Решение по дело №1067/2020 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

N ……

гр. София, 25.03.2022 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3 състав, в публично съдебно заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА

 

при участието на секретаря Р.Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1067 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството  е образувано по искова молба на Ю.Б. АД /като правоприемник на Б.П.Б.АД/, който твърди, че ответникът Д.Й.Б. /след разделяне на производството по делото срещу ответниците – Н.Г.Ф.и П.Д.П./ е солидарен длъжник за задълженията по сключен договор за предоставяне на кредит с кредитополучател Е.-Г.ЕООД, както и сключени 15 броя анекси към него, част от дължимите по които суми претендира да бъдат установени в настоящото производство. В исковата молба се сочи и че за претендираната част от главницата е издадена заповед за изпълнение, като в срок са постъпили възражения от длъжниците, вкл. и от ответника в настоящото производство. Намира, че крайният срок за изпълнение на всички задължения по кредита е на 31.01.2013 година, когато всички вземания са станали изискуеми, както и че с подаденото срещу всички длъжници /вкл. кредитополучателя/ по договора на 29.07.2013 година заявление по чл. 417 ГПК е спазен шестмесечният срок по чл. 147 ЗЗД по отношение на поръчителя. Твърди също, че производството по установителния иск, е прекратено на основание чл. 232 ГПК срещу ответника, а впоследствие срещу него включително е подадено ново заявление и издадена заповед по чл. 417 ГПК от 28.11.2014 година и предявен установителен иск за част от дължимата сума за главница, а поради непогасяване на цялата дължима сума в принудителното изпълнение срещу кредитополучателя, е издадена и ЗИ от 26.10.2018 година /вземанията по която са предмет на настоящото дело/.

Или, претендира част от дължимата и непогасена главница по договора, която не е била предмет на издадената заповед по чл. 417 ГПК от 28.11.2014 година. Намира за неоснователно възражението за давност. Възразява, че за влизане в сила на чл. 4 по Анекс 11 е следвало да се изпълнят условията на чл. 5, което не е станало.

Ответникът Б. оспорва иска. Твърди, че договорът за поръчителство е нищожен, поради неспазване на установената от закона форма /чл. 138 и чл. 139 ЗЗД/ , че не го е подписвал и не е изразил съгласие за сключването. Твърди, че анекси 9 и 10 не са породили правно действие, както и че е изтекъл срокът по чл. 147 ЗЗД. Оспорва и да са породили действие Анекси № 12-15. Счита, че щом банката не се е възползвала от правото си да направи кредита предсрочно изискуем при наличието на условията за това, то не може да предприеме и към принудителното събиране на вземанията.

Предявени са субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 138 и сл. ЗЗД.

За основателността на исковата претенция следваше да се установят в процеса следните факти: сключен договор за банков кредит, по който ответникът е солидарен длъжник за цялото непогасено и претендирано вземане за главница, в качеството си на поръчител, отпуснат от банката кредит на кредитополучателя - парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок; усвояване на сумата по кредита– т.е., че сумата е получена от кредитополучателя /съобразно уговореното между страните/, датата на настъпване на изискуемостта, размер на общо непогасената част от главницата; наличието на валиден договор за поръчителство с ответника, който е приел да отговаря за чуждо задължение, съответно – възникнала солидарна отговорност.

Всички, посочени по- горе, релевантни за уважаване на иска обстоятелства, са установени в процеса, доколкото видно от влязлото в сила на 14.12.2021 година решение по т.д. № 9965/2015 година на СГС, е уважен предявен от ищеца срещу ответника частичен иск за същото парично вземане, а именно – непогасената част от главницата по договор за инвестиционен кредит № 1330/2007г. от 12.10.2007 година, сключен между първоначалния ищец и Е.Г.ЕООД и изменен с 15 броя анекси към него. Или, с оглед установеното в т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2016 година на ОСГТК на ВКС по т.д. № 3/2016 година, със сила на пресъдено нещо между страните са установени следните общи за спорното материално право правопораждащи факти – сключен действителен договор за банков кредит и анекси към него; сключен действителен договор за поръчителство с ответника, който е поел задължението и солидарната отговорност по смисъла на чл. 138 и сл. от ЗЗД за задълженията на кредитополучателя по договора за кредит; отпусната и усвоена сума по кредита в договорения размер от кредитополучателя /наличието на валидно възникнало главно задължение/ и настъпила на 31.01.2013 година изискуемост на цялото парично вземане на банката по кредита, приложимостта на последиците по нормата на чл. 147, ал. 1, изр. първо от ЗЗД – предявен в срока иск срещу длъжника от страна на банката.

