№ 27
гр. Пловдив, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330203647 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 22-1030-002647 от
27.04.2022г. издадено от Й. П. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на С. Б. Н., ЕГН: **********, с адрес –
***, на основание чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 1 000 /хиляда/ и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/, за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, страда от множество процесуални нарушения. Взема
становище, че при описание на нарушението не са посочени всички
релевантни факти, като в наказателното постановление е посочено само 1.04
на хиляда алкохол, но по никакъв начин не се разбира дали става въпрос за
промили или mg/l.. Още сочи, че правото му защита било ограничено, защото
било посочено, че деянието било по данни на свидетели 1 и 2, които по техни
данни едновременно са и очевидци. Посочва, че правото му на защита е
нарушено, защото първо е привлечен към наказателна отговорност за
нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП, а в последствие е
1
„трансформирано“ в чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Взема становище, че не се
установява изправността и годността на техническото средство, с което е
изпробван. Предлага наказателното постановление да бъде отменено.
Ответната страна – *** сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР –
гр.Пловдив не изпраща представител, в молба – становище посочва, че не са
налице съществени процесуални нарушения, които нарушават правото на
защита на жалбоподателя, както и че фактическата обстановка е изяснена, в
административната преписка се съдържат достатъчни по своя обем,
категоричност и безспорност доказателства, които да доказват вината на
жалбоподателя и да обуславят админстративнонаказателната му отговорност.
Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, както и наказателното
постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 27.05.2022г. видно от
приложената към наказателното постановление разписка, а жалбата е
подадена до РС – Пловдив чрез сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР –
гр.Пловдив на 03.06.2022г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също
така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд
/по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява HEОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 24.03.2022г., в 00:55 часа, в гр.Пловдив, на бул.„България“ до номер
236, свидетелят Й. П. И., в качеството му на *** в сектор „Пътна полиция“
при ОД МВР – гр.Пловдив, бил извикан във връзка с проверка на движещ се
на същото място лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ „***”. При
проверката свидетелят И. установил, че същият автомобил бил управляван от
жалбоподателя С. Б. Н., ЕГН: **********. Жалбоподателят Н. бил изпробван
2
за наличие на алкохол с техническо средство – „Алкотест 7510“ с фабричен
номер „ARNA-0176“, което отчело концентрация на алкохол от 1,04 на
хиляда алкохол в издишания от Н. въздух.
На място свидетелят И. съставил АУАН с бланков № 618076 от
24.03.2022г. срещу жалбоподателя Н. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от
Закона за движението по пътищата, който АУАН жалбоподателят подписал,
като отразил, че няма възражения.
При съставянето на горния АУАН, свидетелят И. съставил и връчил в
01:35 часа на жалбоподателя Н. Талон за медицинско изследване № 089964, в
който било указано, че Н. следва да се яви до 45 минути в УМБАЛ „Свети
Георги“ – гр.Пловдив за да даде кръвна проба ако желае това.
Жалбоподателят Н. не се възползвал от това си право.
Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел Й. П. И.. Последния не помнят случая,
което съдът намира за нормално, предвид заеманата от него длъжност и
обстоятелството, че същият ежедневно извършва подобни проверки, но
свидетелят изцяло поддържа АУАН и описва обичайния начин на
констатиране нарушението. Съдът намира показанията на свидетеля *** за
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност и намира последните за истинни. От
същите показания се установява начина на констатиране извършеното
нарушение, фактите по същото, както и процедурата по съставяне на акта.
Изложената като възприета фактическа обстановка се установява и от
приложените по делото писмени доказателства – талон за медицинско
изследване № 089964, от който се установява факта на съставяне същия,
връчването му на жалбоподателя и указаното време за явяване и даване на
кръв.
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП,
3
съгласно която редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая не се
установява, с оглед коментираната доказателствена съвкупност.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед
№ 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на наказание
санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на
акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа
реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което С. Б. Н., ЕГН: ********** виновно е
нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата
– за това, че на 24.03.2022г., в 00:55 часа, в гр.Пловдив, на бул.„България“ до
номер 236 е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег.№ „***” с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда, а именно – с концентрация на алкохол в кръвта 1,04 на хиляда.
Съдът намери за неоснователни възражението на жалбоподателя, че при
описание на нарушението не са посочени всички релевантни факти, като в
наказателното постановление е посочено само 1.04 на хиляда алкохол, но по
никакъв начин не се разбира дали става въпрос за промили или mg/l.. Така
общоизвестно е, че „промил“ не означава нищо по-различно от „на хиляда“,
поради това съвсем ясно е стойност в какви единици се твърди в АУАН и
4
наказателното постановление.
На следващо място неоснователно е и становището на жалбоподателя,
че правото му защита е ограничено, защото било посочено, че деянието било
по данни на свидетели 1 и 2, които по техни данни едновременно са и
очевидци. Въпросът относно личността на свидетелите е такъв, касаещ
доказателствата и не е свързан с правото на защита и възможността на
жалбоподателя да разбере нарушението, за което е привлечен към
наказателна отговорност. При това неясно остава по какъв начин направеното
в наказателното постановление препращане към свидетелите в АУАН, който
също е връчен на жалбоподателя, препятства последния да разбере
нарушението.
Съдът намери за неоснователно и становището, че правото на защита на
жалбоподателя е нарушено, защото първо е привлечен към наказателна
отговорност за нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП, а в последствие е
„трансформирано“ в чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Очевидно е, че конкретизацията
на предложението на посочената разпоредба (която конкретизация поначало
не е необходима, след като законодателят не я счел за нужна) не съставлява
„трансформация“ на квалификацията, нито нарушава правото на защита на
жалбоподателя.
Неоснователно е и становище, че не се установява изправността и
годността на техническото средство, с което е изпробван жалбоподателя.
Същата изправност и техническа годност се установяват от приложения по
делото Протокол аз лабораторна проверка на преминали последваща проверка
анализатори на алкохол в дъха в „Лаборатория за проверката на анализатори
на алкохол в дъха и радарни скоростомери.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установеното
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкриват една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата, отчетена
от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното
нарушение е такова на простото извършване и законодателят е предвидил
обществената опасност на подобни деяния, като последната не е необходимо
/и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай. Още в случая
5
установена концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя е на
незначително по-ниска стойност от тази, криминализираща деянието по
смисъла на чл.343б, ал.1 от НК, поради което очевидно настоящият случай
трудно би могъл да бъде приет за маловажен такъв.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с
тежестта на нарушението се установява, че съгласно разпоредбата на чл.174,
ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1
от Закона за движението по пътищата, свързано с управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда
включително, е предвидено административно наказание – глоба в размер от 1
000 лева, както и лишаване от право за управление на МПС за срок от 12
месеца. В случая законодателят е предвидил наказание, без да предоставя
възможност на наказващия орган да индивидуализира същото в определени
граници. Санкционната разпоредба е приложена правилно, поради което
следва неизбежният извод, че така наложеното наказание отговаря на
тежестта на установеното нарушение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-1030-002647 от
27.04.2022г. издадено от Й. П. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на С. Б. Н., ЕГН: **********, с адрес –
***, на основание чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 1 000 /хиляда/ и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/, за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата;
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
6
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7