО е изготвил Обобщена справка УРИ № 442р-***/04.10.2023г., с която по отношение на мл.инсп.Г. Т. е направено предложение за ангажиране на дисциплинарната му отговорност и налагане на най-тежкото наказание - уволнение. В изпълнение на изискването на чл.207, ал.7 ЗМВР, ДРО изготвил до Т. П. рег. № 442р-****/04.10.2023г. за запознаване с Обобщената справка, като му указал, че в срок от 24 часа има право да даде допълнителни писмени обяснения или възражения, адресирани до директора на ОДМВР - Варна, относно отразените в справката фактическа обстановка, правна квалификация на деянието и предложеното наказание. Поканата е връчена на 05.10.2023г. и с Протокол УРИ № 442р-****/06.10.2023г. е удостоверено, че Т не се е явил за запознаване с обобщената справка.

На основание чл.206, ал.1 от ЗМВР, директорът на ОДМВР - Варна, в качеството му на ДНО, изготвил до Т. П. № 365р-****/29.11.2023г. за изслушването му на 04.12.2023г. Т се е явил на изслушването, за което е съставен Протокол № рег. № 365р-***/04.12.2023г.

Въз основа на изготвената от ДРО Обобщена справка е издадена процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание.

Настоящият съдебен състав преценява, че дисциплинарното производство срещу Г. П. Т. е проведено при допуснати съществени нарушения на принципите на законност (чл.4 АПК), истинност (чл.7 АПК), самостоятелност и безпристрастност (чл.10 АПК), което е довело до недопустимо ограничаване правото му на защита. Отделно, изводът за извършени умишлено тежки дисциплинарни нарушения е изведен на база недопустими доказателства – такива, които не са събрани по надлежния ред. Така допуснатите нарушения обосновават извод за съществени пороци в дисциплинарното производство, които налагат отмяна на обжалваната заповед.

Съображенията на съда са следните:

От страна на ДНО е извършено грубо нарушение на принципа за безпристрастност по чл.10 АПК. Още в Заповед № 365з-****/30.05.2023г. за образуване на дисциплинарното производство ДНО е посочил, че деянията, за които на Т е повдигнато обвинение по ДП № ***/2021г., сочат на извършени тежки дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 ЗМВР, съставомерни по чл.203, ал.1 т.7, пр.2, алт.1 и т.8 ЗМВР, както и по чл.194, ал.2, т.4, съставомерно по чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР. Изначално ДНО е формирал и убеждение, че „служителят е бил подкупен“, „възползвал се е от служебното си положение“ и е „участвал в корупционна проява“. ДНО явно е игнорирал презумпцията за невиновност и не е съобразил, че сами по себе си процесуалните действия по привличане като обвиняем и налагане на мярка за неотклонение, не са достатъчни за да се квалифицират определени деяния (за които е повдигнато обвинение) като престъпления, респ. нарушения на служебните задължения и на правилата на Етичния кодекс. Същите може да са индиция за извършено дисциплинарно нарушение, но то следва да бъде обективно разследвано и безспорно установено в хода на дисциплинарното производство с допустими доказателствени средства.

Извод за безспорно доказани дисциплинарни нарушения, преди приключване на дисциплинарното разследване, е направен от ДНО и в Заповед № 365з-***/05.09.2023г. за изменение и допълнение на първоначалната заповед, и за преквалификация на деянията, квалифицирани като дисциплинарни нарушения. В поканата рег. № 365р-***/29.11.2023г. по чл.206, ал.1 ЗМВР за изслушване, по идентичен начин ДРО е възпроизвел фактите, правните квалификации и изводите за доказани дисциплинарни нарушения. Изложените в заповедта за образуване на дисциплинарно производство и поканата за изслушване факти, констатации, интерпретация на събраните доказателства, квалификации и изводи, обосновават извод, че ДНО е формирал съзнание и убеждение за доказаност на дисциплинарните нарушения и за наличие на виновно поведение, както и воля да санкционира същото с най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ - още към момента на образуване на дисциплинарното производство, и е манифестирал същите явно пред лицето, срещу което се води разследването, с което грубо е нарушил принципите за безпристрастност и обективност в процеса.

По арг. от разпоредбата на чл.206, ал.1 и 2 ЗМВР, е недопустимо ДНО предварително да изразява становище по доказателствената сила на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, респ. да изразява становище за доказаност на извършено дисциплинарно нарушение и виновно поведение на служителя, преди да му осигури правото на изслушване – лично или в писмени обяснения.  произнасяне ДНО има право на направи едва със заповедта по чл.210, ал.1 ЗМВР.

Съгласно чл.10, ал.2 АПК, в производството по издаване на административен акт не може да участва длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода му или има с някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговото безпристрастие. По арг. от разпоредбата на чл.41, § 1 от Хартата за основните права на ЕС, следва да се приеме, че принципът по чл.10, ал.2 АПК има за цел да гарантира в пълен обем правото на лицата, засягащите ги въпроси да бъдат разглеждани от органите, водещи производства по АПК, безпристрастно и справедливо.

Проявата от страна на ДНО на предубеденост в изхода на производството е основание по чл.10, ал.2 АПК за отвод, независимо че не е поискан такъв, и като не се е отвел, ДНО е допуснал съществено процесуално нарушение, което опорочава процедурата по налагане на дисциплинарно наказание до степен, налагаща неговата отмяна – така в Решение на ВАС № 6274/13.05.2010г. по адм.д. № 12897/2009г., Решение на ВАС № 9448/03.08.2016г. по адм.д. № 5135/2016г.

Както сочи и разпоредбата на чл.13, ал.6 от Инструкция № 8121з-*** от 06.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи, ДНО е длъжен да изложи предварително свои доводи в писмени мотиви само в случаите, в които не приема изводите и предложенията на ДРО.

Освен в нарушение на принципите на законност, истинност, обективност и безпристрастност, изводът за извършени дисциплинарни нарушения е изведен на база на недопустими доказателства - веществени доказателства, получени при използването на специални разузнавателни средства.

Съображенията на съда са следните:

Съгласно чл.205, ал.2 ЗМВР, за изясняване на постъпилите данни и/или установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение, ДНО може да разпореди извършване на проверка, като определя срок за нейното приключване.

Съгласно чл.206, ал.3 ЗМВР, за разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон. Наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, вкл. събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител – чл.206, ал.4 ЗМВР.

Съгласно чл.207, ал.3 ЗМВР, ДРО е длъжен да извърши всички процедурни действия за пълно, обективно и всестранно разследване. При осъществяване на функциите си по дисциплинарното производство разследващите органи са независими и се подчиняват само на закона. Съгласно ал.6 от с.р., в рамките на своите правомощия ДРО самостоятелно решава какви действия трябва да бъдат извършени и носи дисциплинарна отговорност за тяхното своевременно и законосъобразно извършване.

Съгласно чл.215а ЗМВР, организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР се уреждат с инструкция на министъра на вътрешните работи – в случая Инструкция № 8121з-*** от 06.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.59 ат 16.07.2021г. – в сила към момента на извършване на процесуалните действия по дисциплинарното разследване.

От разпоредбите на чл.206, ал.4 и чл.207, ал.3 ЗМВР следва, че както ДРО, така и ДНО имат право да събират доказателства, като за целта използват всички допустими по закон начини и средства. В този смисъл е и разпоредбата на чл.13, ал.1 от Инструкция № 8121з-***от 06.07.2021г. Според ал.3 на с.р. до приключване на проверката по чл.205, ал.2 ЗМВР – т.е. след образуване на производството със заповед по чл.207, ал.1 и преди изготвяне на обобщената справка по чл.207, ал.7 ЗМВР, всички необходими действия за събиране на доказателствата се извършват от ДРО.

ЗМВР, както и Инструкция № 8121з-***от 06.07.2021г., не предвиждат специални правила за събиране на доказателства, поради което приложение следва да намерят общите правила по АПК.

Съгласно чл.39, ал.1 АПК, фактите и обстоятелствата от значение за административното производство, каквото е и дисциплинарното се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши и с други средства. Според ал.2 на с.р. не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, или по реда, предвиден в специалните закони.

Съгласно чл.40, ал.1 АПК писмени доказателства се допускат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за производството. Съгласно чл.44, ал.1 АПК административният орган може да изисква сведения от неучастващи производството лице, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството и не могат да бъдат установени по друг начин. Сведенията се дават писмено.

В конкретния случай в хода на дисциплинарното производство надлежно по реда на чл.40, ал.1 АПК са събрани писмени доказателства, изходящи от Пето РУ - ОДМВР - Варна - окончателните месечни/седмични графици, ежедневни ведомости, информационни карти, часови графици, ежедневни отчетни форми - Приложение 11 към чл.75, ал.1, т.1, доклад за проверени лица - Приложение № 7 по чл.33, ал.2, т.2 от ИППД, графици за дежурство и т.н., както и писмени сведения снети по реда на чл.44, ал.1 и ал.2 АПК.

Не въз основа на тях обаче са приети за доказани вменените дисциплинарни нарушения. Всъщност, от надлежно събраните писмени доказателства евентуално се установяват други дисциплинарни нарушения – неизпълнение на задълженията по чл.33, ал.1, вр. чл.33, ал.2, т.2 от Инструкцията за Патрулно постова дейност, за които се предвижда налагането на наказание „порицание“, но видно от обжалваната заповед, не за тях е наказан жалбоподателя.

В случая изводът за доказани тежки дисциплинарни нарушения е направен основно на база материалите, постъпили от Окръжна прокуратура - Варна по ДП № ***/2022г. - протоколи за разпит на свидетели, протоколи за разпознаване на лица по фотоснимки, веществени доказателствени средства, изготвени чрез използването на специални разузнавателни средства, като последните не са допустими в дисциплинарното производство.

Както сочи разпоредбата на чл.39, ал.1 АПК, фактите и обстоятелствата от значение за случая могат да се установяват с всички доказателствени средства, които не са забранени от закон. Аналогична е и разпоредбата на чл.206, ал.3 ЗМВР.

Производството по издаване на индивидуални административни актове и в частност на заповедите за налагане на дисциплинарни наказания, се осъществява с оглед установяване на обективната истина по случая, за да може крайното решение да бъде в съответствие с нея. Този извод следва от общия смисъл на правото на чл.35 АПК и чл.205, ал.2 и чл.206, ал.1 ЗМВР, а именно да се установят всички факти и обстоятелства от значение за разглеждания случай – а именно извършване на дисциплинарно нарушение в случая. Нарушенията при събиране на доказателства и позоваването на ненадлежни такива, опорочават съществено заповедта за налагане на дисциплинарно наказание до степен, налагаща нейната отмяна – така и в Решение № 1107/25.01.2018г. по адм.д. № 11536/2017г.

Доколкото приобщените материали от воденото досъдебно производство са доказателства, събрани чрез доказателствени средства по реда на НПК, надлежно са приобщени към преписката и са предявявани за запознаване от лицето, срещу което е образувано и се води дисциплинарното производство, няма пречка същите да се ползват в дисциплинарното производство.

Това обаче не се отнася за приобщените по преписката веществени доказателства, изготвени посредством използването на специални разузнавателни средства. По отношение на тези веществени доказателства от закона е въведена изрична забрана за използването им в друго производство, различно от това, за чиято цел са събрани - т.е. могат да се използват само за нуждите на наказателното производство. Съгласно чл.32 от Закона за специалните разузнавателни средства /ЗСРС/, резултатите, получени чрез СРС, не могат да бъдат използвани за друго освен за предотвратяване, разкриване и доказване на престъпления при условията и реда, посочени в закона. От тълкуването на тази разпоредба следва, че дори и при законно експлоатирани СРС, липсва нормативна възможност за използване на тези резултати в рамките на дисциплинарното производство.

В случая ДРО и ДНО, за да формират решаващия извод за доказани дисциплинарни нарушения, извършени от жалбоподателя, са се позовали и са се аргументирали именно с веществените доказателства, изготвени чрез СРС, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила - така в Решение на ВАС № 3881/26.03.2021г. по адм.д. № 13456/2020г.; .Решение на ВАС № 15875/22.12.2020г. по адм.д. № 10898/2020г.; Решение № 13200/05.11.2014г. по адм.д.№ 6621/2014г.

Вярно е, че ДРО и ДНО са черпили аргументи в подкрепа на дисциплинарното обвинение и от другите приобщени от досъдебното производство материали – протоколите за разпит на свидетели и за разпознаване по фотоалбум. Доколкото със същите се документират процесуални действия извършени по реда на НПК - т.е. по реда на специален закон по смисъла на чл.39, ал.2 АПК, по арг. от чл.206, ал.3 ЗМВР след като същите са приобщени и предявени на наказаното лице, са годни доказателства в дисциплинарното производство. Още повече че разпитаните по досъдебното производство свидетели са давали показания, под заплаха от наказателна отговорност за лъжесвидетелстване.