Както е указано в определението за възобновяване на делото, ищецът носи тежест да докаже размера на неприсъдената и непогасената част от дълга /която е предмет на настоящото производство/. Този размер е установен от заключението на вещото лице по приетото преди разделяне на производството по делото, което съдът кредитира като обективно и вярно. Според счетоводителя – експерт, към датата на падежа, общият размер на дължимата главница е възлизал на 1 331 716,21 евро /част от която главница е и сумата, претендирана в настоящото производство/, след отразените погасявания. Непогасената главница по процесния договор за кредит, съответно към 17.01.2018 година, е в размер на 400 516,94 евро. Към датата, на която е даден ход на устните състезания не са представени доказателства, тази сума да е погасена от някой от солидарните длъжници по договора, вкл. и от ответника.

Видно от приложените и приетите по делото писмени доказателства, на 17.01.2018 година ищецът е подал заявлението по чл. 417 ГПК относно процесното вземане, възраженията срещу издадената, въз основа на което заповед за незабавно изпълнение, са подадени в срок от ответника. Предвид датата на изискуемостта на вземането, не е изтекъл и 5-годишен давностен срок и възражението на ответника за погасяване на предявеното вземане в неговия частичен размер по давност е неоснователно.

            Действително, в цитираното по-горе тълкувателно решение е прието и че предявяването на иска за парично вземане като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК нямат за  последица  спиране  и  прекъсване  на  погасителната  давност  по отношение на непредявената част от вземането. В случая, обаче, това няма и отношение, тъй като както беше посочено е установено със сила на пресъдено нещо, че изискуемостта на вземането за цялата главница е настъпила на 31.01.2013 година или общият давностен срок по чл. 110 ЗЗД не е изтекъл към 17.01.2018 година. Именно той, а не срокът по чл. 111 ЗЗД е приложим в настоящия случай, тъй като не се касае до периодични вземания, както възразяват ответниците, а е налице уговорен падеж за цялото вземане от 1 331 716,21 евро. Изискуемостта на цялото вземане за главницата е настъпило на 31.01.2013 година, поради което това е установено и в частта относно претендирания в процеса размер на вземането.

            По горните съображения, искът следва да бъде уважен за пълния предявен размер.

            При посочения изход на делото ищецът, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, има право на направените по делото разноски в общ размер на 19 275,97 лв.- държавна такса, адв.възнаграждение и разноски за експертиза и съгласно представен списък. В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените в заповедното производство разноски, общо в размер на 11 784, 98 лева -държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Разноските, обаче, са дължими солидарно с останалите солидарни длъжници на вземането.

            Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 138 и сл. ЗЗД, че Д.Й.Б., ЕГН: ********** дължи като поръчител и солидарен длъжник на Ю.Б. АД, ЕИК: *******/като провоприемник на „Б.П.Б.“ АД, ЕИК*******/ сумата 300 000 евро – част от обща дължима главница по договор за инвестиционен кредит № 1330/2007 г. от 12.10.2007 г. в пълен размер от 1 331 716, 21 евро, сключен между ищеца и трето лице - „Е.Г.“ ЕООД, изменен с анекси: А1 – 1330/29.06.2009 г., А2 – 1330/2010/13.07.2010 г., A3 – 1330/2011/31.03.2011 г., А4 – 1330/2011/20.04.2011 г., А5 – 1330/2011/31.05.2011 г., А6 – 1330/201и1/23.06.2011 г., А7 – 1330/2011/29.09.2011 г., А8 – 1330/2011/25.10.2011 г., А9 – 1330/2011/21.11.2011 г., А10 – 1330/2011/12.01.2012 г., А11 – 1330/2012/10.02.2012 г., А12 – 1330/2012/27.04.2012 г., А13- 1330/2012/27.07.2012 г., А14 – 1330/2012/31.10.2012 г. и А15 – 1330/2013/24.01.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 17.01.2018 г. и до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение от 26.01.2018 година по ч.гр.д. № 00439/2018 година на Районен съд – Перник – Гражданско отделение.

            ОСЪЖДА Д.Й.Б., ЕГН: ********** да заплати на Ю.Б. АД, ЕИК: *******/като провоприемник на „Б.П.Б.“ АД, ЕИК*******/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и като солидарно задължен сумата от 11 784, 98 лева - разноски в заповедното производство и сумата 19 275,97 лв. – разноски в исковото производство.

            Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: