№ 82
гр. Шумен, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20223600500577 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №761 от 18.10.2022г. по гр.д.№3201/2021г. Районен съд - гр.Шумен е
изнесъл на публична продан допуснатия до делба между страните недвижим имот,
отхвърлил е предявените претенции по сметки от О. Х. И., с ЕГН ********** срещу А. Ш.
М., с ЕГН ********** за заплащане стойността на извършени подобрения и ремонтни
работи в делбения имот на стойност 31000 лева, както и за заплащане на сумата в размер на
4200 лв., представляваща обезщетение за ползата, от която е лишен от ползването на
припадащата му се 1/2 идеална част от съсобствен имот, за периода от 05.07.2021 г. до
11.05.2022 г.. С решението А. Ш. М. е осъдена да заплати държавна такса върху стойността
на дела си в размер на 3230 лева, а О. Х. И. - държавна такса върху дела си в размер на 3230
лева, 1240 лева - държавна такса за отхвърления иск по чл.30, ал.3 ЗС, и 168 лева държавна
такса за отхвърления иск по чл.31, ал.2 ЗС.
Недоволен от така постановеното решение останал ответника О. Х. И., който обжалва
решението на районния съд в частта, с която са отхвърлени предявените от него претенции
по сметките по чл.30, ал.3 ЗС и чл.31, ал.2 от ЗС, като излага, че не е доволен от решението,
и моли съда да го отмени в обжалваната част и да уважи предявените искове.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в
който излага, че решението е правилно и законосъобразно, поради което и моли да бъде
потвърдено.
1
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за неоснователна.
В срока по чл.346, ал.1 от ГПК - първото по делото съдебно заседание след допускане
на делбата, по искане на ответната страна е открито производство по сметките, като първата
претенция е за заплащане на обезщетение по чл.30, ал.3 ЗС - действително направените
разходи за подобрения, подробно посочени в отговора на исковата молба и уточняваща
молба, на обща стойност 31000 лева, а втората е за заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2
от ЗС за периода от 05.07.2021 г. до 11.05.2022 г. в размер на 4200 лева. Ответникът твърди,
че всички подобрения в имота са направени с негови лични средства, получени от
продажбата на наследствени ниви, както и дарени средства от майка му.
От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:
С влязло в законна сила Решение № 154/10.03.2022 г. по гр.д.№3201/2021г. на ШРС, съдът е
допуснал извършването на съдебна делба между страните по делото по отношение на
следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
83510.666.547.1.1, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Шумен,
общ. Шумен, обл. Шумен, одобрени със Заповед № РД - 18 - 52/25.11.2005 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо
самостоятелния обект от 08.07.2021 г., адрес на имота: гр. Шумен, ул. ”...” № 8, ет. 1, aп. 1,
който самостоятелен обект се намира на първи етаж в сграда с идентификатор №
83510.666.547.1, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, като сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор № 83510.666.547 , с площ от 79.74 кв. м., при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - самостоятелен обект с
идентификатор 85310.666.547.1.2; под обекта - самостоятелен обект с идентификатор
85310.666.547.1.22; над обекта - самостоятелен обект с идентификатор 85310.666.547.1.4,
представляващ съгласно документ за собственост АПАРТАМЕНТ № 1 - /едно/ на 1 етаж от
жилищен блок на ЖСК „..., находящ се в гр. Шумен, ул. „...“ /бивша ул. „....“/ № 8, с площ от
79.74 кв. м., състоящ се от: спалня - 16 кв. м., дневна - 19 кв. м., кухня - 10 кв. м., и отделно
баня и тоалетна, при граници: от изток - ул. „....; от запад - ул. „...“ /бивша ул. „....“/; от север
- ул. „.... /бивша ул. „....“/ и от юг - ап. на С.И.С. заедно с ИЗБА № 10 с площ от 6 кв. м., при
граници: от изток - от изток - ул. „....; от север - изба на Ж.Ж.; от юг - изба на М.Т., както и
заедно с ТАВАН № 11 с площ от 6 кв. м., при граници: от юг - таван на Ж.Ж.; от север -
таван на М.И. от изток - ул. „....; от запад - коридор, ведно с 0.04297 ид. ч. от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото, представляващо парцел II - /втори/ от
квартал 144 по плана на гр. Шумен, при граници на парцела: от изток - ул. „....; от запад - ул.
„...“ /бивша ул. „....“/; от север - ул. „.... /бивша ул. „....“/ и от юг - държавен парцел първи -
кино по смисъла на чл. 38 от ЗС, при равни квоти: 1/2 идеална част за А. Ш. М., с ЕГН
2
********** и 1/2 идеална част за О. Х. И., с ЕГН **********. Процесният имот е бил
закупен от страните на 06.06.2018г. с НА №..../2018г. на нотариус Й.С. рег.№717 на НК,
район на действие ШРС, а с Решение №260114 от 01.03.2021г. по гр.д.№2934/2020г. на
ШРС, бракът между страните е бил прекратен и е утвърдено постигнатото между бившите
съпрузи споразумение, съобразно което упражняването на родителските права по
отношение на родените от брака деца /на 5 и 11 годишна възраст към настоящия момент/ е
предоставено на майката, а ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Шумен,
ул.... №8, ет.1, ап.1 се предоставя на жената. С Определение №260956/04.12.2020г. по гр.д.
№2736/2020г. по описа на ШРС е била издадена заповед за незабавна защита от домашно
насилие, по силата на която О. И. е бил отстранен от съвместно обитаваното с ищцата и
децата жилище в гр.Шумен, ул.... №8, ет.1, ап.1 до издаване на заповедта за защита или
отказа на съда по това производство. С нотариална покана, получена от ищцата на
05.07.2021г. ответника поканил ищцата да му заплаща обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС в
размер на 300 лв. месечно. С НА за дарение №.....2018г. ответника получил в дарение 11/12
ид.ч. от три земеделски имота, два от които продал на 21.03.2019г. с НА за продажба
№....2019г. на нотариус С.Н., №592 на НК, с район на действие - ВПРС, за сумата от
40785,55 лева.
От изготвената в първоинстанционното производство съдебно - счетоводна
експертиза се установява, че от получените от ответника на 21.03.2019г. 40785,55 лева
/продажна цена за продадените наследствени ниви/, на същата дата били преведени 40000
лева на Б.Х.И.. /брат на ответника/. От изготвената съдебно - техническа експертиза се
установява, че стойността на претендираните от ответника подобрения в имота е в размер на
17210 лева, а пазарния наем за процесния период за 1/2 ид.ч. от имота - 2892,10 лева.
Разпитаните в първоинстанционното производство ищцови свидетели Р.Ш.А. /сестра на
ищцата/ и Ю.Х.Х. /майка на ищцата/, сочат че ищцата е отработила приблизително 15000
лева, при задгранични сезонни работи по бране на грозде във Франция, както и при свекърва
си в Швейцария, и парите били внесени по сметката на съпруга и, впоследствие използвани
за ремонта на имота. Освен това майката на ищцата и дарила веднъж сума от 5000 лева, и
втори път от 2000 лева, последните взела от другата си дъщеря, на която възстановила
сумата, които средства били именно за ремонтните дейности по новозакупеното жилище на
съпрузите. Свидетелят на ответника Ш.З.А., излага, че ремонта започнал през 2018г. като
сменили врати и прозорци, а ремонта продължил 4 - 5 месеца. Свидетелят А.А.М. излага, че
ответника взел пари от майка си и брат си за да направят ремонта на жилището, но не знае
каква сума конкретно му била дадена. Свидетелят Б.Х.И.. /брат на ответника/, сочи че му
подарили нивите за да си направи ремонта. Излага и че малката дъщеря на брат му била
родена на 18.11.2018г. а по време на ремонта тя не била родена. В последствие сочи, че
ремонта започнал през м.Март 2019г. През 2017г. свидетеля си закупил жилище в Шумен, за
което му били превели пари - 20000 лева, но не знае дали от сметката на ищцата или на
ответника, които върнал на ръка с 1000 лева в повече за услугата, в рамките на една година.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни
3
изводи: Не се спори по делото, че писмено поискване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС и
съгласно разясненията, дадени с ТР № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, има отправено от
ответника до ищцата, а горното се установява и от представената нотариална покана,
връчена на ищцата на 05.07.2021г.. На първо место, следва да се отбележи, че съгласно
разясненията дадени в Решение № 71 от 29.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2750/2017 г., II г.
