№ 630
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20221000500503 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение от 22.11.2021 г. по гр.д. № 26/2021 г. на ОС – Монтана е осъдено ЗД
„Евроинс“ АД да заплати на Л.Л. А., действащ чрез неговата майка и законен
представител Ж. М. А., сумата 6 500 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди вследствие причинено ПТП, настъпило на 08.05.2018 г. в гр.
Монтана, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.02.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен над този размер до
предявения такъв 25 001 лева, предявен като частичен от 33 000 лева, като
неоснователен.
Ищецът е депозирал въззивна жалба против решението в частта, в която искът
му е отхвърлен за сума над 6 500 лева до 13 000 лева – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП.
Изложени са доводи за неправилност на първоинстанционното решение в
обжалваната част като необосновано и поради противоречие с материалния закон –чл.
51, ал. 2 ЗЗД. По делото не било доказано твърдяното съпричиняване от страна на
родителите на пострадалото дете. Поддържа, че дори да има неоказан в достатъчна
степен родителски контрол, то той не водел до съпричиняване, а до независимо
съизвършителство, което не води до намаляване отговорността на водача, а
съизвършителите отговарят пълно и солидарно. Ищецът моли да бъде отменено
решението на ОС - Монтана в обжалваната част и да му бъдат присъдени още 6 500
лева, ведно със законната лихва от 20.02.2019 г. до окончателното плащане.
ЗД „Евроинс„ АД не е депозирало отговор на въззивната жалба на ищеца, но е
депозирало въззивна жалба против първоинстанционното решение в частта, с която
искът е уважен за 6 500 лева. Посочено е на първо място, че съдът погрешно приложил
1
приетото от него съпричиняване в размер на 50% като най-напред извадил от
определения дължим размер на обезщетението 20 000 лева доброволно платените от
застрахователя 7 000 лева, а едва след това остатъкът от 13 000 лева намалил с 50%.
Според застрахователя най-напред следва да се намали определеното обезщетение с
50% и едва тогава от него да се извади вече платената сума. На следващо място се
поддържа, че определеното от съда в Монтана обезщетение е прекомерно спрямо
установените вреди. Решението било и немотивирано по отношение критериите,
свързани с приложението на чл. 52 ЗЗД и не съответствало на приетите в съдебната
практика рамки. Иска се редуциране и на законната лихва и разноските съобразно
съдбата на главния иск. Прави се искане да бъде отменено първоинстанционното
решение в обжалваната част.
Ищецът е депозирал отговор на въззивната жалба на застрахователя, в който
излага доводи за нейната неоснователност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът Л.Л. А., действащ чрез неговата майка и законен представител Ж. М. А.
е твърдял в исковата молба, че на 08.05.2018 г. следобед се намирал заедно с баща си
Л. Д. на бул.„Трети март“ в близост до кръстовището с ул. „Тимок“. В същото време
движещият се по ул. „Тимок“ лек автомобил Форд Маверик с рег. № *******,
управляван от В. В. И. предприел маневра завой надясно по ул. „Трети март“. Поради
несъобразяване с наличието на пешеходци на пътното платно той не подсигурил
достатъчно странично отстояние и със задната част на автомобила – задна дясна гума
ударил Л.А. в областта на левия крак. На ищеца била причинена епифизиолиза на
външен глезен на долния ляв крайник. В МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ АД било
извършено закрито наместване на отделената епфиза и поставена гипсова
имобилизация за 45 дни. След сваляне на имобилизацията походката на детето била
болезнена и затруднена, имало видима разлика в обиколката на двете подбедрици. Той
и досега не се е възстановил и се оплаква в спорадични болки в левия крак.
Ищецът е твърдял, че водачът В. И. е застраховал гражданската си отговорност
при ответника ЗД „Евроинс“ АД с полица № BG/07/518000761137 от 11.03.2018 г.,
валидна до 10.03.2019 г. Предвид това той предявил извънсъдебна претенция пред
застрахователя за заплащане на обезщетение за претърпените в причинна връзка с ПТП
неимуществени вреди, като дружеството определило и изплатило такова само в размер
на 7000 лева, който размер ищецът счита за недостатъчен да репарира вредите му.
Поддържа, че справедливото обезщетение е в размер на 40 000 лева и претендира
ответникът да бъде осъден да му заплати 25 001 лева, частично от 33000 лева, ведно
със законната лихва от 20.02.2019 г. до окончателно изплащане на обезщетението.
Ответникът ЗД „Евроинс“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който
оспорва иска. Оспорвал е механизма на ПТП и наличието на виновно противоправно
поведение на застрахования водач. Оспорвал е и причинната връзка между ПТП и
2
търпените вреди. Направил е евентуално възражение за съпричиняване от страна на
пострадалото дете, което нарушила чл. 107 ЗДвП, с което значително допринесъл за
настъпване на вредите. Направено е възражение за съпричиняване и изразяващо се в
нарушаване от страна на родителите на малолетния ищец на разпоредбите на чл. 125,
ал. 3 СК и неупражнен контрол върху детето. Застрахователят е твърдял още, че
изплатеното обезщетение в размер на 7000 лева напълно покрива претърпените от
ищеца вреди. Поддържал е, че лихва евентуално се дължи от 21.02.2019 г., а не от
20.02.2019 г. Молил е искът да бъде отхвърлен.
За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на
делинквента по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да се установят две групи факти. От една
страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между
ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в
качеството на застрахован относно съответното МПС. От друга страна следва да са
налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното
увреждане по чл. 45, ал.1 от ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно
деяние, от което да са настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия
от сочения вид и в търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда
с разпоредбата на чл. 45, ал.2 от ЗЗД оборима презумпция. Застрахователят отговаря в
обема и до размера, в който отговаря застрахования водач, като единствено по
отношение на лихвата за забава КЗ въвежда някои ограничения.
Пред настоящата инстанция не е спорно настъпването на ПТП и участниците в
него, наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил
„Фолксваген Маверик“, управляван от В. И. към датата на ПТП със ЗД „Евроинс“ АД;
получените от ищеца травми във връзка с ПТП - епифизиолиза на външен глезен на
долния ляв крайник. Спорен пред настоящата инстанция е размерът на справедливото
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди във връзка с ПТП, както
и дали е налице принос, чрез бездействието на родителите на малолетния ищец да
упражнят контрол върху него. Спорно е още по какъв начин следва да се изчисли
дължимото се от ответника обезщетение при наличие на принос във връзка с платените
вече 7000 лева обезщетение.
За установяване механизма на ПТП, относим към преценка поведението на
всеки от участниците в ПТП, в първата инстанция са събрани писмени доказателства –
протокол за оглед, скица и фотоалбум, изготвени в досъдебно производство по случая,
разпитан е свидетелят Л. Д. – баща на ищеца и е дадено заключение на КСМАТЕ, част
автотехническа.
Свидетелят Л. А. Д. е посочил, че на 08.05.2018 г. бил със сина си на ул. „Янтра“
в гр. Монтана. Бил паркирал автомобила си плътно в дясно, там нямало тротоар. Бил
на около десет метра от кръстовището. Детето било с колело, което трябвало да се
прибере в колата. Докато свидетелят се опитвал да прибере колелото в колата, за която
цел трябвало да свали задните седалки на автомобила и бил наполовина в колата,
забелязал, че от ул. „Трети март“ по ул. „Янтра“ завива автомобил. Излязъл от
автомобила и извикал детето да дойде по-близо до него. Той направил една крачка, но
автомобилът закачил леко детето със задна дясна гума. Детето паднало на земята.
Двамата били на асфалта, плътно до паркираната кола. Колата спряла на 15-20 метра.
