РЕШЕНИЕ
№
гр. Пловдив, 18.04.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Пловдив, ХХІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи март, две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ БОТЕВ
ГЕОРГИ
ПАСКОВ
при секретаря Севдалина Дункова и с участието на прокурор Христо Анчев,
като разгледа докладваното от съдия Пасков кнахд № 426 по
описа на Административен съд – Пловдив за 2013 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания.
С Решение № 86 от 11.01.2013г., постановено
по НАХД № 7621/2012г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, 17-ти
наказателен състав е изменил наказателно постановление
№ 16-1602357 от 24.08.2012г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.
Пловдив, с което на „Аутогеорг” ЕООД,
ЕИК по БУЛСТАТ, ****, представлявано от управителя С.П.П., на основание чл.416,
ал.5 вр. с чл. 414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 2000 лв. за нарушение по чл.63, ал.2 във
връзка с чл. 63, ал.1 от Кодекса на труда, като е намалил размера на наложеното
административно наказание “имуществена санкция” на 1500 лв.
Касаторът - „Аутогеорг” ЕООД, представлявано от управителя С.П.П.,
чрез процесуалния си представител обжалва решението на ПРС в законоустановения
срок, като незаконосъобразно, неправилно и постановено при съществени нарушения
на материалния закон, поради което
иска отмяната му, респективно искането е да се отмени изцяло оспореното НП.
Според
товетника жалбата е неоснователна.
Прокурорът счита
жалбата за неоснователна.
Касационната
инстанция, след като провери правилността на постановеното решение, предвид
наведените в жалбата касационни основания и въз
основа на доказателствата по делото,
счита жалбата за процесуално
допустима, а разгледана по същество за неоснователна.
РС е постановил своя съдебен акт при изяснена напълно фактическа обстановка, като и приел за установено
следното:
Наказателното постановление е издадено
за това, че при извършена проверка на 04.06.2012г. около 13,00 часа в автомивка „ХХL”, намираща се
в гр. Пловдив, стопанисвана от касатора и от представените документи,
свързани с контрола по опазване на
трудовото законодателство в ДИТ Пловдив на 08.06.2012г, е било установено, че
на 04.06.2012г. към 13,00 часа от страна на касаторът в качеството му на
работодател е допуснал до работа като мияч в автомивката Николай Илиев
Пейчинов, без да му е предоставено преди постъпването му на работа копие от
уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ, заверено
в ТД на НАП. Уведомлението за сключения трудов договор е заверено от ТД на НАП
на 04.06.2012г. в 15,57 часа.
При тези
верни фактически констатации въззивният съд правилно е потвърдил НП, като е
приел, че както АУАН, така и НП са
издадени от оправомощени лица, в кръга на тяхната компетентност в тях ясно е
описано от фактическа страна нарушението, посочен е субектът на
административно-наказателната отговорност, както и останалите задължителни
реквизити по чл. 42 и по чл. 57, ал.1 от ЗАНН.
В
касационната си жалба касаторът посочва, че обжалваното пред ПРС НП е
незаконосъобразно, тъй като не са спазени изискванията на чл. 40, ал.1 от ЗАНН,
тъй като АУАН-ът е бил съставен в присъствието на свидетели, които не са
присъствали при извършване или
установяване на нарушението.
Настоящият съдебен състав не кредитира
това му твърдение поради следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 40, ал.1
от ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване
или установяване на нарушението. В случая обаче актът е съставен при условията
на чл. 40, ал.3 от ЗАНН, т.е. в
присъствието на двама други свидетели. Действително в АУАН-а не е спазено
изискването това изрично да се отбележи в него. В случая обаче това нарушение
не е съществено. Съществено нарушение на процесуалните правила е такова
нарушение което е довело или би могло да доведе до невъзможност на нарушителя
да упражни правото си на защита в пълен обем. Трайната съдебна практика приема,
че съществено нарушение е налице, когато актът е бил съставен в отсъствието на
нарушителя без да са налице основанията по чл. 40, ал.2 от ЗАНН. За да бъде
отменено НП на това основание следваше по делото да се докаже, че е налице
засягане на правото на защита на нарушител, а нито се твърди нито се доказва да
е налице такова.
Предвид горното и на
основание чл.221, ал. 2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 86 от 11.01.2013г., постановено
по НАХД № 7621/2012г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :