Разпореждане по дело №52/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

и за да се произнесе взе в предвид следното:

С Присъда № 77/6.03.2010 год., постановена по НОХД № 730/2009 год. по описа на Смолянския районен съд подсъдимата М. А. Я. е призната за виновна в извършено престъпление по чл.311, ал.1 НК, за това, че на 15.09.1999 год. в град С. в качеството и на длъжностно лице-"личен състав, технически секретар и деловодство" в "Перелик" , гр. С. и в кръга на службата си, сама и посредством лицата Н. И. Гавраилов от град С. - главен счетоводител в "Перелик" , гр. С. и А. Н. Д. от гр. С. - изп. Директор на "Перелик" , град С., в качеството им на длъжностни лица и в кръга на службата им, е съставила официален документ-Удостоверение за трудов стаж- Образец УП - 30 с № 95/15.09.1999 г. издадено от "Перелик" , град С., в който документ е удостоверила неверни обстоятелства, а именно, че Р. И. М., родена на 03.08.1946 год. в с. Долен, обл.Смолянска е служила в предприятието през периода от 01.01.1964 год. до 31.12.1967 год., като е заемала длъжността "общ работник", както и през периодите от 01.05.1969 год. до 03.10.1969 год., от 12.05.1971 год. до 31.12.1974 год. и от 01.10.1976 год. до 31.12.1981 год. като е заемала длъжността „хаспелист на обект" с общо начислен трудов стаж 12 /дванадесет/ години и 7 /седем/ месеца, като е изписала ръкописния текст, положила е подписа за изготвил в документа и го е представила за подпис на Н. И. Г. и А. Н. Д., които са положили подписите, съответно за „Гл. счетоводител" и за „Ръководител", с цел да бъде използван този документ пред РУ "СО" - С., като доказателство за тези обстоятелства, като на основание чл. 373, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2 б. «б» от НК / ДВ, бр. 153, в сила от 23.12.1998 г./ и във връзка с чл. 2, ал. 2 от НК я ОСЪЖДА на ГЛОБА в размер на 50 лв.

Осъдена е и да заплати направените разноски по водене на делото.

Недоволна от така постановената присъда е останала РП-С. като я протестира в частта на наложеното наказание и предлага в тази част присъдата да бъде заменена, като глобата бъде определена около следния размер.

Подсъдимата р.пр. не се явява и не изпраща представител.

Представителят на О. П. не поддържа протеста.

Въззивният съд след като взе в предвид оплакванията поддържани в жалбата в с.з., както и доводите на страните и на основание чл.313 НПК извърши служебна проверка изцяло на атакувания съдебен акт прие следното:

Протеста е процесуално допустим, а разгледан по същество е основателен по следните съображения:

За да постанови присъдата си СРС е приел за установена следната фактическа обстановка:

През 1972 год. Подсъдимата е започнала работа в бившия Строително-монтажен комбинат, клон „Родопски строител", като нормировчик. Началото на 1990 год. с допълнително споразумение към трудовия договор е била назначена на длъжността „Кадровик и личен състав" като името на комбината било преименувано на ДФ „Перелик" Г.. От 01.07.1992 год. с допълнително споразумение №.8 към трудов договор е била назначена по вътрешно съвместяване на длъжността „Личен състав, деловодител и домакин". От 01.02.1997 год. с допълнително споразумение №. към трудов договор, подсъдимата е заела длъжността „Личен състав, кадровик, деловодител, машинопис" в „Перелик" ЕАД - С.. От 17.03.1998 год. с допълнително споразумение №37 към трудов договор, подсъдимата е заела длъжността „Личен състав, деловодство, машинопис, и технически секретар" в „Перелик" , гр. С. като е изпълнявала тази длъжност до 30.10.2000 год., когато със заповед №22/30.10.2000 год. трудовият й договор е бил прекратен по взаимно съгласие. Независимо от длъжността, която е заемала, тя е била натоварена със задължението да изготвя документи за трудов стаж и пенсия. Такива документи са били удостоверенията обр.УП-2 и УП-30. Информацията за издаването на тези удостоверения се е вземала от ведомостите за заплати. Към 1999 год. ведомостите са се съхранявали в специална стая - архив. Тази стая била заключена и тя имала ключ за нея. Ведомостите за заплатите са се изготвяли от касиерите на всяко от поделенията на Дружеството, а за управлението ведомостите са се изготвяли от счетоводителите. Подсъдимата Я. не е имала задължението да изготвя ведомости или да попълва данни в тях, или да помага при тяхното изготвяне. Предвид дългогодишният и трудов стаж в предприятието се е ползвала с пълното доверие на ръководството на „Перелик" - изпълнителният директор - св.Д. и главният счетоводител - св.Н. Г..Според показанията на свидетелите Д. и Г., които към 1999г. са изпълнявали длъжностите съответно изпълнителен директор и главен счетоводител, Подсъдимата изготвяла удостоверенията за трудов стаж и пенсия като правела всички проверки за лицата по ведомостите и след това предоставяла тези документи за подпис на ръководителя и главния счетоводител с уверението, че всичко е изготвено и нанесено коректно. Подсъдимата била длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, буква „б” НК, тъй като и било възложено да изпълнява със заплата, постоянно ръководна работа, която същевременно била свързана с пазене и управление на чуждо имущество в държавно предприятие, а в последствие в юридическо лице -акционерното дружество. На 15.09.1999 год., след като било анулирано Удостоверение №136/09.11.1998г. на името на Р. И.М., издадено от „Перелик" - С., подсъдимата е издала ново удостоверение за трудов стаж, образец УП-30 с №95/15.09.1999 год. на името на Р. И. М.. Това удостоверение се издавало, за да послужи при пенсиониране съгласно чл.101 от тогава действащия Правилник за приложение на закона за пенсиите /отм./. Без св. М. да присъства в платежно-разчетните ведомости и без да е отразено в трудовата й книжка, че е работила в „Перелик" , подсъдимата попълнила удостоверението с №95, в което посочила, че св. М. е работила в дружеството като общ работник от 01.01.1964 г. до 31.12.1967 г. и като хаспелист на обект от 01.05.1969 до 03.10.1969 г., от 12.05.1971 г. до 31.12.1974 г. и от 01.10.1976 г. до 31.12.1981 г. общо 12 години и 7 месеца и го подписала за „изготвил". В разчетно-платежната ведомост за месец април 1965 г. подсъдимата изтрила първоначално посоченото име и нанесла името на М.. Това удостоверение било предоставено за подпис на главния счетоводител-св.Г. и на изпълнителният директор- св. Д.. В удостоверението е записано, че същото се издава на основание изплащателните документи, намиращи се в „Перелик". Подсъдимата го подписала за „изготвил" и поставила печат. Установено е също така, че подсъдимата е изписала ръкописно удостоверението.

Така установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства не се оспорва от подсъдимата, която признава фактите и обстоятелствата по обвинителния акт и делото е разгледано по реда на глава 27 НПК, поради което правилно СРС е приел, че подсъдимата е осъществила състава на чл.311, ал.1 НК.

При определяне размера на наказанието, съгласно тогава действащия НК, за който чл. 55, ал.1, т.2 б. „б” заменянето на наказанието лишаване от свобода предвижда налага на глоба в размер от 50 лева до 1000 лева, като съдът е наложил наказание 50 лева. Така наложеното наказание е силно занижено и не може да изпълни целите, визирани в чл.36 НК, поради което присъдата ще следва да бъде изменена, като наказанието бъде увеличено от 50 лева на 500 лева.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА Присъда № 77/6.03.2010 год., постановена по НОХД № 730/2009 год. по описа на Смолянския районен съд в частта в която на подсъдимата М. А. Я. е наложено наказание ГЛОБА в размер на 50 лева, като увеличава наложеното наказание от 50 лева на 500 лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране в.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.