Детето било ожулено на глезена на левия крак. След това го гипсирали за около 40
дена. Като свалили гипса кракът бил по-подут. Детето се оплаквало често от болки в
крака, особено през нощта. Правели му масаж. В момента още имал болки. Не
трябвало да стъпва на гипсирания крак. След инцидента и като свалили гипса,
заминали за Италия. Там му правили нещо като нагревки.
Въз основа писмените доказателства и свидетелските показания и като е
3
съобразил данните в тях, заключение по част автотехническа на КСМАТЕ е дал
вещото лице инж. О. В., неоспорено от страните. Същият е посочил, че ПТП станало в
светлата част на деня, около 17.20 ч. Видимостта на мястото била добра. Там пътят бил
с двупосочен режим на движение, с две пътни ленти, по една за всяка посока на
движение. Автомобилът с италианска регистрация е бил паркиран вдясно на ул.
„Тимок“ в близост до ограда и бащата на ищеца е извършвал дейности около него, като
детето е било до него. Към момента на ПТП лекият автомобил „Фолксваген Маверик“
е извършвал маневра заобикаляне на спрения автомобил с италианска регистрация,
който е бил с отворена предна лява врата. При заобикалянето лекият автомобил
„Фолксваген Маверик“ е преминал в близост до отворената врата на спрения
автомобил, където се е намирало детето със скорост от около 24 км/ч., при която е
могъл да възприеме и най-малките подробности от пътната обстановка. Ударът е
настъпил, когато задно дясно колело е било на 3.50 м. вдясно от левия ръб на ул.
„Тимок“, където се е намирало детето, на нивото на отваряне на вратата на спрелия
автомобил. Детето е получило травма и е откарано в болница. Според вещото лице
водачът на „Фолксваген Маверик“ е могъл да осигури по-голяма странична дистанция
при заобикалянето. Той е могъл и да възприеме наличието на дете на пътното платно и
да предприеме намаляване на скоростта или спиране и да продължи след като се убеди,
че ще извърши безопасно маневрата заобикаляне.
За установяване претърпените от ищеца неимуществени вреди освен разпита на
Л. Д. по делото са събрани писмени доказателства – медицински документи, изслушано
е заключение по КСМАТЕ в част медицинска.
Въз основа на събраните писмени доказателства и след личен преглед
заключение по част медицинска на КСМАТЕ е дал д-р И. Д.. Той е посочил, че при
процесното ПТП и в пряка причинна връзка от него, ищецът е получил следните
увреждания: травма в областта на лява глезенна става с охлузване в областта на
външния глезенен израстък и с епифизиолиза на глезенния израстък на
малкопищялната кост на подбедрицата. Пояснил е, че посочената епифизиолиза
представлява отслояване (отделяне, разслояване) на епифизата (дисталната част на
костта) от диафизата. Заявил е, че това увреждане е от естество да причини временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, като несъмнено пострадалият е търпял
болки и страдания. В здравно заведение му била направена гипсова имобилизация и му
било предписано обезболяващо средство. Към момента на изготвяне на експертизата
няма остатъчни явления от получената травма, като пострадалият се е възстановил
напълно. Няма настъпили усложнения, от които да се влоши в бъдеще здравословното
му състояние.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
При събраните доказателства, относно размера на дължимото се на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди, при приложение нормата на чл. 52 ЗЗД, съдът
намира следното:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят и начинът на
увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително
влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От друга страна в константната съдебна
4
практика на ВКС (обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК –
напр. решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение
№151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г.
по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн.др.) се приема, че при определяне на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във
всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с
характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и
икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и
установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В мотивите
на решението си, съдът следва конкретно да посочи същите обстоятелства и да
обоснове значението им за размера на неимуществените вреди.
В конкретния случай от събраните писмени доказателства и медицинската част
на изслушаната КСМАТЕ се установява, че ищецът Л.А., на 4 години е получил при
ПТП травма в областта на лява глезенна става с охлузване в областта на външния
глезенен израстък и с епифизиолиза на глезенния израстък на малкопищялната кост на
подбедрицата (отслояване на епифизата от диафизата), като е извършено открито
наместване и поставяне на гипсова имобилизация за около 40 дни. Детето е изпитвало
болки, известно време не е можело да стъпва на левия си крак, а след свалянето на
гипса кракът известно време бил подут и детето все още изпитвало спорадични болки.
След свалянето на гипса му е проведена рехабилитация („нагревки“).
Като съобрази установените увреждания и последиците от тях, и свързаните с
тях физически и психически болки и страдания на ищеца, техния вид, интензитет и
продължителност, обусловени от вида и тежестта на уврежданията, възрастта на ищеца
при ПТП – 4 г. – възраст, която се характеризира с изключително динамично
поведение; обстоятелството, че ежедневието на ищеца е било рязко променено за
около два месеца; че е търпял болки поне два месеца, като през периода на гипсовата
имобилизация е трябвало да стои предимно на едно място, което е изключително
трудно за едно дете на 4 годишна възраст; че през този период се е нуждаел от чужда
помощ дори за елементарни нужди; обстоятелството, че детето е напълно
възстановено, като няма усложнения или здравословни последици за в бъдеще;
лимитите на застрахователните обезщетения и икономическите условия в страната към
2018 г. и като се съобрази принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на
чл.52 ЗЗД, съдът намира, че размерът на адекватната обезвреда на претърпените от
ищеца неимуществени вреди от ПТП е 20 000 лева. Ето защо е неоснователно
възражението на ответника, че определеният от първоинстанционния съд размер от
20 000 лева е завишен.
Във връзка с приноса на родителите на ищеца, изразяващ се в неупражнен
надзор върху поведението на малолетното дето в нарушение на чл. 125, ал. 3 СК
настоящият съдебен състав намира следното:
Категорична и безпротиворечива е съдебната практика, че за да е налице
съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал
виновно. Както е посочено в решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на
ВКС, ІІ т. о., релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на причинителя) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Дори поведението на пострадалия да е виновно и противоправно, то следва да
е в причинна връзка с вредите, за да е налице съпричиняване (така решение №
5
45/15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. на ВКС, II т.о; решение № 206/ 12.03.2010г. по т.д.
№ 35/ 2009г. на ВКС, II т.о.; решение № 58/ 29.04.2011г. по т.д. № 623/ 2010 г. на ВКС,
II т.о. и др.) Безпротиворечива е съдебната практика и по въпроса, че доказателствената
тежест за наличието на съпричиняване е на направилия възражението ответник, както
и по въпроса, че това възражение следва да съдържа твърдения относно конкретно
фактическо поведение на пострадалия в причинна връзка с ПТП, което именно следва
да бъде разглеждано при преценка дали е налице принос.
В съдебната практика се приема, че когато малолетно дете допринесе за
настъпване на резултата, съобразно с обстоятелствата на случая, следва да се приложи
разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, независимо от това, че такова лице не може да действа
виновно – т.7 на ППВС № 17/18.11.1963 г. Приносът се отчита и когато е резултат на
неупражнен върху малолетното дете надзор от родителите му, без да е от значение
вината на упражняващия надзор, като поведението на малолетния и на упражняващия
надзор се преценява дотолкова, че да може да се направи разграничение по размер
между вредите, намиращи се в причинна връзка с виновното поведение на
причинителя, и вредите, причинени от увредения – ППВС № 88/ 12.09.1962 г.
В случая застрахователят е поддържал пред първата инстанция както принос на
малолетното дете, в резултата на неупражнен родителски контрол (нарушение на чл.
107 ЗДвП), така и принос на родителите, изразяващ се в бездействие в разрез със
задължението им по чл. 125, ал. 3 СК. Първата инстанция е разгледала наличието на
принос само от страна на родителите, които не са упражнили изискуемия се
родителски контрол, като е прието наличие на принос в размер на 50%. Във въззивната
жалба на застрахователя не се поддържа възражението за съпричиняване от страна на
самото пострадало дете, поради което същото не следва да се обсъжда от въззивната
инстанция.
Настоящият съдебен състав намира, че принос от страна на родителите чрез
неупражнен родителски контрол върху пострадало малолетно дете, може да има само
когато родителите са ищци (напр. при смърт на пострадалото дете) и същите се явяват
пострадали (увредени), претендиращи за обезщетяване на собствените им
неимуществени вреди от смъртта на детето, настъпила при ПТП, при което те не са
упражнили дължимия се надзор над детето. Когато обаче пострадал, и съответно ищец
е самото дете, неупражняването на родителски надзор може да се разглежда само като
причина детето да извърши нарушение и самото то, лично и със собственото си
поведение, да допринесе за настъпване на ПТП. В този случай родителите са трето
лице в правоотношението със застрахователя, нямат качеството на пострадали,
претендиращи за обезщетение и съответно неупражнения от тяхна страна надзор върху
детето не може да се разглежда самостоятелно като източник на съпричиняване. Ето
защо е основателно оплакването на ищеца, че първата инстанция неправилно е приела
наличие на принос, изразяващ се в неупражнен родителски надзор в разрез със
задължението по чл. 125, ал. 3 СК.
Поради липсата на посочения принос, то определеното като дължимо
застрахователно обезщетение не следва да бъде намалявано. Доколкото между
страните не е спорно, че застрахователят доброволно извънсъдебно е изплатил вече
7000 лева, то дължими се явяват 13 000 лева, които следва да бъдат присъдени на
ищеца, ведно със законната лихва, считано от 20.02.2019 г. (доколкото липсва
оплакване във въззивните жалби относно началния момент на лихвата) до
окончателното изплащане на задължението.
За пълнота следва да бъде посочено, че е основателно оплакването на
застрахователя, че ОС - Монтана неправилно е изчислил дължимото се обезщетение
при приетия принос от 50% (ако такъв имаше). Следвало е най-напред този принос да
6
бъде приспаднат от определеното обезщетение от 20 000 лева, за да се определи
дължимото се обезщетение, след което от така определените като дължими 10 000 лева
да се извадят вече платените 7000 лева, при което дължими и неизплатени биха били
3000 лева.
Предвид достигане от въззивната инстанция до краен извод, различен от този на
първата инстанция, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с
която искът е отхвърлен за сума над 6 500 лева до 13 000 лева и на ищеца следва да
бъдат присъдени още 6 500 лева, ведно със законната лихва от 20.02.2019 г. до
изплащане на задължението.
По разноските: При този изход от спора право на разноски пред въззивната
инстанция има ищецът. Той обаче не е доказал такива разноски.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на държавна такса по реда на чл. 83,
ал. 2 ГПК, застрахователят следва да бъде осъден да заплати по сметка на МОС още
260 лева, а по сметка на САС – 130 лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 22.11.2021 г. по гр.д. № 26/2021 г. на ОС – Монтана в
частта, с която е отхвърлен иска на Л.Л. А., действащ чрез неговата майка и законен
представител Ж. М. А., с правно основание чл. 432 КЗ, за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди вследствие ПТП, настъпило на 08.05.2018 г. в гр.
Монтана, за сума над 6 500 лева до 13 000 лева и вместо това постановява:
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК121265113 да заплати на Л.Л. А., действащ
чрез неговата майка и законен представител Ж. М. А. допълнително сумата 6 500
лева, на основание чл. 432 КЗ, представляващи обезщетение за причинени
неимуществени вреди вследствие ПТП, настъпило на 08.05.2018 г. в гр. Монтана,
ведно със законната лихва от 20.02.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 22.11.2021 г. по гр.д. № 26/2021 г. на ОС –
Монтана в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК121265113 да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт сумата 260 лева – по сметка на ОС – Монтана, представляващи
допълнителна държавна такса, както и сумата 130 лева по сметка на Апелативен
съд – София – държавна такса.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8