В случая обаче фактите, които се установяват от приобщените по преписката протоколи за разпит на свидетели и за разпознаване по фотоалбум (способ за доказване по чл.136, ал.1 и чл.169, ал.1 НПК), не са достатъчни за да се обоснове извод, че жалбоподателят е извършил вменените му дисциплинарни нарушения, за които е санкциониран с най-тежкото наказание.

Видно от Заповед № 365з-****/05.09.2023г. за установена промяна във фактическата обстановка, по която се води дисциплинарното производство, от Обобщената справка УРИ № 442р-***/04.10.2023г. и от обжалваната Заповед №365з-****/11.12.2023г., по отношение на всяко едно от деянията, прието, че осъществява състав тежко нарушение на служебната дисциплина и на ЕК, при изграждане на мотивите си ДРО и ДНО са препращали изрично към веществените доказателства, изготвени чрез използване на СРС, като именно въз основа на извършения анализ на същите е потвърдена идентичността на лицата, комуникацията между тях - с кой от служителите в наряда са комуникирали М. М., М. Л. и Д. К., съответно прието е за установено изпълнителното деяние и неговото авторство.

В тази връзка следва да се има предвид, че в хода на дисциплинарното разследване от М. Л. не са снемани писмени сведения, т.к. не се е явила на първата дата, за която е била призована, а при второто призоваване не е установена на адреса.

Видно от протокола от 30.03.2022г. за разпита й като свидетел в досъдебното производство, Л. подробно разказва за случая на 14.02.2022г., в т.ч., че при извършване на проверката е дала 50,00лв. на полицейски служител за да не понесе административна санкция за нарушение на ЗДвП. От показания й обаче по никакъв начин не могат да бъдат установени полицейските служители, които са извършили проверка. Л. ги описва по възраст и външни белези, посочва подробно в кой момент, с кой от полицаите е водила разговор, но не ги идентифицира. По преписката не е приложен протокол за разпознаване, поради което и изводът на ДРО и ДНО, кои са полицейските служители, които са участвали при проверката на Л., кой е комуникирал с нея лично и чрез С. У., на кого е дала 50,00лв. за да не бъде санкционирана, е изведен едва след запознаване с веществените доказателства, изготвени чрез използването на СРС. Именно въз основа на тях е променено и дисциплинарното обвинение по т.2 – че Т. е станал свидетел на корупционно поведение на друг полицейски служител Н. и не го е докладвал. При разпита си пред следовател обаче Л. посочва, че „по-младият полицай“ е бил встрани и не е участвал в разговора със служителя, на когото дала 50,00лв., като отново комуникацията между Т. и Н., е установена от записите, извършени със СРС.

Така, при оценка само на годните доказателства, не се установява дисциплинарното нарушение по т.2 от дисциплинарното обвинение, изразяващо се в това, че Т. не е докладвал по надлежния ред корупционно поведение на полицейски служител, на което е станал свидетел.

По отношение на случая на 03.04.2022г., в дисциплинарното производство е снето писмено сведение от Д. К., в което тя е заявила, че потвърждава всичко казано пред следователя в ОСлО и не желае да описва отново случая с проверката през 2022г.

Видно от протокола й за разпит като свидетел по досъдебното производство от 20.04.2022г., К. разказва в показанията си подробно за случая, за разговора й с единия от полицаите – този, който я е спрял за проверка, в т.ч., че му е подала в ръката банкнота от 20,00лв., но заявява, че същият й се представил като Р или Р. Другият полицай, с който не е разговаряла, на място й наложил глоба с фиш, според който служителят бил П. Ц..

Видно от Протокол за разпознаване на лица по фотоснимки от 20.04.2022г. /стр.238/, при предявяване на К. на фотоалбум №***, съдържащ 6 броя портретни снимки на различни лица, обозначени с № № 1, 2, 3, 4, 5, 6 и прикрепен към протокола, на въпроса: „Познавате ли някой от предоставените Ви снимки?“, К. е заявила „Разпознавам лицето на снимка № 1, като полицаят, на когото на 03.04.2022г. дадох сумата от 20,00лв. за да ме остави на мира. Познах го по чертите на лицето и по ушите. На 70 % съм сигурна, че е това е той. Лицето на снимка № 3 го разпознавам като другия полицай, който стоя пасивно през цялото време и получаваше наставление от колегата си. На него пари не съм давала. Разпознавам го по очите, тъмната коса и това, че е мургав“. Според опис № ***към фотоалбума за разпознаване обаче, на снимка № 1 е К. И. Х., а на снимка № 3 В. Г. Ш..

Отново и при случая с К., полицейските служители, извършили проверката, кой конкретно от тях е водил комуникацията с нея, кой какво конкретно участие е взел и кой е взел подадените от нея 20,00лв., са идентифицирани от ДРО и ДНО въз основа на веществените доказателства, събрани чрез СРС.

Сами по себе си обаче изнесените от К факти при разпита й като свидетел и при разпознаването по фотоалбум, не обосновават извод, че Т изобщо е имал някакво участие в случая и е извършил вмененото му нарушение.

Относно случая на 14.02.2022г. с лицето М. Л. М., в хода на дисциплинарното производство не са снети писмени сведения, т.к. М. не се явил на двете дати на призоваване (04.08.2023г. и 14.09.2023г.) и не е представил уважителни причини за неявяването си.

При разпита си пред следовател на 30.03.2022г. М. , подробно описва случая, разговорите, които е водил, както и че е дал на „младия полицай“ 30,00лв. за да не бъде санкциониран за нарушение по ЗДвП. Св.М подробно е описал полицейските служители по външни белези, по възраст. Описал е подробно и начинът, по който е станало предаването на парите. При разпита на 05.04.2022г. М е потвърдил показанията си от 30.03.2022г. и допълва описанието на „по-младия“ полицай, на когото е дал 30,00лв., сложени в лист хартия между документите – на около 35 години, висок около 175-180см., слаб, но не много, строен, с тъмна права коса и с оформена тъмна, подстригана брада. Другият полицай бил по-възрастен, над 50 годишен, късо подстриган и без брада. Видно от Протокол за разпознаване на лица по фотоснимки от 05.04.2022г. /стр.210/, при предявяване на фотоалбум № 013, съдържащ 6 броя портретни снимки на различни лица, обозначени с № № 1, 2, 3, 4, 5, 6, на поставения му въпрос: „Познавате ли някой от предоставените Ви снимки?“, М. е заявил „Разпознавам снимка № 4, на която е полицаят, на когото дадох 30лв. Категоричен съм, че е той“. Според опис № ***към фотоалбума за разпознаване, на снимка № 4 е Г. П. Т..

Показанията на св.М. при разпита му по досъдебното производство и при разпознаването по фотоалбум, кореспондират с деянието по т.1 от дисциплинарното обвинение, за което Т е наказан, но същите не са подложени на проверка с други доказателства, събрани самостоятелно в дисциплинарното производство.

Отделно, ДНО не е съобразил, че изпълнителното деяние на това нарушение, се покрива изцяло с престъплението по чл.302, т.1, б „а“, вр. чл.301, ал.1 НК, за което Т е привлечен като обвиняем по досъдебно производство № ***/2021г., по което обаче към момента няма данни да е осъден за това престъпление с влязла в сила присъда.

Относно останалите два случая - с М. Л. и Д. К., ДНО не е съобразил, че престъпното поведение на друго лице е елемент от състава на дисциплинарните нарушения, за които Т е наказан.

Недопустимо в заповедта за образуване на дисциплинарно производство, измененията и допълненията в нея, поканите до лицето, Обобщената справка и Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, са извършвани постоянни препратки към фактическия състав на престъпните деяния, във връзка с които е образувано и се води досъдебното производство, по което на жалбоподателя е повдигнато обвинение: В Заповед № 365з-***/30.05.2023г. за образуване на дисциплинарното производство : „на 14.02.2022г., в гр. Варна, в качеството си на длъжностно лице ….… поискал и приел от М. Л. М. дар - парична сума в размер на 30 лева, която не му се следва…..за да не извърши действие по служба….“; „на 14.02.2022г., в гр.Варна, в качеството си на длъжностно лице ….… поискал и приел от М. Д. Л. дар - парична сума в размер на 50 лева, която не му се следва…..за да не извърши действие по служба…“; на 03.04.2022г., в гр.Варна, в качеството си на длъжностно лице ….… поискал и приел от Д. И. К. дар - парична сума в размер на 20 лева, която не му се следва…..за да не извърши действие по служба….“. както и по-надолу в заповедта „Служителят е бил подкупен и се е възползвал от правомощията си и от служебното си положение с цел лично облагодетелстване, участвал е в корупционна проява и не е проявил нетърпимост към корупционно поведение…“. В Заповед № 365з-****/05.09.2023г. за изменение и допълнение на първоначалната заповед, и извършена преквалификация на деянията е посочено: „На 14.02.2022г. в гр.Варна, в качеството си на длъжностно лице….… поискал и приел от М. Л. М. дар - парична сума, в размер на 30,00лв., която не му се следва…за да не извърши действие по служба“; „Служителят е бил подкупен и се е възползвал от правомощията си и от служебното си положение…,участвал е в корупционна проява и не е проявил нетърпимост към корупционно поведение….“; „На 14.02.2022г. в гр.Варна, в качеството си на длъжностно лице…… му е станало известно, че друго длъжностно лице - Н. К. Н.…е поискал от М. Д. Л., чрез С. У., парична сума в размер на 50лв., която не му се следва….за да не извърши действие по служба“; „На 03.04.2022г. в гр.Варна, в качеството си на длъжностно лице…… му е станало известно, че друго длъжностно лице - П. П. Ц.…е поискал и приел от Д. И. К., парична сума в размер на 20лв., която не му се следва….за да не извърши действие по служба“; „Служителят е бил подкупен и се е възползвал от правомощията си и от служебното си положение…,участвал е в корупционна проява и не е проявил нетърпимост към корупционно поведение….“. По идентичен начин са представени фактите, заключенията и квалификациите в изготвената Обобщена справка и заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.

Очевидно е, че ДНО е приел, че установените при дисциплинарното разследване деяния, се покриват с престъпление (по т.1), съответно включват в състава си престъпление (по т.2 и т.3). Преквалифицираните нарушения досежно лицата М. Л. и Д. К. - че Т не е докладвал за корупционно поведение на колегите си Н. Н. и П. Ц., имплицитно включват факта, че посочените лица са извършили корупционно престъпление - за каквото всъщност им е повдигнато и обвинение. Липсват обаче доказателства, че към момента тези лица, както и жалбоподателя, са осъдени с влязла в сила присъда. В контекста на съставите на дисциплинарните нарушения, под които са подведени деянията, следва да се посочи, че във всички случаи злоупотребата с доверие и със служебното положение, са елементи от състава на престъплението по чл.302 НК, за което се води досъдебното производство (Постановление № **/30.11.1981г. по н.д. № ***/81г., на Пленума на ВС), независимо как се интерпретират в контекста на дефинициите и съставите на дисциплинарните нарушения и на нарушенията на Етичния кодекс.

Вярно е че дисциплинарната отговорност може да бъде понесена независимо от наказателната, но преди влизане в сила на присъда, с която лицето да е признато за виновно, ДНО няма право да го санкционира дисциплинарно за същото, независимо под какъв конкретен състав на дисциплинарно нарушение по ЗМВР или ЕК е подведено това деяние.

Когато с едно и също деяние едновременно се осъществява състав на дисциплинарно нарушение и състав на престъпление, или когато извършването на престъплението е част от състава на дисциплинарното нарушение, то в тези случаи няма пречка да се търси както наказателна, така и дисциплинарна отговорност на служителите, но дисциплинарната отговорност се поставя в зависимост от установяването на факта на извършеното престъпление (т.е. от установяването на престъпни обстоятелства), което може да стане единствено с влязла в сила присъда на наказателен съд. Именно в тази връзка законодателят е предвидил, че когато дисциплинарното нарушение е и престъпление, сроковете по чл.195, ал. 5 ЗМВР започват да текат от влизане в сила на присъдата, както и че осъждането за умишлено престъпление от общ характер представлява отделно и самостоятелно тежко нарушение на служебната дисциплина - чл.203, ал.1, т.1 ЗМВР.

Ако се приеме, че ДНО има правомощия да налага дисциплинарно наказание за деяние, което от фактическа страна, покрива състав на престъпление, преди да е налице влязла в сила присъда, то би се стигнало до неприлагането на разпоредбата на чл.203, ал.1, т.1 ЗМВР, до обезсмисляне на нейното съществуване и до нарушаване на презумпцията за невиновност.

Приемайки нормите на чл.203, ал.1, т.1 и чл.195, ал.4 ЗМВР, законодателят е предвидил, че ДНО преди да наложи наказание в цитираната по-горе хипотеза, следва да изчака влизането в сила на осъдителна присъда на наказателния съд. В противен случай се губи смисълът на изключението, регламентирано в разпоредбата на чл.195, ал.5 ЗМВР – сроковете за налагане на дисциплинарни наказания за деяния, които осъществяват и състав на престъпления, да текат от влизане в сила на присъдата, а не от откриване на нарушението. Аргумент в този смисъл е и разпоредбата на чл.214, ал.7 ЗМВР, според която, когато мярката за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест“ бъде отменена или заменена с гаранция или подписка, служителят се възстановява на заеманата длъжност с писмена заповед на съответния орган по чл.158 и 159.

В случаите, в които състав на дисциплинарното нарушение се покрива със състав на престъпление, служителят, привлечен и като обвиняем, може да бъде отстранен по реда на чл.69 НПК или по реда на чл.214 ЗМВР при наличието на визираните в закона предпоставки. При всички случаи обаче ДНО, преди да се произнесе със заповед за уволнение, трябва да изчака произнасянето на наказателния съд и влизането в сила на осъдителната присъда, която по силата на чл.300 ГПК и чл.413 НПК е задължителна за всички органи, съдилища, лица и организации. Безспорно е налице преюдициалност на спора по образуваното наказателно производство по отношение на дисциплинарното производство.

Необходимостта да се изчака влизането в сила на осъдителна присъда е с оглед обстоятелството, че престъпления и престъпни обстоятелства, съгласно българското законодателство, могат да се установяват само по два начина: 1/ от наказателния съд, чрез осъдителна присъда, и 2/ по реда на чл.124, ал.5 ГПК, при изчерпателно изброени хипотези, в които граждански съд може да се произнесе по предявен иск за установяване на престъпно обстоятелство.

Никой друг - било то административен орган или съд, различен от посочените по-горе, не разполага с компетентността да установява престъпни обстоятелства дори и инцидентно във връзка с решаването на друг спор, който му е подведомствен или подсъден. Приемането на обратното би довело до нарушаване на презумпцията за невиновност - така в Решение на ВАС № 72/05.01.2017г. по адм.д. № 12576/2016г.; Решение на ВАС № 2439/09.01.2015г. по адм.д. № 6893/2014г.; Решение на ВАС № 12632/23.10.2014г. по адм.д. № 5694/2014г.; Решение на ВАС № 12232/12.09.2019г. по адм.д. № 2542/2018г.; Решение на ВАС № 3613/18.03.2021г. по адм.д. № 1228/2021г.; Решение на ВАС № 4609/12.04.2021г. по адм.д. № 2165/2021г.; Решение на ВАС № 8686/19.07.2021г. по адм. д. № 2823/2021г.

В тази връзка следва да се съобрази и че доколкото жалбоподателят е с повдигнато обвинение по ДП № ***/2021г., същият попада в обхвата на Директива (ЕС) № 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016г. относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство, в чл.4, § 1 от която изрично е посочено, че държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че докато вината на заподозрения или обвиняемия не бъде доказана в съответствие със закона, тези лица не се представят като виновни в публични изявления на публичните органи и в съдебни решения, различни от решенията относно въпроса за вината. Това не засяга актовете на обвинението, които имат за цел да докажат вината на заподозрения или обвиняемия, и предварителните решения от процесуално естество, които са взети от съдебните или други компетентни органи и се основават на подозрения или уличаващи доказателства.

Независимо че формално правилата на директивата не могат директно да се отнесат към дисциплинарното производство и към органите, натоварени с дисциплинарна власт (вж.съображение 17 към директивата), както е прието и в Решение от 17.12.2013г. на ЕСПЧ по жалба № ****/04, Н. и В. срещу България, точки 98 и 99, презумпцията за невиновност е нарушена, ако съдебното решение или изявление на държавен служител относно лице, обвинено в престъпление, отразява мнението, че е то е виновно, преди да бъде доказано, че е виновно в съответствие със закона (Minelli v. Switzerland, 25 март 1983г., § 37, серия A № 62). Докато принципът на презумпцията за невиновност е един от елементите на справедлив наказателен процес, изискван от член 6 § 1, той не е просто процесуална гаранция в наказателното производство. Неговият обхват е по-обширен и изисква нито един представител на държавата или публичен орган да не обявява дадено лице за виновно за престъпление, преди неговата или нейната вина да бъде установена от съд (вж. elik (Bozkurt) v. Turkey, no. 34388/05, § 29, 12 април 2011г. и Moullet срещу [държава] (решение), № ***/04, 13 септември 2007г.).

