Р
Е Ш Е
Н И Е № 260722
гр. Пловдив, 05.10.2020 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно
заседание на втори септември през две хиляди и двадесета година
Председател: Димитрина
Тенева
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 3911 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано
по иск по
чл. 55, ал. 1, пр.
1, от ЗЗД К.В.Й.,
ЕГН **********,***; чрез адв. Б.,, срещу „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е,
вх В, ет.7, представлявано от С.Н., И.Г., О.Л. и Я.Ч... за осъждане ответника да заплати на
ищеца сумата от 168,75 лева, недължимо платена по клауза за
допълнителни услуги по договор за
паричен заем от № .......... ведно със законната лихва
върху тази сума от датата
на предявяване исковата молба в съда до окончателното
й изплащане. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че
между страните е сключен договор за паричен заем
№ ........... Договорът е потребителски по смисъла на чл. 9
от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Недействителене на основание
чл .22, вр.
чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. Договорената възнаградителна лихва е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Надвишава трикратния размер на законната лихва
при необезпечени кредити. В нарушение на чл .11,
ал. 1, т. 10
ЗПК в договора не е посочен начинът на изчисляване на годишния процент
на разходите и липсва, каквато и да било
яснота по какъв начин е формиран
същия, респ. общо дължимата сума по него.
Не е предвидено предсрочно погасяване на задължението, клаузата за заплащане
на пакет с допълнителни услуги противоречи на закона. Платена е сума от 100 лв.
за допълнителни услуги.
В предоставения срок
за отговор ответника оспорва иска. ГПР е правилно определен, допълнителните
услуги не попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Клаузата
за възнаградителна лихва е действителна. От ищеца са направени плащания в общ
размер от 2141,41 лв., с които на 25.03.2015 г.; 25.04.2015 г. и 12.05.2015 г.
е погасил задължение за закупуване на допелнителна услуга в размер от 168,75
лв.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От представените писмени документи-искане
за отпускане на потребителски кредит, договор за кредит, споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, погасителен план (лист 23-31 от
делото) е видно, че на 02.02.2015 г. между страните е постигнато съгласие за
предоставяне от ответинка на ищеца на сума от 1800 лв. за срок от 24 м. платима
на вноски от по 167,53 лв. при ГЛП -41.17%, ГПР-49,90 %, възнаграждение за
допълнителни услуги-1350 лв. и общо задължение от 4020,72 лв.
Предвид установените факти съдът
намира от правна страна следното.
С оглед депозирание отговор от
ответинка и представените от него писмени документи съдът намира за безспорно
възникването на заявеното провоотношение с посочените от ищеца параметри и
извършени плащания, част от които - сума от 168,75 лева е отнесена за погасяване на задължение за предоставени
допълнителни услуги.
Спора се състои в наличието на
противоречие на клаузи на договора и ЗПК, което да поражда недействителност по
чл. 22 от ЗПК и съответно недължимост на платена сума извън предоставената заемна
такава, в частност за възнаграждение за допълнителни услуги.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по
чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК,
а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и
другите разходи.
В случая, не са спазени изискванията
на чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК, т.к. не са упоменати - условията за прилагането на
лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не е регламентиран и
размерът на „печалбата на кредитора” /възнаградителна лихва/, като не е
посочено каква част от месечната погасителна вноска представлява главница и
каква - лихва. Не е ясно по какъв начин е определен размерът на общата дължима
сума и какви вземания се включват в нея.
Във връзка с условията за прилагане
на лихвения процент - липсва уточнение за базата, върху която се начислява
същият – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница.
Следователно, не е ясно как е разпределян лихвеният процент във времето, а
оттам - и как е формирана възнаградителната лихва. Без значение дали лихвеният
процент е фиксиран или променлив, в договора трябва да са посочени условията
/начините/ за прилагането му. Това изискване не е изпълнено, при което не може
да се направи проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на
упоменатия от кредитора фиксиран размер от 40 %. Ето защо, нарушение на
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е налице.
Съдът намриа, че този пропуск сам
по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на
основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
На следващо място, не е спазено и
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва
да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент
на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по
отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се
изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация
на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по
договора.
Нарушение е налице и тъй като в
договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни
стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана
методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти
точно са включени в него и как се формира същият от 49,11 %/. В този порядък
следва да се посочи, че, съобразно разпоредбите на ЗПК, годишният процент на
разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в
посочената величина, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези
обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е величина, чийто
алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е
недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по - горе,
остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги
кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в
общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена
дължимост и такси и неустойка. От изложеното не може да се направи еднозначен
извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са
изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както
компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното
оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на
предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го
оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е
включено в тях.
С оглед изложеното, съдът приема, че не
са спазени разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 9, 10 и 11 ЗПК, поради
което договорът за паричен заем
е недействителен и на това основание.
С оглед изложеното по-горе във връзка
с възраженията за недействителност съдът намира, че същите
са основателни, и съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност
на кредита, но не дължи
лихва или други разходи, каквото се явява възнаграждението за допълнителни
услуги.
Тъй като не се оспорва от ответника, че е платена сума за
допълнителни разходи в размер от 168,75 лева, същъта се явава дадена без основание и подлежи на
възстановяване на ищица. Предвид това иска е основателен и следва да се уважи.
Предвид изхода на делото на ищеца
седължат разноски съобразно представения списък и ангажирани доказателства в
размер от 50 лв. за държавна такса и 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
На ответинка разноски не се
дължат.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е,
вх В, ет.7, представлявано от С.Н., И.Г., О.Л. и Я.Ч... да заплати на К.В.Й., ЕГН **********,***;
сумата от 168,75 (сто шестдесет и осем лева и 75 ст.)лева, недължимо платена по клауза за
допълнителни услуги по договор за
паричен заем от № .........., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата
на предявяване исковата молба в съда до окончателното
й изплащане, като и сумата от 350 (триста и петдесет) лв. за
разноски по поризводството.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п./
ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
Вярно с
оригинала!
ММ