о., и цитираните в него Решение № 96 от 14.03.2016 г. по гр. д. № 4842/2015 г., 4-то г.о., и
Решение № 199 от 15.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 154/2017 г., I г. о., съобразно чл.57, ал.1,
изр.1 СК, по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното
жилище на някоя от страните, между бившите съпрузи възниква наемно правоотношение,
което е възмездно, т. е. - ползващият жилището бивш съпруг дължи наем на неползващия го
съгласно решението. Когато в исковата молба са изложени факти за имуществени
отношения на бивши съпрузи относно ползването на семейното жилище след развода, и е
заявена претенция за плащане на парична сума на неползващия съпруг, искът е с правна
квалификация чл. 57, ал. 2 СК във връзка с чл. 31, ал. 2 ЗС /съотношението е на специална
към обща разпоредба/ и елементите на фактическия състав на търсеното обезщетение са
същите, като в него не се включва отправянето на покана. Във всеки конкретен случай обаче
трябва да се съобрази естеството на възникналото правоотношение между бившите съпрузи
по повод ползването на семейното жилище. При регламентиране ползването на семейното
жилище законодателят е изходил от принципа, че в гражданските отношения е налице
възмездност, освен ако е уговорено друго. Следователно, ако съпрузите не са предвидили в
споразумението изрично безвъзмездност на ползването /като при заем за послужване/, би
следвало да възникне наемно правоотношение по аргумент от чл. 57, ал. 1 СК. Във връзка с
горното в решението е прието, че във втората фаза на делбата е допустимо съединяване само
на искания за облигационни вземания между съделителите, които имат връзка с
имуществото, предмет на делбата /ППВС 7-73, т. 4, б. "а"/, и когато предмет на съдебна
делба е недвижим имот, представляващ семейно жилище, придобито в режим на
съпружеска имуществена общност и предоставено за ползване на съпруга, упражняващ
родителските права с бракоразводното решение без да е определен наем на основание чл.57,
ал. 2 СК, облигационните претенции между бившите съпрузи относно ползването на
съсобствения имот за минал период се уреждат съобразно чл. 31, ал. 2 ЗС, като не е
необходимо отправяне на писмена покана. Въпреки липсата на представени доказателства за
приключилото производство по Закона за защита от домашното насилие, като по
настоящото дело е представена единствено заповедта за незабавна защита по чл.18, ал.1 от
ЗЗДН отстраняваща ответника от жилището на 04.12.2020г., съдът намира горното
обстоятелство за ирелевантно по отношение правото на обезщетение на лишения от
ползване съсобственик. При изпълнен фактически състав на чл. 31, ал. 2 ЗС, съпругът, на
когото е било предоставено ползването на съсобственото семейно жилище, дължи
обезщетение за ползването на другия съпруг. Обстоятелството дали правоимащият съпруг е
могъл лично и реално да ползва имота, съобразно частта си, е ирелевантно. В горния смисъл
Решение № 528 от 21.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 158/2010 г., II г. о., Решение № 557/1988
г. по гр. д. № 441/88 г., ВС, I г. о., Решение № 1813/21.11.2002 г. по гр. д. № 2119/2001 г.,
4
ВКС, IV г. о., Решение № 1213/2008 г. по гр. д. № 3674/2007 г., ВКС, IIIг. о., Решение № 73
от 7.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3034/2016 г., III г. о., и др.. Безспорно е установено, че
през исковия период - от 05.07.2021 г. до 11.05.2022 г. ищцата е ползвала съсобственото
жилище въз основа на постановеното бракоразводно решение и одобрено споразумение,
заедно с двете малолетни деца на страните, като липсва определен от съда наем по чл. 57,
ал. 1 СК, както и договореност ползването да е безвъзмездно. Не са ангажирани
доказателства на ответника да е предоставян достъп до имота след това, поради което и
следва да се приеме, че същият е бил лишен от ползването на собствената си идеална част.
Доколкото имота е ползван и от двете малолетни деца на страните, за които не може да се
търси наем или обезщетение, определеното от вещото лице обезщетение - 2892,10 лева
следва да се редуцира с 2/3 и на ищеца следва да се присъди обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС в
размер на 1/3 от горната сума - 964,03 лева. Иска в останалата си част, до пълния предявен
размер от 4200 лева е неоснователен и следва да се отхвърли.
По отношение на заявената претенция по чл.30, ал.3 ЗС. Независимо, че
първоинстанционния съд не е дал точната правна квалификация на предявения иск, съдът е
разгледал правнорелевантните факти, относими към действително предявената претенция,
поради което и решението е допустимо в тази му част. Принципното приложение на
хипотезата на чл.30, ал.3 ЗС изисква установяване на подобрения направени от един
съсобственик в общия имот със съгласието на другия / другите съсобственици, в който
случай могат да се претендират действително направените разходи. В конкретния случай
подобренията са правени в семейно жилище - съпружеска имуществена общност, като към
този момент, страните не са били във фактическа раздяла. В тежест на ищеца по този иск е,
при условията на главно и пълно доказване да установи соченото от него обстоятелство за
извънбрачен /лични по см. на СК/ произход на вложените средства в сочените ремонтни
дейности. Твърдението на ищеца е, че всички средства за ремонта на жилището са от
продадени от него ниви, както и от дарения от майка му и брат му, не се потвърждават от
събраните по делото доказателства. Както бе посочено по - горе, ищцовите свидетели
установяват съществен принос при осъществяването на ремонта на имота със средства
дарени от майката на ищцата и нейни лични заработени при работата и в чужбина.
Показанията на свидетелите на ответника, освен че са противоречиви, не се подкрепят от
останалите събрани по делото доказателства, а и не сочат с категоричност на влагане на
лични средства на ответника в ремонтните дейности. Свидетелят Аптивели сочи, че ремонта
е започнал през 2018г. със смяна на дограмата, и е приключил за 4 - 5 месеца, а св. И. говори
първоначално за ремонт през 2018г., после посочва март 2019г., не знае заетите му 20000
лева чии точно са били, а не дава и никакви показания по отношение на получените от
ответника 40000 лева, които последния му е превел в деня на продажбата на земеделските
земи, и която сума се твърди че е вложена в ремонта. В процесния случай, ответника не
само че не е успял да създаде абсолютна достоверност в истинността на сочените от него
правопораждащи фактически твърдения, но и ангажираните от него доказателствени
средства са оставили изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти,
и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да зачете
5
неблагоприятните им последици, които го задължават да приеме за неосъществили се
релевантните факти, съответно правните им последици за ненастъпили. Ето защо така
предявената претенция следва да се отхвърли.
Предвид изложеното решението на районния съд следва да се отмени в частта, с
която е отхвърлена претенцията по чл.31, ал.2 ЗС за сумата от 964,03 лева, като вместо него
се постанови друго, с което се уважи иска за тази сума, както и в частта с която ответника е
осъден да заплати държавна такса върху отхвърлената претенция по чл.31, ал.2 ЗС, за
разликата над 129,44 лева, а в останалата обжалвана част решението следва да се потвърди.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Съобразно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС
по тълк. д. №6/2012 г., ОСГТК, т.1 - съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е
вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства
за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна
помощ е достатъчно и има характера на разписка. В настоящия случай в представения от
жалбоподателя договор за правна защита и съдействие е записано договорено
възнаграждение 1800 лева, но в графата "Внесена сума" няма отразена никаква сума. Ето
защо не може да се приеме, че възнаграждението е действително заплатено, поради което и
на жалбоподателя не следва да се присъждат деловодни разноски за въззивното
производство. Въззиваемата страна не е представила доказателства за направени разноски
във въззивното производство, поради което и на нея не следва да и се присъждат такива.
Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №761 от 18.10.2022г. по гр.д.№3201/2021г. на Районен съд -
гр.Шумен, САМО В ЧАСТТА , с която е отхвърлена предявената от О. Х. И., с ЕГН
********** срещу А. Ш. М., с ЕГН ********** претенция по сметки с правно основание чл.
31, ал. 2 от ЗС за заплащане на сумата от 964,03 лв., представляваща обезщетение за ползата,
от която е лишен от ползването на собствената му 1/2 идеална част от съсобствен имот,
допуснат до делба с настоящото решение, за периода от 05.07.2021 г. до 11.05.2022 г., както
и В ЧАСТТА , с която О. Х. И. е осъден да заплати държавна такса върху разгледаната
претенция по чл.31, ал.2 ЗС, за разликата над 129,44 лева, като вместо това, в тази част,
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А. Ш. М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на О. Х. И. с ЕГН **********
сумата от 964,03 лв., представляваща обезщетение за ползата, от която е лишен от
ползването на собствената му 1/2 идеална част от съсобствен имот, допуснат до делба с
настоящото решение, за периода от 05.07.2021 г. до 11.05.2022 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №761 от 18.10.2022г. по гр.д.№3201/2021г. на Районен
6
съд - гр.Шумен, в останалата обжалвана част, с която са отхвърлени заявените претенции
по сметките от О. Х. И. срещу А. Ш. М. - по чл.30, ал.3 ЗС, и за разликата над 964,03 лева
по иска по чл.31, ал.2 от ЗС.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7