От друга страна според ЕСПЧ, нито целта, нито резултатът от разпоредбите на член 6 § 2 са да попречат на властите, натоварени с дисциплинарни правомощия, да налагат санкции на държавен служител за действия с срещу когото е повдигнато обвинение в наказателно производство, където деянията са надлежно установени. Независимо от това, ако национално решение относно дисциплинарните санкции съдържа изявление, което вменява наказателна отговорност на съответното лице, това може да повдигне въпрос, попадащ в обхвата на член 6 § 2 от Конвенцията - т.99 от Решението Н. и В. срещу България.

В конкретния случай макар деянията, за които е санкциониран Т , да са подведени под състав на дисциплинарно нарушение и на нарушение на ЕК, същите съдържат елементи от състава на престъпления, за които са повдигнати обвинения и се води наказателно разследване, и това обстоятелство многократно е отбелязвано от ДРО и ДНО в съставяните по хода на дисциплинарното производство актове, както и фактите, въз основа на които са приети за установени нарушенията, са приети за доказани единствено с доказателствата, събрани в наказателното производство. На практика ДРО не е провел самостоятелно, обективно и безпристрастно разследване, в което да се потвърдят или опровергаят фактите и обстоятелствата, установени по реда на НПК в наказателното производство.

Относно вменените нарушения на правила от Етичния кодекс - „…служителят е бил подкупен и се е възползвал от правомощията си и от служебното си положение“, „….служителят не е проявил нетърпимост към корупционно поведение…“….с което е уронил престижа на службата, на практика изводът за извършено дисциплинарно нарушение е основан на предположение, че жалбоподателят е извършил престъплението, за което е обвинен, респ. не е докладвал за престъпление, извършено от Н.. Именно тези обстоятелства са довели ДНО до заключението, че са извършени деяния, които са несъвместими с цитираните в заповедта етични правила за поведение на държавен служител в МВР, станало обществено достояние и уронило престижа на институцията. – така в Решение на ВАС № 10563 от 18.07.2012г. по адм. дело № 9098/2011г.; Решение на ВАС № 15157/29.11.2012г. по адм.д.№12543/2012г. на 5 членен състав; Решение на ВАС № 11239/02.08.2013г. по адм.дело № 540/2013г; Решение на ВАС № 5172/14.04.2014г. по адм.д. № 13436/2013г.; Решение на ВАС № 10761 от 01.09.2017г. по адм.д. № 3116/2017г; Решение на ВАС № 1979/13.02.2019г. по адм.д. № 1116/2018г.

По изложените съображения обжалваната заповед следва да се отмени като незаконосъобразна.

При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски, които съгласно представен списък и договор за правна защита и съдействие серия Б № ****/22.02.2024г. се претендират и доказват в размер на 2000,00лв.

Възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение се преценява от настоящия състав като основателно. Съобразно фактическата и правна сложност на спора, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер, съгласно чл.8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 1000,00лв.

Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалбата на Г. П. Т., [ЕГН], гр.Варна, [жк], [адрес], Заповед № 365з-***/11.12.2023г. на Директора на ОДМВР - Варна, с която за деяния, квалифицирани като тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 ЗМВР - неизпълнение на служебните задължения, съставомерни по чл.203, ал.1 ЗМВР - т.7, пр.2, алт.1 - използване на служебното положение за лична облага“ и т.8, пр.2 - злоупотреба с доверие, и чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР /ЕК/, съставомерно по чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, на основание чл.204, т.3, чл.206, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.4, чл.226, ал.1, т.8 и чл.227 ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание „УВОЛНЕНИЕ“ и е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта - 14.12.2023г.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Варна да заплати на Г. П. Т., [ЕГН], гр.Варна, [жк], [адрес], разноски за производството в размер на 1000 (хиляда) лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните!